Валери Йорданов е един от най-успешните ни млади театрални и кино актьори. Наскоро излезе по екраните филмът на Зорница София "Воевода", в който се превъплащава в главната мъжка роля - на Стоян Ковача - байрактар на четата на Румена Войвода.

Стоян Ковача във "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

Йорданов играе на сцената на Народния театър. Участва в постановките "Хъшове", "Крал Лир", "Пушката ще гръмне след антракта", "Смъртта на търговския пътник", "Йестърдей", "Алхимикът", "Френският квартал", "Дон Жуан", "С любовта шега не бива" и др. Има четири номинации за "Аскеер".

Печели престижната театрална награда през 2014 г. за ролята на Хауи в "Заешка дупка" на режисьора Ивайло Христов в Театър 199. През 2004 г. получава наградата на фондация "Иван Димов" за най-добър млад актьор. Носител е на "Златна роза" за най-добра мъжка роля във филма "Емигранти". Снимал се е още в "Откраднати очи","Капанът", "Хайка за вълци", "Раци", "Принцът и просякът", сериала "Връзки" и др.

През 2009 г. прави своя режисьорски дебют, заедно с Иван Владимиров, с филма "Кецове", който печели множество награди. Представен е на фестивали в Маракеш, Карлови Вари, Манхайм. На 33-ия Московски кинофестивал е на косъм от Голямата награда. Жералдин Чаплин, която е председател на журито, се появява на сцената с кецове, за да подкрепи лентата. Излъчен е и в Прага, в Чешката филмова академия.

Валери е член на Европейската филмова академия.

Женен е, има две дъщери - Яна и Йована.

Специално пред Impressio - актьорът Валери Йорданов.

Стоян Ковача във "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Валери, кога за пръв път се докосна до проекта за филм за Румена войвода на режисьорката Зорница София?
- Като чух, че Зорница София ще снима филм за Румена Войвода, за мен беше странно като новина, защото познавам предишните й два филма и знаех, че тя се занимава със съвсем други теми. И изведнъж - да се захване с исторически филм в днешно време, когато е трудно да се финансира подобен проект, е безумие! Но като разбрах, че вече започва кастинги имах усещането, че ще ми се обади, защото ние с нея сме работили в сериала "Дървото на живота" и много си допаднахме.

Доста от нещата, които й предлагах тогава, виждах, че й харесват и след това ги "вкарвахме" в кадър. Темата за хайдутите ми е много любима и не е експлоатирана в България. И когато ми звъннаха за кастинг, бях спокоен, защото се чувствах в свои води. Когато отидох, бях в репетиции на "Ничия земя" в Народния театър, и нямах време да си науча текста. Импровизирах част от него, каквото си спомням, в един момент спрях с монолога на героя и казах:

"Не, просто ще ви изпея една песен." И изпях една родопска песен.

Като изгледала материала, Зорница казала: "Май ... това е човекът."

Стоян Ковача във "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Конкретно за главната мъжка роля на Стоян Ковача ли те бяха поканили на кастинг?
- Да, конкретно за тази роля.

- От кога се познавате със Зорница София?
- Бегло се познаваме много от отдавна, още непосредствено след студентските ми години. Но нашата професионална среща беше в сериала "Дървото на живота". Тя е човек, който знае какво прави - какво снима, защо го снима, знае какво иска и как да провокира и увлече другите да се опитат да мислят в нейната посока, посоката на режисьора.

Със Зорница София във "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Зорница София създава впечатление на човек на каузите, който се отдава изцяло на това, което прави, до крайност и до болка понякога. Това допадна ли ти?
- Разбира се! Но, в един момент човек осъзнава, че не може едновременно да се грижи за децата си, да играе представления и да репетира, да ходи на снимки, да тича да се бори с екологични проблеми, да тича да се бори за решаване на обществени проблеми. Това е абсурд! Животът не е толкова дълъг, нямаме толкова енергия и сили и човек трябва да си прецени кое е най-важно за него, а за другите неща само да помага, но не и да бъде в ядрото. В един момент неминуемо се стига до това.

- Как ти подреждаш приоритетите си?
- На първо място са ми децата, двете ми дъщери Яна и Йована, и грижите за тях. Всичко останало се опитвам да го върша упорито и докрай, но в момента, в който виждам, че нещо ще попречи да обърна внимание на децата си, редуцирам всичко останало - и в професионален, и в личен план...

- Това не личи, човек има чувството, че се раздаваш докрай в професията.
- Сигурно това е етап, в който все още успявам да се справя. Но да чукам на дърво, защото може да последва друг, в който няма да мога. Никой човек не е застрахован.

Валери Йорданов и Зорница София (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Как се работи със Зорница София?
- Зорница е много екстремен човек. Тя дори така почива - почива си екстремно, така и работи. Харесвам тази екстремност, отчасти и аз съм такъв. Имаше случай, когато за един кадър, защото тя искаше действието да се извърши в един кадър,

направихме 15 дубъла един след друг,

тичайки с нея право нагоре по склона на планината с пълно бойно снаряжение, с дебелите потури, с ямурлуците! В един момент аз бях вир вода, виждах, че тя е бледа и може да припадне. Казах й: "Зо, искаш ли пет минути почивка?" Тя обаче: "Не, нямаме време, трябва да го заснемем до 15 минути!" И започнахме следващия дубъл. Мен подобни неща могат само да ме вдъхновят. И през ум не ми минава да се скатавам и да си викам: Я, дай малко по-леко!

- Зорница каза в едно интервю, че не хапвала нищо по време на снимки, а почивката й била само 20-минутна дрямка на обед. А ти как почиваше?
- Почивам си като наблюдавам хората. Като няма да снимам в следващия кадър, което ми осигурява свободни 30-40 минути, наблюдавах хората или природата. Много обичах да разглеждам какви гъби има наоколо, какви билки, дървета, какви следи има от животни. Другият ми начин на почивка е общуването с хората. Хора местни, които не познавам. Примерно, долу в дерето има мандра и отивам да разбера какви животни гледат, какво сирене правят, да ги опитам, да си поговорим с човека, който ги прави. Такива неща много ме зареждат.

Кадър от филма "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Ти си дал идеята на Зорница София да изиграе Румена войвода, доколкото разбрах?
- Не, по-скоро я подкрепих, но с предупреждението, че ще й бъде адски тежко. По време на кастингите партнирах на няколко момичета, които пробваше за ролята на Румена, но мислех, че това е просто колегиална услуга. После разбрах, че тя вече ме е избрала за ролята на Стоян Ковача. Накрая Зорница ме попита какво мисля за една или друга. А те всички бяха прекрасни, представиха се добре, всяка по своему. Зорница имаше желание Ивет Лалова да изиграе Румена, но се получиха разминавания в графиците. Тогава Зорница ми сподели: "Моят преподавател Людмил Стайков ме попита: "Защо не опиташ ти?" Аз й предложих: "Добре, дай да направим и един дубъл с теб." В този дубъл така се развиха нещата, че ние щяхме да се избием, защото имаше сблъскване в епизода. Тя си ожули много сериозно лакътя. Брутален дубъл направихме. Като приключихме, тя въздъхна и каза:

"Ще се убием за един дубъл!"

Отговорих й: "Стана много добре. Гледай го и сама си прецени." Така, че тя сама си е взела решението, като е изгледала метериала. Много е трудно, от личен опит го знам, да режисираш и да играеш в това, което режисираш. Ставаш разноглед! Но тя се справи много добре.

- Дъщерята на Зорница, Ники - Амрита, пък влиза в ролята на малката Румена...
- Едно изключително дете, всяко дете е изключително, което прекрасно си свърши работата. Много обичам да работя с деца, въпреки, че ние с нея във филма нямаме директен епизод. Харесах и момчето, което играе Стоян като малък. И много се надявам, ако започна най-сетне моя проект "Шекспир като улично куче", който вече 3 години и половина е блокиран, да го поканя на кастинг. Много хора от екипа на "Воевода" харесах и смятам да ги поканя за този мой бъдещ филм.

Четата на Румена във филма "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Как мислиш, не звучи ли доста феминистки филма за Румена войвода, ако се абстрахираме от историческия патос на борбата срещу поробителите, когато да зачеркнеш своето лично женско щастие в името на другите наричаме героизъм?
- Румена, за да стане войвода на мъжете, значи е била по-силна от тях. Такива са били и другите жени войводи. Така, че е нормално камерата да е с нея, тя да е по-силната, защото това е история за нея. А аз и сега съм срещал в планината много корави жени, много по-корави от доста мъже, които познавам.

Този свят е женски и все по-женски става. Да не ми се обиждат мъжете, но трябва много да си комплексиран или да си омекнал житейски, за да се притесняваш от това, че жените стават силни. Напротив. Трябва да се радваме на това. А и всички хора са равни, не трябва да се делят на мъже и жени, на бели и на цветнокожи, на християни и мюсюлмани. Трябва да възприемаме света, такъв, какъвто е, и да му се наслаждаваме. И тогава милиони проблеми няма да съществуват. А ако се притесняваме от негативни оценки, не трябва да правим нищо - нито да пишем, нито да снимаме, нито да рисуваме, нито да познаваме историята. В случая Зорница разказва една история - историята на Румена войвода. Факт, че много хора като ме спрат на улицата, ми споделят, колко им е харесал филмът...

  "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Преди да започнат снимките, екипът изкарва дълъг подготвителен лагер... Научи ли нещо ново?
- В този филм участват много спортисти от различни школи, цялата каскадьорска група. Тези хора са хора много дисциплинирани. Имат отлична физическа подготовка и силни характери. Подготвителният лагер за мен беше много полезен, беше много различно от всичко, което съм правил до този момент. Като гледах филма - липсваха ми кадри, които са правени, но не може да бъде иначе. Учихме се да настигаме коня в движение, да се качваме със скок на гърба му, и да падаме от другата страна - това си е чисто каскадьорска работа. Да стреляш с лък от кон, да се биеш с две брадви - това е една специална техника. Зорница се отказа впоследствие от лъковете, за да не обърква зрителя в коя епоха се развива действието. Доволен съм, защото овладях много техники, придобих опит за някой следващ филм. Научих се много по-добре да се справям с детайлите на различните техники, а това е много важно.

"Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Има ли случка по време на снимките, която няма да забравиш?
- Да и тя е трагикомична. Бях застанал на високо на едни скали и Зо ми викна: "Валка, можеш ли да слезеш малко по-ниско?" Тръгнах да слизам и се подхлъзнах по една мокра шума с кожените си цървулки, не можах да спра! Достигайки на ръба на скалата, мислейки, че ще падна, а отдолу има остри скали, последната мисъл, която ми мина през главата беше: Вале, много глупаво свършваш! /смее се/

Паднах долу между едни камъни, в една дупка, която беше напълнена с шума от вятъра и не се ударих никъде. Зо и екипът изпищяха, а тя извика: "Какво правиш, Валка?"

Отговорих й: "Ами, ти каза да сляза и ... слязох!"

- Получил си обаче и травма, което си е твоя "запазена марка"? Как се случи?
- Кон ме хвърли, паднах от скалите. А след това успях да изблъскам един кон, който щеше да стъпче каскадьора, който беше паднал под него и това завърши с травма на рамото ми. След година и половина ходене по мъките, направих операция и все още го възстановявам. Но не съжалявам за нищо.

"Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Създал си много приятелства по време на този тренировъчен лагер, по време на снимачния период...
- С Вальо от Жеравна, нашият Странджа, станахме много близки. С Димитър Труканов, който е майстор на ездата и на общуването с коне, изключителен човек и изключителен художник, станахме големи приятели, семействата ни са близки и сега чуваме и събираме по празници. Той изигра ролята на бащата на Румена.
С шефа координатор "Каскади" Петър Минчев - Гущера, който е и продуцент на филма и Мирослав Петров и Мирослав Лисичков - учителите ни по борба и фехтавка. Групата от "Багатур", начело с бате Райчо и Горан Гънчеви. Страхувам се да не пропусна някого.

Стоян Ковача във "Воевода" (Снимка: Миглена Цонева-Глена)

- Дъщерите ти гледаха ли филма?
- Голямата, Йована, го гледа на премиерата с майка си. Тя самата вече е участвала в два филма - единият е "Каръци" на Ивайло Христов.

Има епизоди, на които бях казал майка й да й казва да си затваря очите. Най-хубавото беше, че следващите дни ми задаваше много интересни въпроси за онова време - за думите, които не знае, за дрехите, които не е виждала дотогава. Каза, че иска да гледа филма пак.
Това е, което ме радва. Значи има смисъл нашата работа.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА