Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ненчо Илчев: Чувствам Стефан Данаилов като баща

ТРИ ИСТОРИИ НА...

Ненчо Илчев: Чувствам Стефан Данаилов като баща

Като студенти никога не ни е спрял от нищо. Казваше: "Аз трябва да ви продам!"

Снимка: BulFoto

2012 г. Преди да отпътува на турне с "Комиците" (Снимка: BulFoto)

С Мастера и Евтим Милошев

Популярният актьор и маг Ненчо Илчев е роден в с. Момчиловци, Смолянско. Трудно е да се повярва, че актьорът с най-добрите очи и сърце, невинно и добро като на дете, на 3 май стана на цели 45 години.

Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на Стефан Данаилов. В края на 90-те години участва в предаването "Спукано гърне" по БНТ, където е водещ и показва фокуси. От 1997 г. работи в Театъра на българската армия. Участвал е в над 20 спектакъла, сред които "Дон Кихот" на Александър Морфов, "Майсторът и Маргарита" и "Комедия на слугите" на Теди Москов и др. Поканен е от Любо Нейков в комедийното шоу "Комиците" по bTV.

През 2006 г. печели наградата "Иван Димов" за млад актьор за ролята му на Габриел Кънчев в спектакъла "Ножица-трепач". Ненчо Илчев е отец Григорий в култовия сериал "Столичани в повече".

2012 г. На представянето на книгата за Стоянка Мутафова "Една фурия на 90" (Снимка: BulFoto)

Ето трите истории на Ненчо Илчев.

I

Мистър Сенко ми разкри 10 свои фокуса, малко преди да умре



Малкият Ненчо мечтае да стане илюзионист (Снимка: Личен архив)

"Бях някъде в 5-ти клас. Излезе по вестниците, че Мистър Сенко прави 80 години. И пишеше адреса му: бул. "Георги Трайков" 37 , сега "Черни връх". Реших да му напиша писмо. Най-подробно по детски му написах, че искам да стана илюзионист, попитах го какво трябва да правя, поканих го на гости в Момчиловци... След една седмица, няма да забравя, баща ми каза: "Виж какво си получил!". Още си пазя писмото. На плика пишеше: "От народния артист мистър Сенко до Ненчо Илчев". Направо онемях! Отворих го. Мистър Сенко ми пишеше: "Драги Ненчо, не мога да ти дойда на гости, аз съм вече възрастен. Но когато ти решиш - заповядай в София." Не мога да ти опиша какво детско вълнение изпитах в този момент! И досега, като си го спомня, настръхвам! Това да ми се случи в Момчиловци на мене, не можех да повярвам! И, разбира се, още пролетната ваканция нашите ме качиха на колата и дойдохме в София, намерихме къщичката на Мистър Сенко. Тя беше между блоковете - една кокетна, мъничка, точно като къщичката на Хензел и Гретел. А аз бях събрал 10-ина фокуси, за да му ги покажа, в ръцете си държах кутия шоколадови бонбони...

 

Позвънихме. Очаквах, че ще се покаже някакъв голям човек - с пелерините, с шапките!.. За моя изненада, на вратата се появи едно дребно човече - с ризка и пуловер, приличаше малко на Йода, и ме попита сопнато: "Какво искаш?" Казвам: "Търся Евстати Христов!". А той: "Аз съм!". Обяснявам, а баща ми през това време стои зад мен: "Аз съм от Момчиловци, писах ви писмо, вие ми отговорихте и ме поканихте..." А той ме прекъсна: "Ами ти знаеш ли аз на колко хора отговарям!..." Направо ме разби! Подавам му кутията с шоколадовите бонбони и не знам какво да кажа. Промълвих: "Ама аз идвам от много далече..." И мистър Сенко като осъзна, че идваме чак от Смолян само заради него, ни покани: "Не ми е добре, но хайде, хайде, влизайте!..."

С реквизит на Мистър Сенко

Седнахме с майка ми и баща ми в двора, където имаше едно шадраванче, статуя и един пилон, на който Мистър Сенко на всеки празник вдигаше българското знаме и пускаше химна. Първо аз показах моите фокуси, а той всеки път махаше с ръка и казваше: "Проста работа, проста работа!" Беше много директен. Но после започна той да ми показва фокуси и да ги разкрива, което беше уникално. Той на никого не е разкривал фокуси, освен на учениците си, но за това винаги е искал пари. На нас не ни поиска, а ми разкри поне 10-ина фокуси. Стояхме около 2 часа. Наскоро след това той почина", спомня си любимецът на зрителите. 

                                                     
II

Приятел ми призна: "Срам ме беше от теб как ходиш като някакъв клоун!"


"Мой любимец беше Васил Найденов. Гледах го в забавните програми по единствената тогава телевизия. Майка ми намери шивачка, която ми уши точно като костюма на Васил Найденов - бял на цвят, с панталони шалвар, с един пояс, с една жълта фланелка, със златен пискюл и със златни военни копчета. Толкова съм го харесвал, че съм мислил, че мога да го нося в живота!... Като дойдох в София да уча зъботехника, реших да изляза да се разходя из града за първи път. "Барнах" се с този костюм. Звъннах на хазяина да му кажа, че излизам. Той отвори вратата, видя ме и с потрес и ужас бързо затвори вратата! Не можеше да повярва на очите си какво вижда! Представяш ли си колко нелепо съм изглеждал?! Отидох до къщата на Сенко, после отидох да видя къде се намира ВИТИЗ.

Със съпругата си, актрисата Зорница Маринкова, дъщеря на солиста на "Диана Експрес" Илия Ангелов

И вървя по "Раковски" към "Свети Александър Невски", а насреща ми едни военни. Като се разминахме, чух да казват зад гърба ми: "Е*ах ти военният!" Този костюм го носих известно време и като студент по зъботехника. Имах приятел и колега Жоро, който, като се прибирахме от училище, ме водеше по малките улички зад Александровска болница, за да не минаваме през "Патриарха". След години ми призна: "Срам ме беше от теб как ходиш като някакъв клоун!...". Отидох с този костюм и на концерт на Васил Найденов. Купих си билет на първия ред. Изведнъж той излиза да пее и виждам, че е със същия костюм, с какъвто съм и аз - едно към едно. Много учудено ме изгледа, като отидох за автограф. След години станахме много близки приятели и много сме се смели", разказва "лудата" си история актьорът.

III                

Отървах се без логопед от родопския си диалект

"След гимназията в Смолян трябваше да карам УПК-а, за да придобия някаква професия, и аз записах зъботехника. Това беше начинът да дойда в София. Исках да вляза във ВИТИЗ. Тогава беше така - за 15 места кандидатстваха 3000 човека. А аз бях с ужасяващо силен родопски диалект. Запознах се с Хери, който ми каза: "Ела при мен, ще те науча да правиш фокуси!" Беше 1989 година, точно промените. Той беше бижутер и илюзионист. Правеше едни гривнички, плетени, от медна тел. Започнах да правя такива гривнички и да ги продавам в подлеза на ЦУМ, а той ме учеше на фокуси. Нямах пари и Хери ми беше направил едно тефтерче, в което записваше - на 6 продадени гривни - 1 чертичка. И ми каза: "За 25 чертички ще ти разкривам по едни фокус". Пари не ми даваше.

Отец Григорий в "Столичани в повече"

Продавах гривнички и учех фокуси. Ръцете ми бяха станали целите в мазоли. После започна и да ми подарява. Цяла нощ седяхме в подлеза, беше много студено, но желанието ми беше огромно. Хери ми измисли един номер, с който се явих се при Орфи и той ми даде 1-ва степен за илюзионист. Говорех в началото на родопски диалект. Премахнах го с течение на времето в София. Не съм ходил на логопед или нещо подобно. Родопският диалект не е такъв като русенския или бургаския, за да остава винаги мъничко от него, по-бързо се маха. "Цяла нощ не съм мигнал!" на родопски е "Осовнах опулен". "Рипнала бабулька на варгулька" означава "Скочила буболечка на камък". Казват, че родопският диалект е най-близък до старобългарския...
С Албена Павлова на турне

Скъсаха ме на изпита във ВИТИЗ първата година. Аз не мога да пея. Но записах пантомима при Васил Инджев. Тогава бях в един клас с Краси Аврамов, с Иван Бърнев... Краси беше много добър пантомимист, той после започна да се занимава с пеене. Бяхме много близки приятели. Следващата година клас вземаше Стефан Данаилов. Познавах се с почти всички от първия му випуск. Ходех непрекъснато с тях. Силвия Лулчева е един от най-близките ми приятели и до днес. Тя много ми е помагала. По онова време Силвия беше гадже на Слави Трифонов Той идваше също в нашата компания с една цигулка. Обикаляхме по купони заедно. Слави продаваше мартеници в подлеза на ЦУМ, аз пък - медните гривни на Хери. Влади Въргала тогава беше по-известен от Желю Желев. Пътувах с него по халтури. Той играеше Въргала, а аз правех фокуси. За първи път виждах толкова харесван и обичан човек.

2015 г. Забавлява с фокуси членовете на журито на фестивала "Бургас и морето" Стефан Димитров и Митко Щерев (Снимка: BulFoto)

С Любо Нейков (Асистенката Ненка) в "Комиците" (Снимка: BulFoto)

Те ме запознаха със Стефан Данаилов, водеха ме у тях на гости. На другата година ме взе в класа си. Стефан ме хареса веднага след като се запознахме. Прие ме, въпреки че пак не можех да пея. Стефан е уникално добър човек! През 1991-1992-а - най-бедните години, ни водеше с него по участия, пробутваше ни за някакви малки ролички да изкараме някакви пари, пускаше ни да снимаме, никога не ни е спрял от нищо. Казваше: "Аз трябва да ви продам!". И успя. Всички негови студенти работим - Ани от "Шоуто на Канала", Стефания Колева, Асен Блатечки, Август Попов, Влади Въргала, Силвия Лулчева, Карла Рахал, Башар Рахал... Не допускаше да има скандали. Спомням си, бяхме в 3-ти курс и репетирахме една пиеса с асистента ни Ивайло Христов.

С Деси Добрева на турне на "Комиците" (Снимка: BulFoto)

2008 г. На пресконференция преди турне на "Комиците" (Снимка: BulFoto)

Идва той сутринта рано, а нас половината ни няма. Ядоса се и си тръгна. Ивайло срещнал Стефан по коридора и му казал. Той дойде при нас - кара ни се, кара ни се, кара ни се... Към 11 часа вика: "Хайде да ви водя на обяд!" Заведе ни в един ресторант - седнахме на кебапчета и вино. После напазарува, заведе ни у тях всичките, приключихме в 2 часа през нощта. Имаше ни като деца. На него не можеш да му се обидиш - той дори да те псува, виждаш, че зад това стои обич! Като бях в 3-ти курс, бях влюбен в едно момиче - първата ми голяма любов и голямо разочарование. Отидох при него за съвет. Той ме прегърна и ме успокои. Чувствам го като баща и досега.

С Христо Гърбов на Годишните награди на фондация "Енчо Керязов" (Снимка: BulFoto)

Обичам го и него, и съпругата му Мария обичах много. Стефан лесно можеше от "червен" да стане "син", но не го направи. Много хора се отдръпнаха от него. Предаваха го такива, на които дори е помагал... Много обичаше Мария, бяха много хубаво семейство. И аз обичах Мария, а и тя много ме обичаше, много често си говорехме на всякакви теми. Последния път се уговорихме, че ще ни дойдат на гости, но тя не след дълго почина", връща лентата назад Ненчо.

Валерия КАЛЧЕВА

 

Коментирай 0

1/1

Снимка: BulFoto

Отец Григорий в "Столичани в повече"

Заедно с Албена Павлова в комедийния спектакъл "Покер"

С Руслан Мъйнов в "Столичани в повече"

С Любо Нейков в "Комиците"

2012 г. Преди да отпътува на турне с "Комиците" (Снимка: BulFoto)

Със съпругата си, актрисата Зорница Маринкова, дъщеря на солиста на "Диана Експрес" Илия Ангелов

С Албена Павлова на турне

С Мастера и Евтим Милошев

С реквизит на Мистър Сенко

Ненчо Илчев (Снимка: BulFoto)

2015 г. Забавлява с фокуси членовете на журито на фестивала "Бургас и морето" Стефан Димитров и Митко Щерев (Снимка: BulFoto)

2012 г. На представянето на книгата за Стоянка Мутафова "Една фурия на 90" (Снимка: BulFoto)

2014 г. На поклонението на големия Димитър Коклин (Снимка: BulFoto)

С Любо Нейков (Асистенката Ненка) в "Комиците" (Снимка: BulFoto)

Малкият Ненчо мечтае да стане илюзионист (Снимка: Личен архив)

С Христо Гърбов на Годишните награди на фондация "Енчо Керязов" (Снимка: BulFoto)

С Деси Добрева на турне на "Комиците" (Снимка: BulFoto)

2008 г. На пресконференция преди турне на "Комиците" (Снимка: BulFoto)

Календар

Препоръчваме ви

Актьорът Ники Станоев: Аз съм сериозен винаги, просто хората ми се смеят

Успехът идва при теб тогава, когато доставяш удоволствие

Татяна Лолова и нейните "Дневници & делници" (галерия)

Обичаната от всички актриса представи пред почитатели в клуб "Перото" втората си автобиографична книга

Шоколади "Гайо" - какаото обича Пловдив

"Всички имаме нужда от емоция, от смисъл, от преживяване както в нещата, които правим, така и в тези, които консумираме", казва магьосникът на шоколада

Еротичните рисунки на японския идол Кацусика Хокусай

Художникът е оставил над 30 000 картини, ескизи и гравюри