Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Владимир Карамазов: Аз съм един вечно недоволен човек

Не можеш да кажеш кога е голямата любов. Най-вероятно, можеш да го направиш едва на 90, изповяда актьорът

"Нощ на театрите - 2017" (Снимка: Диляна Флорентин)

Един от най-успешните ни актьори, често определян като секссимвол, Владимир Карамазов, е роден на 27 април 1979 г. в София.

Рожденото му име е Владимир Александров.

Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Надежда Сейкова през 2002 г. През същата година се присъединява към трупата на Народен театър "Иван Вазов".

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

Получава артистичния псевдоним Карамазов от режисьорката Лилия Абаджиева, когато в III курс играе Ромео в нейна постановка.

Участва в постановката на Театър 199 "Рибарят и неговата душа" по Оскар Уайлд, режисьор Мариус Куркински, която се играе повече от 10 години и има над 200 изиграни представления.

 През 2010 и 2013 г. постановката "Казанова - реквием за любовта" с Карамазов в ролята на Казанова обира аплодисменти от публиката във Франция на театралния фестивал в Авиньон и различни театри в Париж.

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

След повече от 10 години като актьор в повече от 25 театрални постановки и участия в телевизионни предавания, филми и сериали, през 2013 г. Владимир Карамазов заедно с най-добрите си приятели Захари Бахаров и Юлиан Вергов създава продуцентската компания "Three Bears Entertainment", чийто първи и успешен проект е постановката "Арт" на Ясмина Реза, копродукция със Сатиричен театър "Алеко Константинов".

След премиерата й през април 2013 г. тримата приятели правят турнета в страната.

От 2014 г. досега Владимир Карамазов е посланик на "Нощта на театрите", част от инициативата "Европейска нощ на театрите".

Владимир Карамазов се включва в много благотворителни инициативи, концерти и телетони на УНИЦЕФ ("Бъдеше без насилие за всяко дете" и "Заедно от детската градина" и др.).

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

От първото издание през 2013 г. всяка година е сред номинираните в конкурса "Ерген на годината" - раздел "Шоубизнес".

Увлича се от пътешествията, гмуркането и пистовите мотори.

Предстои стартирането на сериала "Дяволското Гърло" по Нова тв, с Карамазов в главната мъжка роля, разследващ полицай от Смолян.

 В началото на следващата година с Юлиян Вергов ще играят главните роли в спектакъла "Дачници"от Максим Горки на режисьора Иван Панталеев, който от 20 години не е работил в България.

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

Владо Карамазов е в ролята на Андрей в "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, НТ "Иван Вазов", чийто премиерни представления са на 1, 2 и 3 декември.

В едно откровено интервю, актьорът се връща към детството си, подлага се на безпощадни самоанализи и чертае бъдещето си до 65.

Звездата на театъра и киното Владо Карамазов пред Impressio - по-истински от всякога:

"Нощ на театрите - 2016" (Снимка: Павел Червенков)

- Казваш, че "Танцът Делхи" е текст, който лекува. Какво означава това?
- Странна е тази пиеса. Като я прочетеш за първи път, ти се струва по-скоро смешна. А в нея става дума за много сериозни човешки проблеми. Но нещата се казват не едно към едно, а по някакъв странен начин. За да ги усетиш и да проникнеш в тях, трябва да си отвориш сетивата.

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

Още

Галин Стоев: Пропуснах срещата си с Изабел Юпер в "Комеди франсез"

Галин Стоев: Пропуснах срещата си с Изабел Юпер в "Комеди франсез"

Ние се опитахме да направим едно забавно представление и в същото време много много сериозно. Ако това сме успели, значи сме успели да направим спектакъла.

В текста на пиесата има изречения, казани по много елементарен начин, но като се замислиш, могат дори да те разплачат.

Защото всеки един от нас, в този свят, в който живеем, според мен, не се чувства кой знае колко добре.

Има агресия, негативизъм, една припряност и забързаност, които жестоко много уморяват и износват психиката. Тази пиеса говори точно за това.

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

В пиесата става дума за един невероятен, мистичен танц. Животът на всеки, който се докосне до него, се преобръща с главата надолу. Хората, които са гледали този танц, са героите на пиесата. Те са станали изключително чувствителни, на пръв поглед - ненормални хора. Разказват за това, какво са усетили, докато са гледали този танц, до какви изводи са стигнали за живота си. Комедията, ако има такава, надявам се да има, идва от абсурдните ситуации, в които те попадат.

В крайна сметка, от всичките 7 пиеси, от коите се състои спектакълът, се сглобява един огромен пъзел, който пъзел може да се нарече Танца Делхи. Пиесата е много любопитно конструирана, и зрителят може да навърже ужасно много паралели, да види метафори, които да го накарат да се замисли за месеци напред.

- Паснахте ли си с режисьора Галин Стоев? 

С режисьора Галин Стоев на репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

- Покани ме през лятото. Разбрахме се още от първия ден. Веднага му казах, че ще правя, каквото пожелая. Той много се зарадва. (смее се ) Сработиме се, което е много важно за мен. И се чувствам спокоен.

Още

"Танцът Делхи" на Галин Стоев - мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял

"Танцът Делхи" на Галин Стоев - мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял

- Андрей, твоят герой, е единственият мъжки персонаж в пиесата...
- Никога не съм бил така привилигирован в театъра, да участвам сам с 5 жени. Моят персонаж има изключително много житейски проблеми - с жена си, с децата... Стигнал е до момента, в който любовта вече е почти изчезнала, останал е просто един навик.

И той среща танцьорката, гледа Танца Делхи и всичко изцяло се преобръща в главата му. Започва да се двоуми какво да прави. Влюбва се в танцьорката, тя - в него, но нещата хич не са розови...

- Лично теб промени ли те участието ти в това представление?
- Да, много. За пръв път репетирам такъв текст, който "ползвах" да ми даде отговор на много въпроси в живота ми за моите 38 години. Той ми даде ключ да погледна света през малко по-различна призма.

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

Ако човек успее да убеди сам себе си, че животът ни е един танц, който ние създаваме, и този танц, дали ще бъде хубав или лош, зависи от нас, може би ще се научи да живее по-леко. За да стане този танц хубав, ти сам трябва да положиш много голямо усилие, да видиш позитивните неща в живота, а не негативните.

Негативните са ясни, те заливат отвсякъде. Човек трябва да бъде спокоен и да приеме всичко, което се случва около него, такова, каквото е. Ако ти искаш постоянно да променяш нещата, защото все на теб нещо не са ти удобни, влизаш в капана постоянно да си в някакъв стрес.

Това е нещо, което аз много искам да преодолея в живота си.

- Значи си открил за себе си някаква антистрес рецепта в пиесата?
- Може и така да се каже. Аз съм човек, който постоянно не е доволен от това как се случват нещата, постоянно искам да са по друг начин и това ми създава голям стрес.

Тази година се случи нещо, което също беше много емблематично за мен. Моите приятели от Enhansv ми дадоха един "Пет минутен журнал", който е създаден от психолози в Америка. Той е под формата на книга и има полета, които трябва да попълваш. Например, "Трите невероятни неща, които ти се случиха днес?", "С какво най-хубаво ще запомниш днешния ден?", "Трите добри неща, които направи за някого" и т. н.

Автопортрет на Владимир Карамазов (Снимка: Личен архив)

Попълва се сутрин и вечер. Сутрин - пишеш нещата, които си запланувал и които искаш да станат, а вечер - какво си изпълнил. В този журнал ти всеки ден трябва да пишеш положителните неща, които са ти се случили, и те трябва да са някъде към 9 на брой.

Като започнеш да го попълваш, си даваш сметка, че това е изключително трудно. Уж трябва да приключиш с отговорите за пет минути, но като започнеш да мислиш... Негативни - можеш да напишеш 19, но като дойдеш до положителните, стигаш до извода, че ако сам не си ги направиш, няма кой да ти ги направи.

Много е трудно, наистина, но е много полезно, защото си даваш сметка за това - всъщност, какъв живот живееш.

С любимото возило (Снимка: Личен архив)

- Преди време каза в едно телевизионно интервю, че през 2017-та година ще определиш живота си до 65-годишна възраст. Вече сме в края на годината, случи ли се наистина това?
- Да, наистина го казах, и много исках това да се случи. И слава Богу, то се случи. Вече знам какво искам да правя. Повлияха ми много Родопите, където прекарах 2 месеца и половина, по време на снимките на сериала "Дяволското гърло". Откъснах се от моето ежедневие, откъснах се от всичко. И на това място, което ужасно много ми хареса, с мен се случиха важни неща - срещнах различни хора, направих важни равносметки...

- Ще разкриеш ли, какво конкретно си набеляза за бъдещето след тези равносметки?
- Искам много да се занимавам с това, с което се занимавам и до сега, на някак си - в по-голям мащаб. Искам да се занимавам с продуцентство и да правя нещата така, както аз мисля, че са добре. Мисля, че с това ще се захвана.

Снимка: Личен архив

- В театъра или в киното?
- В театъра това, което направихме с момчетата (Захари Бахаров и Юлиян Вергов) в "Three Bears Entertainment", си беше по-скоро някакво забавление и не чак толкова сложен експеримент за нас. По простата причина, че ние сме в театъра 20 години, за нас тази област е позната и горе долу знаем формулата как може да се случи едно хубаво представление.

Докато вече в телевизията, в киното, нещата са доста, доста по-сложни. Много ми се ще, именно натам да отида. Мисля, че в България вече може да се случи всичко, границите са отворени, особено за киното и за телевизията. Биха могли да се случат много сериозни неща тук, а след това да се покажат на Запад. Вярвам, че би могло.

Вдига адреналин с високи скорости (Снимка: Личен архив)

- Какво дете беше Владо Карамазов, роден Александров?
- Проговорих едва на 5-годишна възраст. Бях много нервно дете. Постоянно нещо не ми беше наред, недоволствах непрекъснато. Като ученик исках, като имам някаква работа, моментално да я свърша, за да ми се разкара от главата.
Ами, то това е останало и до ден днешен. Въпросът е, че сега работата е много по-сериозна, много повече. Постоянно ходя с някакви листчета в джобовете, на които съм си записал задачите, които трябва да свърша.

В тийнейджърските години (Снимка: Личен архив)

Племенникът ми наследи много неща от моя характер. Той също трудно проговори, най-вероятно, защото започна с два езика. Някаква моя проекция е. Но семейството ми не се притеснява, защото имат същия пример в мое лице, който те са наблюдавали.
Но на мен не ми е много приятна цялата тази история, защото знам в какво живея, и ако е наследил моя характер, няма да му е лесно.

- Как тръгна към театъра? Тодор Колев е бил твоят кумир...
- Нашите много го харесваха. Гледал съм като малък всичките му филми. Когато дойде време да кандидатствам във ВИТИЗ, те с Крикор Азарян вземаха клас. Много се радвах и бях сигурен, че ще вляза в него. За съжаление, това не стана. Влязох в съседния клас, но пък аз не исках да уча в него. Затова започнах да уча "Кукли", където също бях приет. Изкарах една година и след това се прехвърлих в класа на проф. Надежда Сейкова.

Снимка: Павел Червенков

Всичко това, което преживях тогава, беше много драматично, много несправедливо, според мен. Но сега като погледна назад, си давам сметка, че е било най-доброто, което можеше да ми се случи - да уча точно при Надежда Сейкова. И че другото просто е било някаква емоция. Защото класът, който тогава завърши при Крикор Азарян, беше съставен по съвсем друг начин и аз, най-вероятно, нямаше да си намеря мястото в него.

- И в крайна сметка от ВИТИЗ, директно се изстрелваш в Народния театър.
- След като завърших и си взех дипломата, отидохме да хапнем в ресторанта на Народния театър. Иван Добчев беше там и ме повика. Каза ми, че иска да ме покани в "Албена" на Голяма сцена. Всъщност, те така ме назначиха в театъра, с тази роля. Като започнахме да репетираме, на мен ми беше много интересно да работя с него. Когато ни събираше всеки ден да обсъжадаме, един път много ме похвали пред всичките звезди на Народния.

В "Идеаланият мъж" от Оскар Уайлд, Народен театър "Иван Вазов"

Това ми даде самочувствие. Защото той е режисьор, който е доста пестелив на похвали. Първите години на професионална сцена, са много важни за самочувствието на един млад актьор. Ти трябва да имаш самочувствие, за да заставаш пред тези 900 човека. Иван ми даде доста сериозно самочувствие в началото на кариерата ми, което за мен беше много важно по-нататък.

С Мария Каварджикова в "Солунските съзаклятници"от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, Народен театър "Иван Вазов"

- Скоро ще започне сериалът "Дяволското гърло" по Нова телевизия, другият проект, в който ще се представиш пред зрителите. Какво ти даде пък той?
- Имам много голяма интуиция за това, коя роля трябва да приема и коя не. В случая сценарият ужасно ми хареса и изобщо не се колебах. Първо, че такъв жанр сериал в България не се е правил, освен това екипът беше страхотен и историята, която снимахме по тези места в Родопите, беше един от най-незабравимите ми периоди в професията, който ще помня наистина цял живот.

"Дяволското гърло" разказва историята на криминално разследване на серия ужасни, мистериозни убийства, които се случват в тази област.

Моята роля е много сложна. В живота на героя ми, инспектор криминалист от Смолян, се случват ужасни, трагични неща. А да играеш трагедия е доста доста сериозно, особено в киното, където всичко трябва да е много истинско.

С Теодора Духовникова на снимачната площадка на сериала "Дяволското гърло"

Ако не достигнеш наистина до нужната емоция, всичко ще бъде фалшиво. Но състоянието, в което бях, ми помогна да стигна до емоционалното състояние на героя си.

2017-та беше много странна година за мен. Случиха ми се много хубави, но и много лоши неща. По тази причина съм изключително емоционално изострен, което ми помогна да изиграя ролята на Филип в "Дяволското гърло".

Не знам дали преди една година или след една година, бих могъл така да изиграя този образ. Много се радвам. Аз малко поостарях вече, но мисля, че се справих успешно и този сериал ще остане емблематичен за актьорската ми кариера и за мен самия.

- Партнирате си с Теодора Духовникова, с която доста сте работили заедно и сте добри приятели...

С Теодора Духовникова на снимачната площадка на сериала "Дяволското гърло"

- Да се снимаш с човек, с който си много близък, с който си знаете всичко и нямате притеснения, създава доста голям конфорт на снимачната площадка. С Теодора през тези 2 месеца и половина минахме през какво ли не, ние сме си като едно италианско семейство. Ужасно много спорим за някои неща, даваме си съвети. Караме се пред екипа, сдобряваме се...

Когато с Теодора сме заедно, на другите им е интересно, най-малкото. Защото сме двама побъркани, които искат всичко да се случи възможно най-добре...

- На 38 години, преминал ли си вече през голямата любов или все още я чакаш?
- Е, то не можеш да кажеш кога е голямата любов. Най-вероятно, можеш да го направиш едва на 90... Минавал съм през любови, не знам коя е голямата. Това също съм го оставил да е такова, каквото е.

Надявам се да имам още такива изживявания...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 1

1/1

"Нощ на театрите - 2017" (Снимка: Диляна Флорентин)

"Нощ на театрите - 2016" (Снимка: Павел Червенков)

С Теодора Духовникова на снимачната площадка на сериала "Дяволското гърло"

С Мария Каварджикова в "Солунските съзаклятници"от Георги Данаилов, реж. Стоян Радев, Народен театър "Иван Вазов"

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

С режисьора Галин Стоев на репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

В трейлъра на спектакъла "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев, реж. Галин Стоев, в Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Мария Цветкова)

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

На репетиция на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в "Народен театър "Иван Вазов" (Снимка: Гергана Дамянова)

Автопортрет на Владимир Карамазов (Снимка: Личен архив)

Снимка: Павел Червенков

В тийнейджърските години (Снимка: Личен архив)

В "Идеаланият мъж" от Оскар Уайлд, Народен театър "Иван Вазов"

Вдига адреналин с високи скорости (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

С любимото возило (Снимка: Личен архив)

С Теодора Духовникова на снимачната площадка на сериала "Дяволското гърло"

Календар

Препоръчваме ви

"Фантомът" Влади говори за операта

Като чуя арията на Юда от "Иисус Христос суперзвезда" и направо откачам, казва актьорът

Нищо не е такова, каквото изглежда: Секс, наркотици и хип-хоп

"Това е пиеса за Малкия Човек. Тя е направена на принципа "Секс, наркотици и протест", казва актьорът и режисьор Станислав Дойнов за ексклузивния си спектакъл, в който участват и рапърите Зипо и Слаш

Михаил Билалов и Николай Урумов - двама съвсем голи мъже

Мистерия, крайно комични ситуации и "вкусен диалог" или какво ви очаква в оригиналния театрален свят на Себастиан Тиери

Теодора Духовникова: Често казвам на Господ за някоя от грижите си: "Това не мога, вземи го ти"...

Никога не си позволявам да не съм спала, да изглеждам зле, да не съм спортувала преди представление или снимки, казва чаровната актриса

Пиано, барабани и едно падане зад сцената

Димитър и Христо и опитът им за летене с "Крила"