СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Луиза Григорова-Макариев: Не съм фен на безсмисления театър само за да се изкарат едни пари
"Напрежението да си и актьор, и продуцент, е огромно, изсмуква ти силичките, но накрая остава удовлетворението", споделя известната ни театрална и киноактриса
Автор : / 8011 Прочита 0 Коментара
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Стефан Щерев, Андрей Андреев
"Пораснах достатъчно да правя нещо, което винаги съм искала. Аз съм деен човек, не обичам да чакам. А пък нашата професия е свързана с много чакане - за това да те изберат, за това да те сложат някъде, някой да прецени, че ти ставаш. Поради тази причина реших да взема нещата в свои ръце. На мен винаги ми е харесвала работата зад кадър, зад екрана.
Мислила съм си, че ако остарея много и не помня вече много текстовете, но не ми се пенсионира, бих била реквизитор, помощник-режисьор, в гардероба. Нещо, за да съм си пак в театъра...", споделя актрисата.
Луиза Григорова-Макариев, част от продуцентското дуо Breake a leg заедно с Александър Сано пред Imprеssio
За магията на театъра, за лукса да не чакаш да те изберат, за сладката изнемога да правиш 1 000 неща за един спектакъл, за любовта, без която не може и на която няма да изневери за нищо на света...
- Луиза, как се появи идеята за вашето театрално продуцентско дуо с Александър Сано?
- Преди по-малко от една година, отидохме на един фестивал на българското кино в Прага, където ни поканиха с културни дейци с филма на Мартин "В сърцето на машината" и с филма на Башар "Завръщане 2". Пътувахме заедно в един и същи самолет, там бяхме заедно на самия фестивал и от дума на дума се заговорихме, че от много време искаме да направим нещо заедно в театъра.
На връщане в самолета, аз им казах: "От много години се опитвам, искам да направя пиесата "Отблизо" - вие сте перфектни за двете мъжки роли, аз съм пораснала, защото преди исках да играя малката героиня, вече съм достатъчно голяма, за да изиграя Ана. Само трябва да си намерим четвърти човек, режисьор и да започнем вече да организираме постановката.
Купи билетТова се случи през март миналата година. Беше на 18-ти март, на рождения ден на Мартин.
Юли месец като продуценти вече бяхме излезли с премиера - страшно много работа и огромно напрежение, особено за хора, които го правят за първи път. Аз направо не знаех къде се намирам от умора, от изтощение. Трудно е да си хем актьор, хем продуцент, организатор, и всички да питат за всичко теб - това наистина изцежда и последните ти останали психически и физически силички. Натоварването е огромно.
Александър Сано (Снимка: Андрей Андреев)
Обаче мина премиерата, мина и един месец, поех глътка въздух и си казах: "Не, ние трябва да продължим задължително. Това е интересно, вълнува ме".
И тогава попитах Саното: "Искаш ли да продължим да правим представления, не само такива, в които ние играем, защото ми стана интересно. А той ми отговори: "Да, на мен също ми стана интересно и много ми хареса как се сработихме двамата."
И така - мислехме просто да си направим едно представление за наш кеф, а после решихме да продуцираме още.
Сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов (Снимка: Стефан Щерев)
Купи билетТрябваше да се кръстим някак, щом ще продължаваме напред. Минаха доста имена през главите ни, но това, което ни прикова вниманието, нещо, за което аз се сетих, беше Breake a leg. Така си казват актьорите в чужбина преди да излязат на сцена. Музикантите също. Хора, които играят, свирят, пеят, си казват: Breake a leg! ("Счупи крак!") Защото има суеверие, че ако си пожелаеш да имаш успех със сигурност няма да го имаш, но ако някой ти пожелае да си счупиш крака, ще имаш невероятен успех. (смее се)
Аз се порових малко и в миналото на тази фраза - Breakе a leg. Има няколко легенди по въпроса, които не сме сигурни дали са истина, но тръгва още от елизабетинско време, още от зародиша на театъра, когато публиката не е ръкопляскала, а е тропала със столовете си, когато й харесва спектакъла, който гледа. И ако тропа толкова силно, че счупят крак на стол, това означава, че страшно много им е харесало. Така че има и такава история...
- С какво се занимават продуцентите в театъра?
- Много е смешно как всички, включително и аз, когато тръгнах да се занимавам с това, имат съвсем различна представа за продуцентството. То според мен беше не чак толкова трудна работа. А се оказа много трудно. Да си продуцент означава да решаваш проблеми.
По 1000 на ден! Непрекъснато телефонът ти звъни - това не става, онова не се получава... Ние като продуценти се занимаваме с избирането на пиеса, на актьори, режисьора, сценографа, композитора, трябва да осигурим мястото, където ще се репетира и мястото, където ще се играе, да осигурим технически екип, рекламните фотосесии и плакати, цялото оформление на представлението... Така че от А до Я!
- А финансово?
- Финансово "Отблизо" го направихме изцяло с наш бюджет. А за "Пистолет в торнадо" успяхме да привлечем на наша страна страхотни партньори, с които си поделихме финансите за това представление.
Любомира Башева в сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов (Снимка: Стефан Щерев)
Купи билет- Защо точно двамата със Саното решихте да го направите, в киното сте в различни конфигурации като продуценти..?
- Ние и в киното продуцираме със Саното. Аз в киното малко по малко започвам да навлизам, защото материята в киното ми е много интересна вече, започна да ме вълнува в по-големи мащаби. Саното се включи заедно с Марто в "Диви и щастливи" като продуцент. След което помагаше и във "В сърцето на машината", още няколко проекта имаме с тях двамата, така че Саното си присъства активно в продуцентския екип.
Ние сме с различни фирми: нашата е Forward pictures, неговата е Silver noice и просто зависи под шапката на коя фирма пускаме самия проект. И тъй като Саното вече има опит като продуцент, а аз имам опит като театрален актьор и то сериозен и доста разбирам от логиката на театъра, някак си успяхме да съчетаем много добре двете си силни страни и да продължим да го бутаме напред.
- Колегите ти в "Отблизо" са с по-малък опит в театъра...
- Саното в момента играе в "Редки тъпънари" на Теди Москов, преди това играеше в "Агенти", има около десетина роли в театъра. На Башо това е първото му представление от 20 години насам и това беше за него много голямо предизвикателство, много вълнуващо.
- А на Любомира Башева как се спряхте за "малката" героиня в "Отблизо"?
- Познавахме се на "Здравей-Здрасти", Башо изобщо не я познаваше. Саното преди години, когато Бубето е била на 16, е нейн преподавател в една актьорска школа.
Бубето се оказа едно щастие за нас, диамантче в нашата групичка, и много се радвам, че работим с нея, вярвам, че тя има голямо бъдеще.
Сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов (Снимка: Стефан Щерев)
- И ти, и Саното, и Башар сте киноактьори със звезден опит зад гърба... Любомира имаше впечатляващ старт с "Лошо момиче". По принцип обратното е по-характерно - от сцената да се появи актьор в киното...
- Да, така се случи. Но е факт, че актьорите обичаме всякакъв вид изява и актьорска игра. На сцената играта е далеч по-различна, отколкото пред камерата. Там вълнението е съвсем различно. Срещата с публиката и обмяната на енергия са от тези "малки моменти", които не можеш да имаш по време на снимки.
Башар Рахал в сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов (Снимка: Стефан Щерев)
Купи билетОт премиерата в началото на юли месец миналата година - премиерата на "Отблизо", вече сме се срещнали с 20 000 човека - обиколили сме много градове в страната, видели сме всякаква публика, срещали сме всякакви реакции и това са безценни неща. С всяко представление става все по-интересно, все по-вълнуващо за нас самите, откриваме нови и нови и нови неща.
Случва се от време на време някой да се сети нещо буквално в 12 вечерта през нощта, да звънне на друг и да каже: "В тази сцена аз мисля..." Театърът те държи буден, той те кара непрекъснато да мислиш, непрекъснато да развиваш. В киното има други позитиви, огромни, разбира се. Но каквото заснемеш, то излиза на екран и край, точка. Остава завинаги. Театърът не остава завинаги, той е тук и сега, но пък красотата му е в това, че не спира да се движи напред.
- Ти фен ли си на филма "Отблизо" (Closer) на Майк Никълс с Джулия Робъртс, Натали Портман, Клайв Оуен, Джуд Лоу? Играеш Ана, ролята на Джулия Робъртс...
- Джулия Робъртс е страхотна актриса, но аз повече през годините съм се възхищавала на други актьори.
Във филма прави стахотна роля, но когато решихме да правим "Отблизо", аз вече не бях гледала филма от около две години. И реших да не си го пускам, за да не се повлиявам и да се опитвам нещо да догонвам. Защото филмите и театърът са две коренно различни неща. Един текст може да бъде прочетен по всякакви различни начини и аз искам да имам моята версия, а не да се опитваме да се сравняваме с холивудски актьори, които с огромен успех са направили нещо, което е съвсем различно от нашето.
"Отблизо" е история, която проследява дванадесет любовни епизода от живота на две жени и двама мъже, свързани от невидимите нишки на страстта и привличането. Отдалеч техният копнеж по любовта и щастието изглежда красив, трепетен и романтичен, но отблизо може да се окаже твърде жестоко занимание...
Аз имам много дълга история с пиесата, не със филма. Първо се запознах с пиесата още преди да вляза в НАТФИЗ, гледах тази пиеса в театъра в Перник. Отидох на постановката и останах абсолютно запленена от този текст. И когато влязох в НАТФИЗ и правихме откъси от пиеси, аз избрах откъс именно от тази пиеса.
Любомира Башева и Башар Рахал в сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов (Снимка: Стефан Щерев)
През годините, винаги, когато се е играела, съм ходила да я гледам, защото ми е била много на сърце и винаги съм си мечтала един ден тази пиеса да я направя.
Преди 6-7 години направихме един първи опит в друг състав. Не можа да се получи. Това беше точно преди да вляза в "Откраднат живот". Започнаха много интензивни снимки и нямаше как да стане. И ето сега дойде моментът. Мисля, че това е правилният момент, който е назрял.
- Казваш, че е голямо напрежение да смесваш толкова позиции в едно театрално представление. Но като теглиш чертата - доколко си струва?
- Аз цял живот си задавам този въпрос, защото напрежението като актьор също е много голямо, сега като продуцент е още по-голямо. Но в крайна сметка това е работата, която обичам и която ме изпълва. И колкото и на моменти да става непоносимо трудно, тези моменти се преодоляват и остава удовлетворението.
Купи билет- Това е голямо изкушение - ти да си намериш пиеса, ти да си харесаш героиня, ти да си решиш всичко, а не да чакаш някой да реши за теб...
- Това е нещото, за което аз пораснах достатъчно и нещо, което винаги съм искала. Аз съм деен човек, не обичам да чакам. А пък нашата професия е свързана с много чакане, за това да те изберат, за това да те сложат някъде, някой да прецени, че ти ставаш. Поради тази причина реших да взема нещата в свои ръце. На мен винаги ми е харесвала работата зад кадър, зад екрана. Аз дори съм си мислила, че ако остарея много и не помня вече текстовете, но не ми се пенсионира, бих била реквизитор, помощник-режисьор, в гардероба. Нещо, за да съм си пак в театъра...
- Вече имате още един реализиран проект - "Пистолет в Торнадо"...
- Горе долу по времето, по което тръгнахме да правим "Отблизо", бях решила да си направя моноспектакъл и бях започнала да чета текстове. Попаднах на пиесата "Пистолет в Торнадо", много ми хареса и я мислих дълго време.
По едно време си дадох сметка, че героинята като актьорски натюрел би отивала повече на Весела Бабинова. А и вече бяхме започнали да правим "Отблизо". Тогава още не бях сигурна ще правим ли дуото със Саното, как ще се развиваме оттук нататък, ще имаме ли успех като продуценти, ще можем ли да се справим. И просто така, по приятелски, казах на Весела, че бих я продуцирала и бих й дала този текст тя да го прави, ако на нея й хареса. Тя прочете пиесата и също много я хареса, текстът наистина си заслужава...
Като решихме със Саното, че ще продължаваме напред, директно му казах.
И така създадохме втория си проект "Пистолет в Торнадо", моноспектакъл на Весела Бабинова. там режисьор е Васил Дуев - Тайг. А режисьорът на "Отблизо" е Антон Угринов.
Много сме щастливи, че сега Весела Бабинова получи номинация за ИКАР в категория "Водеща женска роля" за ролята на Анджела в "Пистолет в Торнадо".
Историята в "Пистолет в Торнадо" ни среща с една жена от малък град. Докато се крие в мазето си в очакване да я връхлети торнадо, тя предава случващото се на живо в социалните мрежи. Автор на пиесата е Лорън Гъндърсън - един от най-продуцираните драматурзи в САЩ от 2015 година насам, оглавявала списъка цели три пъти, включително и за сезон 2022/2023 г.
Плакат на постановката "Пистолет в Торнадо"
Купи билет- Как избрахте режисьорите за "Отблизо" и "Пистолет в Торнадо"?
- Режисьор, за да иска да постави един текст на сцена, трябва да го вълнува и да му харесва, да е в посоката, в която той върви. Ние знаехме, че Антон е страшно подходящ за "Отблизо", защото той много обича да прави така наречените дисекции на любовта, това е нещо, което го вълнува на сцената. А пък Васил Дуев - Тайг харесва комедията и познава много добре Весела. Важно е при моноспектакъла актьорът и режисьорът да имат връзка помежду си, а не да се срещат за първи път на сцена. Той беше правилният избор за нейното представление.
- Кои са следващите идеи на продуцентското дуо Breake a leg?
- Ние работим с един страхотен млад преводач, който се казва Радослав Паткашев. Той има задачата в нашия екип да чете нови пиеси и да ни предлага нови текстове, които досега не са поставяни в България, дори не са превеждани.
Той предлага текстове, ние четем и когато харесаме нещо, му го даваме да го превежда. В момента чета една доста готина пиеса, мисля че би могла да бъде следващият ни проект. Но все още сме в зародиш и затова предпочитам да не казвам. Тя ще бъде с трима актьори. Така че ако тя се случи, ще видите още една комедия.
С Радослав Петкашев и със Сано работим и с младата сценаристка и драматург - Биляна Тодорова, която също чете и предлага пиеси.
Луиза Григорова-Макариев (Снимка: Андрей Андреев)
За мен театърът е храм и аз винаги съм се стремяла да го пазя като такъв, да го уважавам като такъв, и да мисля за него като за нещо свещено. Не съм фен на безсмисления театър, чиято цел е да се изкарат едни пари. Винаги съм искала театърът да бъде високото изкуство, недосегаемото, интересното, важното, магичното, което те пренася на едно друго място, а не те приравнява към злободневието.
И поради тази причина също е много добре, че се срещнахме със Саното, защото той също не иска да се занимава с така наречените халтури. И затова нашата цел е, когато правим представления под името Breakе a leg, те винаги да бъдат смислени, независимо в какъв жанр са.
Независимо комедия, драма или трагедия, те да ти бъдат интересни, да не поглеждаш телефона, докато си в салона и след това обаче да има за какво да мислиш.
Александър Сано - сцена от постановката "Отблизо", реж. Антон Угринов(Снимка: Стефан Щерев)
Купи билетИ когато се прибереш вкъщи и си сипеш една вода или едно вино, да има за какво да поговориш с човека, с когото си бил на театър и дори, ако щеш, това да промени и живота ти по някакъв начин. За мен ние като актьори, като будители на съвремието, трябва да се стремим да правим това.
- А Мартин (Макариев) как гледа на вашите изяви със Саното като театрални продуценти?
- Мартин много се радва. Доста ме подкрепя и доста ми помага. Особено за някои по-тежки продуцентски решения, които трябва да се взимат на момента. Той е първият човек, до когото се допитвам.
И всъщност, добре че е той. Много пъти ме е вадил в момент, в който си казвам: "Не, това е твърде трудно и аз не мога да се справя. Окуражава ме - Не, чакай сега, какъв е проблемът? Дай да се опитаме да го решим. Обади се на този и на този, направи това и това... Просто ме насочва в правилната посока, без което аз не знам дали бих се справила.
Той от години ми подтиква: "Направи собствено представление", но аз все нямах смелост.
Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Стефан Щерев, Андрей Андреев
- Какво ще кажеш на бъдещите ви зрители - и в театъра, и в киното?
- Надявам се да е хубава Новата година за всички, да сме здрави, да сме по-осъзнати, да не си зарязваме културата, защото тя е това, което ни бута напред и ни кара да сме живи хора, мислещи и разумни, а ни дава и щастие, и утеха, и какво ли не, не бива да я пренебрегваме. Обръщам се към всички читатели: "Ходете на театър, на кино, обичайте хората вкъщи и бъдете здрави!"
- Желая и на теб здраве и успехи, Луиза!
Интервю на Валерия КАЛЧЕВА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}