Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Втората кожа на Дякона

БЕЗСМЪРТНИТЕ ГЕРОИ НА БЪЛГАРИЯ

Втората кожа на Дякона

Актьори и режисьори разказват как се създава образ на Левски от плът и кръв

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Да вдъхнеш живот на една от най-забележителните личности в българската, а и в световната история - Васил Левски.

Да четеш тефтера му, да вникваш в маниера и жестовете му, да знаеш болките му, раните му, бляновете му и сънищата даже.

Да получи Васил Левски нов живот, за да го видим по-млад, зрял, свободен, предаден, окован.

Да се превърнеш във втора кожа на Апостола, за да бъдат чути отново огнените му послания, парещите думи.

Да живееш с тръпката от въплъщението, със снимките и образа, със спомените за срастването с историята му.

Да бъдеш част от Дякона и той да остане част от теб. Неразривно свързани в обща история - малко негова и малко твоя. 

За хората, получили този дар, спомнянето на паметта по случай 147 години от гибелта на Васил Левски е не просто емоционален момент. Това е твърде лично усещане. Тържество на смесените чувства - любов за героя, тъга за кончината му, болка от предателството над него, гордост от съществуването му, надежда за борба, разочарование заради неосъществената му мечта за чиста и свята република. 

И после пак - гордост, мъка, оптимизъм, болка, разочарование, любов. Все разтърсващи чувства, които споделят с нас някои от онези, дръзнали и получили шанса да се докоснат до образа на Дякона. 

Образът на Васил Левски е изграждан от режисьори и актьори. Първи в образа влиза Васил Гендов във филма "Бунтът на робите" от 1933 г., който няма как да видим, защото за съжаление лентата е изгоряла.

Васил Гендов

Едно от най-известните превъплъщения на Дякона е това на Антоний Генов в постановката "Тайната вечеря на дякона Левски" от Стефан Цанев. После го играе Илия Караиванов, през 1978 г. в пиесата "Левски" на Васил Мирчовски.

Антоний Генов

Последни са Даниел Цочев и Александър Александров, които играят Левски в тв адаптациите на "Тайната вечеря на дякона Левски" и "Хайдушка майка".

През 2015-а, когато след 2 години очакване и различни проблеми, "Дякон Левски" излиза официално по кината, а в главната роля е Веселин Плачков.

Отговорен и верен

Веселин Плачков

Моят личен опит при създаването на образа на Левски от плът и кръв е във филма "Дякон Левски" и в театралното представление "Разпитът", което направихме с Христо Мутафчиев. На едни думички, които сме ги учили в училище, чели сме ги в различни учебници и книги - в един момент трябваше да им предам живот, значение, спрямо моята си представа за това защо са изречени, как са изречени, по какъв повод, кое го е мотивирало този герой да бъде такъв - това е моят опит с Левски, сблъсъка ми най-личен с неговия образ. За да изградя образа на Левски, изчетох това, което има като литература, това, до което имах досег. Отделно ми помогнаха разговорите ми с режисьорите, с които съм работил - Максим Генчев, Асен Шопов, след това с Христо Мутафчиев. Получих достатъчно информация и мотивация за казването на словата във филма, в театралното представление.

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Преди 4 години по идея на Васил Василев, председател на Националния комитет "Васил Левски" бе създадено представлението "Разпитът" - аз, в ролята на Левски, с участието на Васил Михайлов, Богдан Глишев, Борис Луканов, Иван Несторов. Режисьор беше Асен Шопов. Но след това само двамата с Христо Мутафчиев играем това представление и пътуваме из цяла България. Тази вечер ще бъдем в Банско, преди това играхме в Русе, Алфатар и Плевен. Много представления изиграхме в почти всички точки на България - от най-малките до най-големите населени места. Хората са изключително емоционални и много чувствителни на темата Левски и национални герои. Защото всеки идентифицира Левски със себе с принадлежността си като българин. Хората не са шовинисти, а са просто родолюбци. Все още има училища с възрожденски дух, което много ми харесва.

Веселин Плачков

А иначе най-сложно се понася отговорността за малко да се "направиш" на него, за малко да съпреживееш, за малко да понесеш думите му, които казваш. Това е най-сложно. Това е най-трудното при изграждането на образа.

Левски ме промени. Промени и мирогледа ми. Промени представата ми за Левски, за националните ни герои, за опазването на това наследство, което ни е оставено, промени и отговорността ми към думите, които произнасям. Не можеш просто така - да произнесеш такива думи и после да се държиш по същия начин, в случаите, когато си грешил в живота си. Не можеш сам да си простиш грешките. Отговорността пред самия теб и хората е много по-голяма. Не можеш да си хъшлак или простак или да си позволиш волността да не носиш отговорност за действията си, след като си имал този пряк досег с образа на Левски. Вълнение на деня на рождението му, на датата на обесването му, изпитвам още от дете. Сега още повече - защото имам много срещи из цяла България. Тези дни са големи събития в живота ми всяка година.

За режисьора и сценарист на документалния филм "105 минути София" Камен Воденичаров Левски е човек от плът и кръв - силен, уверен решителен. Светъл образ, национален идеал и вечно млад герой. В емоционален разговор Воденичаров сподели своите представи и детайли от образа на Дякона. 

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, снет в Белград 1867 г.

Силен, уверен, решителен

От детските ми години до сега това е най-светлият образ в нашата история. Вероятно за голяма част от българите е така. Това, което още от малък моите родителите са ми говорили за принципите на Левски се е отнасяло до стремежа му, желанието му да извоюва независимост за родината. Той, заедно с цяло поколение млади българи - образовани, непримирими, са искали  да получим ние у нас независимост - това е била мечтата на нашите пра пра баби и дядовци. Да имат възможност за самостоятелно управление, което, както самия Левски казва, да им позволи да живеят в една "чиста и свята република", равни пред законите, равни като братя - българи, турци, арменци. Това пише и на знамето - свобода или смърт. Една мечта, която за съжаление още не сме постигнали.

Севар Иванов

Левски е онзи национален идеал, който все ни се изплъзва. Тъй като филмът ми е за София, едно от събитията, на онези години преди Освобождението е основаването на революционния комитет на Драгалевския манастир и трагичните събития около процеса по обесването на Дякона след това. Това, което ние търсихме, и което беше актьорската задача за актьора Севар Иванов е, че Левски е човек от плът и кръв. Той е човек, който е зареден с много мощ и енергия, със силна вяра в свободата без алтернативност. Не напразно в него трябва да има тази категоричност и решителност, която в днешно време ни липсва. Защото знамето на нашето прародители пише Свобода или Смърт. Няма 6-5. Тоест - силен поглед, сила, увереност и решителност и това да те води устремено към саможертва. Но тези качества ги търсихме и показахме в един жив човек, не в светец и икона. Това беше интересна актьорска задача. Понеже Севар е и малко по-млад, търсихме младия Левски. Той е винаги някъде между нас.

Независимо, че събитията в лентата се развиват хронологично във времето, ние търсихме и намерихме младия Левски. Паметта може да се почита и на неговата рождена дата, но в деня на гибелта има особен драматизъм, който го има и в сценария на филма - с неговата смърт като че ли умира и последната възможност България сама да извоюва своето Освобождение. 

За най-младия актьор, изиграл Левски в "105 минути София" - Севар Иванов - героят му е смел, дързък, но и неразбран. 

Севар Иванов

Неразбран

Васил Левски още от началното училище се е изградил в мен като "образа на промяната". Смелостта да се опълчиш на действителността, в опита си да я промениш ме е впечатлявала винаги. Когато в документалния филм "105 минути София - историята на града" снимахме епизода със залавянето на Васил Левски и разбрах, че аз ще трябва да го изиграя, си припомнях биографията му. И тогава си дадох сметка, че той е "Апостолът на свободата" за нас чак сега. Надигна се гняв как съвременниците му са допуснали той да бъде заловен и обесен. Сигурно е бил недостатъчно подкрепян, неразбран, хората едва ли са вярвали в успеха му. Това са все неща, които всеки от нас изпитва на гърба си, когато следва мечтите си и се опитва да си пробие път, различен от "нормата".

Ние сега почитаме Васил Левски, наричаме го Апостола на свободата, но доколко всеки от нас е свободен и дали се бори за собственото си щастие и свобода или "робува" на изкуствено въведеното "така трябва!" За себе си знам, че се боря! Опитвам се, греша и опитвам отново, докато не стане. Има моменти, когато спирам да виждам смисъл, губя мотивация и си позволявам да се "пусна по течението" на рутината, но именно в тези моменти си проличава колко силно искаш нещо да се случи. И, защото не знам каква ми е съдбата, предпочитам да мисля, че пътят, по който вървя, който си проправям е правилният! А, дали е така, вероятно някой, някъде в бъдещето ще може да каже... както се е случило и с Васил Левски.

Актьорът Симеон Владов се превъплъщава в ролята на Васил Левски във филм на режисьора Искрен Красимиров "Лъвский: Европеец в Българско". Премиерата на лентата е през 2017 година  в Аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски".  Носителят на "Икар" в категория "Златен глас" на Съюза на артистите в България се върна в спомените си за изграждането на образа на Дякона. 

Симеон Владов

Незаздравяваща рана 

Изиграх образа на Левски в документално-игралния филм облечен и гримиран като Апостола на свободата. В лентата казвам негови думи и мисли, които той е записвал в тефтерчето си. Нямаше художествена интерпретация, всичко беше автентично. Снимахме един единствен ден в музея на Васил Левски в Ловеч. Беше много емоционално, защото докато ние снимахме в подземието на музея, той беше отворен за посетители. И когато излизах горе в почивките, имаше много деца, които реагираха много бурно - искаха да се снимат с мен, викаха името му - Левски. Като че ли за тях беше оживял образ на Апостола. Беше много хубаво, мило и сантиментално. Образът на Васил Левски е толкова трагичен, че не мога да кажа за любима история с него. Но тази, която най-много ме е покъртила е, че той е имал една незаздравяваща рана на корема. Това не се знае от много хора. И тази рана той е превързвал ежедневно.

Освен това е ядял много маслини, защото от древността се знае, че маслините подпомагат заздравяването на рани на корема. Та си представям този човек, защото ние сме го определили като национален герой, а той е бил обикновен човек с необикновен дух и необикновена сила, колко е страдал и колко нечовешка воля и сила на духа е имал. Това наистина е нещо изключително, от което аз съм се впечатлявал винаги.

Добри Добрев. Левски в затвора, 1967

От малък Левски и Ботев бяха моите герои. И още в училище ми казваха, че приличам на Левски, заради русата коса и сините очи. За мен това беше една своеобразна гордост. Когато завърших НАТФИЗ си мечтаех да изиграя Левски в някой филм или сериал, но годините минаха, аз минавах покрай паметника му в центъра на София и водех на ум диалози с него. Отчаях се, казах си "Ето, аз минах 30-те, че и 40-те, няма как да изиграя образа на Левски". Но ето че ме забелязаха, когато най-много не очаквах и го изиграх. Той е оставил дълбок отпечатък върху мен, но аз не го приемам като икона, скулптура или портрет. Портретите ги слагат политиците в своите кабинети и след това им обръщат гръб. И в буквалния, и в преносния смисъл. А Левски не е икона, той е идея. Идея за чиста и свята република, каквато би могла да бъде България, но за съжаление не е. Където всички сме равни пред закона и всички работят за благото на тази държава.

През 2003-та, Димитър Шарков поставя за БНТ пиесата на Стефан Цанев "Тайната вечеря на Дякона Левски". Там главната роля е поверена на Даниел Цочев - актьор, който е известен най-вече с работата си в дублажа и дори е печелил награда "Икар 2008" в категорията "Златен глас" за озвучаването на Хю Лори в "Д-р Хаус".

Даниел Цочев

Едно от най-незабравимите превъплъщения в Левски е на покойния актьор, режисьор и театрален педагог Илия Добрев. За ролята той получава Първа награда за мъжка роля  във филма "Демонът на империята" (1971).

Илия Добрев

Вероятно най-известен като Васил Левски е Илия Караиванов. Актьорът, който си отиде на 60 през 2009 г., се превъплъщава в Апостола на свободата в постановка на Телевизионния театър от края на 80-те.

Илия Караиванов

Кристина Димитрова, Валерия Калчева, Надежда Христова

Още

Апостола: Народе????

Апостола: Народе????

Още

Съвременници на Левски в София

Съвременници на Левски в София

Още

Заветите на Левски - втората ни Библия

Заветите на Левски - втората ни Библия

Още

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Не полумъртъв, а бодър е отведен Васил Левски до бесилката

Още

Нова книга за Васил Левски - историческата истина, срещу историците ( ОТКЪС)

Нова книга за Васил Левски - историческата истина, срещу историците ( ОТКЪС)

Още

Режисьорът Максим Генчев:  Левски и Христос нямат гробове!

Режисьорът Максим Генчев: Левски и Христос нямат гробове!

Коментирай 7

1/1

Веселин Плачков

Илия Добрев

Даниел Цочев

Веселин Плачков

Симеон Владов

Веселин Плачков

Илия Караиванов

Васил Гендов

Антоний Генов

Севар Иванов

Севар Иванов

Добри Добрев. Левски в затвора, 1967

Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Портрет на Апостола на Свободата Васил Левски, снет в Белград 1867 г.

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Календар

Препоръчваме ви

130 години от рождението на Агата Кристи: Няма нищо по-изтощително от човек, който винаги е прав

Книгите на британската писателка заемат трето място по продажби след Библията и произведенията на Шекспир

Фрида Кало и символиката на цветовете: болка и мексиканска магия

Фрида Кало през своята емоционалност описва значението на всеки цвят

Изложба с непоказвани творби на Виктор Цой беше открита в Санкт Петербург

KGallery почита живота и творчеството на един от пионерите на съветския рок, по повод 30-годишнината от неговата смърт

Анна Мей Уонг: Историята на първата китайско-американска филмова звезда

Актрисата е първата азиатско-американска холивудска звезда, но заради произхода си, многократно е лишавана от роли

Зала "Парко дела музика" в Рим вече ще се нарича "Енио Мориконе"

"В тишината е ключът към музиката...тишината, интервалите", каза на церемонията режисьорът Джузепе Торнаторе, припомняйки думите на именития творец

Енио Мориконе с вълнуваща творба в памет на жертвите от моста "Моранди"

Композицията ще звучи при откриването на новия мост край Генуа в края на юли