На 18 юли честваме 180-годишнината от рождението на Апостола на свободата Васил Левски.

В този ден на преклонение, високопарните думи нямат място. Той няма нужда от тях. Ние имаме нужда от неговите прозрения. Болезнено актуални и днес:

Иван Петров. Милост от никого не диря, 1973

"Всичките народи в България щат живеят под едни чисти и святи закони, както е дадено от бога да живее човекът; и за турчина, и за евреина и пр., каквито са, за всичките еднакво ще е само, ако припознаят законите равно с българина. Така ще е в наша България!"

Има ли думи, изречени днес от наш политик в сегашния раздиран от противостоене свят, по-силни от неговите, отпреди 146 години. Прости и ясни. Избраните от народа не носят и частица от неговата мъдрост, въпреки, че кичат стените на кабинетите си с портрета му, сякаш, за да прихванат частица от нея, а всъщност - искат да присвоят от ореола му. 

Всичко, изречено от него, е валидно на 100 процента и днес. 

Затова, нека оставим патетиката настрана и на този ден кротко и смирено да си припомним какво ни каза Левски, преди да даде курбан живота си за свободата на Отечеството ни.

  Добри Добрев. Левски в затвора, 1967

Аз Васил Лъвский в Карлово роден, от българска майка юнак аз роден, не щях да съм турский и никакъв роб, същото да гледам и на милия си род. - Из недовършената римувана автобиография - от тефтерчето на Васил Левски

Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 61-о (от 1861-о лето), да му служа до смърт и да работя по народната воля. - До Атанас П. Хинов, 25.VIII.1872 г.

Аз съм се посветил на отечеството си жертва за освобождението му, а не да бъда кой знае какъв.

Ако спечеля, печеля за цял народ - ако загубя, губя само себе си. - До Панайот Хитов, писано през март или април 1868 г.

Без революция сме загубени во веки веков. - До комитета в Карлово, 16 януари 1872 г.

Близо е времето вече - българинът не ще бъде роб, а свободен. - До окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско), 12 декември 1872 г.

Васил Левски байрактар, 1867

 Братство всекиго, без да гледаме на вяра и народност. - До Л. Каравелов юли 1872

Бързата работа ялова излиза. - До Панайот Хитов, 29 септимври 1871 г.

  Никола Кожухаров. Залавянето на Левски, 1952

Време за помагане е сега - закъснелите не ще бъдат наши приятели. - До богат българин във Влашко, 6 октомври 1871 г.

Времето е в нас и ние сме във времето. - До Панайот Хитов, 10 май 1871 г.

Всекиму ще се държи сметка за делата. - До троянци и сливенци, 15 юли 1872 г.

Дела трябват, а не думи. - До Л. Каравелов, 27.I.1872 г.

Докато постигнем целта си, ще отидат и невинни хорица. - До Л. Каравелов, 25 август 1872 г.

За Отечеството работя, байо! Кажи ти мойте и аз твоите кривици, па да се поправим и всички да вървим наедно.

За враговете на демокрацията и републиката - смърт! - Из "Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ" — наказателен закон

Заклевам се пред нашето отечество България, че ще изпълнявам точно длъжността си. - Писмената клетва на Левски, положена след общото събрание в Букурещ, април и май 1872 г.

Играем с живота на 7 милиона българи - трябва зряло да се постъпва. - До Данаил Хр. Попов, 11 февруари 1871 г.

Който не е чист, убивам го. И работа трябва, работа! - До Д. Хр. Попов и Централния комитет в Букурещ, 16 септември 1872 г.

На драго сърце да обичаме оногова, който ни покаже погрешката, инак той не е наш приятел. - до Филип Тотю, 1 мартI 1871 г.

Народе ????  - стр. 115 джобно тефтерче на Левски

Народната работа стои над всичко. - до Христо Иванов - Големия, 4 август 1872 г.

  Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958

Нашето драгоценно отечество ще се нуждае от достойни хора, които да го водят по пътя на благоденствието, така щото да бъдем равни на другите европейски народи.

Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия - Протоколи от разпита на Васил Левски пред турската следствена комисия в София 5-9 януари 1873 г.

Ние не гоним турския народ, ни вярата му, а царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и самите турци. - До чорбаджията Ганчо Милев в Карлово, 10 май 1871 г.

От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. - До новоприети членове в организацията, 19 февруари 1872 г.

Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република. - Из "Нареда (проектоустава) на работниците за освобождение на българския народ"

Цели сме изгорели от парене и пак не знаем да духаме. - До Филип Тотю, 18 април 1871 г.

И не забравяйте: Времето е в нас и ние сме във времето, то нас обръща и ние него обръщаме...

Жечко Попов. Апостолът на свободата, 1958

Още

Как Захарий дари България с Ботев

Великите за Левски

"Приятелят ми Левски, с когото живеем е нечут характер, когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава е такъв весел, както и когато се намира в най-добро положение.

Студ, дърво и камък се пука, гладни от три деня, а той пее и се весели. Вечер додето ще легнем, той пее; сутрин щом си отвори очите пак пее. Колкото и да се намираш в отчаяност, той ще те развесели и ще те накара да забравиш всички страдания. Приятно е човек да живее с подобни личности."

(Христо Ботев, в писмо до Киро Тулешков, ноември - декември 1868 г.)

Иван Петров. Левски и Ботев във воденицата, 1973

"Едничкият фотографически портрет, който имаме от Васил Левски, по злочестие, не дава ни най-малка идея за един человек, надарен с такава силна воля и характер. Изкуството не е могло да представи изразителното му лице, осветлено от величието на една идея, която го вдъхновяваше и гореше.

Левски имаше ръст среден, тънък и строен; очи сиви, почти сини; мустаци червеникави, коса руса, лице бяло, околчесто и изпито от непрестанната мисъл и бдение, но което се оживяваше от една постоянна и естествена веселост! Странно! Тоя момък, който проповядваше опасната мисъл за свобода, за смърт, който се излагаше всеки ден на опасности; тоя син на нощта, на пустинята, на премеждията имаше весел нрав! (...)

Но когато беше потребно, ставаше друг. Ясността му изчезваше от лицето, погледът му добиваше сериозно изражение, гласът му беше глас, който налага, който заповядва; словото му, просто и безизкуствено, вълнуваше, смущаваше, убеждаваше. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения, повдигнати въпроси, разбудени жажди."

(Иван Вазов, из повестта "Немили-недраги", глава ХI, 1883 г.)

Иван Петров. Левски и Миткалото, 1969

Девет години той
скита се бездомен, без сън, без покой,
под вънкашност чужда и под име ново
и със сърце порасло и за кръст готово,
и носи съзнание, крепост, светлина
на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,
пълни с упование и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,
кат за една ближна обща веселба,
часът на която беше неизвестен;
изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,
участник да стане във подвига свят;
всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.
Той любеше свойто отечество красно.

(Иван Вазов, из поемата "Левски" от "Епопея на забравените", 1882 г.)

Руска Маринова. Портрет на Левски, 1957

Валерия КАЛЧЕВА