Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Карантина" - пророческият роман на Питър Мей (ОТКЪС)

НОВА КНИГА

"Карантина" - пророческият роман на Питър Мей (ОТКЪС)

Книгата излезе от печат в Издателство "Колибри" на 7 август

На 7 август Питър Мей, авторът на нашумялата поредица за остров Луис, се завърна с болезнено актуално заглавие - "Карантина" в Издателство "Колибри". Пророческа книга със силен заряд, предсказала настоящата пандемия още преди петнайсет години.

"Карантина" (превод: Надя Баева, 304 стр.), ни пренася в сърцето на Лондон във връзка с разследване на загадъчно убийство. Действието се развива в рамките на 24 часа на фона на последиците от опустошителна пандемия. Градът е под карантина и е обявено военно положение. Върлува вирус със смъртност седемдесет процента, а прогнозите сочат, че всеки четвърти от населението ще бъде заразен. При изкоп за спешния строеж на болница е открита чанта с оголени детски кости. На детектив инспектор Джак Макнийл му предстои последно денонощие работа в полицията и той е решен да разплете случая, оставяйки на заден план своя лична трагедия. Стремителният ритъм спира дъха и принуждава читателя да се добере светкавично до вълнуващия финал.

Издателство "Колибри"

Шотландецът Питър Мей постигна същински триумф - книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света, а трилогията за остров Луис му донесе редица награди за литература в Европа и Америка. "Черната къща" - първата част от поредицата, - която излезе най-напред във Франция, е определена от вестник "Юманите" като "шедьовър". Тя му спечели няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите "Сезам" за най-добър криминален роман за 2011 година, "Книга на годината" 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри, както и американската награда "Бари" за криминален роман на годината за 2013-а година. "Човекът от остров Луис" спечели голямата награда на читателите на френския ежедневник Le Télégramme и международния приз на фестивала в Коняк, Франция. Неотдавна "Колибри" издаде и трилъра "Ще те защитя", майсторски извезана история за тайните на миналото, които неминуемо изплуват.

Видеотрейлър на романа "Карантина" можете да видите -  тук 

За Питър Мей

Питър Мей (р. 1951 г.) е шотландски писател и сценарист. Книгите му се продават в милионни тиражи във Великобритания и по света. Трилогията за остров Луис му носи редица награди за литература в Европа и Америка.

"Черната къща" - първата част от поредицата, - която излиза най-напред във Франция, е определена от вестник "Юманите" като "шедьовър". Тя му спечелва няколко отличия, сред които Наградата на френските читателите "Сезам" за най-добър криминален роман за 2011 година, "Книга на годината" 2011 на британския сайт за криминална литература и трилъри Crime Thriller Hound, както и американската награда "Бари" за криминален роман на годината за 2013-та.

Питър Мей (Facebook страница)

Питър Мей - "Карантина" (ОТКЪС)

ПРЕДГОВОР

През 2005 година, когато ми бе невъзможно да открия издател нито за "Черната къща", нито за първата ми книга с Енцо Маклауд "Невероятни хора", започнах да правя проучвания за криминален роман, при който действието се развива в условия на пандемия от птичи грип.

Птичият грип, или H5N1, бе предсказан от учените навремето като вероятната следваща грипна пандемия. През 1918 година испанската треска е убила някъде между двайсет и петдесет милиона души по света, а за птичия грип - при смъртността му от шейсет процента и по-висока - се предвиждаше далеч да надхвърли този брой.

След като бях изчел немалко документи на тема испанската треска за "Змийската глава", един от моите "китайски трилъри", вече имах солидни познания в тази област. Ала те изобщо не ме бяха подготвили накъде ще се обърне проучването ми на H5N1 и какви ужаси може да докара на човечеството пандемия от птичи грип.

Започнах да си рисувам хаоса, който щеше да донесе, и как обществото, каквото го познаваме, бързо ще започне да се разпада. Избрах Лондон като място на събитията, епицентър на пандемията и град под пълна карантина. В тази обстановка работници откриват на строителна площадка на болница, която изграждат трескаво, оголените кости на убито дете. Моят детектив, Джак Макнийл, получава нареждане да разследва случая, макар вирусът да е засегнал собственото му семейство.

Написах "Карантина" в продължение на шест седмици, като стоях буден до среднощ. Романът така и не бе публикуван. Британските издателства по онова време намериха описанието ми на Лондон под обсада от невидимия враг H5N1 крайно нереалистично, нещо, което е невъзможно да се случи, макар всичките ми проучвания да сочеха, че може и още как. Тогава американско издателство откупи поредицата с Енцо Маклауд и китайските ми трилъри бяха публикувани за пръв път в Съединените щати. Фокусът ми се отклони отвъд Атлантическия океан и "Локдаун" бе пратен в папката в резервния ми електронен склад, където си остана. До този момент.

Пиша това, сврян в дома си във Франция, който ми е забранено да напускам освен при извънредни обстоятелства. Нов коронавирус, COVID-19, вилнее из света и обществото, каквото го познаваме, бързо се разпада. При все че процентът на смъртност е само малка част от този на птичия грип, на политиците им се налага да водят борба, за да контролират паниката и хаоса, предизвикани от COVID-19 по цялото земно кълбо. Паралелите с "Карантина" са ужасяващи. И ето че дойде моментът да отворя моя прашасал електронен склад и да изровя стария ръкопис, който да споделя с читателите си - стига това да ни накара да осъзнаем колко по-лоши биха могли да бъдат нещата.

Питър Мей Франция, 2020 г.

ПРОЛОГ

Писъкът й отеква в мрака, излязъл през гърло, стегнато от страх. Вибрира от изпитвания ужас и би накарал косъмчетата по ръцете и раменете на всеки склонен към съчувствие смъртен да щръкнат. Ала дебелите стени на старата къща са заградили плътно ужаса на нощта и единствените уши, които могат да я чуят, са глухи за нейната участ.

Той ругае, съска и плюе в тъмното; гневен и нервиран е. Тя го чува на стълбището и знае, че е замислил да й стори зло. Човекът, когото бе познавала, вярвала му бе, дори го беше обичала. Затънала е в недоумение, дави се в него. Как е възможно това? Припомня си хладния допир на дланта му до пламналото й чело през онези дълги и мъчителни дни на болестта. Жалостта в очите му. Очи, в които сега горят ярост и злоба. Тя затаява дъх. Изкачил е още едно рамо. Мисли си, че ще я намери на последния етаж, тъй че тя се промъква навън от кабинета и вижда сянката му на стълбището - отправил се е към мансардните помещения. Обръща се и хуква забързано надолу, малките крака тупкат по дебелия мокет към светлината, падаща през матираните стъкла върху пода на антрето. Отчаяни пръсти сграбчват бравата и я натискат. Ала вратата е заключена. Изход няма.

Още

"Епидемиите: Истински опасности и фалшиви тревоги" (откъс)

"Епидемиите: Истински опасности и фалшиви тревоги" (откъс)

Тя замръзва, като чува крясъка му под покрива на къщата. Знае, че я е изтървал. За миг тя се колебае. От банята под стълбището има стъпала, които водят към мазето. Само че й е ясно - иде ли там, ще е в капан. Има само един стар улей за въглища, водещ към алеята помежду къщите, но колкото и да е дребна, няма да успее да се вмъкне в него. Къщата се тресе от тежките му стъпки по стълбите и когато тя се извръща в паника, озовава се лице в лице с малко момиче. Призрак в бяла нощница, с късо остригана черна коса, ококорени тъмни бадемовидни очи, лице бяло като тебешир. При гледката на детето цялата е пронизана от страх, остър и безмилостен като ножовете, за които знае, че я очакват, преди да осъзнае, че се е стреснала от собственото си отражение. Неразпознаваемо, изкривено от ужас.

- Чой! - чува го тя как изревава на стълбите и внезапно си припомня жената, която преди много месеци за пръв път ги бе развела из къщата.

Подвижният панел в стената на голямата трапезария, която никога не използваха. Бе стая, която винаги тънеше в полумрак, а през цепнатините на спуснатите капаци се редуваха да проникват дневна светлина с тази от лампи. Агентката по недвижими имоти бе отместила масичка, за да свали панела, зад който имаше врата. Стара, боядисана в бяло врата с топка на бравата, която тя бе отворила към тъмнината отвъд. Влажно и студено, лъхащо на плесен малко скривалище с тухлени стени, където шестчленно семейство бе намирало убежище от бомбите по време на войната.

Чой не бе имала представа какво е това "Блиц", за което говореше жената, но тя им обясни, че когато германските бомбардировачи приключели над Лондон, отново правели кръг на юг и пускали неизползвания си товар върху това злочесто предградие. И щом завиели сирените, хората се втурвали като подплашени мишки в своите миши капани да се ослушват, да чакат и да редят молитви в тъмното. Чой го чува отново да изкрещява името й и също като сирените преди повече от половин век това я праща бегом към трапезарията.

Още

Знаменити писатели и поети, за "бавното живеене и насладата от живота" (откъс)

Знаменити писатели и поети, за "бавното живеене и насладата от живота" (откъс)

Бързо плъзва масичката настрани и опипва в тъмното да откачи кукичките на тъмносиния панел. Тежък е и малките й ръце го освобождават с мъка. Вече го чува на първата площадка, а после стъпките му прозвучават в спалнята горе. Тя избутва панела встрани и блъсва вратата. Вътре е тъмно, обгръща я студен и влажен въздух. Тя влиза и връща панела обратно на мястото му. Няма как да го заключи отвътре и може само да се надява, че той няма да го забележи. Затваря вратата и изчезва всякакъв достъп на светлина. Тя прикляка и обгръща тялото си с ръце, за да се стопли.

Тук е толкова студено, толкова тъмно, толкова финално. Няма изход навън. Трудно й е да си представи как са могли шест души да се сместят в това пространство. И в най-развинтените си фантазии не може да си въобрази какво трябва да е било да чуваш наоколо да падат бомби и да се чудиш ти ли ще си следващата жертва. Ала няма нужда от въображение, за да види в съзнанието си мъжа, когото сега чува на стълбите, или проблясващото хладно оръжие, държано без съмнение от него. Сиропиталището в Гуандун е само далечен спомен, детето, което бе тогава, представляваше друго човешко същество в друг живот. Толкова много се бе променило за шест месеца - сега те й се виждаха като цяла вечност, а онзи друг живот бе само сянка от сън.

Дишането й бе плитко и забързано, изглеждаше й необичайно шумно. Ала през него успяваше да го чуе в предния коридор с тежките му стъпки по паркета. Гнева в гласа му, когато отново я вика по име. И после - тишина. Тишина, която се проточва от мигове сякаш до цели часове. Сега тя сдържа дъха си дълго, колкото може, защото е сигурна, че той ще го чуе. И все още тази тишина. А после тя ахва, щом чува дращенето по панела от другата страна на вратата. Сърцето й бие толкова силно, та има усещането, че някой я блъска в гърдите.

Топката на дръжката се завърта и тя се притиска към стената, а вратата бавно се отваря. Силуетът му се очертава на фона на светлината от коридора, влизаща през вратата зад него. Тя вижда собствения си дъх да се издига като бяла струйка в студа, уловен от същата тази светлина. Той бавно прикляка и протяга ръка към нея. Тя не вижда лицето му, но чува усмивката в гласа му.

- Ела при татко - изрича тихо той.

Още

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

"Кралицата мълчи" - роман за цяло едно поколение (ОТКЪС)

Още

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън (ОТКЪС)

"Бегълка" - от краля на психологическия съспенс Харлан Коубън

Още

Кой, как и защо се смее? (ОТКЪС)

Кой, как и защо се смее? (ОТКЪС)

Още

Раждането на "Нетфликс" и удивителният живот на една идея (ОТКЪС)

Раждането на "Нетфликс" и удивителният живот на една идея (ОТКЪС)

Още

Ада Байрон и нейната невероятна съдба (ОТКЪС)

Ада Байрон и нейната невероятна съдба (ОТКЪС)

Още

Жаждата, любовта и смъртта, представени от Амели Нотомб (откъс)

Жаждата, любовта и смъртта, представени от Амели Нотомб (откъс)

 

Коментирай 7

1/1

Още ВИДЕО

Изумителният магьосник Старбой Айвън с номинация за Наградата за Полет в изкуството "Стоян Камбарев"

Двукратният носител на мемориалната купа "Мистър Сенко" мечтае за световни сцени

Шедьовърът на Джонатан Глейзър "Зона на интерес" тръгва по кината от днес

"Зона на интерес" е може би най-впечатляващият филм за Холокоста от началото на века

Откриха в Патагония най-ранните датирани пещерни рисунки в Южна Америка

Аржентинските и чилийските археолози са открили 895 рисунки отпреди 8200 години в пещерата Хуенул 1 - скално убежище с площ 630 квадратни метра

След два разпродадени спектакъла: LORD OF THE DANCE обявяват трето шоу в София през май

На 19 май световноизвестните танцьори ще зарадват и феновете си във Варна

Топ-инфлуенсърът и писател Изабел Овчарова-Изи е номинирана за Наградата за полет в изкуството

Изи пише книги, има близо милион последователи в социалните мрежи и мечтае да прави хората щастливи

One Dance стартира с наелектрезиращия Rave Lucid – зрелищен трибют към рейв културата

Спектакълът носи енергията на парижки нощен клуб, а хаус музиката, дискотечното осветление и експресивността на десетимата танцьори се миксират в високочестотната магия на танца електро денс

Виж всички

Календар