"На чаша вино" е един есенно-зимен проект на #URBN и вината Pixels на New Bloom Winery, който ще ви среща с онези възхитителни и специални личности, с които не всеки има възможност да поговори за живота, любовта и да разисква философски теми. Затова ги поканихме на задушевни разговори на чаша вино, което винаги е инерция в подобни моменти. Поредният ни събеседник, който пожелахте да си "хвърли" душата на масата е ... Неда Спасова.

PIXELS каберне совиньон от винарна New Bloom Winery - - съучастник и вдъхновител на интервюто

 По-вероятно е да чуете "не", отколкото "да" от нея. Неда Спасова е от онези жени, които държат на баланса между двете релси - крайната самокритичност и прекомерното одобрение на околните. И като артист, и като жена е обезоръжаваща. Пълнокръвна актриса, която можем да припознаем в драматичния образ на Анна Каренина и в обаянието на Царица Йоанна Савойска.

Общото между трите образа, освен ключовата роля на влаковете в съдбите им е, че са силни, красиви и носят онази разтопяваща страст и женственост, все повече липсващи в съвремието.

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

Открадваме от живота актрисата, наливаме й чаша PIXELS и я пренасяме на едно специално място - в историята. В емблематичния влак на Цар Борис III и царица Йоанна Савойска сме - августейшата двойка, отъждествявана с идеята за истинската и чиста любов, далеч от политическия и личен интерес.

Срещата с Неда Спасова не е по сценарий, а по стечение на обстоятелствата - организирана само за три дни, с едно случайно обаждане до БДЖ, бързо и напук на минусовите темпратури. Връщаме се в края на 30-те години на XX век, когато височайшите особи са ползвали царската композиция за официални пътувания из Стария континент. Адреналинът е на макс след краткия инструктаж, през който преминаваме преди да се качим на царската композиция. Разбираме, че трябва да внимаваме да не ни тресне ток и да не паднем някъде. Екстремно, а? Интериорът на "Корона Експрес" пасва идеално на осанката на Неда Спасова - изтънчена, величествена и горда. След ролята й на Царица на розите във филма "Дамасцена" знаем, че облицованите с махагон изискани вагони, обзаведени без излишен лукс или намек за царско разточителство, ще подчертаят очите й с цвят на червено вино. Движи се плавно по бежовия килим и оглежда с любопитство интериора.

За себе си Неда казва, че понякога сънува духове. Смята че именно те имат пръст в цялата история около "Корона Експрес", която създаваме заедно.

"Казват, че до последния си ден царица Джо (бел. ред. - така наричат царицата от Джована Савойска) не е съжалявала нито за миг, че е била отдадена като италианка и е обичала като българка, по мъжки, до самия край. В това отношение си приличаме"

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

Гласът на Неда приковава вниманието - той е силен, изнесен и ясен. Смята, че именно той е помогнал да бъде забелязана на изпитите в НАТФИЗ, където попада въпреки всичко и напук на себе си.

"Напук, защото с театъра така започнах. За да не бъда черната овца сред връстниците си във Враца се записах в театрална школа. Оказа се, че адски много ми хареса. Може би някъде дълбоко в себе си съм искала да се изявявам".

Това интервю достигна до вас със съдействието на вино PIXELS от New Bloom Winery

Не подценява външния си вид, но не смята, че може да мери силите си с Натали Портман и Кийра Найтли, с които често я сравняват.  "Не намирам нищо общо помежду ни, освен професията", скромничи Неда.

Смята, че се доближава до образа на Кая от "Откраднат живот", където я гледаме от скоро. От него става разпознаваема за масовата публика, след като завършва НАТФИЗ през 2014 година. Благодарна е на възможността, която най-накрая получава в живота си - да изпъкне в очите на широката публика.

Фотограф: Георги Казаков // Локация: Корона Експрес

"Сега съм спокойна и благодарна. Случиха ми се събития, за които съм си мечтала. Нямам предвид известността. Не съм мечтала за популярност, а за възможност да си практикувам спокойно професията. Даже съм доволна, че не ме спират по улицата. Рядко някой ме разпознава без грим, докато гледам в земята изпод шапката и очилата. Старая се да съм в релси, да съм във вагончето си"

Но ситуацията в живота й не винаги е била така благоприятна. Не е живяла в охолство в северозападния град. Отглеждана е само от майка си, след като родителите й се разделят. Смята, че това е детската й травма.

"Момиченцата, които израстват без мъжката подкрепа на бащата, която им е нужна, често са без достатъчно самочувствие. От малка съм търсила грешките и в майка ми, и в баща ми, от малка цикля върху това защо не са останали заедно. Моите бесове се изразяват в неувереността ми. Тя влачи гняв към самата мен. За съжаление всичките ми бесове са насочени към Неда".

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

Навлизаме в дълбоките води на Неда Спасова, която не се притеснява да говори за страховете си. Спокойна е, рядко избухва, често се прави на глупава, за да избягва конфликти.

"Гледам да не се ядосвам много, защото са излишни емоции. Рядко съм стигала до избухвания. В една предишна връзка съм чупила столове и чаши, не мога да си се представя да изпадна в това състояние сега. Тогава излизах извън себе си, тогава бях извън релсите. От близките, които ме нараняват, трудно съумявам да се защитя".

Смята, че всяко падение е възход и урок. Научава, че да си различен всъщност идва от самия теб.

"Като тийнейджър исках да съм различна, по-интересна. Бях металистка, ходех с шипове, черен грим и ме гледаха неразбиращо. А в детската актьорска трупа ме приемаха и харесваха каквато съм. Когато дойдох в София се почувствах вкъщи. От само себе си спрях да бъда и странна и махнах шиповете".

По същото това време не се е имала за много красива.

"Гледам си снимките като тийнеджърка - доста несъразмерна съм - голямо тяло, малка глава, големи бузи", смее се актрисата.

С чувство за хумор, каквото е скритото оръжие и на прототипа й от влака - царица Йоанна Савойска, й се отдава да бъде клоун в театралната трупа във Враца. Но без червения нос стига доста по-далеч - до класа на проф. Иван Добчев и проф. Маргарита Младенова, която шеговито с колегите наричат "мама".

"Реших, че се разделям драматично с театъра в 12-и клас. Направих си татуировка на маските "Сълза и смях". Бях си решила, че даже няма да пробвам да кандидатствам. Не вярвах в себе си, знаех, че ще е много трудно-дори да имам шанса да ме приемат. По-късно прочетох, че татуировките едва ли не променяли кармата. Много ми стана смешно, може да е мое хрумване, но ето ги тези маски на ръката ми - сега съм актриса"

Точно преди изпитите в НАТФИЗ вече е приета с олимпиада "Философия" в Софийския. Смята, поне външно, че е приключила с всички мечти и желания да стане актриса.

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

"В края на юли - началото на август си казах - трябва да опитам в НАТФИЗ, няма да мога да си го простя иначе. Не знаех дори принципа на изпитите, просто бях подготвила материали с трупата. Мислех си, че ще е "мотивиращо" дори да ме скъсат, защото вярвам,че това е мощен стимул. Съдба е да си попаднеш при преподавателя. Приеха ме, а аз виждах като на лента как някои плачат, други се радват. Бях спокойна. Просто отидох да си изтегля документите от Софийския".

За себе си твърди, че никога не я харесат от раз. А тя не харесва шумът, което не кореспондира много с метъла, шиповете и пиърсингите. Те пък не кореспондират с шестиците в бележника и дипломите й.

"Знам си, че трябва да съм сред най-добрите. Хем искам да имам самочувствие, хем трудно го запазвам. Работя за моето сега, покрай "Откраднат живот" - голямо изпитание.

Между вътрешните борби с неувереността си, се прокрадва и онова осъзнаване, че всъщност сама е постигнала всичко - напук и без отказ.

"Важно ми е да съм докоснала зрителя. Искам този, който ме гледа да съпреживява с мен ролята ми - на човек с проблеми. Затова ме вълнува да съм развълнувала".

Не е бохем определено. Може да се влюби силно и същевременно да скрие дълбоко чувствата си. Преценява хората. Не се отпуска лесно. Няма излишни жестове, няма емоционални изблици или силен смях. Няма и сълзи пред хората.

"В годините в НАТФИЗ завиждах на момичетата около мен, които свободно флиртуват и впечатляват хората покрай себе си с поведение без никакви задръжки. Исках да съм като тях. После разбрах, че явно няма да стане, че не съм такава. Заради това да съм харесвана и популярна не мога да се правя на нещо, което не съм. Разбрах, че да си себе си, какъвто и да си, а аз най-често темерут и супер сериозна, е най-ценното "оръжие", което имаш в комуникацията с хората. И това в момента ми помага във всяко едно отношение - да съм себе си."

Локация: Корона Експрес

За да спи спокойно, трябва да е вярна на себе си и на чувствата си.

"Колеги са ми казвали: "Всъщност ти не беше за тази роля, трябваше друг да я играе". Разбира се, че ми ставаше неприятно и ме нараняваше това. Аз съм тук, сега. Ролята е моя. Не ме интересува кой е трябвало да я играе. Аз съм избрана, аз съм човекът.

За фурора около героинята й Кая от сериала казва, че идва изненадващо. "Откраднат живот".

"Не съм очаквала. Навсякъде казвам, че с Кая си приличаме, но всъщност е различна. В крайна сметка аз я създавам. Давам й нещо от себе си"

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

И макар дотук Неда Спасова да звучи по-скоро като консервативна, ледена кралица, трябва да знаете, че е пропилявала време и мечти в името на любовта към един човек. Но това вече е минало.

"Когато си тръгнах, бях обидена, защото разбрах, че не съм била обичана. Това е най-голямото разочарование в живота ми до този момент. Бях казала, че повече няма да вярвам в любовта. Имах период в два месеца, когато излязох от себе си. На шега или не започнах хранителен режим - Векденски пости, в които се лиших от всичко любимо за хапвне и прочистих душата и тялото. Тогава се появи филма "Дамасцена". Бях понапълняла, бях си отрязала косата, бях минала по трънливия път на раздялата. Благодарна съм, че ми се случи, за да съм това, което съм".

Царицата на розите, макар и малка роля, е драматургическо важна за лентата и за главния герой, изигран от Веселин Плачков. В нея най-много й харесва, че се появява като видение, силует и светлина.

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group

"Най-вдъхновяващото в този филм, е че човек не трябва да се отказва от мечтите си. Дори съдбата да ти отказва, пак да продължиш. Мечтая за класическа роля в класическа постановка. Може би някоя силна жена от българската история", казва Неда.

Сред най-сложните образи, в които е влизала, е този на Варвара от "Бесове" на Иван Добчев. Там е около 50-годишна майка, чиито син прелъстява 14-годишно момиченце. Отскоро раздвижва и тялото с пластика в представлението "Франкенщайн", където е Елизабет.

"Отличничка съм, но колкото и да ми помагало, толкова ми е пречело. Понякога това те лишава от личната емоция. Страхувам се от силата на емоциите си, защото макар рядко, когато пускам звяра, е качествено. Завиждам на емоционално свободните, защото мога с години трупам негативни емоции. Имам нужда понякога да плача, за да се освободя от болките си"

Мечтае да е по-нормален човек и да избяга от цикленето в мисли.

"След грешките - продължавам напред. Много послушна актриса съм, не съм спонтанна, защото гледам да угодя на всички, за съжаление не и на себе си, а в нашата професия това е много важно - ти да си доволен от резултата. В процес на учене съм как да си угаждам преди на всички останали".

Сбъдваме мечтата й за малко, във вагоните на "Корона Експрес" да усети духа на Царица Йоанна - жена от миналото, оставила следа след себе си. От Неда научаваме, че когато някой обижда и наранява, не трябва да му се показва, че е постигнал целта си.

"Не искам да нося товар - нито мой, нито чужд. Знам, че няма да се дам да ме изядат. Пазя си емоциите, което ме пази мен от лоши хора", казва Неда.

И е сигнала до тук, защото не се отказва.

"И да се срутва Вселенета, и да се чупи всичко, и да няма надежда, няма да има и отказ. Защото понякога трябва да си много по-упорит и търпелив, за да ти се случи най-хубавото".

Локация: #URBN изказва огромни благодарности на "Холдинг БДЖ" ЕАД , отдел "Връзки с обществеността" и инженерите и служителите на вагонно депо "Ремиз", без чието бързо и ефективно съдействие нямаше да можем да осъществим този материал. Ако желаете да научите още много любопитни подробности за "Корона Експрес", по-долу прилагаме историческа справка.

The #URBN crew:

Интервюто взе: Криси Димитрова

Фотограф: Георги Казаков

Стилист: Сирма Маркова

Грим: Росина Георгиева

Фризьор: Димитрина Колева

Видео оператор: Павлин Даскалов

Видео монтаж: Деян Веселинов/ Рени Веселинова

PM: Йорданка Вълчева

За Корона Експрес:

През 1937 г. - 1938 г. от завода "Линке - Хофман Верке" в Бреслау, Германия са произведени два от трите най-ценни вагон-салона, обслужвали влака на цар Борис III /1894-1948/, наречен днес "Корона експрес". Първи вагон, произведен със сериен номер 050-1 А, е предназначен за Борис III . След него е изработен и вагон 051-9 А, който е предназначен за царица Йоанна в периода 1938-1946 г. Третият вагон е произведен в гр. Касел, също в Германия със сериен номер 052-7 и е предназначен за принц Кирил.

Всеки един от трите вагона разполага с апартамент, спални кабини и баня. Вагоните са изключително ценни с напълно запазеното си автентично обзавеждане от годините преди Втората световна война. И трите са еднакво луксозни. Различавали са се само по цвета на килимите. Вагонът на цар Борис III е застлан с мек бежов килим, на царица Йоанна - зелен, а на принц Кирил - с червен килим. Вагоните, облицовани отвътре с махагон, са запазени са макар и силно в намален състав сервизи (чаши и чинийки) с царски монограм. До голяма степен трите вагон-салона са автентични - разпределението е запазено: четири купета с по две легла (условно можем да ги определим като два апартамента) и още едно купе за двама, общо за десет души.

Също в гр. Касел е произведен и охранителният вагон 056 - 8 ДК (фургон). В него са разположени малка кухня и купета за охраната. Вагонът разполага с клетка за 9 мотоциклети, с които влакът бил ескортиран. Вагон-салон 057 (най-големият салон от "Корона"с 45-50 места) е изработен в Дряново през 1956 г. Десет години по-късно (1966 г.) там е направен и вагон за "Корона експрес", който притежава съвременни динамични качества и отговаря на всички изисквания, за да може да се пътува из цяла Европа.

Фотограф: Георги Казаков // Ботуши: H&M // Гардероб: MDL Group