Актьорът Дарин Ангелов е роден на 30 август 1980 г. Има брат близнак - Деян Ангелов, също актьор.

Двамата са трето поколение актьори. Завършва НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Първата година учи пантомима, по-късно заедно с брат си се преместват в класа на проф. Стефан Данаилов и през през 2004 г. завършват академията.

Официална фотосесия за филма "12А", който излиза на екраните на 15 септември (Снимка: Ивайло Станев)

Още като студент участва в "Пинокио" на Младежки театър. Първата му роля е в "Кралят елен". След завършването си е назначен в Младежки театър "Николай Бинев". Участва в представления на Народен театър "Иван Вазов", снима се във филми, реклами и музикални клипове. През 2005 г. печели "Аскеер" за изгряваща звезда за ролята си на Моцарт в "Амадеус" на Питър Шафър.

В Младежки театър "Николай Бинев" играе Моцарт в "Амадеус", режисьор: Бойко Илиев, Пинокио в "Пинокио", режисьор: Андрей Аврамов, Йори в "Мечо Пух", режисьор: Съби Събев, Себастиан в "Дванайсета нощ" - Себастиан, режисьор: Крикор Азарян, Джери в "Страхотни момчета", режисьор Владимир Люцканов, Пю-Сляпото, Исраел Хандс, Джак-Басмата в "Островът на съкровищата", режисьор: Петър Кауков и др.

Евгени Будинов, Деян Ангелов, Валери Йорданов и Дарин Ангелов в "Хъшове" (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

В Народен театър "Иван Вазов" играе Павел в "Хъшове", режисьор Александър Морфов, в "Дон Жуан", режисьор: Александър Морфов, в "Ревизор", режисьор Мариус Куркински, в "Хамлет", режисьор Явор Гърдев, в "Животът е прекрасен", режисьор Александър Морфов, в "Кралят Елен", режисьор, Мариус Куркински, "Зимна приказка", режисьор Мариус Куркински, в "Бурята", режисьор Александър Морфов, в "Лов на диви патици", режисьор Юрий Бутусов и др.

Във филмовата му биография са "Една калория нежност", режисьор Иванка Гръбчева, "Емигранти", режисьор Ивайло Христов, "Маймуни през зимата", режисьор Милена Андонова, "Хъшове", режисьор Александър Морфов, сериалът "Стъклен дом", в "Недадените", "Ерудитът", режисьор Андрей Слабаков, "Хиндемит", режисьор Андрей Слабаков , "Бензин", режисьор Асен Блатечки.

Официална фотосесия за филма "12А", който излиза на екраните на 15 септември (Снимка: Ивайло Станев)

На 15 септември 2017 г. ще бъде премиерата на филма "12 А" на режисьора Магдалена Ралчева, в който Дарин играе ролята на учител по физкултура, опора в професионалните и житейски битки на главната героиня Лина (Радина Кърджилова)

Представяме ви един от най-успешните млади актьори Дарин Ангелов - в уникална изповед пред Impressio:

- Как получи ролята във филма "12 А", който предстои да излезе по екраните през есента?
- Беше пролетта или по-точно късната зима в началото на пролетта. Звънна ми Ники Колев, сценаристът на филма "12 А" и каза: "Дарко, написах един сценарий след успеха на "11А" , нещо като продължение. Има една роля, която като съм я писал, съм мислил за теб"... Директно влязохме в преговори. Така че - не съм се явявал на кастинг, поканиха ме директно. Много е гъделичкащо за актьора, защото нали винаги се явяваме на пробни снимки, и това е малко или много част от професията ни.

Премиерата на филма "12А" ще бъде на 15 септември 2017 г.

- Разкажи малко повече за ролята си?
- Учителят по физическо възпитание, на чието рамо главната героиня Лина, която играе Радина Кърджилова, може да се облегне, когато отново се връща в училище. Много приятна актьорска задача. Много сходен до моя характер е този учител. Готина е ролята, надявам се и филмът да има успех. Подходящо време е избрано за премиерата, септември, в началото на учебната година.

- Какъв партньор е Радина Кърджилова?
- Радина е рядко срещан талант в театъра и в киното. Не я познавам много добре като човек, но е изключителен професионалист. Имах удоволствието да си партнирам с нея още в "Стъклен дом". Притежава едно изключително качество за актьора, да не "дърпаш чергата към себе си", а да умееш да партнираш. Така и крайният резултат е добър. 

В спектакъла "На ръба" на режисьора Александър Морфов (Снимка: Народен театър "Иван Вазов")

- Какво репетираш в театъра? Какво друго ти предстои?
- Нещо също много любопитно - "Чудаци" на Максим Горки с режисьора проф. Краси Спасов в Народния театър. Жестока пиеса, много ме кефи. Краси е от режисьорите, Крикор Азарян беше такъв, който вече е гледал постановката, преди да я постави - в главата си! И сега иска по най-адекватния начин да я представи на публиката чрез нас. Постановката трябва да излезе в края на септември.

Снимам се и в един сериал, "Скъпи наследници", който трябва да тръгне също през септември по bTV. Забранено ни е да изнасяме информация за него. Но това, което мога да кажа е, че е на съвременна тема, режисьорите са страхотни, силен актьорски състав, сценарият е изключителен, а аз имам главна роля на готин тип... (смее се)

- С брат ти направихте култов епизод в "Бензин", филма на Асен Блатечки...
- Много хора казаха, че нашият епизод им е подействал като свежа глътка въздух и много им харесала сцената. Благодарен съм на Асен, че точно тези роли ни даде.

Дарин (вляво) и Деян Ангелови на премиерата на "Бензин"

Беше едно лято преди 4-5 години, малко преди рождения ни ден, ние сме родени на 30-ти август с брат ми. Обади ни се Асен и каза:

"Пичове, започвам снимки на моя филм и ще ми трябват готини мъжки момчета да направим някои неща и ще се надявам да приемете. Не знам какво ще стане, не знам накъде ще го понесем, но с желание и с приятели ще го направим!" Ние казахме: "Асенски, няма какво въобще да ни питаш - идваме! Казваш ден и час и ние ще бъдем там!" Ние с него се познаваме много от отдавна, тъй като имаме един и същи учител, един и същи екип ни е обучавал на професията. Той завърши доста преди нас в класа на проф. Стефан Данаилов.

Още, докато бяхме в Младежкия театър, се пресякоха пътищата ни и се получиха много интересни и готини взаимоотношения. Много много голям пич и мъжкар е Асен! Та, тогава едни 10-15 дни работихме в най-различни локации. Беше много яко, защото всички бяхме приятели в екипа и всичко го правехме с огромното желание да се получи нещо наистина много готино.

Със съпругата си Антония на премиерата на филма "Бензин"

След това Асен направи груб монтаж на филма и изведнъж спряхме снимките. Тази дълга пауза обаче според мен много положително се отрази на филма. През тези години, в които спряхме снимките, всички се променихме малко или много чисто визуално, дори и емоционално. След това Асен се обади и каза: "Пичове, продължаваме да снимаме! Дописъл съм ролите, малко или много си ги извоювахте... Сега ще видите - вашата сцена ще звънне в целия филм!

- Вие сте трето поколение актьори, лесно ли взехте решение да продължите пътя на дядо ви и баща ви?
- В началото дори не ни е минавало през акъла да ставаме актьори. Занимавали сме с какво ли не, с брат ми имахме много красиво и щуро детство в софийския квартал "Надежда". Общувахме повече с приятелите си от квартала, не толкова със съучениците си, правехме какви ли не щуротии. Дядо ни е починал твърде млад. Татко е нямал и 40, когато е загубил баща си. Не сме и мислили да се занимаваме с театър, въпреки че сме израсли в театър. Когато майка е била на работа и е нямало кой да ни гледа, татко ни е взимал с него в театъра в Перник, където е работел, и там гардеробиери, гримьори, са се грижили за нас, докато татко е репетирал и е играл вечер.

С брат ми завършихме средното си образование в Техникума по облекло. В дипломите ни пише - оператор в шевното производство, което отвсякъде си е шивач, оператор на шевна машина. Страхотна професия, наистина.

"Дългият път на деня към нощта" (Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов")

Като завършихме , татко и майка ни събраха една вечер. Те обичаха да правят семейни сбирки, когато трябва да се вземат някакви решения. И казаха: "Сега най-важното за семейството е вие какво ще правите оттук нататък. Вариантите са два: влизате в казармата или учите висше образование." Това с ученето, беше немислимо да се случи и ние казахме: "Абе, влизаме в казармата!"

И както е в приказките - речено-сторено. Ние като близнаци служихме заедно в едно поделение, в една рота и това, което си мислехме, се случи. Малко или много си завладяхме позиции в казармата. Посбивахме се, наказваха ни, седяхме по арести...

Още на втората седмица се сбихме и понеже не бяхме дали още клетва, не можеха да ни вкарат в ареста, та ни накараха да мием чиниите на цялата рота. Това беше също много интересно изживяване, защото трябваше да мием по 1000 чинии сутрин, 1000 на обед и 1000 вечер... Не мога да ти кажа на какво ми приличаха ръцете на втората седмица...

За щастие имаше казарма и бяха по-малко лекетата. Сега са доста повече, загубиха се мъжете...

- Значи ти си за "връщане" на казармата?!
- Аз съм "за". Абсолютно съм за връщане на казармата, защото там наистина мъжът става мъж. Това е първият момент, в който момчето се откъсва от полата на мама. Колкото и да щурееш, колкото и да се биеш и дори да се върнеш с пукната глава вкъщи - мама ще те погали, тате ще те закара на лекар, всичко ще мине... Докато в казармата ти си сам сред равни. Там си с униформа, не знаеш кой от каква каста на обществото е.

Там например ми се е случвало деца, които са расли в крайна бедност в Кърджали, по Хасково, да се грижат за мен, когато бях с 40 градуса температура. Лечебницата беше затворена една нощ и нямаше кой да ми помогне, да ми подаде ръка.

Дарин (вдясно) и Деян Ангелови

Турчетата, помаците обаче веднага се притекоха: "Пичове, близнакът е зле, давайте да му помагаме!" Извадиха лекарства от някъде. Едно момче ми направи някаква отвара - бърка, бърка там половин час с един бързовар, прави разни неща. Трябва да ти кажа, че буквално за една вечер ме вдигнаха на крака! В казармата не знаеш кой какъв е. Всички са равни. Някои излизат от някакво много богато семейство, други излизат от крайна бедност - обаче вътре са един до друг и рамо до рамо. Пък и ние служихме в много интересни години - точно тогава, когато американците удариха Сърбия...

- Какви спомени имаш от този период?
- Посред нощите, когато падна бомбата край Перник и не можа да се взриви, нас ни вдигнаха в бойна тревога. Някъде към 2-3 часа през нощта: "Ставайте!" Някави генерали, полковници, старшини, сержанти - всякакви видове пагони, тичаха из коридорите и викаха: "Е.аси майката не е учение, е.аси майката не е учение!"

А ние на по 18-19 години, стреснати хлапета, се питахме: "К`во става, бе, братче?!" Тичаш към оръжейното, грабваш оръжието, патроните. Пълнителите са ти пълни до горе с патрони - пълно бойно снаряжение, с противогазите, с всичко. 30 килограма снаряжение слагаш върху себе си и чакаш на плаца.... Зад теб седят зиловете с отворени ремаркета, готови... И ние чакаме само команда, да се качваме по камионите и да ходим да браним границите...

В ролята на младия Иван Генадиев в сериала "Откраднат живот"

- Какво ти мина тогава през ума? Помисли ли си, че можеш да умреш?
- Не, не не ми е минавало грам това през ума, единствената ми мисъл беше, ако нещо се случи, да пазя брат ми, нищо друго... Сигурен съм, че и на него са му минавали същите мисли. Майка и татко тогава са били в истерия. Те държат едно денонощно магазинче в квартала и на близкия светофар камион изхвърлил 4 войничета.

Оставили ги да пазят, ако нещо се случи, от всякакви локации трябваше да може да се тръгне... На следващата седмица, като се видяхме, татко ми разказа: "Взех една торба с кроасани и безалкохолни и им занесох... Понеже вие сте в казармата, знам какво им е било..."

С Антоанета Добрева-Нети в мюзикъла "Мулен Руж" на сцената на Музикален театър "Стефан Македонски"

- В крайна сметка излязохте от казармата нови хора?
- Още някъде по средата на службата, която беше година, нещо се промени в нас, пораснахме и си казахме: "Братле, не може просто ей така да си съществуваме, да си живуркаме живота, нещо трябва да се случи, нещо трябва да направим!" И седнахме, мислихме - к`во, к`во? Точните науки хич не ни се отдават - биологии, химии, физики... Ужас! Физиката беше отвратителен предмет за мен. И решихме, че няма как от нас да излезат някакви ядрени физици или сериозни икономисти и си казахме - ще се учи нещо, което е свързано с двигателната култура.

Цял живот сме спортували, ние сме каратисти с брат ми, в карате-клуб "Локомотив" тренирахме дълги години... Или к`во - дай да станем охранители, да охраняваме... Не, не, т`ва не е сериозно. Дай, спорт да се запишем...

За наше щастие тогава взимаха клас "Пантомима" в НАТФИЗ и аз предложих на брат ми: "Бе, дай, ще пробваме "Пантомима", може да излезе заек от тоя храст!" Брат ми вика: "Еми, добре, ама аз ще пробвам първо автомобилизъм!" Него много го влечеше да кара състезателни коли. Но в НСА го скъсаха по български език. След което се обадиха и казаха: "Абе, има вариант да влезеш, ама нали, там има една схема... А той реагира остро: "А, така ли, не! Ще ви покажа аз на вас!"

В спектакъла "Дон Жуан" (Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов")

- Вярно ли е, че трудно си запаметявал текстове наизуст? 
- Просто не обичах да уча наизуст. Ама грам не обичах. Още по литература като ни даваха стихотворения да ги учим наизуст - не мога, бе... Обаче, знаеш ли, като започнах са се подготвям за кандидатстването, това се промени... Венци Кисьов, лека му пръст, ме подготвяше. Но не учех текста като в училище, нали: "Аз съм българче, обичам/наште планини зелени"... Започна да ме учи да разбивам ритъма на стихотворенията, да вадя смисъла на онова, което искам да кажа, на онова, което авторът е искал да каже...

За да мога да го предам по възможно най-истинския начин, за да стигне до зрителя... Това така ме запали, направо не можех да повярвам, че аз всъщност... аз уча текст наизуст и това ми харесва!!! Беше ми много любопитно, много забавно. Брат ми буквално две седмици преди изпита каза: "Пич, и аз ще кандидатствам с тебе. Взех окончателно решение". Викам: "Добре". За 15-20 дена се подготви, отдохме на кандидатстудентските изпити, приеха ни, почнахме да учим. Вече бяхме по-сериозни, бяхме забравили тийнейджърските щуротии.

Със Стоян Алексиев в спектакъла "Дългият път на деня към нощта" Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов"

Но в един момент си казахме: "Пич, пантомимата в България е много слабо разбрано изкуство. Адски готино е, буквално е гениално, защото по невербален начин, само с тялото си, караш хората да да изпитват различни емоции, да се вълнуват, да плачат, да се смеят, да виждат предмети, които са въображаеми! Обаче в България това не го разбират чак толкова много. Дай, да пробваме, догодина Стефан Данаилов взима клас, това пак беше моя идея, дай, да се върнем една година назад, животът е пред нас.

Дотогава не познавахме Стефан Данаилов. Накара ни да подготвим по един материал, за да може да ни чуят и Иван Албантов, и Илия Добрев, и Емил Митрополитски, и Ивайло Христов също - това беше екипът му. Проф. Данаилов каза: "Ок, взимам ви в моя клас, няма да се явявате на първи и на втори кръг, ще дойдете директно на трети и четвърти." И така ние се прехвърлихме в неговия клас - и оттам започна голямото шоу.

- Има ли случка с вашия учител Стефан Данаилов, която няма да забравиш?

- Нашите изпити по време на следването бяха като едни малки спектакли. И в края на трети курс ние представихме една наша компилация по разкази на Чехов в Пловдив на фестивала "Сцена на кръстопът".

След представлението отидохме в едно заведение в Пловдив заедно с проф. Стефан Данаилов, с преподавателите. Някои хора, между които аз и брат ми, имахме намерение след представлението да пийнем нещо, да хапнем и да си тръгваме към София. Но Стефан Данаилов заключи заведението и каза: "Никой няма да мърда оттук, тази вечер е само наша!" Малко след като започна пиршеството, Мастера направи програма. Каза: "Ти ще кажеш стихотворение, ти ще кажеш басня, ти ще изпееш песен, вие ще изтанцувате нещо!

И нашият клас си изкарахме една дълга, прекрасна и незабравима нощ. Много неща си казвахме, тъй като ни предстоеше последната година, знаехме, че идва моментът на раздялата, в който всеки ще тръгне в различна посока и ще се откъсне към ядрото. Видяхме Стефан Данаилов в ролята на родител. На края на вечерта, той стана и каза някои много красиви истини.

Стефан Данаилов

- Какво ви каза?
- Стефан Данаилов каза буквално през сълзи на вълнение: "Деца, мили мои деца - така ни наричаше - запомнете едно - няма защо да се срамувате от емоциите си. Артистът, за да е истински артист, трябва да е емоционален и по никакъв начин да не прикрива емоциите си!" Това го каза, защото той видя как някои от нас се стесняваха от сълзите, които напираха в очите им по време на вечерта.

- Стефан Данаилов е известен с това, че много се грижи учениците му да започнат да се реализират още по време на следването и още тогава започва да ги "продава". Разкажи някоя интересна случка?

- Специално ние ходехме на рождени дни на негови приятели, естествено, заможни приятели. Казваше: "Аз ще бъда там, елате да се забавляваме. И заедно с това ще получите и някакви парички." Имахме си обща каса и след това с парите, които сме събрали, се забавлявахме и се кефехме. Естествено той винаги додаваше. А ние бяхме 17 човека клас, заедно с чужденците. Много ни черпеше - кюфтета, кебапчета, шкембе чорба. Истински народен човек с огромно сърце. И когато излезаш с него да се забавляваш, знаеш, че ще бъде незабравимо. По пиано барове сме ходили - караше ни да пеем с професионалните музиканти...

Стефан Данаилов на среща със свои ученици и децата им

- Някога виждали ли сте го грозно сърдит, лош?
- Виждали сме го лош, разбира се, но винаги е било свързано с работата. Никога не е имало нещо лично...

- Какво не ви прощаваше?

- Безотговорността. Безотговорността към професията. Това го влудяваше, наистина го изкарваше извън нерви.

Ако някой закъснее за репетиция. Или дойде неподготвен за репетиция, с ненаучен текст, без идеи, без да си личи, че е помислил малко вкъщи какво трябва да направи по онова, което Мастера му е казал...

Позира с дечица на среща с Мастера

Ако, примерно, сме гуляли цяла нощ, а на другия ден за репетицията в 9 часа някой закъснее. Той казваше: "След като аз съм бил с вас и знам кой кога се е прибрал, и на следващия ден съм първи тука - вие нямате право да идвате след мен! Трябва да се научите - ако ще празнуваш, ако ще се разтурваш тази нощ, трябва така да го направиш, че на другия ден да си подготвен за репетиция! И той наистина го правеше! Откъде се намираше тази сила! Той и тогава не беше в най най-силната си младост. Като бяхме във втори курс, му празнувахме 60-годишния юбилей. Обичаше да казва още:

"Научете се, бе, пичове, който не може да пие, да не излиза, когато ще се пие. Трябва да знаете, че на другия ден аз ще съм първи тук и ще ви скъсам от бачкане!" Винаги беше на ниво и винаги беше подготвен...

В сериала "Под прикритие" със Захари Бахаров, Бойко Кръстанов и Кирил Ефремов

- Мариус Куркински ви кани с брат ти да работите заедно още, когато сте в първи курс? Как точно се случи?
- Мастера беше в активен период и доста играеше. Затова голяма част от лекциите ни с него протичаха в Народния театър. Той беше на репетиции, свършваха репетициите и той се качваше при нас да работим.

Мариус Куркински тогава поставяше "Кралят елен" и му трябваха два персонажа, още не ги беше намерил, не ги беше избрал. Беше попитал за нас с брат ми - кои са тези две момчета и Деси Бакърджиева и Владо Карамазов, които бяха студенти, тъкмо завършваха НАТФИЗ, го уведомили, че това са от новите студенти на Мастера. "Аха!" казал той. И в един прекрасен момент се обади, беше изнамерил телефоните ни отнякъде: "Искам да говоря с вас! Като идвате в театъра, обадете ми се!"

С Мариус Куркински и брат си Деян Анеглов по време на репетиции на "Ревизор" в Народния театър

Седнахме в двора да поговорим и той ни каза: "Аз поставям "Кралят елен" в момента и много бих се радвал, ако вие приемете да играете два елена. Аз имам вече концепция за тях, знам как точно да се случат нещата, но ще ви помоля да идвате на репетиции от утре." Това за един млад студент, Мариус Куркински, този титан, да дойде да ти каже такова нещо!... Дълго време седяхме в ступор, на пауза, и не знаехме как да реагираме... На другия ден отидохме на репетиция и това ни беше прощъпулникът в Народния театър...

В "Страхотни момчета" на сцената на Младежки театър

 - След това Александър Морфов ви кани в "Хъшове"? Още една шестица от тотото!
- Малко след премиерата на "Кралят елен", Александър Морфов реши да възстанови "Бурята." След едно от представленията, се качихме в ресторанта да си говорим с Мариус и с екипа. Сашо дойде и каза: "Момчета, искам да пробваме за "Бурята" нещо..." Изключително много ни допадна начинът на работа на режисьора Александър Морфов. Явно и ние сме му допаднали като характери. А относно предложението за "Хъшове", вече бяхме завършили. Обади ни се Сашо, на нас и на още двама от нашия клас: "Братленца, елате утре в театъра..." Нямахме представа за какво ни вика. Но като ти се обади Александър Морфов... (смее се) Само си повтаряш: "Нещо става, нещо става..."

В "Хъшове" , реж. Александър Морфов

Отидохме на другия ден и видяхме всичките от "Хъшове" - Ники Костадинов, лека му пръст, Руси Чанев, Вальо Танев, Вальо Ганев, тогава Христо Мутафчиев не беше още дошъл, Чочо, всичките тия титани. Седим, гледаме и Сашо казва: "Е, това са момчетата, които повиках, хайде занимавайте се с нещо, сега ще дойда да правиме нещата." Сашо заедно с Олга Недялкова, нашият първи помощник - режисьор на театъра и Рени Врангова седяха отстрани. И ние започнахме да се забавляваме на сцената.

Играхме табла, ритахме футбол, карахме колела, играхме федербал, с топката за футбол почнахме волейбол... И в един прекрасен момент, Сашо каза: "Абе, я продължавайте да си играете, ама все едно сте еди-къде си." Викаме: "Добре." Продължихме да си играем... На другия ден Сашо дойде с подготвен с думи, които ние сме си говорили, докато сме си играли. Пречупил езика да не звучи толкова съвременно и да не е уличен, но пък и разчупил текста на Вазов, той пък да не седи толкова литературно и архаично.

Направил една прекрасна компилация от думи и ни каза: "Я, сега да видим, ей тая сцена да я пробваме из улиците на Браила.." Още първия ден, като свърши репетицията, той ни извика четиримата с Евгени Будинов и Даниел Ангелов и каза: "Това е, репетираме "Хъшове"... Ако искате, утре в 9 часа почва репетицията, ако ви се занимава, заповядайте!"

В "Хъшове" , реж. Александър Морфов

И още на другия ден се почна. Това бяха едни от най-красивите репетиции, които съм имал в живота си до тоя момент. Такъв творчески процес не знам дали ще ми се повтори някога, но съм щастлив, че съм го изживял.

- Какво беше уникалното?
- Това е от Бога дадено! Уникален е талантът на Сашо Морфов да прави екип, да сплотява хората! Успяхме да станем ядро - до такава степен, че като свърши дългата репетиция, ние пак си се обаждахме един на друг - "как си", "що си" - с Валерката Йорданов, с Чочо Попйорданов...

- Бяхте ли си близки с Чочо?
- Много близки, ние в момента сме в неговата гримьорна с брат ми. Изключително близки! И до ден днешен сме си близки, тъй като Чочо присъства около нас постоянно. Тука е, наистина е тука! Случват се някакви неща на представлението "Хъшове", без да има обяснение защо... Веднъж го видяхме в един прожектор.

На мен специално в личния ми живот, няколко пъти ми се е явявал насън. Много ми е помагал, давал ми е отговори на въпроси, подсказвал ми е решения за важни за мен неща...

"Хъшове", Чочо Попйорданов (Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов")

- За какво, например, ти е подсказвал?
- Кога да предложа брак на бъдещата ми жена... Дъщеря ми се роди на Петровден, а на Чочо, както знаем, истинското му име е Петър. А проходи на 11 юни, рожденият ден на Чочо.

 - А как ти даде знак кога да предложиш брак на Антония?
- Това беше наяве, не беше в съня. Аз вече бях взел решението, че ще й предложа. И бях организирал абсолютно всичко. Бяхме отишли на един спортен лагер със жена ми, нейни приятелки и цялата ни компания в един комплекс, който е малко популярен и нямаше много хора. Буквално бяхме само нашата група. Тя нищо не подозираше. И аз сега се чудя. Бях решил да й предложа в събота, 19 юни. Беше 2015-та година.

Ние още от 16-ти бяхме там. Всички ми викаха: "Абе, предложи й в петък, предожи й в петък, какво ще чакаш тая събота, давай в петък да я свършиш тая работа." И както се двоумя в мислите си на 18-ти, изведнъж изскача с викове някакво детенце, хвърля се и ме прегръща. Гледам Катето, дъщерята на Чочо. С нея Даниелка, жена му. Питам я: "Какво правите тук?" "Ами нищо, почиваме си, днес дойдохме." Обърнах очи към небето: "Благодаря ти!" И вечерта предложих брак на Антония...

Със съпругата си Антония (Снимка: Личен архив)

Със съпругата си Антония (Снимка: Личен архив)

- А на сън какво ти казва?

- Преди време бях в някаква лична дилема и трябваше да взема решение. Сънят ми беше следният - бяхме на някакво парти - една компания беше в една стая, друга компания беше в друга стая... И аз не знаех при кои да отида - при моята компания ли да отида, или на новото място.

Изведнъж се яви Чочо - беше седнал на един стол под един прозорец и много хубава светлина излизаше от него. И с неговата готина, чаровна усмивка ми посочи с глава накъде да тръгна. Събудих се... Тръгнах натам, накъдето ми каза, и не сбърках...

"Хъшове" получи награда за най-добро представление на наградите "Аскеер" 2005 (Снимка: BulFoto)

- Дъщеря ти се казва Дария, на теб е кръстена сигурно? Какво промени в теб появата й на този свят?
- Всичко. Всичко. Всичко. Още в мига, в който я видях...

Със съпругата си Антония (Снимка: Личен архив)

Със съпругата си Антония (Снимка: Личен архив)

Тя си е кръстена на себе си. Такова си е нейното име. Когато разбрахме, че ще имаме детенце, избрахме 3 мъжки и 3 женски имена. След като разбрахме, че е момиченце, жена ми предложи: "Нека да запазим Дария." Казах й: "Добре, но нека да не е на мен, нито на някой друг. Нека това име да си е нейно, да не носи бреме от чужди карми. Това име си е нейното: Дария Дарин Ангелова. Вече е на 1 годинка и 2 седмици.

А след нейното раждане, аз вече не съм същият...

С Бойка Велкова "Дългият път на деня към нощта" (Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов")

"Дългият път на деня към нощта" (Снимка: Архив Народен театър "Иван Вазов")

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА