МЛАДИ ТАЛАНТИ
Боян Арсов: Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ
Забавлявам се в красивата си червена рокля с тюл и буфан ръкави в "Кралят елен", споделя актьорът за ролята си на Клариче, за която е номиниран за ИКАР 2018
Редактор : / 3369 Прочита 0 Коментара
Боян Арсов в ролята на Клариче в приказния спектакъл "Кралят Елен" в Театър Азарян (Снимка: Иван-Александър Иванов и Иво Чифлички; Колаж: Юлиян Илиев)
Боян Арсов е роден на 15 юни 1993 г. в София. Завършил е НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност АКТЬОРСТВО ЗА ДРАМАТИЧЕН ТЕАТЪР в класа на проф. Снежина Танковска. Удостоен е с наградата НАТФИЗ НАЙ-НАЙ-НАЙ в категория Актьор за драматичен театър.
Преди това е учил в 91 Немска езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов". Бил е част от театралната школа към "Сълза и смях" с ръководител Венцислав Кисьов (2007-2010 г.) и от МТФ "Студията" към Народно читалище "Славянска беседа" (2010-2012 г.).
Миналата година стана част от трупата на Сатиричния театър, а преди това е играл в театър "София", Открита сцена "Сълза и смях", Младежки театър, Пловдивския драматичен театър и независими сцени. Скоро ще го видим и в телевизионен сериал "Полицаите от края на града".
Младият и талантлив актьор е номиниран за поддържаща мъжка роля за образа му на Клариче в "Кралят Елен" по Карло Гоци. Красивата пътуваща приказка за любовта е на младата режисьорката Анастасия Събева в Театър "Азарян" - Национален дворец на културата.
Представяне на номинациите за ИКАР 2018 на САБ в литературен клуб "Перото" ( Снимка: НДК)
Номинациите станаха ясни на пресконференция на Съюза на артистите в България (САБ), който ежегодно оценява най-добрите постижения в областта на драматичния и куклен театър, цирковото и вариететното изкуство, драматургичното и критическото писане, техническото осъществяване, дублажа на филми и сериали, както и в областта на съвременната българска музика и съвременния танц и пърформанс.
В "Кралят елен" (Снимка: Иван-Александър Иванов и Иво Чифлички)
"Голяма изненада беше като чух за номинацията си. Аз искрено се забавлявам с ролята си на тази Клариче, всички актьори участват със стопроцентова отдаденост в спектакъла. "Кралят Елен" започна като съвсем независим проект, репетирахме след 10 часа вечера, без бюджет, без декор, без костюми. С наистина стопроцентовата отдаденост и любов на тези, които участват, включително и на режисьора Анастасия Събева. Аз съм сигурен, че тази любов и този ентусиазъм, хвърлени на сцената, стигат до зрителя, а и ние го усещаме.
Мисля, че в това се крие прелестта на спектакъла. И въпреки всички трудности представлението стигна до голямата сцена на "Азарян", което пък е страхотен успех за независим проект."
Какво още ни сподели номинираният актьор:
- Как изглежда Боян Арсов извън сцената?
- На сцената мечтая. Извън сцената мечтая още по-силно. А и не спирам да занимавам другите с това. Обичам да бъда с любимите си хора. Постоянно им говоря за театър, за сцената, даже често ме упрекват - "Смени темата", "Кажи нещо друго", но това съм си аз. Понякога просто друго не ми хрумва.
Обичам да се разхождам вечер... да гледам луната... и тя мен. Обичам да пътувам! Който пътува, се губи...
- За млад актьор вече имаш доста сериозни заглавия, в които участваш. Как реши, че актьорството ще бъде твоето призвание? Да си артист в България е малко трудно и понякога тъжно.
- Да си артист навсякъде май не е много лесно. Освен, разбира се, качества иска се и характер. Постоянство. Работа. Много хора се отказват в началото, още при първите си крачки... Аз просто не мога да си представя да се занимавам с нещо друго. Когато бях малък, събирах децата пред блока на улицата и им раздавах роли.
Измислях си история и ги увличах в нея. По цяло лято репетирахме и накрая изнасяхме нашето малко представление пред съседите. Продавахме и билети - по 1.50 лв. След това в училище тези мои залитания се задълбочиха и строявах класа да рецитира стихотворения и да пее песни. Другите решаваха задачи, аз мислех програмата за шоуто за края на учебната година. Въпреки това учителките много ме обичаха. В гимназията пък правехме цели карнавали и тържества! Пак бях главния заподозрян. И хоп - НАТФИЗ! Това беше естественото продължение на нещата.
В дипломния спектакъл "Любов и информация" от Керил Чърчил (Снимка: НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов")
- Всички знаем за ниското заплащане във вашата гилдия. Успяваш ли да се издържаш само с актьорство?
- Заплащането е ниско, защото критериите постоянно се занижават. Отказваш да се снимаш в главна роля в реклама за 200лв и те веднага звънят на някой друг, който няма нищо общо с професията. За някои хора това е без значение, а артистите страдат от това. Трудът им постоянно се подценява. Това не е хубаво.
Разбира се, в театъра не може да се печели, както в киното и телевизията. Не можем да ги сравняваме. Но хайде да не говорим за пари, а за нещо по-вдъхновяващо.
В "Кради по-малко" на режисьора Ивайло Христов (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
- Завършил си класа на Снежина Танковска в НАТФИЗ. Кое е най-силното, което си спомняш от обучението си там? Какво ти даде и има ли нещо, което ти отне?
- Академията се превърна във втори дом за мен още в първите дни и с радост открих място, на което мога да бъда истински щастлив. Хората са номади, те все по-често скитат от място на място и ми се струва все по-трудно да намериш онова място, на което можеш да си позволиш да си максимално истински и по своему щастлив. НАТФИЗ ми даде това! Помня как сутрин се събуждах и нямах търпение да стигна до Академията и денят да започне. Хвърлях се много. Постоянно репетирах нещо с някого. Някъде. Поставях си задачи сам на себе си и стремглаво се хвърлях напред.
Попаднах на изключителен преподавателски екип. Хора с голям опит, хора, които ме научиха на страшно много неща. В началото бях като малко дете в магазин за бонбони - исках от всичко да опитам. И сега съм така.
А проф. Снежина Танковска постави изключително високи критерии у мен. Винаги ни казваше "Не е важно да оцелееш, важното е да устоиш!". Чак след като завърших, разбрах какво е имала предвид. И й благодаря много!
В "Снежната кралица", спектакъл на Анастасия Събева (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
- Ти бе един от номинираните за студент на 2017 година в категория изкуства. Наградите разглезват ли егото на актьора?
- По-скоро му дават увереност, че е на прав път. Keep going, както се казва. Поне така си мисля, че трябва да бъде. Наградата повишава залога. Задължава те да продължиш още по-напред в работата си, още по-смело в творческите си търсения.
В "Турболенции" на режисьора Стайко Мурджев (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)
- В този ред на мисли, суетен ли си и суетата част от актьорската професия ли е?
- Разбира се, че съм суетен! Постоянно питам близките си в публиката - как беше това, а това добре ли е, а така красиво ли беше. За мен този диалог е много важен. Актьорството е публична професия, всичко е на показ, публиката не бива да се подценява, тя вижда всичко.
Измъкнах се, нали!
- Имаш ли страхове на сцената?
- Не мисля за страха на сцената. Не си позволявам да мисля за това. Другото ме вълнува там горе! И все пак изкуството на актьора е живо изкуство, всичко се случва. Изгаря прожектор, реквизита се чупи. И въпреки всичко продължаваш напред без публиката в салона дори да забележи.
Все още не се страхувам от това, че може да си забравя текста на сцената. Някои колеги го споделят и аз винаги се усмихвам, сякаш на мен никога не е възможно да ми се случи.
В "Кради по-малко" на режисьора Ивайло Христов (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
- Коя е най-голямата ти провокация, когато излезеш на сцената? Има ли граница, която не искаш да прескачаш?
- Вярвам, че за да се занимаваш с изкуство в днешно време, трябва да имаш много силен заряд за това. Да подхранваш глада си, стремежа си по всякакъв начин.
Всяка роля е нова провокация. Да откриеш нещо ново в себе си, да опиташ нещо ново. За мен професията на актьора е призвание. Той е длъжен да предложи на публиката преживяване на по-високо ниво от бита и ежедневния хаос, от който всички сме част. А без да предизвикаш самия себе си в това, мисля, че не става.
Границата на добрия вкус и добрия тон - нея не бих искал да прекрача.
Във "Вихрушка", спектакъл на Александра Петрова (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
- Участваш в танцовия документален пърформанс "Йон". Вербатим театър със силно социално звучене. Театърът възпитава ли?
- Театърът може всичко! Театърът е среща с човека отсреща на много специално ниво. Театърът възпитава, забавлява, развлича, подтиква те към размисъл, провокира търсене, чувстване, истинност...
С Деян Георгиев, Василия Дребова и Пламена Пенчева в "Йон" (Снимка: Фелия Барух)
"Йон /Пиеса за осиновените/" беше един изключително ценен опит за мен. За първи път се сблъсках с природата на документалния театър и спецификите в актьорското присъствие в такъв тип представление. Все още тази посока в българския неконвенционален театър не е достатъчно развита и много хора дори не знаят какво е вербатим техниката. Това е начин на работа с текста, при който актьорът по време на представлението слуша предварително записани материали и интервюта и едновременно с това ги произнася на сцената пред аудиторията. Целта е да се постигне максимално автентично звучене на въпросния текст, да се доближиш максимално до човека, който го е изрекъл. Актьорът като медия. В Червената къща има доста сполучливи опити в тази посока, които си струва да бъдат видени от повече зрители.
С Деян Георгиев, Василия Дребова и Пламена Пенчева в "Йон" (Снимка: Фелия Барух)
- В последните години има раздвижване на българската публика по отношение на театъра и залите започнаха да се пълнят. Какво мислиш за българския театър, липсва ли му нещо?
- Страхотно е, че залите все повече се пълнят. Харесва ми, когато театрите не правят компромиси с нивото и с добрия вкус - а в обратния случай - явно липсва смелост.
- Има ли нещо, което искаш да кажеш на публиката преди спектакъл?
- Тези няколко минути преди началото на представлението са изключителни. Нямаш представа какво ще се случи. Усещаш наистина мощната енергията на театъра, който се случва тук и сега и точно в това време по този начин имаш възможност да създадеш един неповторим миг условен живот.
Иска ми се, може би, да кажа на зрителите - изключете си най-после тези телефони и си позволете да бъдете въвлечени в нещо, което никога повече няма да ви се случи.
- Наскоро имаше нова премиера в Сатиричния театър в спектакъла "Вихрушка"? Как се чувстваш на една от големите ни сцени, на която са играли едни от най-популярните ни актьори?
- Първото представление, с което всъщност влязох в Сатирата, се казва "Щастливеца" - една пиеса на Руси Божанов, която проф. Здравко Митков постави по случай 60 годишния юбилей на театъра. Калин Врачански е в ролята на Алеко, в ролята на Щастливеца, но всъщност истинският щастливец бях аз.
Ходя по коридорите и навсякъде около мен висят портрети, снимки от представления на Стоянка Мутафова, на Калоянчев, Парцалев, Лолова и всички останали големи артисти. Това дава крила!
В "Щастливеца" на режисьора Здравко Митков (Снимка: Сатиричен театър "Алеко Константинов")
- Участваш и в един много интересен и иновативен спектакъл "Кралят елен". Разкажи ни за него и за ролята си?
- "Кралят елен" започна като независим проект. Репетирахме в Къща Creative hub в Хаджи Димитър с подкрепата на АТОМ театър. Режисьорът Анастасия Събева ни събра осем млади, току що завършили актьори, и каза - имам пиеса, почваме репетиции. И почнахме.
Без бюджет. Без декор. Без костюми. Само текст, пространство, актьори и режисьор. Репетирахме късно вечер, след всички останали професионални ангажименти на всеки един от трупата. Беше вълнуващ процес. Всички работихме с ентусиазъм, с огромно желание и резултатът, като че ли не закъсня.
Представлението излезе в Къщата в Хаджи Димитър, а месец по-късно получихме покана да играем на сцената на Театър Азарян. И така от малката зала - хоп - на огромната сцена. Излишно е да ви казвам какво щастие беше в очите и сърцата на всички. Спектакълът влезе в репертоара на театъра и сега го играем всеки месец.
Вярвам, че стигането на един независим и сам по себе си скромен проект, какъвто беше нашият, до голямата сцена, е добър пример за всички, които искат да опитат и да рискуват!
В "Кралят елен" (Снимка: Иван-Александър Иванов и Иво Чифлички)
Ролята ми на Клариче - един от женските персонажи в пиесата, е един от остро театралните комедийни елементи на спектакъла. Моят персонаж неочаквано получава ролята в началото на представлението, слага червило, обува туфли и открито се впуска в създаване на колоритен женски образ. А пък аз много се забавлявам в красивата си червена рокля с тюл и буфан ръкави! Купих си плат, измислих дизайн и отидох на шивач!
В "Кралят елен" (Снимка: Иван-Александър Иванов и Иво Чифлички)
- Трaгикомична театрална приказка в три действия, представяте я вие. Защо трябва да се гледа?
- Първо, защото пиесата е класика. Носи мириса и хумора на commedia dell"arte, на театъра, за който знаем от учебниците по Театрознание и от книгите на големите изследователи. Гоци ни предлага поглед към темата за любовта и властта по много магичен, мистичен, комичен и в същото време сериозен начин.
И второ, защото представлението е направено с толкова много любов, която със сигурност стига до публиката, изградено е от много пъстри игрови сцени, съчетани с психологически задълбочени моменти, които не позволяват зрителя за миг да се разсее. Танцуваме, свирим и пеем наживо!
"Кралят елен", режисьор Анастасия Събева
- Има ли роля, която би отказал?
- Няма роля, за която да не си струва да се втурнеш през глава и да опиташ.
- Къде можем да гледаме Боян Арсов в момента?
- В Сатирата играя в няколко представления - "Щастливеца", реж. Здравко Митков, "Кради по-малко", реж. Ивайло Христов, "Снежната кралица", реж. Анастасия Събева, и премиерното заглавие "Вихрушка", реж. Александра Петрова. В Червената къща участвам в "Ще ти разкажа приказка" - един спектакъл по текстове, писани от деца, реж. Тея Сугарева, а в Пловдивския драматичен театър играя в "Турбуленции", спектакъл на Стайко Мурджев.
В "Турболенции" на режисьора Стайко Мурджев (Снимка: Драматичен театър - Пловдив)
- Какво си пожелаваш в личен план?
- Любов и доброта наоколо.
- Любовта?
...е всичко. Останалото е суета!
В "Кралят елен" (Снимка: Иван-Александър Иванов и Иво Чифлички)
Интервю на Тина Философова
На 27 март по традиция Съюзът на артистите връчва Националните награди ИКАР 2018, а официалната церемония тази година ще се проведе в Народния театър "Иван Вазов.
Освен номинациите за ИКАР на пресконференцията в Литературен клуб "Перото" беше разкрито и кой ще вземе статуетка за изключителен принос към българския театър, както и каква ще е програмата на Софийския театрален салон.
На 18 март "Кралят Елен" ще даде старт на престижното събитие, в което ще бъдат представени най-добрите театрални спектакли за изминалата година. За първи път Националният дворец на културата е партньор на фестивала.
Борислав Велков - председател на Съвета на директорите в НДК (Снимка: НДК)
"НДК е приятел на театъра и на сценичните изкуства не от сега, а от самото си създаване. Този културен институт е естествен партньор, подкрепящ сценичните изкуства в цялото им многообразие. За актьорите театърът е страст, за нас зрителите и тези, които участват в организацията на проектите, това е преживяване. Така че нашата роля е да направим това преживяване, колкото се може по-дълбоко, ценностно и по-качествено. Сценичните изкуства по света са се превърнали в индустрия, която се променя и развива бързо, в тях навлязоха новите технологии. Затова и ние от НДК сме длъжни да променяме културната си инфраструктура с тези темпове, каза председателят на Съвета на директорите а НДК Борислав Велков и отбеляза, че Софийският театрален салон е винаги добре дошъл в НДК.
Председателят на САБ Христо Мутафчиев (Снимка: НДК)
На свой ред председателят на САБ Христо Мутафчиев благодари на НДК за партньорството и домакинството на Салона. "Правим го тук с оглед общата тенденция за Българското председателство на Съвета на ЕС, както изаради факта, че Театър Азарян, в който и аз имам честта и удоволствието да работя, се оказа едно изключително интересно театрално пространство, харесано от повечето театрали и от извънстоличните театри, а вие знаете, че те участват в Софийски театрален салон като гостуват тук - в София." - каза от своя страна Христо Мутафчиев - председател на САБ.
Стоян Пепеланов и Цветана Манева (Снимка: НДК)
Билетите за "Кралят Елен" са в продажба на касите на НДК и онлайн на ndk.bg. Най-скорошното представление е на 9 февруари - четвъртък от 19:00 часа.
Видео от спектакъла: ТУК
Пълен списък на номинираните за ИКАР 2018: ТУК
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}