Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Йоана Буковска-Давидова: Пристрастена към героини, които я плашат

Аз съм консервативна, затворена, интровертна. Вътрешен темерут съм, признава актрисата

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Крехката примадона на българското кино и театър Йоана Буковска-Давидова е родена в Габрово.

Завършва 9-та френска езикова гимназия "Алфонс дьо Ламартин" в София и актьорска майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Снежина Танковска и доц. Андрей Баташов.

Играе в детско - юношеската театрална студия към театър"Сълза и смях", с ръководители Бончо Урумов и Венцеслав Кисьов, Театър 199, Театър "Българска армия" и др.

Eдни от най-известните й театрални роли са в "Мъжете предпочитат да излъжат" от Ерик Асу, реж. Владимир Петков, ролята на Оливия, театър "Невена Коканова" - Ямбол, в "Модерато Кантабиле" по Маргьорит Дюрас, адаптация и режисура Стилиян Петров, ролята на Ан Дебаред, театър "Любомир Кабакчиев", Казанлък, в "Поручик Бенц" по Димитър Димов, адаптация и режисура Бойко Илиев, ролята на Елена Петрашева, Нов театър НДК, в "7 дни от живота на Симон Лаброс" от Карол Фрешет, реж. Стилян Петров, ролята на Натали, Театър 199 "Валентин Стойчев", в "Госпожица Юлия" от Огуст Стриндберг, реж. Йосиф Сърчаджиев, ролята на Госпожица Юлия, Театър 199 "Валентин Стойчев",

в "Пролетно тайнство" (по "Коко и Игор" от Крис Грийнхалч), адаптация и режисура Бойко Илиев, Ролята на Коко Шанел, Драматично-куклен театър "Иван Радоев", Плевен, в "Декамерон" по Бокачо, реж. Диана Добрева,"Мария Стюарт" от Шилер, реж. Асен Шопов, ролята на Мария Стюарт, ДТ "Сава Огнянов" - Русе, в "Иван Шишман" от Камен Зидаров, реж. Димитър Шарков, ролята на Мария Десислава, МДТ "Константин Кисимов" - В. Търново, в "Змей" по П.Ю. Тодоров, реж. Димитър Шарков, ролята на Цена, Театър "Васил Друмев" - Шумен, в "Есенна соната" от Ингмар Бергман, режисьор Младен Киселов, ролята на Хелена, Театър "199", в "Ромео и Жулиета" от Шекспир и много други.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

В киното и телевизията участва в " Далеч от брега", реж. Костадин Бонев, главната роля на Вики, "Откраднат живот", сериал на Нова телевизия и "Дрийм тийм", по идея на Евтим Милошев, ролята на Виолета Захариева, в "Под прикритие", реж. Димитър Гочев, роля - Ана Неделчева, в "Патриархат", режисьор Дочо Боджаков, главната женска роля на Здравка,"Дунав мост", режисьор Иван Андонов, главната женска роля на Стела, в "Секюрити" ("Security") , реж. Ален Десрошер, ролята на Валери - съпругата на Антонио Бандерас

- в "Младият Виктор Перез", реж. Жак Уаниш, ролята на Доктор Голдстейн (на френски), в "Моето мъничко нищо", реж. Дочо Боджаков, главната роля на Нели Кодева, в "Шивачки", режисьор Людмил Тодоров, ролята на Стела, в "Далида", режисьор Джойс Бунюел, ролята на Агата, в "Пансион за кучета", режисьор Стефан Командарев, ролята на Момичето, в "Магьосници", режисьор Иван Георгиев - ГЕЦ, главната женска роля на принцеса Лилия, в "Creep", режисьор Боян Боянов, главната женска роля на Йоана - (студентски), в "Приятелите на Емилия", режисьор Людмил Тодоров, ролята на момичето от новелата "Краят на един роман" и др.

Разговаряме с актрисата за смелостта да изричаш винаги своята истина, за многото имена на театъра, за екстремизма да искаш да ти се случват героини с гранични характери, за щастието да има кой да "отглежда" крилата ти, за Иван - най-голямата й сила и упора да бъдe такава, каквато e - да се харесва , без да се съмнява.

И за Лив Улман, която се появява в края интервюто...

Представяме ви Йоана Буковска - Давидова

- Йоана, на Киномания - 2018 показват филма "Далеч от брега", в който става дума за една театрална трупа и цензурата по време на соца. Ти играеш главна роля в него. Интересно, била ли си някога цензурирана? Как понасяш цензурата и въобще понасяш ли я?
- За съжаление, цензурата е фактор в човешкия социум, който се оказва наличен при всеки един обществен строй. Просто правилата, които я диктуват, се променят. Но цензура винаги има.

Дори ако погледнем само какво става в парламента със Закона за киното. Не знам как се нарича това според тях, че ще субсидират само позитивни български филми. Това какво е? Но, когато това вече се узаконява и това са нашите народни представители, гаврата с определението "демокрация" става безапелативна.

Йоана Буковска-Давидова и режисьорът Костадин Бонев на премиерата на филма "Далеч от брега" на Киномания на 19 ноември 2018 г. в НДК (Снимка: БТА)

Цензурата се ражда, когато има стереотипи. Актьорът обикновено воюва с наложените му стереотипи. Независимо дали това се определя от типаж, с който е възприеман от режисьорите, или от вкуса на публиката, или от медийния поглед спрямо ролите, които актьорът е изиграл до дадения момент...

Аз смея да твърдя, че успявам да отстоявам търсенията си като артист, въпреки шестващата цензура. Обичам да изненадвам себе си, обичам да изненадвам публиката с всяка следваща роля и се опитвам да не правя компромиси с това. Дори с цената да остана без работа. Аз не искам да повтарям ролите си като типажи. Защото това е приемане на статукво - осъзнато избираш да те напъхат в една кутийка, в която много ограничено се използват твоите потенциални творчески възможности на актьор. Но ако имаш интуитивното усещане, че имаш какво още да кажеш чрез работата в творчеството си, статуквото спира да ти е достатъчно.

- А случвало ли ти се е да си налагаш автоцензура?
- Важно е дали говорим за автоцензура или за чувство за мярка. Точното чувство за мярка, човек сякаш възпитава най-трудно у себе си - изисква сериозен опит и в личния, и в професионалния живот. Ако си налагам някаква автоцензура, то тя е да не прекрачвам границите, да не ставам посланик на лошия вкус, пропагандиращ принизяването на страстите до животинска първичност и поругаването на човешките добродетели- и в реалния живот, и в сферата на развлечението. Ако имам някаква автоцензура - това са рамките на моята.

Йоана Буковска-Давидова на премиерата на филма "Далеч от брега" на Киномания на 19 ноември 2018 г. в НДК (Снимка: БТА)

- А искало ли ти се е понякога да кажеш нещо, но да си премълчиш, защото мнението ти не е от най-лицеприятните за околните?
- Не бих казала, че се съобразявам много с това какво е удобно и какво не е. Казвам нещата, които мисля, и съм убедена, че щом си позволявам да ги изричам, те са моята истина.

Мисля, че истината трябва да се казва навсякъде, по всяко време, когато ти си убеден в нейната правдивост. Но истината, за всеки отделен човек, е твърде субективно понятие.

- Не е ли ограничен актьорът в защитата на своите тези, своите виждания - от автора, от режисьора?..
- Актьорът винаги е събирателна точка на повече от едно виждания или тези. Неговото призвание е да бъде проводник на нечии идеи, независимо дали играе във филм, или в пиеса, той трябва да проявява себе си чрез нечии други житейски избори - тези на персонажа му. И трябва да ги предаде на публиката така, че тя да повярва на сто процента в тази пресътворена реалност като истина. А когато си на сцената, ти усещаш и ответната реакция на публиката. И така актьорът се превръща в някаква събирателна точка между автор и публика.

- Гледа ли "Далеч от брега"? Оценката ти?
- Гледах филма на "Златна роза 2018", където беше неговата същинска премиера. За пръв път го видяхме там заедно с част от актьорския състав - Пенко Господинов, Жорета Николова. Останахме очаровани от крайния резултат.

Още

Съзвездие от актьори в "Далеч от брега" - филм за сблъсъка на твореца и цензурата

Съзвездие от актьори в "Далеч от брега" - филм за сблъсъка на твореца и цензурата

Филмът представя социализма без да си служи с обичайните клишета. Предава го като усещане, атмосфера и система на взаимоотношения в едно общество, където творецът се опитва да вирее във време на бездуховност. Това е основната тема и филмът доказва, че няма значение къде ще бъде пласирана в различните строеве. Да, класирано е в соца, защото тогава условията за оцеляване са били драстични...

Филмът на режисьора Костадин Бонев дава сякаш отговор на въпроса, защо нещата в изкуството ни се получават толкова половинчато в повечето случаи. Защото сме привикнати да правим прекалено много компромиси, за да може проектът, който имаш за театър или кино, все пак да излезе. Само че резултатът е толкова осакатен от компромиси, че се ражда изроден и толкова далеч от първоначална ти идея. Системата днес е различна, но компромисите, които правим със себе си май са същите, да не кажа по-страшни.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

- Кажи ми, ти всъщност влюбваш ли се в героините си, или просто се мъчиш да "влезеш в кожите им", за да ги защитиш пред зрителите?
- Мисля, че това си е като вид влюбване - в неподходящия... Чувствам се привлечена от образи, които ме плашат - като хора, като жени. Станала съм екстремистка в това, да желая да се сблъсквам с подобни образи, защото това ме кара да виждам живота и да го практикувам от друга, чужда гледна точка. Така изследвам какви са и моите граници в техните житейски параметри, дали аз бих стигнала до тази крайност или не.

Винаги да ги защитавам пред себе като възможен, реален човек, за да ги обичам, дори, когато не съм съгласна с изборите, които моите героини правят, само тогава мога да ги представя достоверно. И затова винаги търся причината, поради която героинята ми прави определен избор. И то никога не е прякото действие, което се разпознава на пръв поглед. Под повърхността винаги има нещо друго, и то е същественото за персонализацията на образа.

За мен най-важното като актьор, е да намеря онези задвижващи личностни процеси, които остават невидими, но те са основата, които правят даден образ толкова силен. И толкова достоверен.

- Нима нямаш макар и малко нещо общо с граничните характери на твоите героини, към които се "пристрастяваш"?
- Аз съм по-скоро консервативна, затворена, интровертна, което сигурно е странно определение за един актьор. (смее се) Аз съм вътрешен темерут и не го крия.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Тези героини се явяват като мои персонални вътрешни саботажи. Перифразирайки малко Станиславски - "аз в предложените обстоятелства", при мен е "аз от името на героинята ми", а не "аз от името на Йоана", което ми дава неограничена свобода като актриса, защото прекрачвам отвъд собствените си комплекси, страхове, задръжки... Героините ми ме одързостяват да се държа крайно, както никога не бих се държала в собствения си живот, но емоционалните и психологическите житейски истини, които те научават, получавам и аз.

- А откъде се "захранваш", за да изграждаш характерите им?
- Наблюдавам и правя аналогии с хора, характери, ситуации, взаимоотношения. Режисьорът Дочо Боджаков ми каза още навремето, когато работихме заедно по двата ни общи филма - не съществуват едностранчиви образи. Актьорът трябва да намери онова, което е подводното течение на неговия човек. В живота няма само добри или само лоши хора. Когато играеш отрицателен персонаж, ти непременно трябва да имаш интуиция коя е добрата страна на тоя човек, иначе твоят човек никога няма да стане човек... (смее се)

- Има ли нещо общо между Стела от "Дунав мост" и Виолета Захариева от сериала "Откраднат живот"?
- Между Стела от "Дунав мост" и Виолета Захариева от "Откраднат живот" се простира едно пълнолетие - почти 18 години.... Те са мое удовлетворение в разгръщането на актьорската ми палитра. Те са моята награда за упоритостта да очаквам все нови и запомнящи се персонажи - сигурно затова имах шанса да изиграя тези изключително силни женски образи - социални феномени на даденото време. Подобен образ работих като роля, и в сериала "Под прикритие" - на една политичка, която също беше жертва на изборите си и на нравите на времето си.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Да изследваш социума през житейските съдби на неприемливи и нелицеприятни личности, е изключително преживяване. Защото ти създаваш образ - категория на даденото време. За мен киното винаги е било картограф на дадения момент, то е като прозорец през който наблюдаваш живота. И този прозорец трябва винаги да е много честно и старателно излъскан, така, че нищо да не остане скрито, дори да е много неприятно, и то трябва да бъде видяно в своята крайност.

- Мислила си сигурно, ако не беше Стела от "Дунав мост" в твоята кариера, как щеше да се развие тя?
- Заедно с "Дунав мост" по телевизията, по кината излезе и филмът "Магьосници", аз и там играя главната роля, само че на принцеса. Така, че ако не беше "Дунав мост", щях да започна само с "Магьосници". Просто "Дунав мост" и "Магьосници" имаха късмета да се появят на малкия и големия екран в една и съща седмица. По стечение на обстоятелствата полемиките около "Дунав мост" изцяло погълна медийния отзвук от "Магьосници".

"Дунав мост" беше по-бързата стълба, но много по-стръмната.

Бях решила вече да ставам актриса, все пак тези филми са, когато съм във втори-трети курс на НАТФИЗ. Срещнах се с едни от най-големите ни режисьори, още преди да влeза в Академията. Така че имах пълно съзнание с както се захващам, нямах илюзия.

"Дунав мост" много бързо ми даде реална картина какво значи да си актьор в България, в навечерието на Милениума - перфектни оцеляващи професионалисти, липса на пазар в предлагането на работа, сблъсках се и с обратната страна на известността - тогава се появиха и т. нар. жълти медии. Цената да бъдеш актьор беше доста висока, и аз трябваше да реша дали приемам да я плащам или не. Това, което ми даде най-голямо упование, смисъл и надежда, бяха хилядите писма, които получавах от цяла България след "Дунав мост" - пишеха, че имат нужда от такива актьори, че искат децата им да се измерват с българските, а не с американските актриси, че това, което правя, е изключително правдиво за времето си и много значимо за зрителите... И тогава аз реших, че цената си струва да се плати заради публиката в България.

- По принцип актьорите предпочитат отрицателните герои...
- Отрицателните герои ти дават по-голяма амплитуда за актьорски и действен отскок, те винаги са по-облагодетелствани драматургично, затова актьорите ги предпочитат. Но в зависимост от сюжетната рамка, не винаги можеш да намериш начин да проявиш тази светла страна, която ти си открил в персонажа си.

Аз обикновено пиша биографии на моите героини, буквално от рождението. На базата на сценария, взаимоотношенията им с другите герои, защо те реагират по определен начин в дадени ситуации - какво се е случило в тяхното детство, откъде произлиза този човек, който трябва да изиграя. Намислям си повече конкретни параметри, за да имам на какво да стъпя. Иначе аз не мога да представя достоверно някакъв период от нечий житейски път.

- В "Откраднат живот" много силен беше епизодът, в който болната от рак Виолета се разделя с косата си и пее песента "За нищо не съжалявам" на Едит Пиаф. Тук важна роля е изиграла, предполагам, твоята лична трагедия, свързана с майка ти, която си отива от същата болест и е била влюбена във Франция?
- За избора на френската песен аз имах пълна свобода от сценаристите, които бяха написали просто - Тук Виолета пее песен. Точка. Несломимостта на силната Виолета, съдбата на Едит Пиаф... И тази песен ми изплува като обща житейска пресечна точка.

Познавам музиката на Един Пиаф покрай мама, знам какво се пее във всичките й песни, защото съм учила във Френската гимназия. Бях изпратила на режисьора Павел Веснаков, с когото снимахме тези епизоди, три предложения за песни, и се спряхме на тази. Преведохме си текстовете и той каза, че "За нищо не съжалявам" отговаря най-много емоционално и смислово на ситуацията и героинята ми.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

- Кои са най-важните ти учители в актьорството?
- Имала съм шанса да попадна на едни от най-добрите учители. Започвам от Крикор Азарян, въпреки че, ако трябва да сме честни, трябва да тръгнем с Бончо Урумов, защото Коко ме взе от студията на Бончо, после Венци Кисьов, с когото пък направихме "Ромео и Жулиета", Гриша Островски, Снежина и Андрей в НАТФИЗ... Естествено - Младен Киселов - невероятен ерудит и човеколюбец, и разбира се Иван Андонов - тази необятна творческа вселена. Този човек беше всестранно надарен творец - нямаше дар или талант, който да не се съизмерва с останалите. За мен той беше велик творец. Дочо Боджаков. Асен Шопов беше за мен изключително преживяване като режисура. Уникалният Теди Москов...

Още преди да вляза във ВИТИЗ (НАТФИЗ) разбрах, че е много невярно и ограбващо определението на театралното изкуство да има само едно нарицателно име - театър.

Защото, в зависимост от това с кого го правиш, театърът има различни лица и измерения, които трябва да бъдат назовавани с други епитети. Театърът никога не е еднакъв като процес. Много зависи кой те води в това пътешествие.

С времето осъзнах, че трябва да работя с различни режисьори и сценични партньори, за да се развивам като актриса. Това беше един от основните ми стимули да напусна Театър на армията и да поема риска да изляза на свободна практика.

- А кои са твоите любими партньорства?
- За мен партньорството в един екип винаги е особено преживяване. Този процес е като събиране на семейство. Или имам усещане все едно съм била на гости някъде дълго време и тези хора са ми далечни роднини.

Вече станаха 10 години, откакто направихме "Симулатор за чифтосване" в Театър 199 с директора Вальо Стойчев, светла му памет и режисьора Пламен Панев, царство му небесно... Когато човек си отиде от тук, но останат да се играят негови представления, той никога не ни напуска напълно, защото завинаги остава част от екипа.

Не мога да кажа, че имам любими партньори. Искам да имам различни партньори, с които да се потапяме докрай в работата си и да си имаме безпрекословно доверие като колеги.

- Обичаш да цитираш Коко Шанел: "Ако си роден без крила, не им пречи да израстнат". Убедена ли си в това?
- Това е въпрос на личен избор, да избереш как ще преминеш през живота. Мисля, че крилата, това са мечтите. Оттам идва сигурно и максимата, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Започваш да проумяваш смисъла й в една по-късна възраст. Вече знаеш, че тези мечти, колкото по-големи са, имат и по-висока цена, която трябва да платиш. И тогава ти решаваш дали ще се бориш за крилата си, или ще продължиш да се носиш по инерция. Но моята професия, и изобщо творчеството, е един от малкото начини да летиш и да бъдеш в няколко реалности едновременно.

- Кой "отглеждаше" твоите крила?
- Майка ми, баща ми, средата, в която съм отраснала като дете на интелектуалци, ми е дала нужния старт. Аз никога не съм знаела каква точно ще стана, имала съм много различни мечти, които през времето са се променяли, но винаги съм казвала, че като порастна ще се занимавам "нещо с изкуство". Може би, защото още от малка съм решила, че това е друг свят, паралелна реалност, където невъзможното е възможно...

- Една от най-красивите ни актриси е преживяла първата си целувка с момче ... на сцената като Жулиета... Не е за вярване, честно!
- Не държа суетно на външността си като водещ фактор - и като жена, и като актриса. Външността като средство за въздейстие е само един от инструментите на актьора. Актьорът трябва да има достатъчно вътрешна сила да се покаже и грозен, да се покаже и без грим, което често е свързано с разбиване на лични и професионални стереотипи, затвърждавани с години.

Що се отнася до това, което ме питаш, имам едно доста простичко обяснение. Просто аз винаги съм се държала с момчетата като с равни и преди всичко сме били много добри приятели. Понеже тийнейджърството ми мина в театралната студия, моите най-добри приятели, момчета на моята възраст, бяха тези от студията. Ние предпочитахме да си запазим общото приятелство в духа на компанията, отколкото някой с някого да стане двойка.

- И на колко беше, когато ти се случи първата целувка и то на сцената?
- Това ми се случи на 17. Ние направихме "Ромео и Жулиета" в школата в "Сълза и смях" на Венци Кисьов, когато бях на 16. На следващата година Данаил Дивидиев, който играеше Ромео, се осмели да го направи, като промени сценичното действие и ме целуна по средата на своя реплика. Сега той живее в Америка, но не се занимава с театър и кино.

Това представление под режисурата на Венци Кисьов беше изключително успешно, ние го играхме четири сезона при пълни зали, 30 или 40 представления, вече съм забравила. За Жулиета беше и първата ми международна награда.

Какво те направи жена след безметежното тийнейджърство с момчетата - приятели?
Аз мисля че станах жена, когато мама си отиде. Не го свързвам с метаморфозите на любовта. Когато майката си отиде, спираш да си детето и ставаш жена. И майка - на свой ред...

- А какво са ти носили любовите ти? Коя е Голямата?
- Нали казват, че коя е голямата ти любов можеш да кажеш единствено, когато си на смъртния си одър...

Не знам. Имала съм различни партньорства през годините, които са ме развили и формирали като женска същност по различен начин и реално те са били моя трамплин, за да срещна същинския си партньор, който е Иван. Той е моята най-голяма сила и най-голяма упора да бъда такава, каквато съм, без да се съмнявам, той ме учи да се харесвам и да си прощавам.

Смея да твърдя, че много малко мъже, могат да живеят с жена, която е публична личност и съумяват да опазят неприкосновена интимната територия, наречена семейство.

- Как се справяш с желанието на хората да се намесват в личното ти пространство?
- Най-уязвен се чувстваш като актьор, или ако личността ти е обществено достояние, когато всеки смята, че понеже знае името ти и познава физиономията ти - може да изисква от тебе да излагаш на показ личния си живот, и ако не го направиш, той се чувства свободен да фабрикува и разпространява лъжи за теб и обкръжението ти. Откакто реших да не изнасям никаква информация относно семейството си в медиите, живея по-спокойно.

- Нещото, което би направила в името на любовта?
- Любовта е всичко. Любовта е единствената реалност, в която няма ограничения, любовта е това, което ти дава смисъл да живееш тук и сега. Любовта за мен - това са децата и Иван, а за тях няма нещо, което да не мога да направя.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

- А би ли жертвала свободата заради любовта?
- Моята лична свобода се изразява най-много чрез професията ми. Задавам си понякога въпроса, откакто децата се родиха - бих ли жертвала професията в името на тяхното бъдеще.

Например, да заминем и да спра да работя като актриса. Не съм си отговорила все още.

- Не си готова за такъв отговор?
- В момента се чувствам в силата си като актриса, знам че има още много какво да дам на публиката като взаимни преживявания... Слава Богу, в момента не съм поставена пред такъв ултиматум. Иначе ще трябва да реша.

Но от друга страна, ако трябва да съм честна, с наградата "Любима актриса на публиката 2018", аз получих своята реабилитация в професията. Знам, че това, което винаги съм искала да споделя, съм успяла да го постигна, и хората са ме приели, оправдала съм доверието им в това, което смятам за мое поприще.

Днес се чувствам готова да покажа още повече като актриса, стига да ми се даде тази възможност. Много се изморявам вече да воювам всеки път, за да доказвам, че мога да се превъплъщам в различни жени. Не е много стимулиращо... (усмихва се)

- Какво ти предстои?
- В момента работя активно върху моя моноспектакъл, който е интерактивен. Казва се "Променяне" по книгата на Лив Улман "Промяна". Спектакълът е посветен на Ингмар Бергман. Тази година стават 100 години от рождението му. А самата Лив Улман ще празнува своя 80 юбилей на 16 декември 2018 г.

Моята Свръхзадача беше премиерата да излезе навръх рождения й ден, за да я поканим да присъства, понеже самата тя изяви желание да дойде да види спектакъла, в края на дългата ни кореспонденция през издателство "Колибри", по повод откупуването на авторските права за драматизацията.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Това, за съжаление няма да се случи, поради организационни и технически причини. Най-вероятно премиерата ще се състои в началото на януари.

Моят проект "Променяне" спечели конкурса по отворената покана на Пловдив 2019, и ще бъде един от проектите на Пловдив 2019 - Европейска столица на културата. На камерна сцена в Драматичен театър - Пловдив ще се състои и нашата пловдивска премиера в първите месеци на Новата година. Имаме покани от много сцени в страната, искаме да направим национално турне.

Спектакълът ще бъде иновативен, хибрид между театър и кино на живо. Един доста сложен технологично, експериментаторски проект. За пръв път спектакъл ще започва с призива: "Моля, включете смартфоните си, спектакълът започва!

Разработваме в момента специална апликация, която се изгражда за самото представление, която хората ще трябва да си изтеглят като apр на смартфоните си, когато си купят билет за това представление. Части от сценичното действие ще бъдат ситуирани в техните телефони.

Моноспектакълът е монолог на актрисата - като мисия и похвати в професията, като жена, като майка, както и каква е цената да си актриса от световната величина на Лив Улман.

- Благодаря ти, Йоана! Желая ти успех!

//Аксесоари: FreyWille

//Гардероб: MDL Group

Интервю на Валерия Калчева

Фотограф: Георги Казаков за URBN.dir.bg

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Видео: Ренета Веселинова

PM: Йорданка Вълчева

На backstage видеото може да се насладите тук:

Още

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

"Вездесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Още

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Силвия Петкова: Градско диване с високо вдигнат гард

Още

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Деян Донков за скуката никога да не излизаш "извън пътя"

Още

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Коментирай 0

1/1

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: MDL // Аксесоари: FreyWille

Йоана Буковска-Давидова на премиерата на филма "Далеч от брега" на Киномания на 19 ноември 2018 г. в НДК (Снимка: БТА)

Йоана Буковска-Давидова и режисьорът Костадин Бонев на премиерата на филма "Далеч от брега" на Киномания на 19 ноември 2018 г. в НДК (Снимка: БТА)

Календар

Препоръчваме ви

Захари Карабашлиев: Егото е враг, с който трябва да се съобразяваш. И приятел, от който трябва да те е страх

"Да не се ограничаваме с това да празнуваме буквите. А това, което казват", е посланието на писателя в навечерието на 24 май

Канадският хореограф Марио Пиаца: Всеки от нас е едно гето

Мисля, че танцът наистина може да промени света, защото артистите, танцьорите са атлетите на Бог, казва той

Кирил Икономов на 65: Алчен съм за звук!

"Не го крия и не ме интересува какво ще говорят по мой адрес, но аз имам два кумира - Сталин и бай Тошо!"

Легендата Виктор Захарченко: Мечтая един ден да пеем в храма заедно с българите

"Ние сме си излели сълзите, и нас ни слушат със сълзи на очи", казва ръководителят на Кубанския казашки хор малко преди турнето им в България