ПРЕМИЕРА
"Танцът Делхи" на Галин Стоев - мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял
"Спектакълът е вълнуващо пътуване във вътрешността на мрежа от безкрайни прераждания, в която историята всеки път започва със съобщението за нечия смърт и завършва с подписването на смъртния акт", каза режисьорът преди премиерата му в Народния театър
Редактор : / 2185 Прочита 0 Коментара
Режисьорът Галин Стоев с Владимир Карамазов и Елена Телбис по време на репетиции на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев в Народния театър (Снимка: Гергана Дамянова)Почти няма билети за премиерните представления на "Танцът Делхи" от Иван Вирипаев на Галин Стоев на 1, 2 и 3 декември в Народния театър "Иван Вазов".
Следващите дати са 14, 15 и 21 декември, съобщават от трупата пред БТА.
За заснемането на ефектния видеоклип за спектакъла етажът с дамските гримьорни в театъра е преобразен в коридор на болница - мястото, което събира героите в постановката, за да промени живота им завинаги. Стилният трейлър е на B2Y Productions & Nu Boyana Film Studios. Режисьор е Димитрис Георгиев, оператор - Дамян Димитров. Музиката е на Милен Апостолов.
В ролите са Владимир Карамазов, Радина Кърджилова, която дебютира в Народния театър, Светлана Янчева, Радена Вълканова, Елена Телбис и София Бобчева.
Сценографията е на Никола Тороманов, костюмите - на Елица Георгиева, музиката - на Емилиан Гацов - Елби, мултимедията - на Илиана Кънчева, Гео Манолов, Димитрис Георгиев.
"Танцът Делхи" включва седем едноактни пиеси, в които мястото на действие и героите са едни и същи, но комбинациите от взаимоотношения между тях непрекъснато се променят. Шест души седят в стая за посетители в градска болница. В един или друг момент те губят или намират свой близък, плачат, смеят се, обичат се, предават се един друг, спорят, карат се, сдобряват се и пак се смеят.
"Спектакълът е вълнуващо пътуване във вътрешността на мрежа от безкрайни прераждания, в която историята всеки път започва със съобщението за нечия смърт и завършва с подписването на смъртния акт.
Както на шахматната дъска има определен брой квадрати и безброй възможни комбинации, така и тук героите са пуснати в игралното поле на текста, а темите му свободно експериментират с телата, гласовете и чувствата на актьорите.
Всяка пиеса артикулира различна гледна точка и всяко ново виждане предлага различен подход към действителността или към истината. Така се оказва, че истината в нашата реалност е винаги относителна, а крайността на човек в тази реалност - безусловна", казва Галин Стоев.
Елена Телбис и Светлана Янчева по време на репетиции (Снимка: Гергана Дамянова)
По думите му, парадоксът е основният мотор, който ни анимира и ни дава усещането, че сме живи. Текстът ни отвежда в своя парадоксален епицентър, където смисълът се поражда именно от съчетаването и наслагването на различни и често взаимно изключващи се гледни точки. Това, което сдобрява противоречията, е креативната реалност на танца. В сърцето на историята е скрит мистичен танц, който завинаги бележи всеки, който го е видял и му се е възхищавал.
Режисьор и актьори по време на репетиции (Снимка: Гергана Дамянова)
Не виждаме този танц на сцената, но въображението ни го рисува или се догажда за него, правейки ни негови съавтори. Така собствената ни съзидателност постепенно и неусетно ни прави част от танца, който се ражда в и чрез възприятията ни. Този танц прегръща всички непримирими противоречия на живота и на театъра и с хумор и нежност отвежда зрителя отвъд всеки антагонизъм, допълва режисьорът.