ИСТОРИЯ И ЖЕНИ
Американската етнографка Кристен Годси: За социализма, женските движения и секса
"Ако повече жени в едно общество правят секс с мъже, които обичат, в сравнение с друго такова, където повече жени правят секс с мъже по финансови причини, има логика жените в първото общество да правят по-добър секс", споделя тя пред Impressio
Автор : / 6330 Прочита 32 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Кристен Годси (1970) е американска етнографка с пуерторикански и персийски корени, специалистка по Русия и Източна Европа, преподава в Пенсилванския университет. Годси е особено свързана с България, където след 2000 г. е работила върху различни научни изследвания. Тя една от важните изследователки на феминизма и научките за пола.
Авторка е на осем книги, в това число и на книгата "Защо при социализма жените са имали по-добър секс: и други аргументи за икономическа независимост" (2018), която след статия на Годси в "Ню Йорк Таймс" разбуни духовете по света. Книгата предизвика международен шум и вече е преведена на 12 езика (без български). Кристен Годси смята, че при капитализма сексът и парите, интимността и икономиката са тясно свързани. И то по особено неизгоден за жените начин.
Кристен Годси (Снимка: Личен архив)
Наскоро в България се появи последната най-нова книга на Годси "Вторият свят, вторият пол" (Second World, Second Sex, 2019), издадена от изд. "Изток-Запад" и "Колектив за обществени интервенции". Жените от социалистическите страни в Източна Европа - навремето наричани "Втория свят" - някога са доминирали женския активизъм в ООН. Приносът им обаче е до голяма степен забравен или считан за незначителен в сравнение с този на западните феминистки.
Във "Вторият свят, вторият пол" Кристен Годси проследява дейността на източноевропейските и африканските жени през 1975 г., в рамките на Международната година на жените на ООН и последвалото Десетилетие на жените (1976-1985) и възстановява част от тази изгубена история. Чрез случаите на социалистическа България и необвързаната, но просоциалистическа Замбия, Годси прави видими феминистките мрежи, изградени между Втория и Третия свят, за да покаже как обединението на социалистическите жени оспорва лидерството на американките в световното женско движение.
Разговор с Кристен Годси защо тоталитарното отношение към държавния социализъм пречи, осъзнаване на недъзите му, но отчитането на важните постижения на женския активизъм и надмощието му над западния феминизъм на САЩ по това време и какви са аргументите на авторката за по-добрия секс на жените в социалистическите държави в сравнение с тези от Запада.
- Защо въпросът за забравения и почти неспоменаван принос на жените активистки за женски права от социалистическите държави Ви се стори толкова важен?
- Като американка, която е израстнала през късните години на Студената война, аз от първа ръка знам как антикомунизмът се отрази на писането на историята в моята страна.
Дори днес, консервативни организации като Мемориалната фондация за жертвите от комунизма още разработват изкривени учебни програми за основните и гимназиални училища, за да популяризират предпочитания от тях разказ за историята.
И макар аз да очаквам подобни наративи от републикански мозъчни тръстове и организации с нестопанска цел, бях шокирана да разбера, че много американски феминистки изкривяват, омаломажават или игнорират приноса на жените активистки от социалистическите държави.
Така се почувствах принудена да пиша по тази тема не само, защото е важно да знаем истината за това как се е случил социалният прогрес в миналото, но също така, защото разбирането ни за миналото влия върху това как бихме могли да се организираме за бъдещето.
Съветски постер за освобождение на жените от кухненското робство
- Защо женските социалистически движения са исторически важни и какво те са успяли да постигнат за жените по света?
- Социалистическите женски движения са направили много важни неща в различни държави по различно време от този период, но от моята перспектива като американка смятам, че едно от най-важните значими постижения е, че те разкриха лицемерието на САЩ, която прославяше свободата и демокрацията в чужбина докато открито потискаше жените и малцинствата у дома си.
Защото именно социалистическите женски движения бяха тези, които принудиха ООН да обяви 1975-а за "Година на жените" и въпросът за равенството между половете стана нов фронт в Студената война.
Съперничеството между суперсилите САЩ и СССР означава, че всяка една от тях иска да надмине другата по различни начини. Например в своята книга "Граждански права в Студената война" ("Cold War Civil Rights") историчката Мари Дуджяк твърди, че вниманието на Източния блок към чернокожите е принудило американското правителство да увеличи правата на това население. По подобен начин, тъй като социалистическите страни твърдяха, че чрез своята политическа и икономическа система насърчават равенството между половете, Съединените щати бяха принудени да им отговорят.
Мъжете в американското правителство искаха да могат да отидат в ООН и да кажат, че либералната демокрация и капитализмът на свободния пазар предлагат на жените също толкова възможности, колкото социалистическите държави и планираните икономики, но дълго време това нямаше как да се случи.
И по-важното, че когато двете суперсили се съревноваваха за влияние в отскоро независимите страни от Юга, посланията за антиколониализъм, национална независимост, права на жените на Източна Европа са стигнали и са повлияли на страните членки на Генералната асамблея на ООН.
Действията на женските социалистически движения по много начини са подсилили прогреса за права на жените по целия свят.
Социалистически плакат за права на жените
- Макар важен исторически, в страни като България, като САЩ, всички постижения на социализма се отричат, погледът е твърде черно-бял и едностранчив. Как разглеждате тази тема с "тоталираното" отношение към социализма, в което всичко от него се зачерква лековато?
- Едно от най-важните неща в изследването ми, както и на много мои колеги, които изследват реално съществували социалистически общества през ХХ век е, че ние се ограничаваме от т.нар. "тоталитарна теза" за историята. Този възглед за Източна Европа вижда социалистическите държави като твърди и йерархични общества, непроницаеми за граждански инициативи и влияния.
Но архивите са пълни с примери, които показват, че обществата на държавния социализъм са били динамични и способни да се променят. И по-важното, че обикновените граждани, както мъжете, така и жените, които са членове на по-ниско ниво на управляващите партии, могат да оказват влияние върху политиката на политическите елити в Политбюро.
- Отказът да се гледа разумно към историята не носи ли полъха на крайните чувства и страсти по време на Студената война, които влизат в днешния антикомунистически дискурс.
- Абсолютно. Мисля, че "тоталитарната теза" е пряко наследство от идеологията на Студената война и продължаващия антикомунизъм, който все още оживява много интелектуални кръгове днес. Тъй като минаха повече от 30 години от падането на Берлинската стена, вече е време да погледнем назад с по-критично око към реалния опит от живота в Източна Европа или Съветския съюз преди 1989 или преди 1991 г.
Това не означава да погледнем наобратно с розови очила, казвайки, че всичко при комунизма е било наред. Но това означава да направим по-критична оценка на миналото, като използваме архивните и устни исторически източници, достъпни ни като учени.
- Защо това, което са успяли да постигнат женските движения от социалистическите държави лесно е загърбено и днес единствената асоциация с феминизъм и равни права на жените е на база западния феминизъм?
- За съжаление западните феминистки пренаписаха историята, за да се поставят на централно място в борбата за глобално равенство между половете.
Като научна дисциплина, изследванията на пола също са склонни да привилегироват историята на западните женски движения и да игнорират приноса на жените от местата, които някога са били наричани "Вторият свят". Когато тази дисциплина беше изнесена в Източна Европа през 90-те години, тя се фокусира върху западната феминистка история.
Както Сюзън Цимерман писа през 2007 г., източноевропейските държави бяха принудени да приемат западния феминизъм и вниманието към някои женски проблеми (сексуален тормоз, домашно насилие и др.) Като доказателство за "озападняването".
Ето защо днес виждате толкова много реакции срещу идеологията за половете на Източна Европа, защото хората виждат феминизма като западен внос. Това, което те игнорират, е дългата история на женския активизъм в Източна Европа, активизъм, който често е бил в пряка опозиция на западните феминистки. Възстановяването на тази история е много важно за младите жени в тази част на света, защото там имаше локална и много мощна версия на женски активизъм още преди вноса на изследванията за пола от Запада.
- Кои са основните черти, по които западният и социалистическият женски активизъм се различават? Как и двете предизвикват концепцията за феминизъм и нейните цели?
- Има много различия, но най-важното е, че западният либерален феминизъм е адресиран до отделната жена и нейната самореализация като автономен гражданин в общество, което засилва автономността и самодостатъчността ѝ.
Исторически либералните феминистки са се интересували от това да бъдат третирани като равни на мъжете въз основа на тяхната еднаквост. Това, което наричаме социалистически феминизъм, или социалистически женски активизъм, вместо това, се фокусира върху изграждането на по-справедливо общество за жените от всички социални класи (не само на елита) заедно с мъжете, като признава, че всички граждани са взаимозависими и разчитат на своите семейства, общности и състояния в различни моменти от живота си.
Социалистите приеха, че мъжете и жените са различни. Въпреки че те често имат различни роли в обществото (въз основа на въплътените реалности на биологията на възпроизводството и социалните очаквания, че жените се занимават с грижовен труд), този принос трябва да бъде оценен еднакво. Държавата или обществото трябва да изиграят роля в създаването на еднакви условия.
- Вие сте авторка на книгата "Защо жените през социализма са имали по-добър секс?". Западът може да свърже страните зад Желязната завеса с много забрани, рестрикции, насилие, но никога с по-добър секс. Кажете как икономическите условия на държавния социализъм са изиграли роля в сексуалните отношения?
- Това би било по-дълъг аргумент, но ако го кажем с възможно най-прости думи: това е така, защото жените в Източния блок са имали по-големи възможности за икономическа независимост от мъжете. Тъй като е имало големи мрежи за социална сигурност, които са позволявали на работещите жени да съчетават майчинството с професионалната си заетост.
Оригиналът на книгата на Кристен Годси "Защо през социализма жените са имали по-добър секс?"
Жените не е трябвало да се женят за мъже заради пари. Без стимул да се женят за пари, жените са имали повече възможности да избират партньорите си въз основа на любов, привличане и взаимна обич. И жените са могли да напуснат насилствена, нездравословна или по друг начин незадоволителна за тях връзка, без да търпят негативни финансови последици от това. Те могат да си търсят нови партньори, ако например старият им партньор стане алкохолик или се окаже насилник.
Като цяло жените са склонни да имат по-здрави и щастливи връзки, когато споделят живота си с мъже, които се отнасят добре с тях. Не е толкова сложно.
- В книгата Вие цитирате едно изследване сред източногерманци и западногерманци след Обединението през 1990 г., което установява, че източногерманските жени имат два пъти повече оргазми от западните жени. Кое точно прави тази разлика?
- Първо, това са самоотчетни данни и може да има разлики. Но проучването действително е повторено няколко пъти преди и след 1989 г. със сходни резултати.
Има много възможни обяснения за това, свързани с по-ниските нива на религиозност на Изток и по-големия достъп до висококачествено сексуално образование и репродуктивни права. Но мисля, че по-важното е икономическата независимост на жените.
Малко жени са правили секс с мъже, за да търсят някой, който да им помогне да си плащат сметките. Когато премахнете икономическите съображения от романтичната връзка, това дава на жените повече свобода да избират партньора си, когото наистина обичат или намират за привлекателен.
Като цяло, ако повече жени в едно общество правят секс с мъже, които обичат, в сравнение с друго такова, където повече жени правят секс с мъже по финансови причини, има логика жените в първото общество да правят по-добър секс.
- Книгата Ви често се приема като едва ли не носталгично връщане към по-добрите трудови и икономически условия за жените по време на държавния социализъм. Въпреки това, Вие изглежда сте далеч от тази идея. Хвърлят ли Ви обвинения, че сте комунистка? Как отговаряте на тях?
- Обвиняват ме за всякакви неща в САЩ и често това е изтощително и обезсърчително. Навсякъде пиша ясно, че по никакъв начин не се застъпвам за това някой от нас да се върне към версиите на държавния социализъм от ХХ век. Вместо това моля читателите да видят, че в тези общества има и някои добри неща и че трябва да можем да се поучим от тях - да вземем доброто, като отхвърлим лошото.
В Съединените щати обаче хората казват, че съм комунистка или апологет на сталинизма, дори когато просто говоря за създаване на федерален закон за платен родителски отпуск или се застъпвам за универсален достъп до детските градини като и двете най-напредналите демокрации вече имат.
Ожесточеният антикомунизъм е реален, не само за моята страна, но и за Източна Европа и съм сигурна, че той пречи на много млади учени да се занимават с изследователски проекти, които може да се сметнат за противоречиви, тъй като се опитват да нюансират историята на социализма.
В сегашния политически климат вероятно ще ме наричат какво ли не, независимо какво правя, затова се опитвам да остана вярна на науката и доказателствата, за да игнорирам хейтърите. Ненавистниците ще ме мразят каквото и да правя!
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}