Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРИ

Честваме рождението на Апостола: Няколко непознати епизода от живота му

Васил Левски в Бабините Видини кули

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

На 18 юли се навършват 183 години от рождението на Васил Левски.

За няколко интересни епизода от живота на Апостола по време на подготовката на революционни комитети във Видинско, на страниците на в. "Мир" през 1936 г., увлекателно разказва учителят краевед и пръв уредник на историческия музей във Видин Васил Атанасов.

"Към 1858 г. като котлар в гр. Видин се установява карловецът Никола Маринов Дюкмеджията. Той бил доста интелигентен, поради което на няколко пъти бива избиран за училищен настоятел - една длъжност доста завидна и почтена за онова време. Като бакърджия, той успял да се издигне до положението на устабашия, когото даже турците тачели като голям майстор. А поради своята честност и вещина в занаята, той се прочул и по всички пазари, които ставали в близките градове, като Зайчар, Неготин, Крайова, Паланка, Кутловица и др., които почнал редовно да посещава със своята стока.

Още

Втората кожа на Дякона

Втората кожа на Дякона

Занаята си работел със своите чираци, доведени от Карлово. Между последните са били и неговите братови синове, които по-късно се преселили в Калафат, Румъния, дето и досега техните внуци продължават да практикуват същия занаят.

Поради тези ценни качества, майстор Никола почнал да минава между началниците на турския гарнизон като надеждно и най-доверено лице на царщината. Те започнали все по-често и по-често да го викат в казармите за поправка на някои дреболии, като баки, зенгии, сигнални тръби, а по-късно и за някои оръдия, които се нуждаели от малък ремонт. И поради това, той имал свободен достъп навсякъде в гарнизона - даже и в Бабините Видини кули.

През 1871 г. Васил Левски пристигнал във Видин, за да сформира революционен комитет, както и да уреди пътя за доставяне на оръжие от Сърбия, за готвеното въстание. Понеже за това му било необходимо време, той се настанява за чирак при своя съгражданин - Дюкмеджията.

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Денем, като всички чираци, той работел в дюкяна на своя господар, а щом се свечери, започвал дългите си пламенни речи: най-напред между своите другари, а подир и между някои граждани, които един по един влизали в този кръжок от съзаклятници. По този начин най-сетне той можал, макар и с доста голяма мъка, да създаде и във Видин революционен комитет, на който първите членове били неговите другари по занаят. А бай Никола, въпреки че знаел каква личност е неговият съгражданин Левски, и всичко онова, което ставало нощно време в неговия дюкян, не възразявал нищо, а вземал даже и необходимите мерки против всяка изненада, защото духът на времето подтиквал и него да бъде съмишленик на тази идея.

Още

Апостола: Народе????

Апостола: Народе????

Чрез своя майстор, който отивал на панаирите в Сърбия, Левски можал в скоро време да уреди и осигури пътя, по който да се набави, под носа на турската власт, необходимото оръжие за комитите в Западна България. То било поставено разглобено между свитъците листове бакър, каквито майстор Никола като ангросист доставял за почти всички майстори във Видинския пашалък, а пък необходимият материал за барут минавал като такъв от занаята.

Кореспонденцията, макар и шифрована, била зашивана в памука на антерията, която бай Никола носел и зиме и лете. Но въпреки всички тези предпазливи мерки, турската власт би могла във всеки момент да залови оръжията, ако най-важното в случая - доверието - беше загубил майсторът.

А когато всичко това ставало във Видин, в дюкяна на Дюкмеджията, турската власт е дирила навсякъде и под дърво и камък най-опасния душманин на царщината - Левски.

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, заснет в Белград през 1867 г.

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

Заветите на Левски - втората ни Библия

Веднъж, когато той бил в дюкяна на господаря си, а чорбаджията си почивал спокойно на шилтето и сърбал след сития обяд своето кафе, внезапно в дюкяна нахълтали няколко низами с един чаушин. Бай Никола, изненадан от това посещение, скочил на крака да посрещне неканените гости, мислейки, че въпросът с Левски е свършен. Последният, като вижда господаря си побледнял, поканил чаушина и войниците да приседнат, и като изгледал с укор своя чорбаджия за тая му слабост, отърчал в близкото кафене да поръча за гостите в такъв случай неизбежното кафе. Подир кафето, чаушинът съобщил на майстор Никола, че следобед трябва да отиде в Бабините Видини кули, защото имало нещо да се поправя.

Дълго време след изизането на турските войници и техния началник, майстор Никола би стоял зашеметен от онова, което само преди няколко минути бе се случило, ако от това положение не бе го извадил пак Левски, който недвусмислено му заявил, че той желае да отиде с него в крепостта.

Васил Левски в униформа на Втора българска легия, брат му Христо и Христо Иванов-Големия, Белград 1868 г.

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Левски, когото турската власт дири най-щателно под дърво и камък, денем и нощем, иска да отиде самичък на вълка в устата. За него - както и да е, но за прочутия майстор - устабашията на всички бакърджии във Видин, с тежка челяд, завидно положение и голяма чест пред турската управа, не е все едно! Какво би станало с него, ако на някой гражданин в Баба Вида му скимне да поиска тескерето на Левски да се легитимира?

Но Левски не му дал много много да разсъждава. Той категорично му заявил, че желае да отиде и че ще отиде, па да става каквото ще. Кому каквото е писано от съдбата, няма да го избегне.

Надигнал следобед Левски халата подир своя господар, та право в Бабините Видини кули! Като непознат, макар и чирак на майстор Никола, бил най-щателно претърсен и насмалко неговият неразделен другар - револверът, би паднал в ръцете на войниците, ако по една случайност от кожения мех с халата не бе изпаднал някакъв инструмент, който прекъснал претърсването.

А през всичкото това време неговият майстор, който знаел за оръжието на Левски, бял като платно, бил ни жив, ни мъртъв. Даже офицерът, който присъствал на тази сцена, го запитал да не е болен, на което чиракът побързал да отговори, че на господаря му ставало така от горещините. Офицерът посъветвал майстора да приседне на сянка в една ниша, на една от кулите на Баба Вида, за да си отпочине, поръчал му кафе и го поканил с тютюн.

Васил Левски във Втората българска легия, Белград, 1868 г.

Левски ходил още един-два пъти в крепостта, без да се случи нещо особено; само веднъж, когато Левски обръщал някаква тежест, дежурният офицер, който отстрани наблюдавал ловкостта на Левски, потупал го по рамото и весело казал на майстора:

"Машаала, голям бабаит имаш, да е жив на баща си!"

- И на царщината да плаща вергия (вид данък - бел.ред.) - добавил бай Никола.

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата на Първа българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари в Букурещ, Румъния, 1868 г.

Още

Обичаха го и го презираха: Как описват Ботев великите му съвременници

Обичаха го и го презираха: Как описват Ботев великите му съвременници

Левски спял обикновено в дома на своя господар, в един голям долап, зазидан в стената, който служел и за библиотека на забранени книги, донасяни от Сърбия и Румъния, а понякога и в дюкяна на едно малко одърче зад бакърените съдове, дето неведнъж нощем със своите песни не давал мира на другарите си по занаят да си отпочиват от тежката дневна котларска работа. Този дюкян, който сега е разрушен, се намираше на ул. "Котларска", през два дюкяна от сегашния Кулски хан.

След като основал комитет в гр. Видин и осигурил пътя за Сърбия, си заминал, изпратен от своя чорбаджия с облекчено сърце.

Още

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

Христо Ботев - "между редовете" на споровете за него

През второто идване на Левски във Видин е бил на квартира в хана на Найден Иванов, който се намираше зад старата църква "Св. Димитър". Тук Левски е нощувал в една стаичка на отлаканата (плевня - бел.ред.), която се е намирала в двора на хана и е опирала в старата читалищна сграда. Пред ханджията той е минавал за търговец на добитък, под прикритието на която професия той свободно е ходил из околните села - особено в с. Брегово да урежда пътя за пренасяне на оръжие от Сърбия.

Той даже имал веднъж намерение да мине и в Сърбия, дето граничните власти са правили пречка за пренасянето на закупеното там оръжие, но понеже в това последно село можал, чрез подкуп, да отстрани тези пречки, то не станало нужда да минава Тимок и да отива при "брачата", от похватите на които не особено се възхищавал.

Видин, изглед от площада към стария град и река Дунав. Вляво - портата Стамбол капия (построена 1718/19 г.) на османската крепост, 30-те години на ХХ век

Още

Как Захарий дари България с Ботев

Как Захарий дари България с Ботев

В село Брегово Левски спирал у даскал Йон Чолака, който живеел всред селото. Но поради това, че последният бил постоянно под надзора на турската власт, след последното въстание, за неговата просветителна дейност, за която неведнъж бил клеветен на тях и от сърбите, Левски за нощуване бил изпращан при неговия сват Митруц Въсков, на когото къщата освен че се намирала почти в края на селото, но и по своето разпределение била построена нарочно за бунтарски срещи. Защото от нея можело да се избяга във всяко време, незабелязано от никого през четири места, особено през един страничен вход, който излизал в един шумак от акациеви дървета, опиращ дори до река Тимок.

Крепостта Баба Вида/Бабини Видини Кули от югозапад, Видин, 1930 г.

Още

"Писмата на Левски" излизат за първи път в луксозно издание

"Писмата на Левски" излизат за първи път в луксозно издание

Левски преспивал именно в тази добре маскирана стаичка-килер, която притежавала последния страничен вход. Тя, макар и да била без каквото и да е пряко съобщение с останалите три стаи на тази къща, обаче в нея отвътре от коридора можело пак да се влезе, но само през тавана.

До коридора пък се е отивало или направо от главния вход, или през зимника през един мазгал, направен под един одър в тази стая. А до последния се е стигало от зимника по една импровизирана стълба от няколко клина, набити в стената, по които били накачени всевъзможни неща, за да бъдат прикрити от хорския поглед.

В Брегово Левски минавал също за търговец на добитък, а със сърбите се свързвал с помощта на своите ятаци, които срещу малък подкуп на сръбските пандури можели свободно във всяко време да минават Тимок и да пренасят от Сърбия всичко онова, което им се поръча или пожелаят.

Вътрешността на крепостта Бабини Видини кули

През последното си дохождане във Видин Левски е бил на квартира при дейния комитетски член и виден турски чорбаджия - Ванко Нешев, къщата на когото се намирала на ул. "Болярска", наблизо до църквата "Св. Димитър". В една от стаите на клисарницата се е помещавало българското читалище, под закрилата на което се събирали на заседание комитетските ратници, необезпокоявани от никого, между които са били: Мито Вельов, Петър Миков, Пигулев, един евреин и др.

Още

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

На проф. Марин Василев дължим паметника на Васил Левски в Карлово

В тази квартира Левски престоял два-три дена, защото турците били уведомени за неговото пребиваване в града, поради което наредили най-щателен надзор над проходящите чужденци, особено в българските махали, църкви и училища.

Понеже от тази мярка на властта Левски се почувствал много стеснен в своята дейност, една вечер, преоблечен като читак, бил взет от П. Пигулев и заведен, за всяка евентуалност, в неговата къща, която се намира в края на града - до сегашното училище "Христо Ботев". Тук Левски бил поставен за нощуване в една бъчва зад вратите на пивницата, която и друг път е служила за същата цел на други бунтовници. Но поради това, че турският надзор, бдителност и предприетите обиски в българските квартали станали опасни за живота на Левски и неговия хазаин, той, след като постоял два-три дена, последната нощ заедно с Пигулев отишли през блатата във върболяка на Дунава при с. Кутово. Там Пигулев уговорил двама познати нему селяни-лодкари, които прехвърлили Левски на румънския бряг.

Пигулев след това се завърнал във Видин. Но понеже турците се вече научили за бягството на Левски и неговото участие в това бягство, за което му съобщили домашните, то той, опасявайки се да не бъде арестуван и изпратен на заточение, а може би и на бесилото, след като се крил две-три седмици из кукуруза и шавара из пустиняците на Страшен бряг, по същия път и той избягал в Румъния, дето престоял до нашето освобождение.

Паметникът на Васил Левски в родния му град Карлово по време на тържествата за 100 години от рождението му, юли 1937 г.

Това е било към 1871 г. Такъв е бил Васил Левски, като човек и бунтовник. Такива са били и неговите сподвижници от Бдинския санджак, които дотогаз бяха зарегистрирали не по-малко от 10 крупни и ненадминати в другите краища на България - по резултат и значение - въстания."

Васил Атанасов,
в. "Мир", юни 1936 г.

Снимки: "Изгубената България"

Още

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Гробно мълчание: 95 години от атентата в "Света Неделя"

Още

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Кост по кост вадят останките на Димчо Дебелянов от лобното му място край Демир Хисар

Още

Изгубената България: Помнете падналите!

Изгубената България: Помнете падналите!

Още

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

Коментирай 50

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, заснет в Белград през 1867 г.

Васил Левски в униформа на Втора българска легия, брат му Христо и Христо Иванов-Големия, Белград 1868 г.

Васил Левски във Втората българска легия, Белград, 1868 г.

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата на Първа българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари в Букурещ, Румъния, 1868 г.

Видин, изглед от площада към стария град и река Дунав. Вляво - портата Стамбол капия (построена 1718/19 г.) на османската крепост, 30-те години на ХХ век

Крепостта Баба Вида/Бабини Видини Кули от югозапад, Видин, 1930 г.

Вътрешността на крепостта Бабини Видини кули

Паметникът на Васил Левски в родния му град Карлово по време на тържествата за 100 години от рождението му, юли 1937 г.

Календар

Препоръчваме ви

Пенчо Славейков: Когато ме изгубите, само тогава ще ме намерите

На 10 юни (28 май ст. ст.) 1912 г. далеч от родината си, в малкото италианско градче Брунате над езерото Комо, умира Пенчо Славейков.

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

103 години от смъртта на героя, който завеща: За да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не може!

Защо е създадена азбуката? Строго научно изследване на вестник "Щурец"

"Не е вярно, че българската книга не се чете!... Дори обратно: бюрокрацията от книжнина глава не може да вдигне"

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции