Талантливата актриса Дария Симеонова стана популярна като пиарката Наталия в сериала "Откраднат живот", въпреки, че преди това има доста и запомнящи се роли в театъра. С актьорите Димо Алексиев и Александър Алексиев (Снимка: Красена Ангелова)
Родена e на 23 октомври 1989 г. в София. През 2002 г. завършва 125 СОУ "Боян Пенев", след това продължава образованието си в Средно художествено училище за приложни изкуства "Св. Лука", специалност "Детски играчки".

През май 2011 г. завършва НАТФИЗ, специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. д-р Атанас Атанасов и от февруари 2012 г. е част от трупата на Театър "София", където дебютира в ролята на Мениджър в постановката "Тирамису" на режисьора Николай Поляков. Играе още в Театрална работилница "Сфумато". Участва в сериалите "Под прикритие" по БНТ и "Откраднат живот" по Нова телевизия.

За ролята си на Хор в постановката "Антигона" на театър "София" получава номинация за "Икар" за поддържаща женска роля и номинация за "Аскеер" за изгряваща звезда. Номинирана е и за "Икар" за най-добра главна женска роля в представлението "Презрението" на Крис Шарков.

Представяме ви Дария Симеонова, която даде своето най-откровено интервю за Impressio.

- Дария, как получи ролята на пиарката Наталия в сериала "Откраднат живот"?
- Поканиха ме на кастинг, бяха ми пратили текстовете за ролята на д-р Биляна Захариева. Но като отидох, ми казаха: "Ама, не, не, чакай, ти си за друга роля!" И ми връчиха на място текстовете на Наталия. И всъщност аз през по-голямата част на кастинга импровизирах, тъй като не си знаех текста. Не се бях подготвила, нямах тази възможност. Погледнах монолога отгоре отгоре и на две на три скалъпих нещо, прибавайки част от себе си и от това, което аз си представях, че е Наталия.

Седмици по-късно, лично потърсих кастинг режисьорката. Просто, защото някакви други неща ми предстояха и исках да разбера има ли развитие, да се надявам ли, да не се ли надявам. Тя ми каза да изчакам още ден-два и ще ми каже. Помислих си: "Хм, тази пък, защо не ме отреже веднага, какво ще ме бави още!" Но след ден-два тя ми се обади: "Потвърдена си, очаквай да ти се обадят!"

Но аз съм малко суеверна и си казах: "Добре сега, няма да се радваш, докато не ти се обадят. Всичко може да се промени в последния момент. Хората често променят решенията си..." Но те ми се обадиха.
И получих ролята на третата си Наталия досега. Във филма "11 "а" и в една постановка на театър "София" - "Покана за вечеря", също героините ми се казват Наталия...
Наталия в сериала "Откраднат живот"
- Голям проблем в българските филми е, че актьорите често театралничат, преиграват. На теб помогна ли ти това, че си участвала в холивудски продукции?
- Не съм участвала в холивудски продукции. Играла съм в нискобюджетен американски филм за тийнейджъри по компютърна игра
- "В името на краля 3", макар и с участието на Доменик Пърсел. (смее се)

Смея да твърдя, че младите актьори вече отдавна дори и в театъра не играем театрално. Зависи от жанра на пиесата, разбира се. Но по принцип се търси едно много по-искрено присъствие, без преиграване. На всеки действащ млад актьор му се е случвало да играе на камерна сцена, което е доста близко до това да си пред камера, макар и не съвсем. Започнали сме да изчистваме това "театрално" говорене. Имаме достъп до страшно много информация и можем да сравним нещата в световен мащаб, да видим актьорите по света какво правят и как го правят.

Гледаме не само американски, но и европейски филми, където по-скоро се търси документално, отколкото театрално присъствие.
С актьорите Димо Алексиев, Радина Думанян и Александър Алексиев (Снимка: Красена Ангелова)
Влизайки в "Откраднат живот", имах прекалено малко опит, за да знам как да се държа пред камера. Всичко е въпрос на усещане, интуиция, на това как искам да присъствам и как аз възприемам актьорската професия. Понякога мен пък ме дразни, когато видя някой актьор нищо да не прави - не да преиграва, а да не играе изобщо... Едно вяло и безжизнено присъствие пред камера, също не ми харесва.

- В началото как ти се видя героинята ти Наталия?
- Ние получавахме материалите за по 3 епизода напред. И всеки път очакваш да разбереш дали сценаристите ще продължат нещо, което ти си се опитал да "подадеш" чрез твоята лична интерпретация на сценария, дали ще го харесат и ще започнат да го развиват, или - напротив, ще те поведат в съвсем друга посока. Всичко е изцяло в техните ръце.

Често сме изненадани от някои техни решения, други много ни харесват, трети ни разочароват, защото ти си "пробутвал" лекичко някакви детайли, а те просто ги игнорират. Снимка: Красена Ангелова
Още от самото начало знаех, че Наталия не е това, за което се представя. Нито един човек, който е с много високо самочувствие, нахакан, намахан, не е само това. Той не е еднопланов, плосък, двуизмерен персонаж. Всеки, който върви по улицата и си е вирнал високо носа, или е груб, или е самоуверен в действията си, не е само това, което изглежда - отдолу седят много много пластове. Поведението му е или защитна реакция, или това самочувствие е изградено на базата на нещо...

Четейки нататък епизодите, видях, че Наталия няма някаква солидна основа, на която да е изградено самочувствието й, и сигурно това е някаква нейна защитна реакция, че зад маската й стои нещо друго. Радвам се, че сценаристите харесаха това, което аз подадох, че тя всъщност е много чувствителна и ранима и поведението й е начинът да се справя в този свят. А може би сценаристите от самото начало така са си представяли този персонаж, а аз просто съм я открила за себе си... Не знам...

- Изглеждаше много истинска като момиче, което цял живот е мразело майка си. Ти самата си израстнала в любов и си получавала пълно разбиране от твоето собствено семейство...
- Наистина, аз имам чудесно семейство. Но като всеки човек и аз имам своите "ахилесови пети", имам си и аз пукнатини в иначе прекрасното ми семейство, добре вървящата ми кариера, хубавия ми личен живот. На пръв поглед всеки би казал: "Е, на нея всичко й е супер!" Не, не е така. Имам си комплексите, имам си проблемите, имам си мъките, всичко си имам...
Снимка: Красена Ангелова
Такъв тип актриса съм, че за мен е много важно да влагам от себе си, да ползвам емоционалната си памет при изграждането на образите. Тогава превъплащенията ти на сцената и пред камерата стават истински, стават живи. Защото това е нещо, което познаваш. Ти може да си го развил, малко преувеличил, или туширал, въртял си "степентометъра" в зависимост от персонажа, но "ползваш" твои реални чувства и емоции. Тогава всичко се получва истинско и докосва и зрителите.

- Партньорството ви в сериала с Димо Алексиев (д-р Калин Генадиев - б. а.) е изключително. Как си работехте сцените - говорехте ли си предварително, уточнявахте ли "трикове", които ще използвате?
Сцената, в която Наталия отваря със замах плика с резултатите от теста му за СПИН, което той няма сили да направи сам, сякаш е изпипана предврително до частица от секундата. Направо те удря през гърлото. Това за мен е една от най-силните любовни сцени в български филм.
Разкрий тайната на магията, която се получваше на екрана?!
- Димо е изумителен партньор. Специално в тази сцена той влезе с такава енергия и същевременно с такъв страх от това, което държи, имаше сълзи в очите му, че аз нямаше по какъв друг начин да реагирам. Просто той ме хвана и ме повлече в неговата емоция! И понеже ние с него много се обичаме като хора, Димо ще каже дали е взаимно, но при мен е така, когато наистина ти пука за един човек и той влезе толкова истински в обстоятелствата, няма нужда да играеш, да се подготвяш преди сцената, да измисляш на коя секунда как да реагираш... Нещата просто се случват.
С Димо Алексиев ( д-р Калин Генадиев) в "Откраднат живот"
Изключително рядко сме си говорили с Димо преди сцените. С напредването на епизодите, ние вече много добре познавахме героите си, вече можехме да мислим от тяхно име. Толкова добре познавахме логиката им, реакциите им, че не беше нужно да изговаряме предварително каквото и да било.

Не беше така в началото. Успяхме да изградим себе си чрез другия в течение на снимките. Просто всеки от нас видя, че отсреща седи човек, който чува, вижда и реагира спрямо теб, спрямо твоите реакции, спрямо това ти накъде ще поведеш сцената. Удоволствие е да знаеш, че каквото и да направиш, дори то да бъде изненада и импровизация, отсреща партньорът ти няма да се стресне и да спре, а просто ще реагира и ще продължи по възможно най-добрия начин.

- А Александър Алексиев какъв партньор е?
- С Алек също беше невероятно. За пръв път трябваше да снимам толкова лични, толкова интимни неща с момче. И това беше Алек. Огромно удоволствие е да попаднеш на човек като него, защото той е много чувствителен, много уважава партньорите си.
С актьора Александър Алексиев (Снимка: Красена Ангелова)
Най-куриозната история с него е, когото му залепих истински шамар без той да очаква. Точно при раздялата между Александър и Наталия имаше една сцена, в която той й казва нещо много обидно. Отидох при режисьора Павел Веснаков и му казах: "Според мен, тук вече Наталия ще му удари шамар. Всяка поне малко уважаваща себе си жена, би му праснала един шамар!" Павката се съгласи: "Добре, ама няма да му казваме! И нали знаеш, че в такъв случай имаш само един дубъл?.. "

На репетицията не го ударих. Но на първия дубъл му отвъртях жесток шамар, аз и без това имам големи ръце, но за капак без да искам го ударих не с пръсти, а с длан - в челюстта! Той ме погледна, и аз в този момент усетих, че ако не си тръгна веднага, ще получа обратен. И просто си "бих камшика" нанякъде, излязох от кадъра. А него го оставиха поне две минути да върви в обратната посока. После каза, че не можел да си събере устата. Нямаше нужда от втори дубъл. Няколко седмици след това продължаваше да го боли ченето. Смяхме се пак сега като се видяхме. Алекс каза: "Никой досега не ме е е бил!" Отговорих му: "Е, аз съм човекът, дето те е бил!" (смее се)
С актьора Александър Алексиев (Снимка: Красена Ангелова)
- С Ернестина Шинова имате доста пресечни точки в сериала. Бързо ли се усетихте?
- Мама... Ерна е супер пич! Много е готина! Голям перфекционист... Много бързо се наместихме с нея. Тя е един от партньорите ми, с които доста си говорим за сцените - преди това, след това, как се е получило, какво още можем да направим. Така, че аз нямам проблем при партньорството си се нея. Още като се запознахме, тя каза: "Ето, това е моето момиче!" Веднага си ме припозна като дъщеря...

 - Имаше ли други куриозни случки по време на снимките?
- Трябваше да снимаме една сцена между Наталия и д-р Биляна Захариева с Ради Думанян - по времето, когато си деляхме д-р Калин Генадиев и д-р Александър Василев. Беше март, никога няма да го забравя. Навън изведнъж изгря някакво жестоко слънце. И аз предложих на режисьора Павел Веснаков: "Павка, хайде да ходим на покрива! Но не на покрива, на който снимаме обикновено, а на керемидите отгоре!" Той се съгласи: "Хайде!"

Операторът Марти Балкански нарами камерата лично, извика двама асистенти и всички се качихме на керемидите на сградата, в която е болница "Св. Кирил."
Отдолу помощник-режисьорът започна да крещи: "Слезте оттам, елате поне да ви вържа с едно въже - ще паднете, ще се пребиете!" Жестока картинка! Всичко беше в облаци, през които пробиваше слънцето. Направихме един дубъл, втори дубъл - общ план, след което започва да вали дъжд. Павката каза: "Хайде, по-бързо!" А аз вметнах: "Както е март месец, сега го е обърнало на сняг!" Само след секунди започна да вали сняг на огромни парцали! (смее се)

А последната ми сцена за Трети сезон, беше с Виолета Захариева. И с Йоана Буковска снимаме в прословутата лаборатория. В един момент минават на близък на Йоана и по едно време по радиостанцията се чува гласът на Павката Веснаков: "Йоана, съжалявам, но на този близък си личи колко много харесваш Дария, а при Виолета не е точно така!" А Йоанка понеже знае, че ми е последна сцена - цъфнала, та вързала, с една усмивка, всичко едно умилително, понеже вече приключваме и се разделяме.
С Йоана Буковска (Снимка: Красена Ангелова)
Голям майтап падна, когато Димо правеше палачинки и щеше да ми предлага брак. Бяха ни донесли едни готови палачинки, купени от супермаркета, и те буквално залепваха по тигана, а той се опитваше да бъде много "про" в тази работа. А те като пластамасови и той изобщо не може да ги обърне... Настана някаква истерия от смях! Тогава се роди един от лафовете за д-р Калин Генадиев: "Този Палачинко прави много хубави Калинки!" В един от дублите той реши наистина да отхапе от една палачинка. И я изплю в кадър срещу мен, давайки ми пръстена.

Много често ни се случва с Димо - като се разсмеем, екипът трябваше да изчака да се насмеем и тогава продължаваме.

- Наистина ли се получи екип в "Откраднат живот", почти семейна близост, или всички го казвате само от куртоазия?
- Няма нищо куртоазно. Наистина се получи екип. Този продукт е това, което е, заради екипа. Странното е, че в тези три сезона много хора идваха, отиваха си, оставаха, но всеки новодошъл много бързо се увличаше и много бързо започваше и той да се чувства като в семейство.
Между два дубъла с колеги от сериала "Откраднат живот" (Снимка: Красена Ангелова)
- Вече си доста известна. Чувстваш ли да те налазва звездната болест?
- Не съм от актрисите, които са очаквали, че ще им се случат подобни неща и сега малко не знам какво да правя, малко съм като роботче в "човешкия" свят". Става ми неудобно някой като ме спре на улицата и ми поиска автограф или снимка. Притеснявам се повече от него. Изчервявам се... /смее се/

Просто не се възприемам като толкова важна, че някой да иска да се снима с мен. Разбира се, става ми и много мило. Тези малки събития успяват да те приповдигнат и да те накарат да усетиш, че може би, вършиш нещо хубаво, че хората наистина харесват това, което правиш.

- Знам, че си "падаш" по високия адреналин... Има ли нещо по-лудо, което си правила от висенето от 12-ия етаж, за което си разказвала?
- Управлявала съм малък самолет! Но не знам дали аз бях луда или тези, които ми дадоха да го направя. Но някой някъде там беше луд, със сигурност.

Това се случи на едно малко летище близо до София. На един мой познат, който е пилот, Никола, и с когото съм се виждала не повече от 4-5 пъти в живота си, в някакъв момент съм споменала, че много бих искала да летя. Този човек ми звънна един ден и ме попита: "Искаш ли да летиш?" Казах: "Да." - "Утре свободна ли си?" "Да." И той изстреля: "Добре. Ще мина да те взема." Така и стана.

Взехме на път за въпросното малко летище човека, който го е учил да пилотира. Там се качихме на един малък учебен самолет. Никола седна отзад, аз седнах отпред до пилота. Застанах пред едно огромно табло, с адски много копчета и светлини. Пилотът подкара самолета. Излетяхме. В един момент ми каза: "Хайде сега, поеми управлението!" И ми обясни: "Така отиваш надолу, така отиваш нагоре, така отиваш наляво, така - надясно - гледай да държиш права линия! Тази линия ти е хоризонтът, виждаш ли я?" Казах: "Да..." Хванах управлението, започнах да пилотирам. И така някъде около 10-15 минути управлявах малък самолет! (смее се)
Пилотира малък учебен самолет (Снимка: Личен архив)
Затова казвам, че не знам кой беше луд в този самолет - може би и тримата...
До самолета, който е пилотирала сама цели 15-20 минути (Снимка: Личен архив)
- Има ли и други екстремни занимания, които практикуваш по-редовно от пилотирането?
- Опитвам се да сърфирам, карам малко кайт, малко уинд. Най-голямата ми страст е хавайския сърф, за който, за съжаление, в България рядко има условия. Но карам си, де, успявам да греба и да се изправя на някоя и друга вълна...

Много карам колело, карам ски, сноуборд. Тренирала съм бокс около 6 месеца. Много ми хареса тази идея с боксовата круша в болницата в "Откраднат живот", на която си изливахме душевните мъки и терзания. Лошото е, че там нямаме ръкавици и малко се прежулват ръцете.

- Замисляла ли си се откъде идва при теб това желание да си вдигаш адреналина?
- Така съм от малка. Ние с брат ми и сестра ми сме израснали по цяло лято на морето. Живея в къща близо до Бистрица, в която се нанесохме преди повече от 20 години. Бяхме само ние и още едно семейство - в другия край на улицата, в една абсолютно празна махала. Общо взето нямаш много развлечения освен да караш колело, да прескачаш огради, да се катериш по дърветата, да крадеш череши или да обираш цветята от градинките на съседите и да носиш на майка си по 8 букета на ден.
Със сестричката си (Снимка: Личен архив)
Никога не съм имала страх от бързо каране на колело. Къщата ни беше още в строеж. Нямахме парапети, стърчеше само арматурно желязо и ние висяхме на него от втория-третия етаж...
С братчето си (Снимка: Личен архив)
- Вярваш ли, че нещо, което ти се е случило до сега е благодарение на Господ, на някаква висша сила?
- Разбира се, че вярвам. Дали ще го наречеш Господ, дали съдбата, дали някаква висша сила, светлина или както искаш го наречи, аз вярвам, че има нещо над нас, нещо много по-силно. Предлагат ни се кръстопътища. По коя пътечка ще тръгнем, зависи само от нас. Силно вярвам в това, че всеки човек има право на личен избор. Във всяка ситуация имаш избор, рядко попадаш в напълно задънена улица.
С баща си (Снимка: Личен архив)
И, разбира се, че Отгоре ни се помага. Всички тези случайни неслучайности, които ни връхлитат, всички неща, които не можем да си обясним, всяко нещо, което ни се случва извън нашите възможности или очаквания - всички тези неща са дело на Господ. Но той не обича мързеливите. Аз знам, че много съм се трудила за всичко, което съм постигнала. Много съм се борила и продължавам да го правя. Всичко е една симбиоза от труд, вяра, желание, способности...
Със семейството си (Снимка: Личен архив)
- Казвала си, че си много свободолюбива. На кого би дала част от свободата си? Изобщо би ли го направила?
- На хората, които обичам. На човека, когото обичам...

- Понякога силните жени и на него не са склонни да преотстъпят от свободата си?
- Често жените, които изглеждат силни, са най-слаби. Аз съм правила много грешки заради това, че съм се опитвала да бъда силна. И в момента мога смело да заявя, че когато наистина срещнеш любов, когато срещнеш наистина силни чувства и те са взаимни, няма защо излишно да се правиш на силен. Ти си това, което си.
Снимка: Ивайло Петров
Губила съм любов от това, че съм се правила на силна. Но не съжалявам, защото знам, че така е трябвало да стане. Много неща съм научила, защото много неща съм изгубила. И сега не правя същите грешки.

В момента обичам и не ме е страх нито да бъда слаба, нито да бъда крехка, нито да бъда зависима. Напротив - открито заявявам колко съм зависима и това не ме кара да се чувствам зле, напротив. Научих се да бъда такава, каквато съм, а не такава, каквато искат да ме виждат или каквато аз искам да се представям.

Това не означава, че не съм силна. Когато трябва, аз мога да съм рамото, на което някой да се опре. Както каза една от най-близките ми приятелки, Луиза Григорова, когато й се обадих в някаква полуистерия: "Хей, хайде, стига, спри се, ти си силната ми приятелка!" (смее се)
В постановката "Презрението", реж. Крис Шарков (Снимка: Лора Мушева)
- Дария, би ли отворила плика с резултатите от изследването за СПИН, не дай Боже, на мъжа, с който си? Би ли скочила за него, ако видиш, че е слаб и има нужда от помощ?
- Да, абсолютно по същия начин бих постъпила като Наталия. Бих го целунала, бих му казала, че го обичам и бих отворила вместо него плика. Да не дава Господ да попадам в такава ситуация, но ако говорим за човека, с когото съм в момента, бих останала с него, какъвто и да е резултатът.
Снимка: Красена Ангелова
- А Човекът от твоята гилдия ли е и от колко време сте заедно?
- Не, и се радвам, че не е. Не съм от актрисите, които смятат, че могат да бъдат единствено и само с човек от своето съсловие. Смея да твърдя, че имам страшно много разнородни интереси, ежедневието ми е много динамично и не съм се капсуловала само в професията си, така, че...

- Наскоро беше кума на Луиза Григорова, която, казваш, те е титуловала като "силната ми приятелка"...
- Всъщност аз бях кум на Мартин Макариев. Весела Бабинова беше кума на Луиза. Бях с костюм, до младоженеца, държах халките. Беше страхотно емоционално, ужасяващо емоционално. Те бяха много красиви, страшно влюбени. Когато видиш такава пълна и всепоглъщаща любов, оставаш без думи.

- Какво репетираш в момента?
- "Франкенщайн" със Станко Мурджев. Това е новият проект на Театър "София". Изключително съм щастлива, че съм част от него. Играя няколко неща, но не съм Франкенщайн, не съм и Създанието. Една от ролите ми е годеницата на Виктор Франкенщайн. Другите - ще видите. Проектът е страшно интересен, на 27 септември е премиерта, дано да сме готови. В ролята на Хор в "Антигона", реж. Иван Добчев, Театър "София" (Снимка: Симон Варсано)
- Имаш ли си мечти?
- Аз мисля, че лекичко вървя по стъпките на мечтите си. Не ламтя за много... Мечтая да обиколя Северна и Южна Америка с мъжа, когото обичам. Някое лято ще бъде, защото през останалото време работя. И другата ми мечта е всяка година да мога да си позволявам по две седмици да карам някъде хавайски сърф.
Снимка: Ивайло Петров
Ето такива мечти си имам...

Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА

 Вижте Дария Симеонова в театъра:

"Антигона", Театър "София", реж. Иван Добчев