Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

ЖЕНИТЕ В ИЗКУСТВОТО

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

Те са дръзновени творци със собствен почерк и световно признание

Жените ни режисьори - едно колоритно и значимо присъствие в киното, в световен мащаб

Въпреки еманципацията в световен мащаб, кой знае защо да си режисьор остава някакси "мъжка" професия.

Иначе казано, професия за "мъжки момичета". Особено, когато става въпрос за игрално кино. Жените-режисьорки на български игрални филми се броят на пръсти, но затова пък онова, което са създали, е пример за мъжки кураж, женска чувствителност и детска жизнерадост.

Всъщност, темата за пръв път подхвана известната българска режисьорка Адела Пеева, която дори създаде сайт за жените в българското игрално кино. Любопитни са нейните наблюдения, които тя изрази още когато се разчу за сайта и той бе представен с филма "Жени режисьори в българското игрално кино".

2015 г. Адела Пеева на парти за 100-годишнината на българското кино (Снимка: BulFoto)

"Всичко започна когато на Генералната Асамблея на ФЕРА - Европейската федерация на кино режисьорите, за първи път чух да се говори за проблема за неравенството между жените и мъжете режисьори във филмовата индустрия. В една публикация на Джулио Талавера относно факти, публикувани в изследването на Европейската Аудио-визуална Обсерватория се казва, че от 15 583 филма направени между 1996 и 2012 година, 10 605 са реализирани от режисьори мъже, а само 1953 или 18,4 % от жени режисьорки. Филмите реализирани от жени режисьори в българското игрално кино за периода от 2000-та до 2012 година, са общо 9. Това е 18,84 % от всички произведени филми или средно по 0,85 филма на година.

В историята на един от най известните филмови фестивали - фестивала в Кан, има само един случай на жена режисьорка спечелила главната награда - "Златна палма": Джейн Кемпион за филма "Пианото". В дългата история на наградите "Оскар", която започва от далечната 1939 година, чак през 2010 г. една жена за първи път печели "Оскар" за режисура: Катрин Бигълоу за филма "Войната е опиат".

Весела Казакова в "Мила от Марс" (2004) на Зорница София

В историята на българския национален фестивал на игрално кино, датираща от 1961 година, общо във всичките му издания до днес, само три жени печелят "Златна Роза": През 1961 година Бинка Желязкова за филма "А бяхме млади". През 2004-та, или цели 43 години по-късно, Зорница София - за филма "Мила от Марс" /Наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов, за филма му "Изпепеляване"/. През 2006 година, Милена Андонова - за филма "Маймуни през зимата". На 31-во и 32-ро издание на фестивала /2013г. и 2014г./ в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьорка. На 33-тото по ред издание на фестивала /2015г./, от 13 пълнометражни филма само три са на жени режисьорки.

Сава Лолов и Диана Добрева в "Маймуни през зимата" (2006) на режисьорката Милена Андонова

За периода 1992 - 2014 годна, от общо 36 дебютни филма, само 8 са на жени режисьорки. Голяма част от жените, посегнали към игралното кино, остават само с един реализиран филм. В него и в сайта бяха представени 29 режисьорки от всички поколения - от пионерите в професията Лада Бояджиева, Бинка Желязкова и Ирина Акташева, до най-младата генерация - новите надежди на българското кино - Майя Виткова, Кристина Грозева, Ралица Петрова и Рузие Хасанова" /край на цитата/. Това е равносметката на инициаторката на сайта за жените-режисьорки Адела Пеева, която е много награждаван режисьор в късометражното кино.

Ирина Акташева и Христо Писков по време на снимките на филма "Лавина" (1971)

Във филма за жените режисьори в българското игрално кино, всички интервюирани говорят за избора си на професия и любовта си към киното, за трудностите, които срещат по пътя си, и за мотивацията, която им помага да ги преодоляват; за предизвикателството да си жена в тази мъжка професия.

Бинка Желязкова

Безспорен доайен на жените-режисьори в родното кино е покойната Бинка Желязкова /1923-2011/, която бе наградена за цялостен принос от ексминистъра на културата Стефан Данаилов, докато боледуваше от коварната болест на Алцхаймер и по думите на съпруга й - Христо Ганев, едва ли е осъзнала в това състояние признанието. Бинка Желязкова е първата жена режисьор в българското игрално кино и емблемата на българската "женска" режисура. Наричат я още "непослушното дете на българското соц кино", "бунтарката на родното кино" и пр.

Бинка Желязкова и Христо Ганев

Завършила е режисура в Държавното висше театрално училище през 1951 г. Още първият й филм "Животът си тече тихо..." (1957 г.), реализиран съвместно със съпруга й, неин съмишленик и сценарист Христо Ганев, откроява острата й гражданска позиция и твърда непримиримост към социалния конформизъм и лицемерие.

"Животът си тече тихо" (1957) на Бинка Желязкова и Христо Ганев

Филмът предизвиква идеологически скандал, забранен е от цензурата и излиза на екран чак 31 години по-късно - през 1988 г. Приблизително такава е и съдбата на филма й "Привързаният балон", по сценарий на Йордан Радичков. Трудно приемат почти всичките филми на Бинка Желязкова, но те сами се записват в в Златния фонд на българското кино. Това са филмите "А бяхме млади", "Последната дума", "Басейнът", "Голямото нощно къпане", "Нощем по покривите" и др. Филми, изпълнени с морално безпокойство за човека и неговото бъдеще. Тези филми останаха класика и бяха отличени от международните фестивали в Кан, Москва, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари, Варна и др.

Цветана Манева в "Последната дума" (1973) на Бинка Желязкова

Бинка Желязкова е носител на наградата за жени - режисьорки "Фемина" и основател и председател от 1987 г. на КИВИ - благотворителна организация на българските жени-кинематографистки. Тя е една от малкото жени кинорежисьори, дебютирали в световното кино през 50-те години на миналия век. Чужди критици я сравняваха с Аниес Варда, Вера Хитилова, Маргарете фон Трота, Лина Вертмюлер, Лилиана Кавани, Кира Муратова, Лариса Шепитко и др. - жени, които не просто снимаха филми, а правеха т.нар. "ангажирано" кино.

"Привързаният балон" (1967) на режисьорката Бинка Желязкова

"Привързаният балон" На Бинка Желязкова е забранен веднага след премиерата. Всъщност, неприятностите на дръзновената режисьорка тръгват още с първия й филм - принуждават я да преработи "Животът си тече тихо". Това е първият филм в социалистическата ни кинематография, който открехва завесата за загниването на строя заради самозабравата на властимащите.

Малкият Димитър Ганев в "Изпити по никое време" (1974) на Иванка Гръбчева

Режисьорката Иванка Гръбчева остави филми за Златния фонд на българското кино и  следа в сърцата на цели поколения българи, с филмите си за "таралежите". Тя почина през 2013 г., като в последните години от живота си остави ценни публикации-размисли за изкуството и по други обществени проблеми. Гръбчева бе носител на много ордени и медали. Предаде опита си на много студенти от киноспециалносттие в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" и ВТУ "Св.св. Кирил и Методий".

"Войната на таралежите" (1979) по сценарий на Миряна Башева и Братя Мормареви, режисьор Иванка Гръбчева

Филмите й "Деца играят вън", "Изпити по никое време", "Войната на таралежите", "Бодлите на таралежите", "13-та годеница на принца" и др.,бяха любими ленти на няколко поколения подрастващи. А филмите й за възрастни - "Най-тежкият грях", "Жребият", "В името на народа" "Една калория нежност", "Хирурзи", "При никого" и др., станаха носители на национални и международни награди за кино в Москва, Техеран, Сантарем /Португалия/ и Мадрас /Индия/. "Изпити по никое време" получи няколко на брой награди: Голямата награда "Златен Пелайо" от фестивала в Хихон, Испания, Награда на ЮНЕСКО, Награда на СИФЕЖ и др.

Иванка Гръбчева

Мариана Евстатиева-Биолчева е режисьорката, която ни зареди с най-жизнерадостните филми за детството в българското игрално кино, а също и преподавател на младите в киното - проф. Евстатиева-Биолчева е почетен професор по кино- и телевизионна режисура. "Доброто кино е в ръцете на младите хора, вярвам в тях!", казва тя. Що се отнася до нея самата, оценява за най-добър филм в собствената си филмография, дебютния си - "Тигърчето". Филмът й "Мигове в кибритена кутийка" /1979 г./ взе Сребърна ракла в Москва и "Златен Лачено" в Авелино, Италия. С "Лачено" се сдоби и следващият й филм - "Дяволското оръжие". Филмът й "Горе на черешата" получи награда за детски филм на XVIII фестивал на българския игрален филм във Варна през 1984 г. Международни награди получиха и филмите й "Похищение в жълто", "Търси се съпруг за мама" и др.

Мариана Евстатиева-Биолчева

Още

Актьорът Валери Йорданов пред Impressio: Зорница София е екстремна и това ни вдъхновяваше

Актьорът Валери Йорданов пред Impressio: Зорница София е екстремна и това ни вдъхновяваше

И като стана дума за младите и вярата на проф. Биолчева в тях, безспорният пример за "мъжко момиче" в професията кинорежисьор е младата Зорница София, с рождено име Зорница Попганчева.

Малцина знаят, че тя е завършила живопис, а любовта към киното идва после. Специализира първо при проф. Людмил Стайков, а след това завършва и  чужбинска специализация - в Ню Йорк. Зорница има над 50 изложби и фестивални участия по цял свят, с видео арт, инсталации, пърформанси и живопис.

Зорница София по време на снимките на филма "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

Дипломният й филм "Мила от Марс" предизвиква огромен интерес у нас и спечели многобройни награди на национални и международни фестивали. Последният й филмов проект - "Воевода" не бе приет еднозначно, но затова пък показа на публиката, че Зорница е и актриса, която чудесно може да се превъплъщава в силни образи, като този на легендарната Румена воевода.

"Въплътих сянката си в този филм!..", признава в едно интервю Зорница София, след премиерата на филма през януари т.г.

Още

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

"Козият рог" на Методи Андонов все още е единственият ни "световен" филм

Когато се говори за грандиозен успех на български игрален филм, то първото заглавие, което веднага изниква в съзнанието на всеки, е филмът "Козият рог" на легендарния Методи Андонов. Макар и с позакъснял дебют, неговите дъщери - Милена и Невена Андонови, доказаха че са достойни последователки на баща си, с филма "Маймуни през зимата" /2006 г./ , който взе наградата за най-добър филм от Международния кинофестивал в Карлови вари, Чехия.

Бонка Илиева-Бони и Асен Блатечки в "Маймуни през зимата" (2006) на режисьорката Милена Андонова

"Главните героини във филма са все жени, а една от основните теми е майчинството. Възможен е и феминистки прочит на филма", казва продуцентът Невена Андонова, и това изказване също може да се приеме като намек за усилията на жените в киното да покажат на екрана женската чувствителност и желанието да "преборят" мъжкия свят. "Филмът се занимава с нещата преди и след феминизма. С нагласи спрямо живота. Героините ни не се интересуват от извоюването на права. Различните времена не обясняват техните истории със социалния контекст, а тъкмо обратното - освобождават ги от него", казват авторките на филма, изграден сценарно предимно върху разказите на още една жена - Мария Станкова.

"Филмът е просмукан от не-насилие - не само над човека, а и над съдбата. Това е част от християнството, но е в основата и на други ценностни системи, казва режисьорката Милена Андонова. Насилието над съдбата и плановете те прави нещастна, а ако си имала смелостта да видиш и да чуеш какво ти се случва, ще забележиш по-добрата възможност".

Дори само тази фраза е достатъчна да усетим колко важни за киното са женската сензитивност и мислене.

2007 г. Милена Андонова с наградата на Националния филмов център за най-добър български филм за "Маймуни през зимата" (Снимка: BulFoto)

Майя Виткова е сред режисьорите, които са минали през "кухнята" на кинопроизводството. След като завършва кинорежисура през 2001 г. в НАТФИЗ "Кр. Сарафов", работи като асистент-режисьор и кастинг-режисьор за над 20 филмови и телевизионни продукции, сред които и New Europe: Eastern Delight /2007 г./ на Майкъл Пелин. Изпълнителен продуцент е на независимата продукция "Източни пиеси" /2008 г./ на режисьора Камен Калев, която има над 10 награди от фестивали в Токио, Братислава, Варшава и София.

Дария Виткова и Ирмена Чичикова във "Виктория" на режисьорката Майя Виткова

През 2011 г. Виткова режисира "Моят уморен баща", а през 2014 г. е режисьор и сценарист на филма "Виктория". Той става първият български пълнометражен игрален филм, избран за състезателната програма на най-значимия фестивал за независимо кино в света - Сънданс. Носител на 9 международни награди. В началото на 2009 г. Майя Виткова основава независимата компания "Viktoria Films".

Майя Виткова

Кристина Грозева е от поколението на Майя Виткова. Нейната биография в киното, обаче, тръгва от... журналистиката. Първо завършва Софийския университет, а после и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на Георги Дюлгеров. Късометражните й филми печелят няколко награди на международни студентски филмови фестивали. Носител е на наградата "Джеймисън" за най-добър български късометражен филм /"Семейна терапия", София Филм Фест, 2008г./.

Иван Бърнев и Маргита Гошева в "Урок" (2014) на на режисьорите - Кристина Грозева и Петър Вълчанов

"Урок" (2014) е дебютният й, съвместно със съпруга й, пълнометражен игрален филм, на който Кристина Грозева и Петър Вълчанов са сценаристи и продуценти. Световната му премиера бе на фестивала в Торонто, в програмата Съвременно световно кино.

Кристина Грозева и Петър Вълчанов (Снимка: BulFoto)

Със своите награди от фестивалите в Сан Себастиан, Варшава, Токио, Солун, Анже и Гьотеборг, филмът се превърна в най-награждаваната лента от новото българско кино. Като сърежисьор на съпруга си Петър Вълчанов, Грозева записа във филмографията си още филмите "Птици божии"/ късометражен, 2008г./ и "Аварийно кацане" /късометражен, 2010г./. Последният взе награда за телевизионен филм от фестивала "Златна роза" във Варна. Друг съвместен филм на съпрузите - "Скок" / късометражен, 2012г./ бе номиниран за Европейската филмова награда за 2013 г. на международния фестивал за късометражни филми в Клермон - Феран, бе награден от Международния фестивал за късометражно кино в Бусан и взе наградата за най-добър късометражен филм на Българската филмова академия. 

Стефан Денолюбов в "Слава" (2016) на Кристина Грозева и Петър Вълчанов

Последният им филм "Слава" (2016) триумфира по света и от премиерата му преди една година в Локарно, до днес им донесе 44 награди. Тези дни лентата им бе оценена с още три отличия на 31-ото издание на Филмовия фестивал в Черна гора, който се проведе в Херцег Нови от 1 до 7 август.

"Интересуват ни социалните теми, темите за отношенията между хората. Харесва ни да правим човешки филми за човешки същества, които показват как тези човешки същества живеят в реалността, била тя политическа или социална. Фокусираме се върху това как те се справят с всичко, което им се случва.

"Урок" е първият филм от нашата трилогия, "Слава" е вторият. Вдъхновяваме се от вестникарските заглавия. Това е основата: и в двете истории има социален елемент, какъвто ще има и в третия филм."

Още

"Без Бог" - глад за вяра, надежда и красота

"Без Бог" - глад за вяра, надежда и красота

Ралица Петрова е сред дипломираните в чужбина млади български режисьорки. Завършва визуално изкуство в Университета по изкуствата в Лондон. След това специализира филмова режисура във Великобритания. Живее и работи между София, Париж и Лондон.

Филмите ѝ са представяни с голям успех на фестивалите в Кан, Берлин, Карлови Вари, Сан Себастиан и др. Носителка е на наградата "Prix UIP" за най-добър европейски късометражен филм на Берлинале - за филма "Гнилата ябълка".

Има номинация за Европейските филмови награди EFA, в категория късометражен филм. През 2013 година филмовият проект на Ралица Петрова "Безбог" е селектиран за участие в програмите Creative England"s Elevator Programme 2013, Le Groupe Ouest 2013 и TorinoFilmLab"s FrameWork 2013. На фестивала в Сараево 2015 "Безбог" получава наградата "Restart" за проект в развитие.

Ралица Петрова получава Голямата награда "София – град на киното" на 21-ото издание на София филм фест тази година (Снимка: BulFoto)

В Лондон е завършила и Рузие Хасанова, която ни накара да се гордеем с филма й "Дърво без корен", по едноименния разказ на Николай Хайтов. Рузие Хасанова първо завършва Математическата гимназия в родния си град Казанлък, а през 1998 г. заминава за Лондон, да следва кино специалност. Учи в London College of Printing, където дипломният й проект "Glashedy" получава отлична оценка.

Рузие Хасанова и Васил Михайлов по време на снимките на филма "Дърво без корен" (2013)

Работи в киното от петнадесет години. Режисирала е няколко късометражни филма. Носител е на награди от филмовите фестивали BUSHO ISFF, Будапеща, 2014 г.; Big Sur International Screening Series 2014, Мериланд МКФ и др. "Дърво без корен" е селекциониран за наградата "Джеймисън", също от "София Филм Фест", Raindance Film Festival и за наградата "Robert Bosch Stiftung", Германия.

Магдалена Ралчева и Радина Кърджилова, която е главна героиня в последния й филм "12А" (Снимка: BulFoto)

Още

Дарин Ангелов: Чочо Попйорданов ми подсказа кога да предложа брак на жена ми!

Дарин Ангелов: Чочо Попйорданов ми подсказа кога да предложа брак на жена ми!

Сред младите в киното трябва да се отбележи по достойнство присъствието на Магдалена Ралчева.

Тя е ученичка на проф. Христо Христов. Работила е като асистент и втори режисьор на Иванка Гръбчева. През 2010 г. дебютира с пълнометражния игрален филм "Още нещо за любовта", който получава цели пет номинации на Българската филмова академия.

Същата година печели и три награди на XIV Международен филмов фестивал в Бердянск, Украйна. Ралчева е освен много обещаващ творец, и съосновател и директор на фестивала за ново европейско кино "Златната липа" /2013 г./ Що се отнася до избора й да бъде жена-режисьор, ето какво споделя Ралчева:

Симеон Лютаков и Велко Кънев в "Още нещо за любовта" (2010) на режисьорката Магдалена Ралчева

"В игралното кино има такива режисьорки, които се справят чудесно в това си амплоа, но техният брой не е голям, защото естеството на работата е свързано с голяма доза напрежение, рискове, изключителна отговорност и отдаденост. Аз например, никога нямаше да заснема "Още нещо за любовта", ако не беше Станимир Трифонов, който по това време беше директор на Студия "Време". Имах само 600 000лева за този сложен постановъчно филм и никой продуцент не искаше да чува за него".

Още

Радина Кърджилова: Деян ме глези с внимание, вкусна храна и ... още нещо

Радина Кърджилова: Деян ме глези с внимание, вкусна храна и ... още нещо

Тази година Магдалена Ралчева представи своя нов филм "12 А" в Кан - един грандиозен успех, който показва на света, че българското игрално кино носи заложбите и има творците, които го правят забележително и равностойно на най-големите в изкуството. А жените ни режисьори са наистина едно колоритно и значимо присъствие в киното, в световен мащаб.

Режисьорът Магдалена Ралчева (трета от ляво надясно) и продуцентът Дейвид Варод с част от екипа на най-новия й филм "12 А", който ще тръгне по кината от 15 септември

Посланието на "12 А" е да обичаме децата си, да ги изслушваме и разбираме, за да станат достатъчно силни и устойчиви да се справят с живота", споделя Магдалена Ралчева.

Премиерата на очакваната лента в България ще бъде на 15 септември.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

"Прекрасни дни" на Вендерс тръгва по кината

От 29 март можете да гледате прочулия се най-нов филм на легендарния Вим Вендерс, който проследява историята на чистач на тоалетни в Япония

Филмите на Cinema Politica на 28-ия София Филм Фест

Платформата подпомага работата на независими режисьори и развива публики за социално ангажирано кино

"Анселм" на Вим Вендерс по кината от 5 април

Разказът на Вендерс размива границата между филм и живопис и предлага на зрителя уникално кинематографично изживяване, което се гмурка дълбоко в работите на твореца

Българка с награда за сериал в Европа

Латвийският сериал "Съветски дънки", чийто създател и съ-сценарист е българката Теодора Маркова, с две награди от най-големия фестивал за сериали в Европа Series Mania

Копродукцията "Сухо" взе голямата награда на "София филм фест"

"Уроците на Блага" на Стефан Командарев взе две награди

Йордан Михайловски - първият носител на Награда за кино 355 с премиера на новия си филм "Ехо II"

Лентата е част от Официалната селекция на София Филм Фест и е трети пореден филм на младия режисьор, продуциран от Деси Тенекеджиева