Наричат я алмодоваровата актриса на българската сцена. Може би защото ушите й са щръкнали и това й придава онази силна характерност, която испанският режисьор търси в героините си. Този физически факт леко потиска Силвия Станоева като малка, тъй като връстниците й се подиграват за отличителния белег. Вече пораснала, носи ушите си с гордост, защото е овладяла силата да превръща всеки свой недостатък в качество, като същевременно остава приземена и вярна на себе си.

Познаваме Силвия Станоева като Ирина - жената, която дава бебето си за продан в "Откраднат живот".

Като шантавата магистрална жрица Беба от сензационния късометражен филм на режисьорите Андрей Волкашин и Петър Вълчев "Шшшт... попей ми!".

Като Лора на Яворов.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

И разбира се - като носителката на "Икар" за дебют през 2013 година - награда, която си поделя с партньора си Иво Желев в представлението "Клер & Мадам Соланж" (реж. Касиел Ноа Ашер). Наричат я голямото откритие на театралния небосклон.

Следва номинация за награда "Стоян Камбарев" за "безспорно и комплексно развитиe и актьорски талант, за експлозивния вътрешен импулс, за силната телесна, танцова и вокална експресия и техника, за впечатляващото й партньорство с Иво Желев в концертите TOXIC.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Не съм от хората, които казват, че наградите са глупост, че са нагласени. За мен това е първото ми голямо признание. За ролята на Клер подготвих 25-минутен монолог. Беше си доста работа за дебют и смея да твърдя, че се представих добре. Текстът беше труден - Жан Жьоне все пак. Много обичам наградите и бих искала да получавам още! Касиел Ноа Ашер е много нетипичен режисьор, а спектакълът - абстрактен. Касиел бе сложила и друго заглавие "Игра на любов и смърт", защото самото представление е блуждаене за хипотетичното убийство на Мадам", спомня си Силвия.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

От малка знае, че ще бъде на сцена. Затова за фотосесията към интервюто я поставихме също на сцена, тази на клуб City Stage Sofia, удобно сгушен в подлеза под Пилоните на НДК.

"Родена съм за това. Нямам усещането, че се лутам в това, което правя. Искам да снимам в киното, да работя в големи продукции. По някакъв начин през годините успявам да предвиждам развитието си в тази насока като пътувания и контакти. Но истината е, че не съм играла голяма роля в чужда продукция. Преминах през някаква трансформация, катарзис. Тази година ми се наложи да започна работа, различна от актьорското майсторство, но пък от друга страна това ме кара да се чувствам стабилна. Да знам, че съм взела съдбата си в собствени ръце".

Вярва в съдбовността още от времето, когато майка й споделя, че е хвърлила пъпа й в Бургаския театър. По това време там се помещава и операта. По същото време в Силвия вече расте и нейното Алтер его.

"Не е случайно, че сега играя и пея. Докато посещавам уъркшопи по цял свят всеки път, когато изляза да изпея нещо на майтап, в караоке за минута, две, било то кратък фрагмент на Бийтълс или Франк Синатра - идва предложение за запис".

Това се случва и преди три години. Не къде да е, а в Холивуд. Малко след това, у нас актрисата минава на американска вълна. Играта й в "Задникът на майка ти или не мога да почувствам нищо" предизвиква фурор в Студио 5, където се играе постановката. Силвия доказва, че отвъдокеанския маниер на режисура и сценарий й пасват идеално. Текстът към пиесата е на Алън Бол - автор на"Американски прелести", "Истинска кръв" и "Два метра под земята ООД".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Още когато реших, че ще ставам режисьор като малка, след филма "Титаник" амбициозно заявих, че ще стигна до Холивуд. Тогава вкъщи й се смеят, но бях там - в меката на киното"

Така след ангелите на Касиел Ноа Ашер, съдбата отрежда място на българската актриса сред учениците на Ивана Чабек - Хали Бери, Чарлийз Терон, Брад Пит, Бионсе, Джим Кери, Силвестър Сталоун, които също се обучават в актьорската школа в Лос Анджелис. Интересното е, че не всеки може да мине нивата, за да стигне до курсовете. При Силвия това се случва бързо.

"Още когато ми подариха книга на Ивана Чабек, отидох на неин уъркшоп в Рим, където още повече се запалих. За да реализирам мечтата си ми помогнаха "Арт Офис" с програмата "Изкуство в движение" и Фондация "Америка за България". За студиото на Чабек няма реклама. Тя смята, че хората, които искат да я намерят ще стигнат до нея така или иначе. И аз успях".

Студиото е на повече от четвърт век. Правилните хора постъпват там. Има ежедневно часове по актьорско майсторство, но не можеш да започнеш директно обучение. Минаваш курс от начално ниво докато не преценят, че артистът е готов да застане лице в лице с Чабек.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"За кратко се оказах в ниво напреднали. Влизах на всички нейни часове, гледах. Подготвях сцени, а таксата никак не е висока, между другото. Имаше адски много актьори, интересни млади хора. Всички си изключват телефоните - защото ако звънне телефон - плащаш 20 долара глоба!"

Точно там ангелите на града докосват актрисата за пореден път.

"В САЩ и в Лос Анджелис усещам свободата. Когато вървиш по улиците имаш чувството, че наистина тези въздушни бели създания кръжат около теб. Събитията се развиват изключително бързо, запознаваш се за секунди с хора, които могат да променят живота ти. Това, което научих при допира с Чабек и ангелите от Лос Анджелис винаги съм го знаела всъщност. Но не му обръщах внимание. То е, че трябва винаги да тръгваш от себе си. Много, много дълбоко от себе си. Да използваш всичко, което имаш. Системата на Ивана Чабек е свързана с техниката на заместването и да използваш събития от твоя живот, или налични страхове, които имаш в момента, за да се идентифицираш с героя си".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

Но както вече знаем, по улиците на града - в София или Лос Анджелис Алтер Егото е неотлъчно с нас. Затова й успява отново да изскочи неочаквано и да привлече вниманието към другата Силвия - онази, която принадлежи на музиката. Именно там, в един холивудски блок норвежки композитор от сой чува гласа на Силвия Станоева. Ханс Петер Гюндерсен вижда нашето момиче по време на джем сешън в блок на Холивуд булевард" и й предлага запис. Силвия ходи няколко пъти в Берген, където записва цял албум. А след броени дни у нас ще излезе и първото парче от трансграничната компилация. Казва се "Easy By Myself".

"Превеждам си го нещо като "леко ми е да съм със себе си". В текста се е пее за един въображаем герой Силвиа, който се казва като мен, и живее сам. Параноичен е, в собствена реалност е. Това е Алтер Егото. Песента за другия теб, който си е само достатъчен, който тънко се подиграва на меланхолията в живота си. Пее се още "не съм дрехите, които нося". Има известна ирония със съвремието Ц блогъри, влогъри, всички искат да са хубави, красиви", казва за новата песен Силвия.

Видеоклипът вече е почти готов, като е дело на студио "Нула". Режисьор е Деметри Василев, а оператор - Димитър Неделчев. С роля в клипа, заразен от арт магията на Силвия, се оказва дори изпълнителния продуцент на проекта - Митко Милчин.

"Винтидж визия, много меланхолия и чувство за хумор. Снима се на лента", издава Силвия.

Така и тази година Алтер Егото успява да надвие актрисата.

"Музиката е нещо, което е дошло отвън. Ако актьорското беше осъзнат избор, музиката беше като желание, което само ме търси. Като дете съм пяла в хор, ходила съм на уроци, но всъщност музиката ме намери, когато бях втори курс в НАТФИЗ. В едно представление имах изпълнение на Франк Синатра. Един български композитор и басист Руслан Купенов хареса гласа ми, покани ме да работим заедно. Не знаех нито солфеж, нито ноти. Записах се на уроци и след това реших да кандидатствам в консерваторията. И всъщност винаги съм имала много комплекси по отношение на това как пея и всеки път, когато си казвах, че няма да се занимавам с това, ще се откажа, някой ми харесваше гласа."

Казва, че мечтае за интензивна актьорска работа, за ролята на Жулиета, заради наивната вяра и вдетинените виждания за любовта, която приписва и на себе си. Но музикалното и Алтер Его ще я преследва непрекъснато. Може би защото е надарена с глас, който успокоява, който те кара да се обърнеш, когато го чуеш, който те кара да се заслушаш.

"Важно е да си буден за тези неща, които теб те интересуват. И много колеги ми казват, че само си харча парите, че по-добре да вляза незабавно във филм или постановка. Но аз усещам това като мой път, непрекъснато искам да покачвам нивото си. Да уча. Не искам да лежа на стари лаври".

Носи онази особена индивидуалност, която привлича публиката. Избира всеки един проект, в който ще участва внимателно. Казва, че може би не е пожелала достатъчно славата и театъра, а чака всичко да дойде с времето си.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg

"Всичките ми проекти са били на независима сцена. Кандидатствам, състезавам се, репетирала съм в подлези, в хола, в кафенета. Засега не се е случвало да репетирам в театър. Интересно ми е така. Може би защото театъра е рамкиран, а аз - извън рамката."

Но когато е сама на сцената е най-силна. "Лицето ми беше като девствена гора, докосната от слънчев лъч",(бел. ред,. - реплика от пиесата "Клер и Мадам Соланж") казва отнесено Силвия с напевен тон и усещаме, че Алтер Егото й отново наднича зад кулисите и чака първия тон, за да изпъкне над онази другата Силвия Станоева - актрисата, за която всички световни режисьори ще се бият някой ден.

Гардероб: Max &Co от MDL Group

Благодарим на клуб City Stage за гостоприемството.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков

Грим: Росина Георгиева

Стилист: Сирма Маркова

Видео: Ренета Веселинова

PM: Йорданка Вълчева