Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Луиза Григорова - Макариев след "Игра на доверие": Вече познавам симптомите на жертвата

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Луиза Григорова - Макариев след "Игра на доверие": Вече познавам симптомите на жертвата

"Идеята на филма е, че не можем да променим миналото, но можем да изберем какво да запомним", казва актрисата

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: KEYCOM

Още

Над 500 човека гледаха "Игра на доверие" на гала премиерата вчера

Над 500 човека гледаха "Игра на доверие" на гала премиерата вчера

"Марто (режисьорът Мартин Макариев) ни позволяваше по време на сцените да предлагаме всичко, каквото ни хрумне, не ни ограничаваше с: това трябва да е така, това трябва да е иначе, той просто ни позволи да се впуснем, колкото можем по-надълбоко в този процес ...

Примерно, сексуалната ни сцена с Камен (актьорът Владимир Зомбори), слава Богу, не представляваше никакъв проблем за нас, защото сме близки, защото се познаваме, защото в стаята бяхме само с Мартин, Андрей, операторът, и един осветител. Нещата бяха добре организирани и изпипани - да няма нещо, което да те накара да не се чувстваш добре.

Владо е изключително внимателен мъж. Той е изключителен джентълмен. Въпреки, че сме си близки приятели, той никога не би си позволил дори да се пошегува с нещо на такава тема и то в момент, в който съм гола и уязвима на снимки и би ме накарало да се чувствам зле...", разказва Луиза.

Луиза Григорова - Макариев в едно интервю специално за Impressio след премиерата на филма "Игра на доверие" на режисьора Мартин Макариев по личната история на Яна Маринова.

- Луиза, разкажи, какви бяха срещите ти с насилието над жени преди да започнете снимките на "Игра на доверие"?
- Опитът ми беше повече в борбата с трафика на хора и с модерното робство, в което днес живеят над 20 млн. души по цял свят.

Фондация "А21" се свързаха с мен още преди години, като известно лице да бъда техен посланик. Аз съм участвала в късометражни филмчета, които те правят и пускат по различни фестивали. Идеята им е да стигнат до повече хора. Имат за цел да осведомят хората за начините, по които могат да помогнат.

Кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Да ги накарат да не обръщат глава, когато видят или когато се съмняват, че има трафик на хора. И да знаят къде могат да сигнализират. Има "гореща линия", на която може да се позвъни и тази "гореща линия" работи 24/7. Помогнала е на много жени да се спасят от трафик.

"А 21" е международна организация за борба с трафика на хора. Тогава се запознах с начина, по който се трафикират момичета. Как ги убеждават, какви хора ги убеждават, какво ги лъжат, какво се случва с тях, какви са начините да се измъкнат, ако могат, след това как се връщат обратно в нормалния човешки живот. Могат ли изобщо да се върнат...

Това обикновено са момичета, които нямат професия, нямат добро образование. Обикновено са от села, живели са много бедно... Момичета, които реално няма към какво да се върнат. Много е страшна темата, тя не е по нашия филм, но пак е част от темата за насилието над жени, просто не е домашно насилие.

А по отношение на другите мои опити и проучвания с жените, които са били жертви на домашно насилие, това, с което най-често се сблъсквах, беше начинът, по който насилникът те кара да се чувстваш.

Това наистина ме ужаси.

Кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Съзнателно или несъзнателно, хората които упражняват насилие, са много добри манипулатори. Те успяват да накарат жертвата да се чувства виновна и да смята, че е заслужила всяка една обида, всеки един удар, всяка проява на лошо отношение към нея...

И това е основният проблем. Именно поради тази причина те не могат да се измъкнат, защото смятат, че са виновни за всичко! Това ме накара да изпитам страхотен ужас и си казах, че ние сме длъжни да направим такъв филм, за да се опитаме да вдъхнем на тези жени малко кураж.

Малко кураж да се погледнат отстрани, защото, когато си вътре в ситуацията, ти не можеш да се видиш, може да си кажеш - не, това не е така. Но когато погледнеш отстрани и видиш всъщност в какво живееш и в каква ситуация се намираш, когато се припознаеш, всичко се променя...

Кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Защото киното е магия, то е начинът да изразяваме всичко, което искаме да кажем. Да предадем нашите послания. Киното е достатъчно силно да те убеди в много истини. Аз лично хидяди пъти съм била повлиявана от филми за какво ли не в живота ми и съм изключително благодарна, че киното съществува - като един верен фен, не просто като човек, който се занимава с кино.

- За какво ти повлия киното в твоя живот? Някакъв пример?
- Много ме вдъхновява киното. Вдъхновява ме за живота, не просто за работата ми. Как да поема в правилната посока, как да не ме е страх, да съм готова да се боря.

"Властелинът на пръстените" е един от филмите, които са ми повлияли най-сериозно в живота. Това е история за приятелството, за предателството, за смелостта, за това да не се отказваш - даде ми много сериозни житейски уроци. Въпреки, че разказът е за някакъв тотално различен свят от нашия, магичен свят, на мен ми е дал много кураж в живота.

"Властелинът на пръстените" ме е подтикнал към това да се боря, да не се отказвам и да съм жертвоготовна да помогна, когато става въпрос за кауза, която не се отнася за моето лично щастие, а за общото, голямото. За благото на много хора. Този филм най-много ми е повлиял. Аз даже имам две татуировки на тялото си, свързани с "Властелинът на пръстените."

Още

Луиза Григорова-Макариев: Да си свободен означава да дадеш сърцето си завинаги

Луиза Григорова-Макариев: Да си свободен означава да дадеш сърцето си завинаги

- Ти работиш от малка като модел, сблъсквала ли си се в твоя живот с насилие над жени?
- Не е било свързано с работата ми. Имала съм приятелки, които имат по-буйни връзки с мъжете си и съм ставала свидетел на бой между момче и момиче, които са във връзка. Но жертвата е тази, която трябва да "отвори вратата" и сама да поиска да излезе.

Защото външната намеса е свързана с това да се скараш с въпросния човек, да ти се разсърди и повече да не иска да комуникира с теб, отрязва те: "Не, не, той ме обича, ти не разбираш нищо"...

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: KEYCOM

- Деликатно е...
- Много е деликатно, да. Много е трудно да помогнеш. Директният път не е най-правилният, освен, ако не е твой много, много близък човек, за да се опиташ да помогнеш някак отвътре. И аз не знам точно какъв е пътят. Това трябва да се изясни с професионалисти, които се занимават с тази работа.

- Смяташ ли, че майката на Елена, твоята героиня в "Игра на доверие", е виновна в някаква степен нейният живот да се разруши след това?
- Да, мисля, че тя е виновна от една страна за това накъде тръгва животът на Елена, обаче е и спасителката й, от друга страна. Защото вследствие на това, в което е живяла Елена като малка, тя може би цял живот търси този вид адреналин. На нея примерът й за семейство е такъв - с насилие.

В детството се корени цялото ни бъдеще. Такива деца като Елена, когато пораснат, имат проблеми със своя живот. Стават жертви или стават насилници...

Лайтмотивът на филма е, че не можем да променим миналото, но можем да изберем какво да запомним.

Яна Маринова и София Ласкин в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Яна Маринова и София Ласкин в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Яна Маринова и София Ласкин в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Яна Маринова и София Ласкин в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Благодарение на всичко, което майката на Елена я е научила като малка, въпреки грешните методи за едно дете, когато тя пораства, разбира всичко... Разбира какво се е случвало с майка й. Успява да й прости. Успява да прости и на себе си и да събере куража да избяга. Да направи решителната крачка. И нейният живот да не се разруши, както се разрушава животът на майка й. Затова майка й се явява и нейн спасител.

- Във филма избягвате клишето "насилник - жертва". Когато говорим за насилник, не винаги става дума за брутално физическо насилие. Просто може психически да те унищожават всекидневно...
- Абсолютно, и това се случва с много жени. Ние в историята на Елена, точно това сме се опитали да пресъздадем целия път - малко по малко как се случва - как започва с леко отделяне от средата, отделяне от приятелите, след което идват препоръките да не работи, да няма личен живот. Докато идва затварянето в клетка... И ако ти имаш малко по-силен характер и се възпротивиш, вече започват и физическите посегателства.

Луиза Григорова - Макариев и Владимир Зомбори в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Владимир Зомбори в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

- Има ли черти от характера на Елена, които по някакъв начин са и твои?
- Елена е много далечен персонаж от това, което съм аз, от моя натюрел.

- Твоето лице е изцяло различно в този филм.
- Прекарали сме с Грета Великова, гримьорката, сигурно цяла седмица в нейното студио, за да пробваме грим и коса и да създадем този персонаж. Първо седнахме и аз й разказах какво си представям за тази героиня, как мисля да я пресъздам, какви усещания имам за нея, каква мисля, че е тя като човек. След това тя започна да експериментира с грим.

Луиза Григорова - Макариев в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Гримирахме, гримирахме, гримирахме, гримирахме и вече след една седмица тя каза: "Ето това е - ти какво мислиш?" Аз също казах: "Ето, това е!"

И вече започнахме работа с костюмната ни дизайнерка Весела Динева. Тя направи чудеса и избра точните костюми, точно така както трябва да изглежда една такава жена, и просто я създадохме заедно. Това си е отборна работа. Няма как да съм сама в изграждането на образа.

- С насилника ти, героя на Владо Зомбори, имате трудни сцени. С актьора сте много близки приятели и колеги, отделно той е съпруг на най-добрата ти приятелка. Това какво влияние оказа върху работата ви по образите?
- Оказа положително влияние, според мен, защото се познаваме много добре и нямаме задръжки един към друг. Можем да навлезем много надълбоко. Марто (режисьорът Мартин Макариев - б.а.) ни позволи да експериментираме.

Луиза Григорова - Макариев и Владимир Зомбори на премиерата на филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Източник: KEYCOM)

Владимир Зомбори в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Весела Бабинова и Луиза Григорова - Макариев на гала премиерата на филма "Игра на доверие" (Източник: KEYCOM)

Владимир Зомбори и съпругата му - актрисата Весела Бабинова на гала премиерата на филма "Игра на доверие" (Източник: KEYCOM)

Първите дни, в които снимахме, бяхме само в къщата на Камен и Елена и прекарвахме там буквално денонощно. Тя не е декор, а е истинска къща, жива къща с посудата и вещите на хората, които живеят в нея. Което е страхотно, защото ние се чувствахме наистина като в дома и средата на тези двама души. И това страшно много ни помогна.

Още

Мартин Макариев: Никога не гледам готовите си филми

Мартин Макариев: Никога не гледам готовите си филми

- Как протичаше снимачният процес?
- Марто ни позволяваше по време на сцените да предлагаме всичко, каквото ни хрумне, не ни ограничаваше с: това трябва да е така, това трябва да е иначе, той просто ни позволи да се впуснем, колкото можем по-надълбоко в този процес...

Примерно, сексуалната ни сцена, слава Богу, не представляваше никакъв проблем за нас, защото сме близки, защото се познаваме, защото в стаята бяхме само с Мартин, Андрей, операторът, и един осветител. Нещата бяха добре организирани и изпипани - да няма нещо, което да те накара да не се чувстваш добре.

Владо е изключително внимателен мъж. Той е изключителен джентълмен. Въпреки, че сме си близки приятели, той никога не би си позволил дори да се пошегува с нещо на такава тема и то в момент, в който съм гола и уязвима на снимки и би ме накарало да се чувствам зле.

Кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Така че аз наистина този път попаднах на точните хора. И благодарение на това, че им имах доверие през цялото време, можех да се отпусна и да играя.

Мартин за тази сцена ни каза само: Есенцията на тази сцена е, че той иска секс от нея, но тя в момента не е в настроение да прави това. Но той е уверен: "Така ли.. ти си ми жена и си длъжна да го правиш и си длъжна даже да ти харесва..."

Това е смисълът на сцената, макар и без думи.

Луиза Григорова - Макариев и Владимир Зомбори в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Мартин Макариев с Владимир Зомбори (вдясно) и Пламен Манасиев на гала премиерата на филма "Игра на доверие" (Източник: KEYCOM)

На гала премиерата на филма "Игра на доверие" (Източник: KEYCOM)

- Признаваш, че сексуалните сцени на насилие във филмите са ти особено неприятни...
- Мен лично като човек не ми е комфортно. Мисля, че шамарът, стига да не се стига до по тежки неща и до убийство, по-скоро мога да го понеса и забравя. Докато сексуалното насилие е много сериозно унижение и потъпкване на човешкото. И това много ме отвращава, притеснява ме и не мога да си представя, че е о`кей, някой като каже: "Айде, какво толкова, не съм я ударил!" Това даже ми се струва по-гнусно. Не че можем да ги степенуваме едното, и другото. Винаги, когато съм гледала филми с насилие, съм отбягвала такива сцени.

- След този филм нещо промени ли се? Ти същата ли си?
- Не мисля, че след който и да е филм, оставам същата. Със сигурност сега бих била по-внимателна в наблюденията си. Ако видя нещо такова, в мен не би останала "затворена врата", а бих потърсила начини да помогна.

Луиза Григорова - Макариев в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Вече мога да разпознавам много по-добре къде има такъв проблем. Вече знам какви са симптомите на жертвата, как се опитва да крие и изобщо това са неща, които вече мога да видя и не мисля, че трябва да го замитаме под килимчето, както се казва.

А с този филм, дори на една жена да помогнем, ще бъда щастлива...

- Говорили сме за това как работите с Мартин, но конкретно за тази роля как беше, въпреки свободата, която ви е давал?
- Ние около един месец имахме репетиции на маса преди да започнем да снимаме. Четяхме, репетирахме, работихме по текста и по героите, така че много сме обсъждали с Марто.

Истината е, че когато започнахме с първото ни четене на маса, аз имах друга представа за това как ще звучи героинята и изплясках един опит. Марто ме погледна с един поглед тип: "Няма да е това." (смее се)

Кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Но то това е работата на режисьора с актьора. Особено Марто е страхотен в това. Не ти казва какво и как да правиш, а ти помага да тръгнеш в правилната посока на героя. И когато той те побутне и ти си достатъчно интуитивен и добър актьор, вече хващаш неговата вълна, спускаш се, и така...

- Какво предложи, ако не е тайна?
- Бях я направила малко по-външна.

Още

"Игра на доверие" изненадва с емоционален нов трейлър и премиера на 17 февруари

"Игра на доверие" изненадва с емоционален нов трейлър и премиера на 17 февруари

- Малко по кифла?
- Точно, да. Малко по кифла я бях направила, така си я представях в самото начало. И много се радвам, че той ме вкара в другата посока, защото на малко по кифла може би нямаше да можем да й повярваме и да й съчувстваме накрая...

Работата на Марто с детайла е впечатляваща. Не само с актьора, но изобщо.

Луиза Григорова - Макариев в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Луиза Григорова - Макариев в кадър от филма "Игра на доверие", реж. Мартин Макариев (Снимка: Sergeev Studio)

Източник: KEYCOM

- Мартин споменава, че ще започва работа по нов филм - "Престъпен град".
- В момента работят по него, пишат сценария. Много интересен. За две ченгета, които се борят за справедливост. Дали я намират или не, вече ще видите...

- Ти ще участваш ли в него?
- Засега няма кастинг, основно героите са мъже. Зависи и от моите ангажименти...

Луиза Григорова - Макариев и Мартин Макариев на гала премиерата на филма "Игра на доверие" (Източник: KEYCOM)

 - Още ли у вас се споменава думата "емиграция" Мислите ли за подобно нещо?
- Марто продължава да я споменава почти всеки ден, но аз засега държа фронта. (смее се)

Добре сме, щастливи сме, дай Боже, да сме така, пожелавам на всички да са здрави, а ние да имаме нови интересни проекти.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

За "Игра на доверие"

Всяка игра има правила. Ти избираш дали да ги спазваш.

"Игра на доверие" проследява личните истории на майка и дъщеря - Даниела и Елена. За няколко десетилетия времената, в които всяка от тях изживява своята младост, се променят, обществото също. И двете обаче трябва да се изправят срещу насилието, прикрито зад маската на добрите намерения. Съдбите им са колкото различни, толкова и неразривно преплетени, а залогът е собствената им свобода.

Продукцията с елементи на трилър е за силната, уверена и смела жена, която отказва да бъде в ролята на жертва. 

Филмът е създаден по реални истории от живота на Яна Маринова и нейната майка.

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: KEYCOM

Режисьор е Мартин Макариев, а сценарият е на Борислав Захариев.

Главните роли се изпълняват от Яна Маринова (Даниела), Луиза Григорова-Макариев (Елена), Владимир Зомбори и София Иванова Ласкин, а актьорският състав включва още Александър Димов, Пламен Манасиев, Христо Петков, Мария Каварджикова, Искра Донова, Малин Кръстев, Китодар Тодоров, Яна Титова и други.

Оператор е Андрей Андреев, продуцент на "Игра на доверие" е Яна Маринова за "Spirit Production House", изпълнителни продуценти са Мартин Макариев, Яна Маринова и Александър Сано. Това е следващият пълнометражен филм на основна част от екипа, работил по супер успешния "В сърцето на машината", който събра над 120 000 зрители и е актуалното българско предложение за наградите Оскар.

Филмът е подкрепен от Национален филмов център, разпространява се от bTV Studios.

Последвайте "Игра на доверие": Website | Facebook | Instagram

Още

 Мартин и Луиза - "диви и щастливи" с кино в сърцето

Мартин и Луиза - "диви и щастливи" с кино в сърцето

Още

Игра на доверие е: На никого няма да му пука за България, докато изкуството стои в левия ъгъл

Игра на доверие е: На никого няма да му пука за България, докато изкуството стои в левия ъгъл

 

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Неда Спасова: Премиера на български филм е наистина празник

"Не мога да опиша чувството, с което виждаш очите на зрителите след прожекцията на филма "Защото обичам лошото време", споделя актрисата

Веселин Димов: Какво е обратното на бърнаут-а или от какво "прегаря" артистът?

"Чрез IETM - най-старата и най-голяма мрежа за изпълнителските изкуства, един умален модел на света ни гостува за четири дни", категоричен е директорът на РЦСИ "Топлоцентрала"

Примата на Шведския кралски балет Десислава Стоева-Вълев: Почувствайте надеждата за балет чрез нашия танц

20 години след медала си от Балетния конкурс примата ще танцува отново на варненска сцена в камерния спектакъл по музика на акад. Васил Казанджиев в Градската художествена галерия днес

Примата Марта Петкова преди премиерата на "Надежда за балет": За мен Варна е най-балетният град в България

На 21 април в Градската художествена галерия на Варна ще бъде варненската премиера на "Надежда за балет" - камерен спектакъл по музика на акад. Васил Казанджиев

Судабе и Фаршид отвъд облаците: Общото е стремежът ни към полет в един по-добър свят

Двамата ирански художници, двойка в живота, но с различен поглед като творци, пред Нихал Йозерган специално за Dir.bg - за изложбата в галерия "Интро" и за свободата без граници

"Съседите" на Венецианското биенале: Всяко насилие на държавата засяга всеки един от нас

Българският павилион на Венецианското биенале по изкуства се открива на 19 април с проекта "Съседите", разположен в зала "Тициан" в Centro Culturale Don Orione Artigianelli