Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Втората кожа на Дякона

БЕЗСМЪРТНИТЕ ГЕРОИ НА БЪЛГАРИЯ

Втората кожа на Дякона

Актьори и режисьори разказват как се създава образ на Левски от плът и кръв

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Да вдъхнеш живот на една от най-забележителните личности в българската, а и в световната история - Васил Левски.

Да четеш тефтера му, да вникваш в маниера и жестовете му, да знаеш болките му, раните му, бляновете му и сънищата даже.

Да получи Васил Левски нов живот, за да го видим по-млад, зрял, свободен, предаден, окован.

Да се превърнеш във втора кожа на Апостола, за да бъдат чути отново огнените му послания, парещите думи.

Да живееш с тръпката от въплъщението, със снимките и образа, със спомените за срастването с историята му.

Да бъдеш част от Дякона и той да остане част от теб. Неразривно свързани в обща история - малко негова и малко твоя. 

За хората, получили този дар, спомнянето на паметта по случай 147 години от гибелта на Васил Левски е не просто емоционален момент. Това е твърде лично усещане. Тържество на смесените чувства - любов за героя, тъга за кончината му, болка от предателството над него, гордост от съществуването му, надежда за борба, разочарование заради неосъществената му мечта за чиста и свята република. 

И после пак - гордост, мъка, оптимизъм, болка, разочарование, любов. Все разтърсващи чувства, които споделят с нас някои от онези, дръзнали и получили шанса да се докоснат до образа на Дякона. 

Образът на Васил Левски е изграждан от режисьори и актьори. Първи в образа влиза Васил Гендов във филма "Бунтът на робите" от 1933 г., който няма как да видим, защото за съжаление лентата е изгоряла.

Васил Гендов

Едно от най-известните превъплъщения на Дякона е това на Антоний Генов в постановката "Тайната вечеря на дякона Левски" от Стефан Цанев. После го играе Илия Караиванов, през 1978 г. в пиесата "Левски" на Васил Мирчовски.

Антоний Генов

Последни са Даниел Цочев и Александър Александров, които играят Левски в тв адаптациите на "Тайната вечеря на дякона Левски" и "Хайдушка майка".

През 2015-а, когато след 2 години очакване и различни проблеми, "Дякон Левски" излиза официално по кината, а в главната роля е Веселин Плачков.

Отговорен и верен

Веселин Плачков

Моят личен опит при създаването на образа на Левски от плът и кръв е във филма "Дякон Левски" и в театралното представление "Разпитът", което направихме с Христо Мутафчиев. На едни думички, които сме ги учили в училище, чели сме ги в различни учебници и книги - в един момент трябваше да им предам живот, значение, спрямо моята си представа за това защо са изречени, как са изречени, по какъв повод, кое го е мотивирало този герой да бъде такъв - това е моят опит с Левски, сблъсъка ми най-личен с неговия образ. За да изградя образа на Левски, изчетох това, което има като литература, това, до което имах досег. Отделно ми помогнаха разговорите ми с режисьорите, с които съм работил - Максим Генчев, Асен Шопов, след това с Христо Мутафчиев. Получих достатъчно информация и мотивация за казването на словата във филма, в театралното представление.

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Преди 4 години по идея на Васил Василев, председател на Националния комитет "Васил Левски" бе създадено представлението "Разпитът" - аз, в ролята на Левски, с участието на Васил Михайлов, Богдан Глишев, Борис Луканов, Иван Несторов. Режисьор беше Асен Шопов. Но след това само двамата с Христо Мутафчиев играем това представление и пътуваме из цяла България. Тази вечер ще бъдем в Банско, преди това играхме в Русе, Алфатар и Плевен. Много представления изиграхме в почти всички точки на България - от най-малките до най-големите населени места. Хората са изключително емоционални и много чувствителни на темата Левски и национални герои. Защото всеки идентифицира Левски със себе с принадлежността си като българин. Хората не са шовинисти, а са просто родолюбци. Все още има училища с възрожденски дух, което много ми харесва.

Веселин Плачков

А иначе най-сложно се понася отговорността за малко да се "направиш" на него, за малко да съпреживееш, за малко да понесеш думите му, които казваш. Това е най-сложно. Това е най-трудното при изграждането на образа.

Левски ме промени. Промени и мирогледа ми. Промени представата ми за Левски, за националните ни герои, за опазването на това наследство, което ни е оставено, промени и отговорността ми към думите, които произнасям. Не можеш просто така - да произнесеш такива думи и после да се държиш по същия начин, в случаите, когато си грешил в живота си. Не можеш сам да си простиш грешките. Отговорността пред самия теб и хората е много по-голяма. Не можеш да си хъшлак или простак или да си позволиш волността да не носиш отговорност за действията си, след като си имал този пряк досег с образа на Левски. Вълнение на деня на рождението му, на датата на обесването му, изпитвам още от дете. Сега още повече - защото имам много срещи из цяла България. Тези дни са големи събития в живота ми всяка година.

За режисьора и сценарист на документалния филм "105 минути София" Камен Воденичаров Левски е човек от плът и кръв - силен, уверен решителен. Светъл образ, национален идеал и вечно млад герой. В емоционален разговор Воденичаров сподели своите представи и детайли от образа на Дякона. 

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, снет в Белград 1867 г.

Силен, уверен, решителен

От детските ми години до сега това е най-светлият образ в нашата история. Вероятно за голяма част от българите е така. Това, което още от малък моите родителите са ми говорили за принципите на Левски се е отнасяло до стремежа му, желанието му да извоюва независимост за родината. Той, заедно с цяло поколение млади българи - образовани, непримирими, са искали  да получим ние у нас независимост - това е била мечтата на нашите пра пра баби и дядовци. Да имат възможност за самостоятелно управление, което, както самия Левски казва, да им позволи да живеят в една "чиста и свята република", равни пред законите, равни като братя - българи, турци, арменци. Това пише и на знамето - свобода или смърт. Една мечта, която за съжаление още не сме постигнали.

Севар Иванов

Левски е онзи национален идеал, който все ни се изплъзва. Тъй като филмът ми е за София, едно от събитията, на онези години преди Освобождението е основаването на революционния комитет на Драгалевския манастир и трагичните събития около процеса по обесването на Дякона след това. Това, което ние търсихме, и което беше актьорската задача за актьора Севар Иванов е, че Левски е човек от плът и кръв. Той е човек, който е зареден с много мощ и енергия, със силна вяра в свободата без алтернативност. Не напразно в него трябва да има тази категоричност и решителност, която в днешно време ни липсва. Защото знамето на нашето прародители пише Свобода или Смърт. Няма 6-5. Тоест - силен поглед, сила, увереност и решителност и това да те води устремено към саможертва. Но тези качества ги търсихме и показахме в един жив човек, не в светец и икона. Това беше интересна актьорска задача. Понеже Севар е и малко по-млад, търсихме младия Левски. Той е винаги някъде между нас.

Независимо, че събитията в лентата се развиват хронологично във времето, ние търсихме и намерихме младия Левски. Паметта може да се почита и на неговата рождена дата, но в деня на гибелта има особен драматизъм, който го има и в сценария на филма - с неговата смърт като че ли умира и последната възможност България сама да извоюва своето Освобождение. 

За най-младия актьор, изиграл Левски в "105 минути София" - Севар Иванов - героят му е смел, дързък, но и неразбран. 

Севар Иванов

Неразбран

Васил Левски още от началното училище се е изградил в мен като "образа на промяната". Смелостта да се опълчиш на действителността, в опита си да я промениш ме е впечатлявала винаги. Когато в документалния филм "105 минути София - историята на града" снимахме епизода със залавянето на Васил Левски и разбрах, че аз ще трябва да го изиграя, си припомнях биографията му. И тогава си дадох сметка, че той е "Апостолът на свободата" за нас чак сега. Надигна се гняв как съвременниците му са допуснали той да бъде заловен и обесен. Сигурно е бил недостатъчно подкрепян, неразбран, хората едва ли са вярвали в успеха му. Това са все неща, които всеки от нас изпитва на гърба си, когато следва мечтите си и се опитва да си пробие път, различен от "нормата".

Ние сега почитаме Васил Левски, наричаме го Апостола на свободата, но доколко всеки от нас е свободен и дали се бори за собственото си щастие и свобода или "робува" на изкуствено въведеното "така трябва!" За себе си знам, че се боря! Опитвам се, греша и опитвам отново, докато не стане. Има моменти, когато спирам да виждам смисъл, губя мотивация и си позволявам да се "пусна по течението" на рутината, но именно в тези моменти си проличава колко силно искаш нещо да се случи. И, защото не знам каква ми е съдбата, предпочитам да мисля, че пътят, по който вървя, който си проправям е правилният! А, дали е така, вероятно някой, някъде в бъдещето ще може да каже... както се е случило и с Васил Левски.

Актьорът Симеон Владов се превъплъщава в ролята на Васил Левски във филм на режисьора Искрен Красимиров "Лъвский: Европеец в Българско". Премиерата на лентата е през 2017 година  в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Носителят на "Икар" в категория "Златен глас" на Съюза на артистите в България се върна в спомените си за изграждането на образа на Дякона. 

Симеон Владов

Незаздравяваща рана 

Изиграх образа на Левски в документално-игралния филм облечен и гримиран като Апостола на свободата. В лентата казвам негови думи и мисли, които той е записвал в тефтерчето си. Нямаше художествена интерпретация, всичко беше автентично. Снимахме един единствен ден в музея на Васил Левски в Ловеч. Беше много емоционално, защото докато ние снимахме в подземието на музея, той беше отворен за посетители. И когато излизах горе в почивките, имаше много деца, които реагираха много бурно - искаха да се снимат с мен, викаха името му - Левски. Като че ли за тях беше оживял образ на Апостола. Беше много хубаво, мило и сантиментално. Образът на Васил Левски е толкова трагичен, че не мога да кажа за любима история с него. Но тази, която най-много ме е покъртила е, че той е имал една незаздравяваща рана на корема. Това не се знае от много хора. И тази рана той е превързвал ежедневно.

Освен това е ядял много маслини, защото от древността се знае, че маслините подпомагат заздравяването на рани на корема. Та си представям този човек, защото ние сме го определили като национален герой, а той е бил обикновен човек с необикновен дух и необикновена сила, колко е страдал и колко нечовешка воля и сила на духа е имал. Това наистина е нещо изключително, от което аз съм се впечатлявал винаги.

Добри Добрев. Левски в затвора, 1967

От малък Левски и Ботев бяха моите герои. И още в училище ми казваха, че приличам на Левски, заради русата коса и сините очи. За мен това беше една своеобразна гордост. Когато завърших НАТФИЗ си мечтаех да изиграя Левски в някой филм или сериал, но годините минаха, аз минавах покрай паметника му в центъра на София и водех на ум диалози с него. Отчаях се, казах си "Ето, аз минах 30-те, че и 40-те, няма как да изиграя образа на Левски". Но ето че ме забелязаха, когато най-много не очаквах и го изиграх. Той е оставил дълбок отпечатък върху мен, но аз не го приемам като икона, скулптура или портрет. Портретите ги слагат политиците в своите кабинети и след това им обръщат гръб. И в буквалния, и в преносния смисъл. А Левски не е икона, той е идея. Идея за чиста и свята република, каквато би могла да бъде България, но за съжаление не е. Където всички сме равни пред закона и всички работят за благото на тази държава.

През 2003-та, Димитър Шарков поставя за БНТ пиесата на Стефан Цанев "Тайната вечеря на Дякона Левски". Там главната роля е поверена на Даниел Цочев - актьор, който е известен най-вече с работата си в дублажа и дори е печелил награда "Икар 2008" в категорията "Златен глас" за озвучаването на Хю Лори в "Д-р Хаус".

Даниел Цочев

Едно от най-незабравимите превъплъщения в Левски е на покойния актьор, режисьор и театрален педагог Илия Добрев. За ролята той получава Първа награда за мъжка роля  във филма "Демонът на империята" (1971).

Илия Добрев

Вероятно най-известен като Васил Левски е Илия Караиванов. Актьорът, който си отиде на 60 през 2009 г., се превъплъщава в Апостола на свободата в постановка на Телевизионния театър от края на 80-те.

Илия Караиванов

Кристина Димитрова, Валерия Калчева, Надежда Христова

Още

Апостола: Народе????

Апостола: Народе????

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

Заветите на Левски - втората ни Библия

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Още

Нова книга за Васил Левски - историческата истина, срещу историците ( ОТКЪС)

Нова книга за Васил Левски - историческата истина, срещу историците ( ОТКЪС)

Още

Режисьорът Максим Генчев:  Левски и Христос нямат гробове!

Режисьорът Максим Генчев: Левски и Христос нямат гробове!

Коментирай 7

1/1

Веселин Плачков

Илия Добрев

Даниел Цочев

Веселин Плачков

Симеон Владов

Веселин Плачков

Илия Караиванов

Васил Гендов

Антоний Генов

Севар Иванов

Севар Иванов

Добри Добрев. Левски в затвора, 1967

Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, снет в Белград 1867 г.

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Календар

Препоръчваме ви

Денят, в който Джими Хендрикс запали китарата си

Единствената му двойка в училище била по... музика

Да гледаш страха с широко отворени очи - урокът на Акира Куросава

"Смъртта може да предизвика и възхищение", му казва брат му, когато още е малко момче

Бърнард Шоу 40 години пише любовни писма

Пиесата "Милият лъжец" от Джером Килти се ражда от писмата му до Стела Кембъл

Гениалният Рафаело

Тази година отбелязваме 500 години от смъртта му