Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Весела Бабинова: За мен съмнението и страхът са движеща сила

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Весела Бабинова: За мен съмнението и страхът са движеща сила

"Ако случайно реша да се взема насериозно, Владимир и нашите много ще ми се смеят", признава талантливата актриса

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Artvent и Mamuri photography

Още

Весела Бабинова в "Пистолет в Торнадо" с премиера на българската театрална сцена

Весела Бабинова в "Пистолет в Торнадо" с премиера на българската театрална сцена

"Дъщеря ми Йоана ме учи на търпение и на това да се радвам на малките неща. Тя казва: "Виж, охлювче!" И това е най-хубавото нещо за нея през целия ден. И аз се научих да правя така.

"Охлювче" - и това ми е най-хубавото и не ми трябва нищо кой знае колко повече. Просто да гледам на света през нейните очи, по-простичко и по детски и да не се взимам много насериозно, да не обръщам внимание да дребните неща, които те натоварват.", разказва известната актриса.

Весела Бабинова пред Impressio:

За менторите, за вдъхновяващите партньорства в театъра и киното, за благодарността да си затрупан от работа, която обичаш, за радостта от малките неща, за страхът, който, ако го има, значи всичко е наред, за "Пистолет в Торнадо" и "Заклеваш ли се в децата?", които вълнуват напоследък театралната публика.

Весела Бабинова (Фотокредит: Диляна Флорентин)

- Весела, през ноември беше премиерата на моноспектакъла ти "Пистолет в Торнадо", на сцената вече е и "Заклеваш ли се в децата?" Как се чувстваш?
- Вече се чувствам много добре, защото дойде време за лека отмора. След премиерата на "Пистолет в Торнадо" нямах много време да се съвзема от шока и почти веднага започнахме "Заклеваш ли се в децата?"

Просто понякога осъзнавам, че наистина актьорите и режисьорите имаме нужда от поне един месец почивка след като излезе една премиера. Не е хубаво веднага човек да се захваща с нещо друго.

Купи билетПреди моноспектакъла бях страшно притеснена, че ще бъда сама на сцената, как ще се справя, дали ще успея изобщо да издържа без да имам партньор до себе си. Цялото това притеснение и адреналин не можа да се уталожи за толкова кратко време, което имахме между двата репетиционни процеса. Скочих от едно в друго и сякаш мозъкът ми не си беше взел необходимата пауза. Това ме разклати, но в крайна сметка всичко е наред.

Весела Бабинова (Фотокредит: Фелия Барух)

- Какво ще правиш сега?
- Сега си почивам. Ще започна снимките на един филм, но това ще е чак през май. Режисьор е Димитър Коцев - Шошо.

Дотогава ще си чета, ще гледам филми, ще се разхождам с приятелки и ще съм си с Владо и с Йоана. Малко ще се отдам на моите си хобита и неща, които ще ме накарат да се чувствам добре и отпочинала.

По време на репетиции на "Заклеваш ли се в децата?" реж. Крис Шарков (Снимка: Mamuri photography)

Това, което най-много ми липсва, е че не мога да си седна вкъщи, докато Йоана е на детска градина и да си прочета една книга нормално, защото все нанякъде бързам. Сега вече като нямам репетиции - това може да се случи: да си пия кафе и да си гледам в пространството... (смее се)

Още

Весела Бабинова и Владимир Зомбори стават двойка и на сцената в новата френска комедия "Заклеваш ли се в децата?"

Весела Бабинова и Владимир Зомбори стават двойка и на сцената в новата френска комедия "Заклеваш ли се в децата?"

- Твоят мъж Владимир Зомбори е звезда в шоуто "Като две капки вода". Събра очите на публиката! Участваш в неговата изява емоционално, видяхме те как се вълнуваш в публиката... А може би репетирате заедно вкъщи?
- Събра очите на публиката и смятам, че тепърва ще покаже колко още много може. Всеки път се вълнувам, сякаш аз ще излизам на сцената. Не репетираме заедно, но вкъщи музиката е неизменна част от ежедневието ни, сега просто е два пъти повече.

За актьор, който може да пее и обича това, което прави, "Като две капки вода" може да бъде истински кеф. И хубавото е, че си личи.

Купи билет- Как успя да преживееш шока от първия си моноспектакъл, с който стреля право в десетката - получи номинация за ИКАР за главна женска роля?
- Още от първите репетиции Васил Дуев - Тайг, режисьорът на спектакъла, през цялото време ми обясняваше, че ще се справя, че всичко ще е наред, че след толкова години, откакто съм завършила НАТФИЗ и толкова представления зад гърба ми - няма как да се дам на един моноспектакъл!

За мен това е огромна крачка. Ако не беше Луиза (Григорова) да ми каже: "Този текст е за теб, искам да го направиш, ще те продуцирам!", никога нямаше да поема инициативата.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

На мен страхът ми е огромен да се изправя абсолютно сама в продължение на час и 20 минути отпред и да занимавам хората само и единствено със себе си. Не бих го направила.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

- В пиесата героинята "пуска" в социалните мрежи "на живо" случващото се с нея. Весела би ли постъпила така в някакъв момент?
- Аз съм леко скарана със социалните мрежи. Имам приятели, които ми се карат, че не съм достатъчно активна, особено с рекламата на представленията, в които участвам. Все поствам някакви глупости вместо да пиша за представленията, в които играя.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

Аз дори не знам как се прави "лайв". Един път опитах и нищо не направих, уж натиснах, уж предавах нещо, после видях, че дори не се беше записало.

Весела Бабинова (Снимка: Андрей Андреев)

Не ги чувствам "свои" всичките тези неща. Винаги, когато трябва да правя нещо, свързано с постове, които са задължителни, усещам дискомфорт.

Социалните мрежи не са "моите води", ако трябва така да се изразя.

- Мъчиш ли се да разбереш героините си, пишеш ли им биографиите, за да разбереш защо са такива, когато трябва да ги пресъздадеш?
- Разбира се, ако трябва да изиграеш един човек, няма как да си срещу него. Аз съм имала такъв случай, като снимахме сериала "Денят на бащата". Когато четох сценария, през цялото време се чудех тази жена защо постъпва така, че това не е редно, че не би трябвало да прави това и това... Но това става, докато чета, като си давам сметка, че скоро ще трябва да го играя.

Ти си длъжен да се опиташ да погледнеш през очите на този човек и със сигурност "ама това не е редно и така не се прави" не е в полза на актьора.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

И аз си въобразявам някакви неща, които нито са истина, нито "така е искал да каже авторът", но някак си си го намислям в главата си, така че за мен да има логика. Имам си мой начин, при мен всичко е в моето въображение, в това как аз си го представям. И често дори не мога да кажа, че е съгласувано с режисьора, просто в главата ми този човек съществува по начина Х и аз се опитвам така да го изобразя и пред публиката.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

- Кога усети, че се получава спектакълът, кога се окуражи, че героинята ти Анджела води публиката след себе си?
- На средата на процеса, когато започнахме да правим пълни "завъртания" и като слушах Васил (Васил Дуев - Тайг) как реагира. Все пак Васил не случайно е режисьор на "Пистолет в Торнадо". Исках да е някой, който ме познава много добре като човек, като актриса. Да не е някой, с който сега за пръв път трябва да се учим как да се стиковаме.

Купи билетТова, че той се смееше на нещата, които правя, това, че като му предлагах нещо, той прегръщаше идеята и това, че мислим в една посока, ме накара да си кажа: "Може пък да се получи нещо и да взема да се справя..."

За мен винаги съмнението и страхът са били движеща сила. Ако съм нямала никакво съмнение и винаги съм била с гърдите напред - как аз, едва ли не, ще направя нещо невиждано, не мисля, че нещата биха се случвали добре.

Плакат на постановката "Пистолет в Торнадо"

Имах едно "завъртане" пред колеги от Малък градски театър "Зад канала", които бяха дошли и след това ми споделиха впечатленията си. И като че ли малко се успокоих, че може би нещата ще се случат по хубавия начин...

- Получи и номинация за "ИКАР"...
- Да, радвам се, защото все пак това е външно представление, то не е част от репертоарен театър - държавен или общински. Мислех, честно казано, че никой от театралната гилдия няма да прояви интерес към него.

И това, че те са дошли, уважили са ни и са го видели, харесало им е, ми достави огромна радост. Защото това са първите стъпки на Луиза като продуцент в театъра, Тайг за пръв път режисира моноспектакъл, аз също за първи път се осмелявам да правя такова нещо.

Човек наистина трябва да скача в неизвестното. За мен това всъщност беше голяма крачка и съм благодарна за нея, защото научих нови неща за себе си - дори повече като човек, отколкото като актриса.

Весела Бабинова в сцена от постановката "Пистолет в Торнадо", реж. Васил Дуев – Тайг (Снимка: Стефан Щерев)

- До каква степен оставяш отпечатък върху героините си?
- О, това винаги се случва, неминуемо е. Някой като ми каже, че по никакъв начин някакъв персонаж не прилича на него!.. Да, разбира се има такива моменти, но няма как никак да не прилича на самия теб, защото в крайна сметка това си ти. Както ще да се преобразиш външно и всякак.

Още

Френската комедия "Заклеваш ли се в децата?" бе аплодирана дълго на премиерата в София

Френската комедия "Заклеваш ли се в децата?" бе аплодирана дълго на премиерата в София

Като общувам с приятели, колеги и с близките си, аз съм много експресивна и съм много щедра като емоции. Не се пристисквам какво искам да кажа, как се чувствам. От хората съм, които без проблем ще кажат "обичам те". Емоционален човек, който много се раздава за хората.

И така го усещам и в театъра. Ща, не ща, винаги има от моята си енергия и цялостното ми светоусещане в героините ми, винаги са вплетени в това, което правя.

- Как дойде идеята за втората постановка - "Заклеваш ли се в децата?", в която си партнирате със съпруга ти Владимир Зомбори?
- Захари Бахаров преди доста време беше споменал за тази пиеса и че иска да я направим заедно с Владо. Бяхме говорили и за кой период от време става дума. Така че още преди репетициите за "Пистолет в Торнадо" ние знаехме кога ще започнем.

Миналата година по това време Захари ни беше пратил текста, ние много го харесахме и спрямо заетостите на всички се уговорихме за репетициите и за премиерата и сме много радостни, защото имахме страхотен процес с режисьора Крис Шарков

Още

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

На мен ми е за четвърти път да работя с него. Едно от представленията ни обаче не го довършихме, защото беше пандемия, после аз родих и нямаше как да остана в представлението. Но въпреки това с Крис се разбирам много добре. Смятам, че той е прекрасен и много ерудиран и интелигентен. С него е удоволствие да се работи. Гледа много представления, колеги. Винаги има какво да си кажем и споделим и да се възхитим на някоя чужда работа. Той е от хората, които дават голяма свобода на актьорите, не е от тези, които искат да се налагат. И имаме усещането, че работим заедно, а не просто изпълняваме неговото виждане за спектакъла.

- Как ви помага с Владимир това, че сте двойка и в живота, за емоционалните послания на пиесата?
- То е много особено. Много хора си мислят, че като сме двойка в живота и това задължително означава, че представлението със сигурност е по-стабилно и репетициите са без особени спънки.

По време на репетиции на "Заклеваш ли се в децата?" (Снимка: Mamuri photography)

Но истината е, че за мен беше любопитен процес, защото това, че ние сме двойка в живота не означава, че всичко ще бъде по-лесно и ще ни идва по отръки и отвътре.

Напротив. Имаше трудности за някои сцени точно по тая причина. Казвам го в хубавия смисъл...

По време на репетиции на "Заклеваш ли се в децата?" (Снимка: Mamuri photography)

Това са двама актьори, които независимо, че са мъж и жена в живота, при първите репетиции на сцена се чувстват странно, защото това са първи репетиции и уж много добре сте разчели всичко на маса, качите ли се сцена, пак го има чувството на несигурност. Почти никога не сме работили заедно и беше много интересно. Имали сме общи представления, но почти никога не сме имали общи сцени, в които истински трябва да си партнираме. Това беше за първи път. Беше много приятно...

Купи билет- Вкъщи говорите ли си за театър, за представлението?
- О, разбира се, много. Много си говорехме. Аз му давах идеи за неговите сцени, в които мен ме няма. Той ми даваше за тези, в които той не участва, за общите ни сцени.

- Преоткрихте се с нови емоции?
- Със сигурност да работиш с мъжа си е по-различно от това да кажеш - "Нарежи салатата." (смее се)

Давали сме си реална оценка, идеи и съвети. Избягвайки мисълта, че другият е най-невероятният на света. Имали сме много моменти, в които му казвам: "Влади, това тук не е окей. Това трябва да се промени." И той ми е казвал същото. Това е полезно, защото се опознаваме повече като професионалисти.

Защото ние винаги досега сме се опознавали като професионалисти през работата на другия с трети човек. А тук е в работата ни един с друг и със сигурност беше интересно.

Плакат на "Заклеваш ли се в децата", реж. Крис Шарков

- Ревнувате ли се, когато сте на сцената или на екрана в страстни сцени с партньори?
- Не бих казала. И двамата сме наясно как се случват нещата в тази професия.

Още

Луиза Григорова-Макариев: Не съм фен на безсмисления театър само за да се изкарат едни пари

Луиза Григорова-Макариев: Не съм фен на безсмисления театър само за да се изкарат едни пари

Имало е такива моменти, но все пак трябва да отбележим, че първо сме хора, после сме актьори. То не е точно ревност. Има все пак моменти, в които леко те бодва да виждаш човекът до теб да се целува страстно с някой на сцената. Не можеш да кажеш: "Ех, колко приятно!" Но не сме такива да си правим сцени. Бъзикаме се за разни партньори, но това не бих казала, че е нещо сериозно. Случва се, разбира се, понякога, защото сме хора, но не е нещо, което много ни занимава.

Ние сме хора с голямо чувство за хумор. И дъщеря ни Йоана го е взела това и от двамата, прави смешки и после казва: "Аз се шегувам..."

Весела Бабинова с Владимир Зомбори и Крис Шарков по време на репетиции на "Заклеваш ли се в децата?" (Снимка: Mamuri photography)

- Посланията на този спектакъл минават през децата. Вие вече сте родители, това по някакъв начин отрази ли се на играта ви?
- Да, когато говоря за дъщеря ми в спектакъла, аз в повече от половината от случаите си представям наистина нашата дъщеря, иначе може би бих си представяла някакво дете във въображението си, но със сигурност това си го има като някаква тежест.

Много хора ми казаха, че като съм се върнала в театъра, след като родих Йоана, много ми се е променила играта, каквото и да означава това.

Все пак жените ставаме доста по-емоционални.

Като че ли порастваш, освен това не си си ти на първо място. Аз някой път се усещам, че летя например със самолет, и се притеснявам да не се случи нещо с този самолет, ама не, защото на мен нещо ще ми се случи, а защото детето ще остане без майка...

Лидия Василева и Владимир Зомбори в "Заклеваш ли се в децата?" - пиеса на Саломе Льолуш, реж. Крис Шарков (Снимка: Mamuri photography)

- "Заклеваш ли се в децата? е комедия, но във вашия спектакъл нещата доста се заострят и стигате до ръба на драмата.
- Да, то така е написана пиесата, така е заложено. Това представление задава много въпроси. Тези дни си говорихме с Теди Духовникова, че тя много дни наред е мислила по тая тема и каза, че дори не целенасочено, просто й изскачали някакви реплики и ситуации, които я замисляли - за децата, за вричането, за заклеването.

Какво означава точно да се закълнеш, кой вярва в това нещо?

- Вярваща ли си?
- Аз съм вярваща, ходя на църква от време на време, не бих казала, че е само по празници. Ходя понякога, чувствам тази нужда, отивам и паля свещ, но едновременно с това не мога да кажа, че много знам всички обичаи, че ги изпълнявам, че постя...

При мен също има нотки на суеверие, за които Владо много ми се подиграва. Примерно вечер не изхвърлям боклука, и това е - точка по въпроса. За мен това е пълна глупост, но си го спазвам - не хвърлям боклука вечер, ако ще да е три торби - няма да ги хвърля.

- Какво искате да стигне до двойките, които ще гледат "Заклеваш ли се в децата?"
- Ако двама души истински се обичат и искат да бъдат един с друг, няма никакво значение нито клетвата, нито суеверната, нито подписът в гражданското. Просто да се обичат и да си имат доверие - всичките други неща са вятър. До което всъщност достигат и самите ни герои.

По време на репетиции на "Заклеваш ли се в децата?", реж. Крис Шарков (Снимка: Mamuri photography)

Много хора ще се припознаят в тая пиеса и просто сме показали, че все пак дори, когато не всичко е цветя и рози, но има любов - накрая всичко ще бъде наред.

Купи билет- Как избираш ролите си?
- Чета пиесата или сценария и преценявам дали това е нещо, от което ще ме е страх - като ме е страх, значи е добре. И в "Пистолет в Торнадо" и в "Заклеваш ли се в децата?" е много приятно чувството за хумор.

Приятно ми е да покажа, че всъщност не съм само драматична актриса.

- Кои са партньорствата, които са те вдъхновявали досега?
- Имала съм късмета да работя с едни от най-страхотните актьори в България и съм безкрайно благодарна за партньорството си със Светлана Янчева, което се е случвало цели 4 пъти, с Анастасия Лютова, още толкова пъти, с Иван Бърнев, със Захари Бахаров в "Денят на бащата". Това са актьори, на които се възхищавам, и за които съм благодарна, че театърът или киното, са ни срещнали. Те са се превърнали в мои приятели.

С Иван Бърнев в "Пияните" на режисьора Явор Гърдев (Снимка: Малък градски театър "Зад канала")

С Анастасия Лютова (вляво) в "Лив Щайн" на режисьора Крис Шарков. За ролята си Лоре Левин, актрисата получи ИКАР за поддържаща женска роля през 2016 г. (Снимка: Малък градски театър "Зад канала")

- Кои са твоите ментори в актьорството освен партньорите?
- Явор Гърдев трябва да го спомена на първо място. В трети курс ме избра за ролята на Коля Лебедушкин в "Нощна пеперуда" от Пьотр Гладилин. Това беше най-големият тласък, защото след това последва Офелия в "Хамлет", "Самотни персонажи" в Сфумато с Васил Дуев-Тайг. И след това вече Бина Харалампиева ме направи част от трупата на "Зад Канала".

И там също имам немалко роли, които ми дадоха тласък и се срещнах със страхотни колеги.

За ролята на Коля Лебедушкин от "Нощна пеперуда" на Явор Гърдев, актрисата получава Аскеер 2012 за "Изгряваща звезда"

Имам много колеги, които обичам и държа на тях като професионалисти, които сякаш ценят това, което аз правя и искат да работят с мен и съм благодарна, защото в крайна сметка съм мечтала за това. Не съм от тия, които се оплакват: "Ох, имаме много работа, съсипах се!" Даже напротив: "Благодарна съм!"

С Валентин Ганев в "Хамлет" на Явор Гърдев в Народен театър "Иван Вазов"

- Имаш ли идеи за работа в чужбина?
- Имам идеи и лека полека започвам да работя по този въпрос. Знам италиански език като майчин. Говоря и испански много добре, английски говоря, с руски се оправям. Реших, че няма какво повече да ги правя тия езици в София, защото на никого не му трябват и просто ще опитам и каквото стане. Нищо не е на всяка цена.

Още

Весела Бабинова: Толкова много търсим близост, че понякога буквално се сблъскваме с другия

Весела Бабинова: Толкова много търсим близост, че понякога буквално се сблъскваме с другия

- Как успяваш да се отърсиш от умората, от емоционални наслагвания, как поддържаш актьорската си хигиена?
- С почивки, със стоене настрана, повече време с детето, повече време сред природата и с една сериозна цедка на нещата, които човек приема да прави. Аз просто с времето се научих да казвам по-често "не".

- А на какво те научи Йоана?
- На търпение. И на това да се радвам на малките неща. Тя казва: "Виж, охлювче!" И това е най-хубавото нещо за нея през целия ден. И аз се научих така да правя.

Весела Бабинова и Владимир Зомбори в "Заклеваш ли се в децата?" - пиеса на Саломе Льолуш, реж. Крис Шарков (Снимка: Mamuri photography)

"Охлювче" - и това ми е най-хубавото и не ми трябва нищо кой знае колко повече. Просто да гледам на света през нейните очи, по-простичко и по детски и да не се взимам много насериозно, да не обръщам внимание да дребните неща, които те натоварват.

Весела Бабинова и Владимир Зомбори в "Заклеваш ли се в децата?" - пиеса на Саломе Льолуш, реж. Крис Шарков (Снимка: Mamuri photography)

Купи билет- А за какво ти е коректив Владимир?
- Внася баланс в цялото и ме учи да не обръщам внимание на дребните глупости от ежедневието, защото аз съм цар на това. Съседът от горния етаж не изчистил снега, а Владо казва: "Нали аз съм станал по-рано, изчистил съм го, голяма работа!" Владо е човекът, който по-скоро гаси огъня като започна да се паля за щяло и нещяло...

- Смяташ ли, че е възможно след още някой друг успех да се вземеш насериозно и да си вирнеш носа?
- Не, ако съм проектирана да съм такава, това щеше отдавна да се е случило. Но не мисля. Ако това го направя, Владо нашите много ще ми се смеят.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Artvent и Mamuri photography

Аз не съм такъв човек и даже и да искам да го направя, не мога. Защото винаги има някой по-красив, по талантлив от теб и ти това трябва да го знаеш, ако случайно се вземеш насериозно.

Поне аз така си мисля...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Изкуството да се влюбиш в убиец: Тони Наумовски ексклузивно пред Dir.bg

"Кърджиев ужасно ми липсва - тази роля промени живота ми и мисля, че ще продължи да го променя", споделя роденият в Австралия македонец, който, освен сърцата на българите с "Есента на демона", покори и Ню Йорк

Елена Башкирова: От самото начало с Моцарт сме в добри отношения

Отложеният концерт на прочутата пианистка в Пловдив ще се състои на 16 юни

Сръбският хореограф Игор Коруга: Танцът е средство за преобръщане на доминиращата култура

"Неустойчиви другари" изследва нови начини за борба с капитализма, чрез идеите за флуидната идентичност - онази, която се мени във времето, в една или друга посока на представите ни за половете и сексуалността

Симоне Грамалия: Музиката е огледало на времето

Симоне Грамалия е признат за един от най-добрите виолисти на своето поколение и българската публика ще има удоволствието да се увери в това