Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Нона Йотова пред Impressio: Влюбена съм от 20 години, театърът е моят храм

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Нона Йотова пред Impressio: Влюбена съм от 20 години, театърът е моят храм

Композира както диша, не знае нотите, но й се получава. Просто - подарък от Господ

Снимка: BulFoto

Нона Йотова и Петър Антонов ви поздравявят в Деня на любовта и виното с откъс от новия си спектакъл по прекрасната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев "Абсурдни времена":

Актрисата Нона Йотова е родена в семейство на писател и музиканти. Баща й  Кръстьо Кръстев е автор на дванадесет книги. От малка е закърмена с музиката: баба й е народна певица, майка й също се занимава с музика, двамата братя на майка й са музиканти — тромпетист и перкусионист.

Другата страст в живота на Йотова е театърът. През 1991 г. тя завършва НАТФИЗ със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на проф. Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата й роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка.

Йотова получава покана от Театър Българска армия през 1992 г., където играе роли в пиеси на Марсел Паньол, Юджин О`Нийл, Иван Радоев, Антон Чехов, Николай Гогол, Деян Дуковски, Уилям Шекспир, Сам Шепърд, Артър Милър и други. Освен в ТБА Нона Йотова има участия и в театър "Възраждане" и в Свободен театър. Работила е в Сатиричен вариететен театър - гр. Габрово.

През есента на 2006 г. постъпва в трупата на Сатиричния театър, в който играе Симон в "Клетка за сестрички" от Жан Поаре, постановка Здравко Митков, в "Маршрутка" от Елин Рахнев, постановка Пламен Масларов, Афродита в "Боговете" от Георги Данаилов, постановка Гаро Ашикян, Валентина в "Опасни желания" от Александър Мардан, постановка Елена Панайотова, Жана в "Характери" от Камен Донев, постановка Камен Донев, Милдред Уайлд в "Тайният живот на мисис Уайлд" от Пол Зиндел, постановка Боил Банов. Играе Джина в "Джина и Фидел" от Жолт Пожгаи, Барбара в " На другата сутрин" от Питър Куилтър, Канина във "Волпоне" от Бен Джонсън, Кармен Волф в "Bella Donna" от Щефан Фьогел и др.

Има роли и в два игрални филма: "Ла дона е мобиле" на Нидал Алгафари и "Емигранти" на Ивайло Христов.

Йотова композира и изпълнява изключителна авторска музика. Издава пет албума: "Омана" (1993), изцяло акустичните "Нона" (1997), "Не завиждам" (2001), "Terra Incognita" (2003) и "Преоткриване" (2004).

Представяме ви актрисата Нона Йотова - специално пред Impressio:

- Нона, как унгарският драматург и режисьор Жолт Пожгай ви избра за ролята на Джина Лолобриджида в постановката на своята пиеса "Джина и Фидел" в Сатиричния театър?
- Нашето запознанство беше много интересно. Аз бях влюбена в автора много преди нашата среща. Исках да поставям една негова пиеса, която много е играна в България - "Лизелоте и месец май". Бях започнала репетиции с Дарин Ангелов. Реших аз да я и режисирам и това да ми бъде първи такъв опит. Живеех с тази пиеса. Но така се наложи, имах други ангажименти и преустанових проекта. Когато нашият директор проф. Здравко Митков дойде един ден при нас с Кирил Ефремов и каза:

"Има един унгарски автор Жолт Пожгай..." направо щях да припадна. Попитах го: "Здравко, ти шегуваш ли се с мен?!" Защото той знаеше, че съм работила по "Лизелоте и месец май". Той продължи: "Жолт Пожгай има една пиеса за Джина Лолобриджида и Фидел Кастро. Аз реших, че имам актьорите за нея - вие двамата." Обадил му се, свързали се.

- Знам, че сте била влюбена и в Джина Лолобриджида още като малка?
- Да, аз от малко дете съм влюбена в Джина. За мен тя е била нещо като идол за жена, за актриса, за личност.

- Кога се запознахте със самия Жолт Пожгай?
- Жолт първо дойде да ни гледа с Кирил. След като започнахме по-късно репетециите, той се оказа и прекрасен режисьор, освен, че за мен е един от най-добрите съвременни драматурзи. Прекрасно е усещането да работиш с човек като Жолт. За мен е много голямо щастие, че успях да се срещна с него.

Още

Да преживееш Фидел Кастро: Кирил Ефремов за емблематичната си роля

Да преживееш Фидел Кастро: Кирил Ефремов за емблематичната си роля

При Кирил /Ефремов - б. а./ има една очевАдна прилика с Фидел. Докато аз съм виждала приликата си с Джина, мерейки още като малко дете перуки и гледайки се в огледалото. И по-късно всеки път, когата в театъра съм слагала перука, която е с къса, тъмна, къдрава коса, винаги в огледалото съм виждала нещо от Джина в очите си. Слава Богу, че това се вижда и сега на сцената. Жолт каза в едно интервю: "Ще се изненадате колко се доближава Нона Йотова до образа на Джина Лолобриджида."

След всяка сцена моята Джина трябва смени костюма си, а през това време вървят прекрасни видеа - песни, защото тя освен прекрасна певица е и много добра певица, части от нейни филми, вървят документални снимки на двамата, публикувани в "Ню Йорк таймс", когато са били заедно в Куба. Нашата художничка Лилия Бабунова направи абсолютни реплики на тези дрехи - дънки и елече. А въпросното дънково елече, с което съм аз, е останало от майка ми точно от 70 и някоя година, когато е била тази мода и то е абсолютно идентично с елечето на Джина от снимките.

"Джина и Фидел" - Нона Йотова и Кирил Ефремов (Снимка: Сатиричен театър)

- Успяхте ли вече да влезете напълно в кожата на своята героиня?
- До голяма степен. Много помагат всички тези видеа. Аз започнах на моменти да се опитвам да говоря и с нейния тембър. Това е едно от представленията, много е хубаво като има такива, които, докато се раждат целият парсонал на театъра е ангажиран. Гардеробиерките, осветителите, озвучителите - всички някак си дишат с това представление. Като гледат видеата и след това нашето излизане след тях, казваха: "Все едно теб са снимали!" Мисля, че ние с Кирил доста добре успяхме да влезем в кожите на тези двама души. На снимките си личи, че на тях двамата им е било много приятно да бъдат заедно. Самият Фидел е казвал, че срещата с Джина Лолобриджида е променила живота му, а Джина е разказвала на нашия автор и режисьор какво огромно влияние е оказал той върху нея.

- В крайна сметка имало ли е любовна история между тях?
- Точно това е хубавото на тази пиеса, че този въпрос остава отворен. А интервюто на Джина с Фидел, за което е изпратена от "Раи уно" в Куба, не е било излъчено. Както обича да казва нашият автор и режисьор: "Ако интервюто беше излъчено, нямаше да има и пиеса."

- Как се чувства една актриса, когато може да изиграе образа на своя идол от детството и дори публиката да я идентифицира с него?
- Тази роля ми лепна като ръкавица. Най-голямото признание получих, когато една наша осветителка ми каза, че нейни познати са идвали да гледат "Джина и Фидел" и въобще не са познали, че това съм аз, въпреки моята характерност. Това много ми хареса. Обичам да играя роли, в които човек може и да не ме разпознае.

Ще ви разкажа нещо много смешно.

В началото на познанството ми с моя мъж /Богомил Бонев- б. а./ преди 20-ина години играехме "Красива птичка с цвят зелен" в Театъра на армията и съм ги поканила със Стефан Цанев и Доротея Тончева. И те пристигат да гледат представлението. А аз играя главна роля на една ужасна, лоша царица, грозна бабишкера с огромен нос. Митьо Коклин, Бог да го прости, ми го беше направил. Бях с два бастуна, превита на две, буквално изглеждах наполовината по-ниска, отколкото съм. Минава първата част, излизат в антракта, а Богомил попитал Стефан и Доротея: "Добре, Нона нали каза, че играе главна роля, кога ще се появи?" /смее се/ Изобщо не ме беше познал! Не беше разбрал, че това чудовище съм аз. Много сме се смели след това. Така е и в случая с Джина. Аз много обичам да се превъплащавам. Голяма предизвикателство е за мен като актриса.

- Имаше ли куриози по време на репетициите?
- Целият репетиционен процес беше изключително приятен предимно заради Жолт. Преди това имах щастието да работя с австрийски режисьор по пиесата "Bella Donna" на Щефан Фьогел. Това беше Щефан Флеминг, който е и известен австрийски актьор. Да се работи с тези европейци е манна небесна за един актьор. Такова отношение досега не бях срещала. Имаме прекрасни режисьори, разбира се. В никакъв случай не искам някого да обидя. Но говоря за един много хубав маниер на работа, много спокоен.

Разболях се по време на репетециите. Жолт ме вижда на сцената и ме пита: "Ти да не би да си тъжна?" Казвам: "Не съм тъжна, болна съм." Дойде при мен, целуна ме по челото да види дали нямам температура. И продължи: "Аз съм работил като шофьор на линейка, мога да оказвам първа помощ." Отговорих му: "Спокойно, това е един обикновен грип."

По нататък имаше един смешен период, когато Кирил снимаше "Възвишение" и след не знам колко месеца хайдушко движение по горите, режисьорът им беше забранил да си бръснат брадите. Когато той дойде да играе Фидел с една огромна брада, беше ужасяващо, непрекъснато се разсмивах. Изведнъж, гледаш някакъв човек с чудовищна брада!

"Джина и Фидел" - Нона Йотова и Кирил Ефремов (Снимка: Сатиричен театър)

По време на едно от първите ни представления, има един диалог, при който седим един срещу друг и аз трябва да го попитам: "Няма ли да си извадите ръцете от джобовете?" Той казва: "Не." Аз: "Оръжие ли стискате там?" Той: "Вие се страхувате от мен?" Цял диалог. Обаче Кирил забравил да си сложи ръцете в джобовете. Стоя и го гледам. Мисля си - сега как да кажа на този човек да си извади ръцете от джобовете, като той въобще не е с ръце в джобовете?! Не можеше да продължи диалогът. В един момент той се сети и си сложи ръцете в джобовете. /смее се/

Случват се такива неща. Случва се човек да забрави текст. На мен много рядко ми се случва, но имах едно представление преди години, в което направо прескочих няколко страници, което е ужасно. После като се сетиш, че си го направил, такава паника те обзема!

- Добре ли си партнирате с Кирил Ефремов?
- Това не ни е е първа постановка, в която играем с него. Той е добър партньор. А всички, които играят с мен, са доста доволни от моето партниране. Аз обичам да им давам всичко от себе си. Помня, че когато с Даниел Цочев играехме във "Венецианска загадка", той откровено ми казваше, че едва ли не благодарение на мен е направил толкова силна роля. Когато гледам партньора си в очите, наистина го гледам в очите. Няма да забравя, когато съм играла с Ивайло Христов, забелязах, че той има уникални очи - около зеницата му има изрисувано... нещо като маргаритка. Раздавам се и обичам да работя с хора, които приемат работата си много насериозно.

Преди всяко представление с Кирил си минаваме текста. Той е прекрасен, но е доста сложен, с трудни монолози, с много исторически факти, защото историята е документална, и не може да се бърка.

- Жолт Пожгай за пръв път ли поставя пиесата си?
- Поставяна е още веднъж - в Австрия в Грац. Участват едни прекрасни актьори, които са ми приятели във Фейсбук. Те след "Джина и Фидел" направиха и "Лизелоте". И аз не съм се разделила с тази идея. Дори съм я доразвила в главата си и не съм се отказала от нея. Аз не обичам да изоставям мечтите си. Рано или късно ще я направя.

Нона Йотова и Кирил Ефремов в спектакъла "Bella Donna" на Сатиричния театър

- Репетирате нещо ново, ще разкриете ли тайната пред нас?
- Спектакълът, който много скоро ще излезе е по прекрасната книга на Маргарита Петкова и Добромир Банев - "Абсурдни времена". С моя колега Петър Антонов го подготвяме. Бях много щастлива да разбера, че Маргарита Петкова лично е избарала мен за ролята. Подходих сериозно към нещата. Купила съм си зелени лещи, за да пресъздам нейните прекрасни зелени очи, защото и в стиховете се говори много за тях, няма как. /смее се/ Петър все пак е със сини очи като Добромир Банев.

Ще бъде едно много интересно представление, в което ще има и песни, и танци, освен прекрасните им стихове. Спектакълът е поетичен диалог, което не е правено у нас с български автори. Ще напиша няколко песни, стиховете на Маргарита и Добри са много песенни, носят много музика. Съвсем спонтанно ми идваше да ги запявам.

Имаме дует с Петър - песента ми "Синьо безвремие", защото в нея се пее как се потъва в едни сини, прекрасни очи. Ще ползвам моя музика за звуков фон на спектакъла. Премиерата ще бъде на 21 март, първият ден на пролетта, в Студио 5 на НДК.

Започваме и нова пиеса - "Щастливецът иде", постановка на проф. Здравко Митков, по повод 60-годишния юбилей на Сатиричния театър. Той съвпада и със 100-годишнината от убийството на Алеко Константинов. В спектакъла участва почти целият състав на театъра. В ролята на Щастливеца ще бъде един актьор, ученик на проф. Митков, когото всички българи много обичат - Калин Врачански.

В спектакъла "Красиви тела" с колежките си Антоанета Добрева - Нети, Силвия Лулчева, Кристина Янева, Стефания Колева и Искра Ангелова

- Нона, човекът, който ви подтиква да се занимавате с музика е майка ви. Разкажете за детството си.
- Отгледана съм с песни. Баба ми беше народна певица. Баща ми е писател, но е искал да стане актьор. Работил е в София като хамалин, той е от Врачанския край, и всяка вечер е ходил в Народния театър да гледа. Явява се на изпит и го приемат с пълно отличие, но е трябвало да мине в нелегалност, после го арестуват, има две смъртни присъди. Баща му си продава имотите и му откупва доживотна... Много труден е животът му, но първата му любов си остава театърът. А майка ми с нейното прекрасно слово, с нейните чудни стихове и песни, с огромната любов към мен, постоянно ми е пяла и действително ме е формирала като творец.

Предстои да издам албум изцяло по стихове на майка ми, Бог да я прости, и нейна книга със стихове. Тя приживе не е издавана, което наистина е ощетило българската култура, защото тя е страхотен поет. Има такива стихове и песни, които хората мислят за фолклор, а те са по музика и стихове на майка ми.

В момента, в който научих няколко акорда на китара, била съм някъде на 15 години, започнах да си измислям песни.

Съчиняването на мелодия за мен е като дишането. Когато с Иван Лечев издавах първия си професионален албум, той казваше: "Това аз не мога да го направя, да измисля мелодия толкова лесно." Това, че мога да го правя, за мен е някакъв подарък. Аз не знам нотите и много музиканти са ми казвали, че затова ми се получава толкова добре, защото нямам ограничение. /смее се/

Нона Йотова чете свое стихотворение за представянето на книжката „Само за теб” с най-доброто от българската женска любовна лирика (Снимка: BulFoto)

- И все пак не "ползвате" ли поне муза?
- Разбира се, че имам муза. Тази муза може да не е конкретен човек. "Синьото безвремие" го измислих, и текстът и музиката са мои, когато бяхме с театъра на турне в Охрид. Съзерцавайки Охридското езеро ми дойдоха така, внезапно някак си. Някои неща направо се чудя как съм ги измислила - като песента "Ке те молам".

Много от нещата са предизвикани от някакви емоции, така, че не е нужно музата да бъде някой човек. Може би само ученичките пишат стихове, когато са влюбени в някое момче. Истинската поезия не е това.

- И въпреки всичко, влюбена ли е Нона Йотова?
- Влюбена е в един човек от 20 години вече. Така, че... /смее се/

В романтичен момент с половинката си генерал Богомил Бонев (Снимка: BulFoto)

- Какво ви държи толкова жизнена, ентусиазирана?
- Обожавам работата си. Театърът е моят храм. Не обичам, когато се прави театър по улиците. Театърът за мен е свещено място, моята църква, моят дом.

- Писахте ли скоро любовни стихове?
- Последните написах през лятото, на брега на морето. Може би, защото съм Скорпион, водна зодия, присъствието на вода до мен ми действа творчески, вдъхновява ме. Мога с часове да седя и да съзерцавам морето.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Вижте Нона Йотова и Петър Антонов, специално за IMPRESSIO: 

Коментирай 0

1/1

Снимка: BulFoto

Нона Йотова и Кирил Ефремов в спектакъла "Bella Donna" на Сатиричния театър

Нона Йотова и Кирил Ефремов в спектакъла "Bella Donna" на Сатиричния театър

"Джина и Фидел" - Нона Йотова и Кирил Ефремов (Снимка: Сатиричен театър)

"Джина и Фидел" - Нона Йотова и Кирил Ефремов (Снимка: Сатиричен театър)

Нона Йотова чете свое стихотворение за представянето на книжката „Само за теб” с най-доброто от българската женска любовна лирика (Снимка: BulFoto)

В романтичен момент с половинката си генерал Богомил Бонев (Снимка: BulFoto)

В спектакъла "Красиви тела" с колежките си Антоанета Добрева - Нети, Силвия Лулчева, Кристина Янева, Стефания Колева и Искра Ангелова

В постановката "Боговете" на сцената на Сатирата

Заедно с Александра Сърчаджиева търсят тайните на женската душа в спектакъла на Бойко Илиев "Натали"

Календар

Препоръчваме ви

Художникът L от Лос Анджелис, който ще превърне Римския стадион в храм за спиритуално посвещение

Ритуалът-пърформанс, част от програмата на "НОЩ Пловдив" 2019, e предназначен да свърже миналото и настоящето във всички космически измерения

Il Volo, в България: Куинси Джоунс ни посъветва да останем скромни

Новите трима тенори са истински куриоз в историята на музиката

Вера Млечевска, която обедини над 50 знакови български творци

Изложбата "Open Art Files: Записки и бележки под линия" e организирана да се гледа като едно цяло и всяко едно произведение е важно, казва кураторът й

Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!

Как 4-годишен труд "заличи" името му, но промени живота му

Мартина Вачева - авторът, който срещна сатира и поп култура

Сатирата винаги е била устойчиво средство в съвременното изкуство, със свойството да коментира или критикува най-често в социален или политически план, казва младият творец

Португалската писателка Дулсе Мария Кардозо: Изкуството като част от живота е прегръдка към този, когото обичаме

В интервю за БТА Кардозо разказва за "женското" писане, за любовта, за социалната ангажираност на хората на изкуството