Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Въздесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

ТРЕСКА ЗА ОСКАРИ

"Въздесъщият" Велислав Павлов в интервю с душата

Уловихме българското предложение за "Оскар" за чуждоезичен филм в навечерието на полета му за САЩ

Когато преди дни няколко първокласника заобикалят актьора Велислав Павлов в училището на сина му Йоан, той е леко учуден, че дребосъците го разпознават. Докато искат автографи и снимки, неговият наследник го поглежда сериозно в очите и му казва: "Защото си известен".

"Учудвам се, защото сериала, заради който ме разпознават - "Откраднат живот", поне според мен, не е за малчугани. И ги питам: не сте ли много малки да го гледате". А те се смеят и обясняват: "Да, ама мама и тати го гледат".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

В последните години популярността се сгромолясва върху плещите на актьора с цялата си тежест. Търпеливо чакана е през всичките години на усилена работа в десетки филми и постановки, докато върви ритмично и устремено напред по творческия си път. И същевременно е изненадваща, изникваща изневиделица и изсипала се върху му ведно със спохождащите я преимущества.

"По улиците на София ме спират, радват ми се. И аз им се радвам. И най-вече за това, че тази популярност не идва само от сериала "Откраднат живот", в който влязох чак в петия сезон. А и от "Въздесъщият" - нов, явно успешен филм, с безпрецедентен брой награди. Филм, заради който съм щастлив, че ми е поверена хубава роля. Приятно е, усещам успокоение - че съм дал нещо от себе си. И удовлетвореност от крайния резултат и от работата ми"

Срещата с актьора Велислав Павлов е непретенциозна, в полупразна стая, която той изпълва с присъствието си. Тя е в навечерието на полета му за САЩ, където започва кампанията на емблематичния филм и тазгодишният български претендент за "Оскар" - "Въздесъщият". Предстоят прожекциите му в най-иконичните салони на филмовата столица на САЩ, както и официална прожекция. Във филма на Илиян Джевелеков и Матей Константинов, Велислав Павлов се въплъщава в Емил Борилов - обсебен да следи със скрити камери интимния живот на другите поради манията си за контрол.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Уговорките ни за това интервю продължават повече от месец, в който актьорът понякога вдига шепнешком телефона поради интензивните снимки на "Откраднат живот". По време на дългоочаквания разговор, на океан разстояние, в специална кино зала в сърцето на Холивуд, членовете на Американската Филмова Академия вече се готвят да гледат за първи път филма с него в главната роля.

"Около 400 души ще гласуват за чуждоезичен филм. Може би декември или януари ще е готова крайна селекция от 9 филма, от които ще останат 5 реално номинирани. 87 държави са в конкуренция - сред тях са Германия, Англия, Франция, Италия, Швеция - все със силни кинематографии. Би било постижение ако стигнем напред в селекцията. Но и всичко, което постигнахме до тук е прекрасно - за филма, за рекламата му"

Връщаме се около 8 месеца назад, през март т.г. когато в интервютата си Велислав Павлов все още говори за Америка в бъдеще неопределено време. Споделя, че и той, като героя си д-р Марио Ковачев от сериала "Откраднат живот" е мечтал да види Новия свят, но някак не заминава навремето, защото иска да постигне нещо тук, в България. Осем месеца по-късно го е постигнал.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Още

Велислав Павлов: Жена ми ме освободи от ролята на Вездесъщия

Велислав Павлов: Жена ми ме освободи от ролята на Вездесъщия

От краткия разговор до тук разбирам, че между Велислав Павлов и Стивън Спилбърг има нещо общо. Това не е само любовта към киното, нито пътят им към златната статуетка. Всъщност двамата са успели след като преди това чуват три пъти "не" и не са се отказали.

Точно толкова отказа получават, когато кандидатстват в университети, за да учат кино и театър. Първоначалният провал не ги сломява. И ни най-малко не са обезоръжени, защото тайните им сили са заложени в същността им - вроден талант и устрем.

"Когато не съм успявал съм си казвал: не е сега моментът, но пак продължавах упорито да вървя по пътя си. След първия отказ в НАТФИЗ си дадох година почивка и влязох в казарма. И точно там си мислех как ще изляза и ще кандидатствам пак. Просто защото чувах някои хора да казват "има нещо в теб" и исках да го открия. Това ти дава някаква вяра. Тогава не знам какво съм си мислил, какво ме е държало така уверен. Имах своите опасения, че нещата може би трябваше да се случват една идея по-бързо. Но понеже съм доста срамежлив, това ми е част от характера, явно онова, което нося вътре в себе си, излиза по-трудно от мен. Трябва ми време. Има млади хора, които се впускат в актьорството и веднага разцъфтяват. Виждаш ясно какво носят в себе си", разсъждава Велислав.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Погледът му е концентриран, а всяка дума е прецизно подбрана. Съсредоточен е до такава степен, че запомня всяка част от безкрайните ми въпроси и им отговаря в същия ред и подобаващо. Говори бавно, с дълги паузи, в които си дава секунди за размисъл. Не стреля безразборно с думите, а цели да вложи смисъл. Търси най-подходящия израз, за да бъде максимално честен и точен. Бавното, но сигурно случване на моментите в живота му обяснява с начина, по който е израснал - в аналоговия свят на късния соц. Някъде там - в Берковица.

"И сега се връщам, защото родното място значи много за мен. Цялото детство, юношеството ми с онези осъзнати стойности и неосъзнати мечти, които съм имал, някакви надежди, които са ме мотивирали, сякаш се завърта около мен там. И като казвам, че пораснах в аналогов свят, го казвам и метафорично - за цялата скорост на живота. Нямам носталгия към това време, но беше приятно - с игрите на големи групи, футбол, колело и разбира се - кино".

Най-ярките детски спомени на Велислав са от киносалона, където често ходят. Помни ясно индийски филми като "Слонът, моят приятел" и "Сандокан".

"В Берковица има ромска махала и си спомням, че на първите два реда до екрана сядаха нейните жители. Носеха касетофони и записваха музиката от филмите. Представете си - започва музикалния фон и 15-20 глави тръгват заедно напред да натиснат копчето за запис. След това като започне говоренето - по същия път и обратно да изключат записа. И накрая, след филма настава празник за тях. На тумби тръгват към домовете си, носейки цялата фонограма на филма. Надули касетофоните и с танцова стъпка към махалата".

Смеем се заедно на словосъчетанието "игра с очи", което напоследък чуваме често. Особено говорейки за маниерите в индийските филми, превърнали се в куриоз на българския ефир напоследък.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

"Игра с очи" е клише. Опитах се да си го обясня буквално - нещо като пантомима на лицето ли трябва да представлява? Очите са най-естественият и най-силният проводник на вътрешния свят, на душата. И работата на актьора е точно това - да покаже какво е дълбоко под повърхността, в същността на героя. За тази цел се превръща в него и това си проличава, естествено, през очите. И понеже камерата е много чувствително устройство, и особено ако се гледат очите на голям екран - представете си едно око става два метра буквално... Всяка мисъл се вижда в този момент. Това е да играеш пред камера - да си ти през камерата и да си друг човек, различен от теб самия в себе си".

Казва, че до известна степен разбира, защо често го определят като характерен персонаж.

"Това за мен означава, че мога да изявя моя характер и същевременно да представям различни характери. Това е интересното в професията ми и затова я работя. Защото всеки път се изискват различни черти, характеристики, маниери и ако ролята е хубава - това означава силен характер, дори ако героят трябва да е потиснат. Защото в определен момент и потиснатият проявява характер. Всеки може да има различно лице, но характерът или го имаш, или го нямаш"

За това и държи режисьорите да не гледат на актьора Велислав Павлов само като визия. И все пак се стреми да изглежда атлетичен и да е слаб, защото смята, че е ценно за камерата.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Участва в големи, международни продукции, снимани у нас, където си партнира с плеада знаменитости като Вал Килмър, Жан Клод Ван Дам, Антонио Бандерас, Морган Фрийман и много други. Спомня си срещите с Том Харди преди да стане голяма звезда. Но доста общо намира с актьора Робърт Форстър, въплътил се в полицая от култовия филм на Куентин Тарантино - "Джаки Браун".

"Говорихме си за това, че неговият актьорски път е подобен на моя. Той е бил телевизионен актьор дълго време, със запомнящи се малки роли. В бизнеса от години, но някак Тарантино и "Джаки Браун" му дават онази популярност, която води до ново, по-високо ниво на работа" .

Самият Велислав все още не смее да твърди, че ролята на Емил Борилов във "Въздесъщият" е като полицаят по Тарантино за Робърт Форстър. Но пък признава, че е му дава нов тласък в живота.

"И аз влях много в образа - колкото можах. Особено в момента, в който разбрах, че всъщност ролята е писана за мен. Тоест, Илиян и Матей са мислели точно за мен, когато са създавали образа. Сега остава да се радваме, че хората са истински впечатлени от филма. Защото популярността помага повече хора да оценят това, което правя. И се надявам да имам още възможности".

Последните му роли са на преследвач, злодей, човек, който е опасен за другите. И в късометражния "Последните два дни" на младия режисьор Димитрис Георгиев. Лентата е отличена с три международни приза, състезавала се е в над 15 фестивала и достигна финали в САЩ, където публиката проявява огромен интерес към темата и въплъщението на главния герой, изигран от Велислав Павлов. Режисьорите го определят като един от онези даровити артисти, които говорят дори когато мълчат.

"Знам ли... доста злодеи съм играл. Може би аурата ми излъчва нещо тъмно. При всички положения виждат в мен човек, който е психотичен и вманиачен, с голяма дълбочина. Това е интересно, защото като човек въобще не съм такъв. Но е интригуващо да се играе. Злодеите никога не са еднопланови. Може би кулминацията е да покажеш, че лошият става лош от обикновен човек като всеки, поради някакви стечения на обстоятелствата. Отключил се е към деяния, които са или неприемливи, или опасни за другите, но с причина."

Ролите в живота си обсъжда с човека, който нарича своята сродна душа - актрисата Юлиана Сайска. Жената до него е определяна като "актриса, която прави музика с тялото си". Самата тя казва за себе си, че е инструмент, който работи с чувствата - своите и чуждите. Ще демонстрира това в един общ проект със съпруга си Велислав Павлов - "Интервюта с душата" (може да гледате в галерия "Етюд"), който определя като изповед. Това е второто им качване на сцена заедно.

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

"Има моменти, когато се самовглъбявам в ролите си, но с Юлиана успяваме да балансираме подобни ситуации. Тя ми дава разбиране и подкрепа и това за мен е смисълът на една връзка", разкрива Велислав Павлов.

Двамата не играят често заедно. Последно преди около 10 години, когато играят в представлението "Час преди полунощ".

"Казвам често, че искам да върна момента на самото влюбване в Юлиана. Тогава, когато усещаш, че откриваш сродната си душа и то не в приятел, а в жена. Помня ясно този миг. В Юлиана има нещо загадъчно. Комуникацията ни е на душевно ниво, ако би могло така да се каже - на една честота сме. Знаеш, че можеш да вярваш изцяло на другия".

Самият той не вярва в съдбовности, но знае, че човек трябва да внимава да не пропусне някога някъде сродната си душа. Да не се подминава човека, роден за теб, защото ще страдат и двете страни.

"Точно за това става дума във "Въздесъщият" - и това е проблем не само на любовната връзка на моя герой с героинята на Весела Бабинова. Това е проблемът между моя герой и героинята на Теодора Духовникова. Между тях двамата е имало точно тази среща на сродни души, които са изоставени някъде по пътя. Което е най-тъжното".

Затова и знае, че един мъж пораства, когато започне да се стреми да е отговорен към семейството и приятелите си.

"Не е лесно да създадеш семейство, защото за това трябват сериозни усилия. Аз поне трудно се отказвам, упорит съм си и в любовта. Разбира се пораснал не означава скучен. Не трябва да се губи възможността за игра и в живота".

Със запомняща игра, но на сцена, Велислав Павлов отдавна е известен в треатралната гилдия. За ролята му в моноспектакъла "Спомняш ли си М" на Димитър Сарджиев в "Сфумато" му лепват клишираното прозвище "лошото момче на българския театър".

"Монологът беше огромен, труден текст. Един човечец разказва разтърсващи случки от последните три дни. Излизам гол до кръста, пея песен на Джони Кеш на микрофон без кабел. Пресъздавам кошмара на главния герой, сътворен от един ирландски автор, и типично по ирландкси съм пиян в последните три дни, жена ми ме е напуснала и всякакви трагични, драматични събития ми се струпват на главата. Хард кор ирландски стил. Но... когато спирам да играя - забравям всичко тотално. И не съм никакво лошо момче. Но няма да забравя песента на Джони Кеш, която ме зареждаше за следващия час и половина монолог".

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Казва, че когато е затрупан с отговорности се чувства в свои води. Когато знае, че ще играе голяма и важна роля му идва отвътре. Така успява да попадне в полезрението на Мариус Куркински, който го гледа в "Идиот" под режисурата на Десислава Шпатова, когато Велислав е още студент. И няколко месеца по-късно му се обажда по телефона, който сам е намерил, за да го покани да участва в "Кралят Елен".

"Изглеждах много интересно в тази роля - късо остригана коса, много слаб, висок, имаше нещо животинско, за което се погрижи и сценографа Никола Торманов. По повод нашата среща, с Мариус имаме една шега. Точно днес (бел. ред - в деня на интервюто) се върнах от 3 дни снимки с него в новия му филм "Засукан свят" по разкази на Хайтов. Героят ми там се казва Адил. И Мариус на шега ми подхвърля по време на снимките: "Адиле, къде те намерих, Адиле". А аз му отговорих: "В "Младежкия театър".

И въпреки че по време на разговора се смеем непрекъснато, стигаме до извода, че Велислав Павлов не е играл в "сериозни" комедии, но затова пък е изиграл всички възможни злодеи, които може да се сетиш. Всички тези лоши герои са част от безбройните модели, които ни показва драматургията. Като актьор, Велислав Павлов вярва, че всяка една драматургия помага на човека да различава различните видове хора в живия живот. Самият той учи, че всяка среща и случка по пътя има значение. Че това да вгледаш в детайла е изборът, който може да промени съдбата ти.

"Сещам се за думите на оператора Емил Христов, с който имахме пълноценни разговори по време на снимките на "Въздесъщият". Той казваше, че чете много романи, за да се учи от историите в тях и как може да се прави кино от истории. Драматургията всъщност учи да разказваш истории по интересен начин. Но драматургията може и да ръководи живота си. Ако си добър драматург може дори да предвидиш всички варианти на отделните ситуации, всички изходи на твоята собствена история. Но най-важното е, че драматургията учи, че хората не са черно-бели никога. Че всеки има своя основателен мотив. Че трябва да си обръщаме внимание - на себе си най-вече, защото понякога нещата не свършват добре. Понякога свършват добре, но в крайна сметка никога не свършват добре. За разлика от това интервю"

Велислав Павлов може да гледате в проекта "Интервюта с душата" по идея и реализация на Юлиана Сайска в Галерия "Етюд" на 18 ноември и 11 декември от 19.30. Също така играе на сцената на Народен театър "Иван Вазов" в представленията "Дон Жуан" ( реж. Александър Морфов) и "На ръба" (реж. Александър Морфов), както и в Театър 199 в спектакъла "Рибарят и неговата душа" с режисьор Мариус Куркински.

//Аксесоари и часовник: UnoDe50

//Гардероб: Collective

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков за URBN.dir.bg

Стайлинг: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Видео: Ренета Веселинова

PM: Йорданка Вълчева

Коментирай 8

1/1

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Снимки: Георги Казаков за #URBN.dir.bg // Гардероб: Collective // Аксесоари: UnoDe50

Календар

Препоръчваме ви

Режисьорът на филма "Времето е наше" Петър Попзлатев: Апел за покаяние!

Руши Видинлиев е с дисциплина и интелигентност на американски актьор, споделя авторът на дълго чаканата творба, която ще открие Киномания - 2018 на 15 ноември.

Кралицата на глината Йова Раевска оживява с изложба за своя 100-тен рожден ден

"Искам тази изложба да бъде нещо много различно, нещо което досега не се е случвало в България", казва внучката на забележителната художничка Ейми Горин-Чапман

Преходът на Ивайло Христов: За 10 ноември, киното и за това чие всъщност е времето (видео)

Разговор за 10 ноември, киното и за това чие всъщност е времето

Виктор Меламед: Светът е по-шарен и от най-шарената нашенска черга, и Тайланд е пример за това

С Генералния почетен консул на Кралство Тайланд разговаряме за новата му книга "Сънища" и за очарованието на държавата, която представлява у нас

Диригентът Деян Павлов: Музиката няма край, а оркестърът е като брака

Всяко следващо произведение, което дирижирам, е като мое дете, казва той

Писателят Илко Минев - един българин, евреин по религия, който живее в Бразилия

"Българите по света да не забравят родината, земята на прадедите си и здравината на корените си", пожела той, след представянето на последната си книга "В сянката на изгубения свят"