Казват, че музикалната им история започва там, където се срещат Балкана и морето. Христо Младенов е от Троян, а Димитър Атанасов от Бургас. Свикнали са да ги разпознават двамата заедно, заради риалити форматите, в които участват.

Обикновено им задават един и същ въпрос: "Какво пеете, момчета". Самите те трудно имат отговор, но напоследък са разпознаваеми след варианта на фолклорната песен "Девойко мари хубава", която излезе два месеца преди дебютния им албум "Крила". Той съдържа 15 трака, като два от тях са любими на публиката и обикновено ги пеят на бис - "Уморени крила" с благословията на Дони и участието на Иван Лечев на цигулка и "Девойко (Мари хубава)".

"Свиря от 12-годишен на ударни инструменти. Преди 8 години, когато за първи се запознах с Димитър в един несъществуващ вече формат, разбрах, че това е моята музикална половинка. Обикновено трудно намираш човека, с който се чувстваш комфортно и сигурно на сцената. Но него го усетих веднага - той е човек от моята порода. Няма нужда от приказки", казва Христо Младенов.

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

По думите на Димитър, който е по-високия, по-големия с три години и сочен от Христо за по-уравновесения - двамата се засичат там, където има български филми и българска музика. Димитър Атанасов свири от 4-годишен на пиано. И двамата са синове на музиканти. От първите си стъпки в музиката имат доста интересни истории.

"Наследих любовта към ударните от баща ми, който е китарист и барабанист. До ден днешен не мога да свиря на китара, но барабаните са ми страст. Дори на концерти винаги съм слушал тях и са ме впечатлявали.

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Може би моите съседи гледаха по друг начин на мен, защото бяха свикнали с цялата дандания покрай татко. Имахме мазе и си спомням ясно как нареждах всички барабани, слагах нещо меко около тях, за да омекотя звука".

При Димитър музиката идва по-скоро като съвет, но след това се превръща в необходимост, подкрепена с амбиция и упоритост.

Димитър Атанасов (Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group)

"Всичко е по вина на моите родители, както е нормално за 4-годишен малък мъж. Да, разбира се и да са ме питали с както искам да се занимавам тогава - не съм знаел добре. В един момент продължих и във вокална група, но когато влязох в Музикалното училище в Бургас пианото стана приоритет.

В моя випуск бяхме нови кадри, стимулът беше доста сериозен. Надпреварвахме се и за да съм на ниво съм свирил между 4 и 6 часа на ден. Но понеже имах и капризни комшии, съм минавал през какво ли не. Чукаха с метли и точилки по прозореца на терасата. В нас нямаше и много пространство, та и това се оказа проблем.

Започва да свири на изключително пиано, за което страда и до ден днешен, защото се налага да го продаде на смешна цена. Става дума за инструмента "Красный октябрь" - руско пиано по английски патент правено по поръчка за турския консул в Бургас.

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

"Пианото замина с влак за българско село, изключително ми мъчно за него. Беше тежко, стабилно, черно с метална лира, доста по-мъничко, нисичко с много по-тих звук. Продадох го за смешна сума , за да си купя истинско руско пиано "Заря" , което не беше нищо особено. Мечтаех за "Петрофф".

Силно изразени високи честоти, което на мен страшно много ми харесва. Започнах да импровизирам и записвам на подобни пиана, с динамични микрофони за пеене, а не за запис. С моето руско пиано не се получаваше много добре, защото ехтеше, кънтеше и много матов звук имаше, а аз обичам искрящ, чист, звънък, ярък звук", казва Димитър.

Начинът по който говори за звуците - с темперамент и вълнение, разкриват отношението му към всичко, свързано с музиката. Спомня си ясно как един ден се освобождава от огромното руско пиано "Заря" и през 2001 година и навлиза в новото хилядолетия, запознавайки се с електронния звук отблизо.

"Успях да навляза достатъчно навътре в нещата, за да мога година по-късно да осъществя първите си аранжименти сам. Даже първата ми награда извън изпълнителските ( които са били за детска песен) е за адамотацията на песента "Двама" на Мария Нейкова от филма "Козият рог". Беше над 7 минути като продължителност и естествно всички радиостанции отказаха да я въртят. Но това не ме отказа".

По думите на Христо, който слуша с интерес историята за пианото, която чува за първи път всеки човек, който иска да се занимава с музика в България чува доста пъти "не".

Христо Младенов (Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group)

"Това не бива да те спира. Всяко не върви със съответното "да". "Не"-то трябва да те амбицира".

Самият той оставя барабаните за кратко, за да е занимава с пеене и започва развитието си като вокалист.

"Още от дете започнах да свиря в Духовата музика в училище. Ударни инструменти. После в Студио "Гласове" към школата на читалище "Наука". Впоследствие имах шанса да работя с много добри музиканти в няколко телевизионни предавания като вокалист на бенда. За мое щастие, с малко късмет и повечко труд стигнах до там , където съм момента"

Ритъмът е важен за него. Общото между него и Димитър е и целта - песни с фоклорни мотиви и съвременни обработки. На 28 ноември в Нов театър НДК, в компанията на бенда"Сол Бемол", трио "Тринити" и много известни музиканти те представиха първия си албум "Крила" и сбъднаха най-накрая мечтата си. Вече мислят и за следващия албум, в който още избират песните.

"Всичко тръгна от "Уморени крила". Хората ни запомниха с този кавър", казва Христо. Смее се, че крилат им никак не са уморени.

"Сега още повече искаме да летим, да правим още музика и видеоклипове"

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Двамата с Димитър са станали нещо като семейство, защото пътуват почти непрекъснато. Шегуват с едоста, а единият често допълва изреченията на другия. Че мислят в хармония е повече от ясно, особено щом се сработват прекрасно и с Нешка Робева, като често участват в нейни събития.

"За нас най-важното е да удължаваме живота на хубавите български песни. Затова са кавърите, защото младите 15-годишни ученици понякога ги чуват именно в модерния им вариант и започват да се интересуват от първата версия на песента. Хубаво е такава песен да се чуе в нова версия. Всяка нова версия удължава живота на тази песен. Българският фолклор се харесва от много народности, затова не се притесняваме да експериментираме и с него. В трудните за България години формация като "Мистерията на българските гласове" има феноменален, световен успех - в САЩ, Холивуд, във филмови продукции"

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Димитър е на същото мнение, като се досеща за саундтраковете към филмите "Троя" и "Аватар".

"Любимият ми изпълнител Джеймс Хорнър включва богати гласове - за хората у нас е изненада, че те са именно на българи. Смятам, че освен поговорката, че никой не е пророк в собствената си държава , е нормално да се цени нищо различно в чужбина. Това, което ни заобикаля някак го приемаме като даденост. Имаме богат фолклор, заслужава да бъде чут. Личи си и във форуми като "Евровизия". Това, което ние раждаеме тук, не отстъпва в световен мащаб.

Обичам да слушам европейска музика, напомня много на златните години на българската музика, които за мен са малко преди 90-те. 90-те също са растеж за българската култура, внася се западната нотка, българите тогава са свободни да изразяват себе си и в национален мащаб и затова музиката тогава звучи леко, мелодично и дори бунтарски.

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Христо е тенор, а Димитър-баритон. Сравняват себе си с клишето за ниския и високия и дори се шегуват, че са нещо като Лаурел и Харди. След като прекарват дисциплинирано близо три часа на ветровития покрив на мола, в който сме на гости за снимките, са малко поизмръзнали, но разговорът за музика бързо ги "размразява".

"Обикновено се караме за глупости - за "кой пее песента по радиото". Започва се едно ровене в телефоните, докато се разбере кой е бил с точното предположение. Познаваме по равно, но нямате си представа как му тръгва деня на Димитър, когато се окаже прав. С една блажена усмивка посреща всякакви трудности, защото е спечелил спора", шегува се Христо.

А Димитър научил от него, че понякога греши.

"Оказва се, че не винаги съм прав и тогава малко се вкисвам, самобичувам си се, самонаказвам се, но в крайна сметка с години някак по-лесно приемам грешките си", с усмивка казва и Димитър. Смята, че той е по-пораснал от Христо, който си е рокзвездата и още залита по фенки.

Питам ги, която е красивата девойка за тях. Христо отговаря с конкретно име, което Димитър ме убеждава, че едва ли единственото, което му идва на ум.

"В крайна сметка красивата девойка от песента са майките и сестрите ни. И моята съпруга. Защото това са жените винаги до нас", обобщава Атанасов.

Фотограф: Георги Казаков // Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Когато ги питам за най-забавната им история от участие са единодушни, че е такава от онези - с паданията.

"Бяхме изпълнили едно парче в голям клуб в София и виждам как един фен, с широка усмивка тича към мен с широка усмивка да ми даде 5 точки. Аз, разбира се, така се радвам, че му харесва как пея, че се втурвам да си получа поздрава. Изведнъж усещам, как нямам стабилност по краката ми, а вече съм хванал човекът за ръката. Решавам да се облегна вдясно, където смятам, че има стена. Оказва се завеса, а зад нея - дупка, в която с фена се свличаме и пропадаме.

Покрай нас профучава Христо - не разбрал какво става. А аз окървавен, раздърпан вдигам фенът, който ми се смее и ми казва "няма грижи", спомня си Димитър. По принцип по разсеяният е Христо, но пък в случаи като този, и Митко има своите творчески унеси.

Момиче от съседната маса слуша с интерес разговора ни и протяга ръка към диска "Криле" на масата. "Какво пеете", пита Димитър и Христо и тримата прихваме да се смеем. Пеят, това, което им дава крила - български песни за щастливи хора. И крилата им никак не са уморени.

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Гардероб: United Colors of Benetton от MDL Group

Благодарим на Сердика Център за съдействието по време на снимките.

Още

Неда Спасова - между "Не" и "Да" или една история от Корона Експрес

Още

Актрисата Силвия Станоева: Преследвана от ангели и алтер его

Още

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Още

Васко Василев: Прекалено динамичният ми начин на живот е форма на лична социална мрежа