Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

"Случаят Левски": За Апостола в това общество място няма, защото то отново би го унищожило

"Българските управници от последното столетие превърнаха Левски от идеал в идол" споделя авторът на книгата Людмил Леонидов

Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg

"Случаят Левски" е книга, която ще Ви накара да се замислите за сложните пластове в историята, които са затрупали реалния образ на Апостола на свободата. Днес отбелязваме 148 години от смъртта му, а все още някои въпроси остават. Остава най-важният въпрос: кой е Левски?

Купи книга

В книгата "Случаят Левски" Людмил Леонидов ни въвлича в едно импровизирано следствие, в което се търсят фактите. Книгата излиза под знака на издателство "Изток-Запад".

Предлагаме Ви разговор с автора за канонизирането на Левски, опитите за присвояване на делото му и манипулациите от различни идеологии, които продължават до ден днешен. Къде да търсим истината и как би живял Левски днес? 

- Арх. Леонидов, отговорите на кои въпроси за случая Левски търсите в тази книга? Няма ли вече българското обществено съзнание "запечатана" представа за личността на Васил Левски, в която го е канонизирала по определен начин, от който канон няма как да се излезе.
Днес, в кабинетите на лидерите портретът на Левски е на същото място, на което един след друг висяха портретите на политическите вождове от изминалите десетилетия. На този, който днес седи на стола, с гръб към Левски, вероятно много му се иска хората и него да го приемат като смел и честен борец за правдините на народа. Фалшът е отвратителен и пародиен.

Още

"Случаят Левски" на Людмил Леонидов: Един различен поглед

"Случаят Левски" на Людмил Леонидов: Един различен поглед

Портретът на Левски, който масово се използва, за съжаление е идеализираната представа за него. Левски съвсем не е изглеждал така, както го рисува почти всеки български художник през последното столетие. Снимките на Левски са различни от напудрените портрети. Те са бариерата към връзката с него.

До "Левски от картините" можеш да се приближиш, но приближаването до "Левски от снимките" днес е нежелано и за това изглежда почти невъзможно. Около неговата личност има крепост, изградена от изследователи, историци и политици.

Те се опитват да експлоатират "Случаят Левски", като го напасват към собствения си интерес и субективната оценка за епохата, в която е живял. Президенти, премиери, министри и всякакви други говорят на площадите и по разни телевизии за Левски само с фрази, които те дори не са измислили и едва ли разбират тяхното значение, но звучат помпозно пред събралата се публика. Тя също приема само фразите и гръмките слова.

Истината, а не празните фрази, казани на площада, може да взриви обществото. Последствията могат да бъдат непредвидими, за това днес празните фрази са за предпочитане.

Портрет на автора на "Случаят Левски" - арх. Людмил Леонидов.

- Във Вашата книга героите са Съдията, Епохата и Левски. Епохата ли е съдника на историята или Съдията, който сме всички ние? Разкажете повече за образите на Съдията и Епохата, мястото на историческата истина в тях.
За Левски всъщност знаем много по-малко, отколкото за съвременниците му, а за съвременниците знаем много по-малко отколкото за епохата, в която всички те са живели. Официалните документи не ни казват със сигурност кога Левски е бил роден, къде е бил обесен, къде е бил погребан, къде изчезнаха костите му, на които да се преклоним.

Още

Полезно ли е за България идеализирането на Левски?

Полезно ли е за България идеализирането на Левски?

Не знаем дали е живял, както живее всеки обикновен човек, обичал ли е, мразел ли е, кои са му били приятели, кои са били враговете му, какво е споделял с близките си, какъв смисъл има това, което е записвал и това, което не е записал, но е казвал на събранията. Ако можехме да му зададем поне 100 въпроса, на които да получим отговор лично от него, това със сигурност щеше да промени историята, която по друг начин вече е много мъчно да бъде променена.

Левски е национална гордост, съвест и възход, но е и падение на не едно поколение българи. "Случаят Левски" не се нуждае от изброяване на фактите, а от тяхното обяснение. Всичко свързано с биографията на Левски, от прозвището "Левскiй", до последните му думи пред бесилото е емоция, а не история. В този смисъл, Левски е "във времето и то е в него", както казва самият той.

За нас българите, "Времето на Левски" започва десетилетия преди раждането му и завършва десетилетия след неговата смърт. Можем само да съжаляваме, че не продължава и до днес.

Официалната история обаче е днешната политика, победила миналото. От тук произлизат неволните и умишлени грешки в нашето мислене за това, което ние искаме да е историята, а не за това което тя е била. В крайна сметка, ние българите, имаме няколко паралелни истории.

Купи книга

Освен хъшовете в Румъния, съществували "Старите" в Букурещ, мъдреците в Браила, богаташите в Одеса и църковните борци в Цариград. Всеки е създал своя история. Нямаме право да унижаваме и омаловажаваме тяхната дейност и сме длъжни да намерим уважението, с което да се обърнем и към тях, защото ако Левски е времето, те са Епохата.

Съдията трябва само да ни помогне да разберем каква е истината. Не е необходимо да издава присъда. Присъда е самата истина.

- Емоционален, идеализиран, преминал през различни политически идеологии. Как се влиза в разказ за личност като Левски, в опита да снемете орнаментите? Възможно ли е това и ако да - чрез какви усилия?
Левски е като всички нас. С човек като него може да се говори открито, честно и сърдечно. Едва ли ако беше жив, щеше да бъде недосегаем.

Пътят към истината за Левски не е в посока на поредната безмилостна полемика днес. Левски е надживял времето си и за това е станал негова жертва. Появил се е тогава, когато никой не го е разбирал и си е отишъл по същия начин.

Купи книга

Сега знаем какво е Революция и какво е Република, но тогава за всички това са били "празни приказки". Много малка, но влиятелна част от обществото е разбирала за какво става дума и точно тя е унищожила Апостола, защото тези хора, дори да са се докопвали до някаква власт, са били страхливи и "слаби духом". Силата на слабите е в това, че без да се борят със съвестта си, успяват да унищожат великани, които приживе изобщо не ги забелязват.

Много често, дори децата, учейки в училище стихотворението за обесването му, задават въпроса "Предаден ли е бил?". Учебниците казват, че не е. Вазов, по внушение на Каравелов пише, че го е предал "един поп". Истината е много по-жестока. Левски е унищожен, за да бъдат унищожени Революцията и Републиката. Обесили са го турците, но са го унищожили българите, не без чужда помощ.

Още

Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

Какво бих казал на Васил Левски, ако беше жив днес?

Обществото ни е залято от цензурирана информация и му е втълпено, че няма какво повече да научи нито за Левски, нито за епохата, нито за предателите. Противното би развенчало "героите" на чиито биографии се крепи идеологията на българските управници от последното столетие. Те превърнаха Левски от "Идеал" в "Идол".

Идолите се създават от религиите и тяхното предназначение е обикновените хора да приближат Бога до себе си. Битието и житието на идола не се коментира, приема се такова, каквото е. Идеалът обаче е висша ценност или висш принцип, който човек следва през живота си. Това е бил Левски, но през годините, от срам пред неговата участ, беше превърнат в идол.

- Вие самият как променихте отношението си към личността на Левски след като работихте по тази книга? Какво открихте за него, нещо, което е било "в сянка" преди?
Нищо ново или неизвестно не съм открил за Левски. Не това е целта на тази книга. Моето желание е да обясня защо Левски не е намерил своето място в епохата и чия е вината за това.

Още

Апостола: Народе????

Апостола: Народе????

Българското общество трябва веднъж за винаги да влезе в "Случаят Левски" като приеме истината такава, каквато е. Преиначаването на събитията, нагласеното тълкуване на фактите и предварително написаните "изводи" никога няма да ни доближат до "Случаят Левски".

Разглеждани поотделно, Левски и времето в което той е живял, изглеждат приблизително така, както са написани в учебниците. Общата им история рисува друга картина, за която на никой от тези които са принудени да застават пред публиката и медиите, не му се говори.

Купи книга

Картината е мрачна и безнадеждна, защото тези които слушат речите знаят, че признак на срамно чувство за малоценност е да се представя за велико всичко свързано с миналото ни, дори и когато очевидно то не е такова. Искаме от руси, турци, сърби, гърци, румънци и най-вече македонци да преосмислят "тяхната" история, но ние също трябва да изхвърлим от учебниците измислиците за "нашата" история. Истината за епохата и Левски е първата стъпка. След това ще бъде много по-лесно.

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

- Вие сте архитект с огромен опит освен в архитектурата, така и в писането на книги (автор сте на 8 книги), така и в рисуването. Като човек с визия - как виждате Левски в съвременността - какъв би бил той, каква сграда ще обитава, каква професия ще има, къде ще живее?
Едва ли някой може да отговори на този въпрос. И днес българското общество е разкъсано и разединено, както е било и по негово време. Всеки иска "неговата правда" да тържествува над околните. Чуждото мнение, в най-добрия случай се приема като некомпетентно, вредно и обслужващо "чужди интереси". Десетилетия се води битка между "фили" и "фоби" по повод и без повод. Променили са се времената, но бита и душевността на българския народ са останали същите.

За Левски в това общество няма място. Ако той отново се появи, то отново ще го унищожи.

Купи книга

- Изобщо - възможен ли е днес Левски - реалистичен Левски - извън канона, човекът Левски.
- Не, не е възможен. Левски доказа приживе, че не може да се приспособява и да угодничи на никой. Той като човек, няма да може да понесе живота, който ние днес сме принудени да живеем. По-добре е да не го измъчваме и да го запазим в спомените си такъв, какъвто е бил.

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Втората кожа на Дякона

Втората кожа на Дякона

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

Заветите на Левски - втората ни Библия

Още

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

Още

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса

Още

Германски журналист описва в книга забулена в мистерия експедиция под покровителството на Хайнрих Химлер

Германски журналист описва в книга забулена в мистерия експедиция под покровителството на Хайнрих Химлер

Още

Всеки може да се влюби, изкуството е да останеш влюбен

Всеки може да се влюби, изкуството е да останеш влюбен

Още

Неиздавани творби на Вирджиния Улф излизат в "Дневникът на госпожица Джоун Мартин"

Неиздавани творби на Вирджиния Улф излизат в "Дневникът на госпожица Джоун Мартин"

Коментирай 49

Календар

Препоръчваме ви

Пласидо Доминго за Соня Йончева: Гласовете ни звучат хубаво заедно. Тя е изключителен колега

Документален филм разказва за съвместния им концерт в София през 2021 г.

Проф. Дечко Узунов в "Светско монументално изкуство"

Откриването на изложбата е на 29 февруари (четвъртък), 18:00 ч. в галерия-музей "Дечко Узунов"

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите