"На 27 си отворих фирмата и 30 човека работеха за мен. Фалирах, взеха ми апартамента. Продължих, и смятам, че съм бил отговорен през цялото време. Всичките отговорности и проблеми в моя живот съм ги посрещал стоически.

Знаеш ли кое е странното? На хората, като им се родят деца, стават по-страхливи - "сега имам деца, какво ще правя?".

При мен стана точно обратното. С децата си станах по-смел, въпреки отговорността, която нося за тях. Станах по-смел, защото е важно какво ще им предам в живота, на какво ще ги науча... Започнах да поемам и повече рискове, след като ги има тях на света.

В "Смело сърце" има една готина реплика. Преди първата битка излиза Уилям Уолъс и се обръща към войниците си с призив да се бият смело напред. Но те са разколебани от многочисления си противник и искат да се приберат вкъщи.

Но Уолъс им казва: Сега, ако си тръгнете, ще си почивате по къщите и най-вероятно ще доживеете до поне 80-годишна възраст...

Но ви гарантирам, че в деня преди да умрете на преклонна възраст, ще сте готови да дадете целия си живот, само за да сте отново тук, точно в тоя миг! За да можете да живеете свободно.

А днес може да умрете, но ще сте опитали!"

Аз също вярвам в това. Често казвам на всички хора, с които работя: "Пичове, дайте да опитаме, защото ще станем по на 80-90 години и толкова силно ще съжаляваме, че сме живели като страхливци и че не сме се опитали, че просто не можете да си представите!

Ще загубим апартамента, ще загубим колата - ще си купим други... Ще се оправим някак си. Защото аз вярвам, че сме кадърни хора по един или друг начин. Гладни няма да умрем...", разказва режисьорът на филма "В сърцето на Машината".

Мартин Макариев (Снимка: Иван Григоров)

Представяме ви Мартин Макариев пред Impressio:

- Толкова години се подготвяш за този филм, той е особено вълнуващ за теб... Сега, когато вече е на екрана пред публиката, как се чувстваш?
- Истината е, че камък ми падна от сърцето, тежест ми се махна от плещите.

Почти не участвам в представянето му. Не знам много от коментарите, не следя какво казват хората. Знам от колеги, от всички, че са добри или поне това стига до мен...

Луиза, жена ми, много често влиза в моя Инстаграм и поства сторита от мое име - кой какво е казал, къде какво е направил, но гледам да стоя настрана.

Много ме натовари филмът, в добрия смисъл на думата, в продължение на една-две години. И сега гледам да си почина от него.

- Казвал си ми, че не си гледаш готовите филми. Сега какво е положението с "В сърцето на Машината"?
- Не съм го гледал нито един път.

- Сериозно?!
- Нула пъти. (смее се)

Не искам да гледам филмите си, защото знам, че имат много грешки. Хиляди грешки. И не виждам защо да ги гледам и да ме натоварва това, като не мога вече да ги поправя, и само да живея с мисълта "това трябваше да е така", "онова трябваше да е по-добро".

Всеки ден сме в проекти. И знаеш ли, щастието е да можеш да правиш това, което обичаш. Аз имам късмета да снимам филми. За много кратко време, преди няколко седмици станах на 41, и имам вече 6 филма.

Снимка: Иван Григоров

Което е, вярно, щастие голямо. Но въпреки това, от една страна е щастие, от друга страна е свързано с терзание, защото живея абсолютно целия си професионален живот с мисълта, че нещо не е достатъчно добре. Така че, везните не знам накъде наклоняват.

- Ти не пътува и на турнето на "В сърцето на Машината", нали?
- Не. На нито едно турне не бях. На нито едно излъчване, не съм ходил на абсолютно нито един фестивал, на който сме спечелили. А за щастие спечелихме на много. Сега ме поканиха от Солун, и на тях им отказах също.

- Спилбърг е любим твой режисьор. Сега как реагира, когато от неговото студио те поздравиха за филма?
- Най-щастливият ми момент е това. Не че омаловажавам всичко останало, което се е случило, но толкова години да харесваш някого, да живееш в неговия кино свят - това е вълнуващо. Не знам дали лично той го е гледал или не, нямам никаква идея. Но от неговата компания да кажат, че се радват, че от Източна Европа има светлина... Половин изречение, но значи много за мен.

Излъчихме нашия филм на фестивала "Lonely Wolf London", където самите Emblin Entertainment имат акаунт и гледат всички филми, които минават оттам...
И не само те, и Fox, и Walt Disney и други... А ние на този фестивал спечелихме, мисля, че 14 награди, а за 17 бяхме номинирани....

- Смяташ ли, че "В сърцето на Машината" ще е от тия филми, които като гледаш на различна възраст, разкриват пред теб все повече и повече от посланията си?
- Вярвам, че да. Мисля, че във филма има за всеки - от 15 до 100-годишни, дето се казва. Така че, мисля, че всеки един зрител на различна възраст ще открива нови неща в този филм.

- Твоят голям син Боби гледа ли филма?
- Гледа го на премиерата, да. И като влязох вътре в залата накрая, видях синът ми да плаче сериозно на третия или четвъртия ред. Отидох да го гушна. Повече не съм го питал нищо.

- Връзката баща-син присъства много ярко във филма. На теб ти се роди син, имаш още един. Има ли това нещо общо с узряването да снимате филма след толкова години подготовка?
- Аз вярвам в две неща: историите, които искам да разказвам, са истории най-вече за силното приятелство и за силното семейство. Независимо в какъв аспект е това. Няма значение дали ще снимаш "Междузвездни войни", и там става въпрос за баща и син. Дали ще снимаш "Крамър срещу Крамър" - пак става въпрос за майка, баща и син... Това ме е вълнувало винаги.

Силното приятелство и отношенията вътре в самото семейство ми е била много много, много интересна тема. Защото вярвам, че чувствата там са най-истински. Независимо дали са положителни или отрицателни, пак са най-истински. Там няма лицемери.

Мартин Макариев (Снимка: Иван Григоров)

- Ще разкажеш ли малко повече за този бивш затворник, с когото баща ти те е запознал, и ти е разказал историята?
- За затворника не мога да ти разкажа много, по простата причина, че аз прекарах с него едни 15 минути. С него интервюто, което проведох, беше за това как той, вече пенсионер, се рехабилитира през посткомунизма като затворник, който е живял по времето на комунизма и е бил в затвора по време на комунизма.

И той ми разказа за тази случка, която е променила живота му и как той и към онзи момент черпи от нея сили, за да може да се справи някак си в този мрачен свят. Това е Бохеми, главният герой във филма.

В нашата история не искам да давам лично мнение за героите. Оставям зрителите да си създадат собствено.

- Отрязал си няколко сцени от филма. И то перфектни сцени в професионално отношение, като съдим от тази с Иглата (Христо Петков), която пуснахте онлайн... Как вземаш подобни решения?
- Аз съм човекът, който принципно реже винаги от нещата, които прави, защото вярвам, че не трябва да имаме сантименти към историята. Тя трябва да диша. Заснели сме я, тя трябва да диша.

И да намерим, като пишем сценарий една история, като я снимаме - втора, като го монтираме - трета.

На звездната премиера (Александър Пенев (продуцент), Никола Миленов (монтаж), Александър Сано (Бохеми), Борислав Захариев (сценарист), Владимир Зомбори (редник Ковачки), Мартин Макариев (режисьор) (Фотокредит: KEY Events & Communication)

Не трябва да имаме сантименти към нещата, трябва да се опитваме да ги направим максимално смислени.

- Как избра актьорите? Как се спря на Сатъра, къде срещна македонския актьор Игор Ангелов?
- Саното откри македонеца преди около година и половина. Той отиде в Македония да представя "Диви и щастливи" и там се запознал с Игор. Обади ми се по телефона и ми каза: "Сатъра е пред мен!"

Около 6-7 месеца по-късно пратих сценария на Игор. Той ми позвъня през нощта, към 3-4 часа беше, много настоятелно. Вдигнах му - говореше много развълнувано, без да се познаваме. Каза, че жена му е плакала супер дълго време на историята. Препрочели сценария 2-3 пъти през същата тази нощ. И държал да ми звънне, за да ми каже, че това е най-доброто нещо, което е чел.

Игор Ангелов като Сатъра (Фото кредит: Кристиана Пенкова - Кика)

Няколко дни по-късно направихме с него една видео връзка и едно бързо четене, наистина много бързо четене, защото, докато обсъдихме пет-десет общи неща, той седна, подготви се, погледна отстрани на камерата на лаптопа и просто се преобрази за секунди. И в тия три секунди вече знаех, че той ще е Сатъра.

- А Христо Петков как стана Иглата?
- От самото начало знаех, че ще е той. Снимали сме заедно в "Под прикритие" и когато писахме сценария, бях сигурен, че трябва да е Ицо Петков.

По едно време, обаче, когато почнахме да правим кастингите, сценаристът ми каза: "Абе, пич, от 2 години си говорим за Ицо, нали, той трябва да е, но въпреки това не смяташ ли, че е много тривиално. Може би трябва да проверим нещо, което е отвъд Ицо, да е нещо, което е коренно различно, непознато като фигура, като аура, като всичко."

Плакати: "В сърцето на Машината", реж. Мартин Макариев

И направихме две-три четения с няколко актьора. На тях беше Юли Вергов, облечен с униформата... И естествено затвърдихме, че Иглата няма как да е друг, освен Христо Петков, както сме си го представяли през последните 5 години.

- А за Юлиан Вергов като капитан Векилски имаше ли съмнения?
- С Юли Вергов ние се познавахме бегло, на "Здравей-здрасти". Виждали сме се по заведения, по премиери, къде ли не.

От 2010 г., аз ходя постоянно на театър. И съм гледал на повечето актьори почти всичките представления, да не кажа всичките. Това за мен е вид кастинг.

Като ходя много на театър гледам там всеки един актьор, и те ми остават в главата, кой за какво и къде мога да го ползвам.

Там открих Юли Вергов - като аура, като енергия, като фигура, ако щеш... Защото да гледаш актьор два часа на сцената на живо, е коренно различно нещо - да не е минал през призмата на обектива, през призмата на монтажа и така нататък. Сурово и чисто е там.

Юлиан Вергов в ролята на капитан Векилски (Източник: Форуърд Пикчърс Ентъртейнмънт)

Написахме сценария конкретно за него, обадих му се и му го изпратих. Той ми звънна 5-6 часа по-късно и ми каза: "Марто, извинявам се, но успях да го прочета само 10 пъти." Точно това му бяха думите - "само 10 пъти". "Дай да се видим!"

Това ми показа какъв дълбок професионалист е и колко сериозно приема всичко.

Видяхме се, говорихме. Юли имаше изключително много идеи, не само за неговия герой, но и за целия филм - какво, как, къде. Много от тях взехме, вътре са, вложени са във филма. Дори за монтажа имаше някои предложения, които дори не са в неговите сцени. Лично аз от Юли и от всички актьори научих много. Радвам се, че бях с тези хора, защото те просто допълниха и затвърдиха това, което аз исках да направя.

- Владимир Зомбори лесно ли избра?
- Владо Зомбори го знам още от студент, гледал съм му почти всички представления. Викнах го да играе в "Под прикритие" за една много малка роля преди 8 години.

- Още в началото имаше идея да затвориш всички актьори от "В сърцето на Машината" един месец, да не се срещат с другия свят по време на снимките?
- Имахме такава възможност, за съжаление Ковидът ни я даде. Две седмици плътно репетирахме. 14-15 дни се събирахме, в рамките на един месец го бяхме разпределили.

След това последните репетиции ги правихме на самия терен. Закарах ги на място, на едни дълги маси между струговете правихме някои четения. Исках те да видят пространството какво е, къде ще са им героите, къде ще бъдат заключени... За да могат, докато дорепетираме и докато дойде снимачният процес, да са запознати с всичко толкова добре, колкото и аз.

Не исках да има: "Аха, ама това ли е?" "Аха, ама много хубаво изглежда", нали...

Репетиция в "цеха" (Фото кредит: Кристиана Пенкова - Кика)

Затова подходих по такъв начин - "Елате да го видите, да го разберете, да го пипнете, да участвате..." Опитах се да ги вкарам максимално много в подготвителния процес, да участват във всяко нещо, и да могат да бъдат част от него.

Плакати: "В сърцето на Машината", реж. Мартин Макариев

- И не са контактували почти с никой друг?
- Идеята ни беше да не контактуваме с никого, да се прибираме вкъщи и да останем само в света на филма, докато снимаме. Поне, доколкото знам, основната част го спазиха.

- Постпродукцията как протичаше? Били сте отворени за идеи от всички, доколкото разбирам...
- Предимно сме работили Никола Миленов, който е монтажистът на филма и аз. Минавали са оттам много хора... Другият човек, който прекара с нас "150 години", е Александър Сано. Беше почти всеки ден там. Лежеше, спеше на един диван отстрани. Той даде също много хубави идеи. И продуцентът Александър Пенев също участваше...

- Твоята слабост Рембранд и Караваджо как "участваха" в творческия процес, къде е тяхното влияние?
- Много време изследвахме начина на осветление на Караваджо, на Рембранд също.

При тях светлината идва отгоре, отвисоко, от таваните. Ние много изследвахме техните картини. Искахме да постигнем сходен ефект във филма с тези маслени картини и със самата им композиция.

Отидохме да ги гледаме на живо по музеите в Австрия, за да видим това, което са направили от светлина и от цветове, и как са събрали всичко в едно. И също да изследваме композицията.

Тяхната композиция се различава от широкоформатния екран и затова се наложи да вземем всички техни картини, които са дигитализирани, и си ги направихме във формата, в който снимаме, за екран.

Събрахме една огромна палитра от картини на Караваджо и някои на Рембранд и им отделихме много време...

- А поетите - Смирненски, Вапцаров? Как присъстват те?
- Те са просто вдъхновение. Вапцаров много го харесвам. Ходил съм в музея, в къщата му. Знам стихотворенията му наизуст.

Начинът, по който тези хора са живели, начинът, по който са приемали света....

Мартин Макариев и любимият му поп арт (Снимка: Иван Григоров)

Това, което са били като хора и като морал. Вазов също много харесвам. Ние успяхме да вземем от тях вдъхновение и да го вкараме във филма.

- Историята ви е много силна. Филмът не е ли всъщност метафора за това, че може да си в затвора, образно казано, но душата ти да е свободна...
- Можеш да си навсякъде... България е едно много затворено място за съзнанието на всички хора, които са тук. Вярвам, че трябва да надскачаме себе си, трябва да сме смели. Но...

Много голяма част от българския народ има обръч в мозъка, оковани са, не смеят да прескочат себе си, не искат да видят, че може и повече, че може и да не е това, а онова...

Тази метафора важи, според мен, за целия български народ. Вярвам, че може да сме и трябва да сме много по-свободни, а ние сме ограничени, живеем под похлупак...

Някои личности, не само в киното, в театъра, в музиката, а в какво ли не, успяват да изскочат, и да имат, и да покажат тази свобода.

Снимка: Иван Григоров

Има много умни, свръхкадърни и много интелигентни хора тук, но някой трябва да ги подбутне. Защото като си свръхкадърен, свръхинтелигентен и много можещ, това не значи, че имаш знанието как да се оправиш в света. Други хора трябва да те вземат в едни шепи и да ти дадат тласък...

- Кои да са тези хора? Партийни лидери или някакви ментори?
- Дали ще са партийни лидери, дали ще са бизнесмени... Аз винаги реферирам към Америка като към една държава, която не харесвам.

Много хора ме наричат "Американеца", защото филмите ми изглеждали "американски". Първо да кажа - това са неща, които не ги гоним, това не е старание, а просто е следствие. Да, това е следствие.

Ние правим нещо по начина, по който вярваме, че трябва да го направим, и то се получава така, както го виждат зрителите.

Това не е копие, това не е като да спрем "Апокалипсис сега" и да ги следваме - "Аха, чакай сега, да направим така да изглежда!"

"Уважавам Америка заради поп културата им, заради киното и заради музиката. Заради литературата също.", казва Мартин (Снимка: Иван Григоров)

Напротив, няма нищо подобно. Така просто се получава.

Уважавам Америка заради поп културата им, заради киното и заради музиката. Заради литературата също.

Но като държава, като отношение и като място - не. Миналите две години съм имал редица предложения да ходим и да снимаме с жена ми, да живеем там, нито едно не съм приел.

- Преди време се появи пост на Луиза в социалните медии, че я караш да емигрирате... Каква беше тази история?
- Това са пълни глупости. Това са теми, за които с жена ми от много време си говорим.

Просто разсъждения в емоционален момент, така да го наречем.

Мартин Макариев и съпругата му Луиза Григорова - Макариев на звездната премиера на филма (Фотокредит: KEY Events & Communication)

Жена ми много често, докато говорим на различни теми, дори като говорим за сценарии и за други неща, това не е еднократен инцидент между нас двамата, а сто и двайстият случай, тя записва нещо без да ми каже, за да може да уловим емоцията.

Имал съм възможност да емигрирам и, да ти кажа честно, по едно време бях на ръба... Имахме възможност да живеем и да работим в Канада, в едни студия и да снимаме... По едно време много силно се замислих. Нищо по-специално, но въпреки това е правене на кино в една свободна държава...

На снимачната площадка (Фото кредит: Кристиана Пенкова - Кика)

С моите колеги преди 2 години заснех един американски филм за Peacock. The Admirer се казва, за платформата на NBC, която е като Netflix. И от там нататък започна - "Ела тук, ела тук." Намериха някакъв агент, с когото да правим продукции.

Но филми като тези въобще не са ми по душа. Не ми беше интересно, с изключение на парите, които ни даваха, нямаше нищо друго интересно.

- Значи не би емигрирал?
- Бих емигрирал, ако имам възможност да правя това, което аз искам или поне частично. Разбирам, че дори Стивън Спилбърг няма този лукс да прави апълно това, което иска, но да кажем така - поне в "кутията", с която трябва да се съобразявам, да мога някак си вътре да витая свободно. В самата "кутия".

Но за да работя за тези хора, да правя това, което те искат, и да ми дават една шапка пари, не бих емигрирал...

- Имаш вече двама сина, как се промени? Стана ли двойно по-отговорен?
- На 27 си отворих фирмата и работеха 30 човека за мен. Фалирах, взеха ми апартамента. Продължих, и смятам, че съм бил отговорен през цялото време. Всичките отговорности и проблеми в моя живот съм ги посрещал стоически.

Мартин Макариев (Снимка: Иван Григоров)

Знаеш ли кое е странното? На хората, като им се родят деца, стават по-страхливи - "сега имам деца, какво ще правя?".

При мен стана точно обратното. С децата си станах по-смел, въпреки отговорността, която нося за тях. Станах по-смел, защото е важно какво ще им предам в живота, на какво ще ги науча... Започнах да поемам и повече рискове, след като ги има тях на света.

В "Смело сърце" има една готина реплика. Преди първата битка излиза Уилям Уолъс и се обръща към армията си с призив да се бият смело напред. Но те са разколебани от многочисления си противник и искат да се приберат вкъщи.

Но Уолъс им казва: Сега, ако си тръгнете, ще си почивате по къщите и най-вероятно ще доживеете до поне 80-годишна възраст...

Но ви гарантирам, че в деня преди да умрете на преклонна възраст, ще сте готови да дадете целия си живот, само, за да сте отново тук, точно в тоя миг! За да можете да живеете свободно.

А днес може да умрете, но ще сте опитали!

Снимка: Иван Григоров

Аз също вярвам в това. Често казвам на всички хора, с които работя: "Пичове, дайте да опитаме, защото ще станем по на 80-90 години и толкова силно ще съжаляваме, че сме живели като страхливци и че не сме се опитали, че просто не можете да си представите! Ще загубим апартамента, ще загубим колата - ще си купим други... Ще се оправим някак си. Защото аз вярвам, че сме кадърни хора по един или друг начин. Гладни няма да умрем..."

Мартин Макариев (Снимка: Иван Григоров)

- Мислил ли си какво съкровено желание би поискал да ти изпълни спасената птица, въпрос, който задаваш на своите герои във филма?
- Аз какво бих поискал?! Е, виж, това е много интересно. Не съм се замислял. Аз съм много скромен на желания, никога не искам нищо за себе. Вярвам, че абсолютно всичко имам и съм много щастлив с това, което имам.

Наистина, нищо повече не ми трябва, освен креативна свобода, която си пожелавам. Пожелавам я и на всички хора, които правят каквото и да било, свързано с изкуство. Може би това бих поискал - креативна свобода...

- Желая ти да я имаш!

Мартин Макариев (Снимка: Иван Григоров)

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА