Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

НОВА КНИГА

Апотеоз на свободата от Исабел Алиенде (ОТКЪС)

"Ева Луна" с ново издание в "Колибри"

Исабел Алиенде (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

"Ева Луна" не е роман, а апотеоз на свободата във всичките й нюанси. Шеметен калейдоскоп, в който екзотичната смес на причудливото и фантастичното прелива в чувственото и еротичното, за да остави незаличими следи в паметта на читателя. 

Жена прави любов с индианец, ухапан смъртоносно от змия, и той оцелява като по чудо. Тя зачева и ражда дъщеря, която нарича Ева, "за да обича живота". Така започва "Ева Луна" (превод: Венцеслав Николов, 360 стр., цена: 18 лв.), роман, който излезе от печат в Издателство "Колибри".

Издателство "Колибри"

Това е една от най-експресивните и прочути творби на Исабел Алиенде, разказваща за живописните приключения на Ева Луна. Тя е отгледана в дома на ексцентричен лекар, който мумифицира трупове, и в чийто дом майка й прислужва. На шест години осиротява и нейната чернокожа кръстница започва да й намира слугинска работа в поредица от странни домове с метафорично значение, последния от които Ева напуска с гръм и трясък, като изпразва пълно цукало върху главата на министър от правителството. Но това е много малка част от житието на невероятната Ева, която бяга от потисничеството, като разказва приказки.

Още

Предстои ни "Една среща" с Милан Кундера (ОТКЪС)

Предстои ни "Една среща" с Милан Кундера (ОТКЪС)

Сравнявана с Маркес и други бележити представители на магическия реализъм, Исабел Алиенде започва литературната си кариера случайно, но днес е сред най-обичаните латиноамерикански писатели на всички времена. Международна известност й носи величествената семейна фреска "Къщата на духовете", "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия". Следват близо 60 милиона реализирани копия от произведения, преведени на 35 езика. Много са темите, които превърнаха Алиенде в една от най-популярните разказвачки на нашето време - любовта, войната, самотата, бремето на спомените и старостта, както и страховете и болестите, които са неразделни от зимата на човешкия живот.

Исабел Алиенде - "Ева Луна" (ОТКЪС)

Още

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Исабел Алиенде на 75: Важните неща в живота са скътани в скритите камери на сърцето ми

Казвам се Ева - това означава живот според една книга, в която навремето майка ми потърсила, за да ми избере име. Родила съм се в най-отдалечената стая на една мрачна къща и отраснах сред старинни мебели, книги на латински и човешки мумии, но това не успя да ме направи меланхолична, защото съм дошла на бял свят с полъх на джунгла в паметта. Баща ми, индианец с жълти очи, произхождал от мястото, където се сливат сто реки, миришел на гора и никога не поглеждал право в слънцето, защото бил израсъл под дървесния свод и светлината му се струвала неприлична. Консуело, майка ми, прекарала детството си в един вълшебен край, където векове наред авантюристите са търсили града от чисто злато, съзрян от конкистадорите, щом надникнали в бездните на собствените си амбиции. Била е белязана завинаги от пейзажа и някак си съумя да предаде и на мен този отпечатък.

Мисионерите прибрали Консуело, когато още не била дори проходила и била само едно голо, оваляно в кал и изпражнения дребосъче, което долазило по мостчето на пристана като маломерен Йона, повърнат от някой сладководен кит. Изкъпали я и едва тогава установили със сигурност, че е момиче - нещо, което ги посмутило, но тя вече била там и не вървяло да я хвърлят в реката, затова взели, че й сложили една пелена, за да ѝ покрият срамотиите, пръснали й няколко капки лимонов сок в очите, за да излекуват възпалението, поради което не можела да ги отвори, и я кръстили с първото дошло им наум женско име. И се заели да я възпитават, без да търсят обяснение за произхода й и без да й

Исабел Алиенде (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

се церемонят - вярвали, че щом Божието провидение я е запазило жива, докато я намерят, то ще има грижата и за по-нататъшната й физическа и духовна устойчивост или в най-лошия случай ще си я отнесе на небето заедно с други невинни създания.

Още

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

Консуело израсла без определено място в строгата йерархия на мисията. Не била точно слугиня, в училището се различавала по положение от индианците, а когато попитала кой от духовниците е баща й, получила плесница за нахалството си. Разказваше ми, че била изоставена от някакъв холандски моряк в лодка, пусната на произвола на съдбата, но сигурно това е история, която е измислила по-късно, за да се отърве от обсадата на моите въпроси. Мисля, че всъщност не знаеше нито кои са родителите ѝ, нито как се е появила там.

Мисията била малък оазис сред сладострастна растителност, която избуява оплетена о самата себе си от речния бряг до подножията на монументални геологически грамади, издигнали се към небесния свод като Божии грешки. Там времето се е изкривило, а разстоянията мамят човешкото око и карат пътника да обикаля в кръг. Влажен и гъст, въздухът мирише кога на цветя, кога на треви, кога на мъжка пот или на дъх на животни. Горещината потиска, не подухва облекчителен ветрец, камъните и кръвта във вените се нажежават.

Привечер небето се изпълва с фосфоресциращи комари, чиито ухапвания причиняват безкрайни кошмари, а нощем се чуват ясно гукането на птиците, крясъците на маймуните и далечният громол на водопадите, които се раждат много високо в планините и се разбиват долу с грохот като на полесражение. Скромната кирпичена сграда, увенчана с куличка от кръстосани дъски за камбаната, с която призовавали на молитва, се крепяла, както и всички колиби, върху колове, побити в тинята на река с опалов цвят, чиито водни предели се губят в преливащите се отблясъци на светлината.

Жилищата сякаш плавали напосоки между смълчани лодки еднодръвки, трупове на кучета и плъхове, сред нечистотии и необясними бели цветя. Лесно било да се отличи Консуело, дори отдалеч - дългата ѝ червена коса наподобявала огнен взрив във вечното зеленило на тази природа. Другари в игрите й били няколко индианчета с подути кореми, един нахакан папагал, който декламирал "Отче наш", вмъквайки мръсни думи, и една маймуна мъжкар, вързана с верига за крака на маса.

Консуело я пускала от време на време да ходи да си търси приятелка в гората, но тя неизменно се връщала да си пощи бълхите на старото място. По онова време там вече се навъртали протестантите - те раздавали Библии, държали проповеди срещу Ватикана и в дъжд и пек возели в големи каруци своите пиана, за да карат покръстените да пеят на публични тържества.

Тази конкуренция изисквала от католическите свещеници пълна всеотдайност, така че те не се занимавали особено с Консуело и тя оживяла и преживяла - щавена от слънцето, зле хранена с юка и риба, напъплена от паразити, хапана от комари, волна като птица. Освен дето трябвало да помага в домакинската работа, да присъства на религиозните служби и на някой и друг урок по четене, смятане и катехизис, тя нямала други задължения, скиторела, душела флората и гонела фауната, умът ѝ бил изпълнен с образи, с миризми, цветове и вкусове, с донесени отвъд границата приказки и влачени от реката митове.

Още

Жаждата, любовта и смъртта, представени от Амели Нотомб (откъс)

Жаждата, любовта и смъртта, представени от Амели Нотомб (откъс)

Била дванайсетгодишна, когато се запознала с човека с кокошките - португалец, загорял от слънцето и ветровете, наглед корав и сух човек, но всъщност пълен със смях. Неговите птици щъкали навсякъде и поглъщали де що срещнели нещо лъскаво по пътя си, а после господарят им клъцвал гушите с един замах на ножа и изваждал по някое и друго златно зрънце, недостатъчно да го направи богат, но стигащо, за да подхранва илюзиите му. Една сутрин португалецът забелязал това момиченце с бяла кожа и с пожар на главата, запретнало пола и нагазило в тинята, и помислил, че получава нов пристъп на блатна треска. Подсвирнал от изненада: и подсвирването му отекнало тъй, сякаш казал "дий" на кон. Призивът пресякъл пространството, тя вдигнала лице, погледите им се срещнали и двамата се усмихнали по един и същи начин. От този ден нататък те се виждали често - той я съзерцавал захласнато, а тя се учела да пее португалски песни.

- Хайде да събираме злато - казал човекът един ден.

Влезли навътре в гората, провирайки се през гъсталака по пътечки, които само той забелязвал, докато изгубили от поглед камбаната на мисията. Целия ден търсили кокошките, кукуригали като петел, за да ги примамват, и ги ловели, щом ги забележели през листака да прелитат. Тя ги стисвала между коленете си, а той им срязвал гушите с отработен замах и бръквал с три пръста, за да извади късчетата злато.

Птиците, които не умирали, те зашивали с игла и конец, за да продължат да служат на господаря си, а другите пъхнали в торба, за да ги продадат в селото или да ги използват за примамка, като предварително ги оскубали и изгорили перушината на клада, защото носела нещастие и зараза от пипка. Надвечер Консуело се прибрала разчорлена, доволна и изпоцапана с кръв. Разделила се с приятеля си, закатерила се по висящата стълба от лодката до площадката и носът ѝ се натъкнал на четири мръсни сандала - двама монаси от Естремадура я чакали, скръстили ръце на гърдите и с ужасно сърдит израз.

- Време е вече да заминеш за града - казали ѝ те.

Ударила на молба, но нищо не постигнала. Не й разрешили и да вземе със себе си маймуната или папагала - двама другари, неподходящи за новия живот, който я очаквал. Откарали я заедно с пет индиански девойки, след като ги вързали една за друга през глезените, та да не могат да скочат от пирогата и да изчезнат в реката. Португалецът се сбогувал с Консуело, без да я докосне, само с един продължителен поглед, и й оставил за спомен късче злато с форма на кътник, нанизано на връв. Тя щяла да го носи на шията си почти цял живот, докато намери на кого да го даде като залог за обич. Той я видял за последен път - с избелялата ѝ басмена престилка и с нахлупена до ушите сламена шапка, боса и тъжна, махаща му за сбогом.

Още

"Измамният живот на възрастните" на Елена Феранте (ОТКЪС)

"Измамният живот на възрастните" на Елена Феранте (ОТКЪС)

Още

 „Последният дуел”, който привлече вниманието на Ридли Скот (ОТКЪС)

„Последният дуел”, който привлече вниманието на Ридли Скот (ОТКЪС)

Още

"Карантина" - пророческият роман на Питър Мей (ОТКЪС)

"Карантина" - пророческият роман на Питър Мей (ОТКЪС)

Още

Трогателната история на сестрите Марч оживява отново в ново издание на "Малки жени" (откъс)

Трогателната история на сестрите Марч оживява отново в ново издание на "Малки жени" (откъс)

Още

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

Още

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън (ОТКЪС)

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън

 

 

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Премиера на новата книгата на Стефан Иванов "Без мен" в ТР "Сфумато"

"Без мен" ще бъде представена на 27 март от 19 ч. в Театрална работилница "Сфумато" в разговор със Стефан Иванов и поетите Силвия Чолева и Кирил Василев

Писателите Горан Войнович и Андрея Расучану гостуват на новите пролетни „Литературни срещи“ през април

Фондация „Прочети София“ празнува 10 години с началото на „Литературни срещи“

Папа Франциск публикува мемоари, в които размишлява за живота и смъртността си

Книгата "Живот - моята история" са мемоари, написани заедно с италианския журналист Фабио Марчезе Рагона и ще бъде пусната в продажба на 19 март

"Разум и чувства" – първият роман на Джейн Остин, излиза в ново издание (ОТКЪС)

Разумът или чувствата са ключът към щастието, четем в един от най-обичаните романи на великата английска писателка

Непубликувана книга на Габриел Гарсия Маркес е издадена десет години след смъртта му

Тя е озаглавена "Ще се видим през август" (En Agosto nos vemos). В САЩ излезе на 12 март под заглавието Until August, а дни по-рано и в испаноезичните страни

Музеят "Гутенберг" в Германия дигитализира две исторически Библии

Две от 49-те оцелели копия на Библията на Гутенберг в света са в Майнц. Те са постоянно изложени, откакто са добавени към колекцията през 1925 и 1978 г.