ГОЛЕМИТЕ ВАЯТЕЛИ
Първата дупка, направена през парче камък, е откровение
"Всичките най-добри скулптури, които познавам, са едновременно абстрактни и фигуративни", казва Хенри Мур
Автор : / 2160 Прочита 0 Коментара
Хенри Мур
Колаж: Петя Снимки: Getty Images
"Скулптурата е изкуство на откритото... Предпочитам едно мое произведение да стои в пейзаж - почти всеки пейзаж - отколкото в или върху най-красивата сграда, която познавам", казва Хенри Мур
40 години от смъртта на големия скулптор
Хенри Спенсър Мур (30 юли 1898-31 август 1986) е английски скулптор и художник, една от най-значимите фигури в модерното изкуство на XX век. Известен е преди всичко с монументалните си полуабстрактни бронзови скулптури, които хармонично съчетават човешката фигура с органични форми, вдъхновени от природата.
Творбите му - често легнали женски фигури, майки с деца или семейни групи - са поставени на публични места по целия свят и въплъщават хуманистичен поглед към човешкото тяло и пейзажа.
Мур е роден в Касълфорд, малко минно градче в Йоркшир, като седмо от осемте деца на Реймънд Спенсър Мур, миньор и по-късно подмениджър на мина и Мери Бейкър. Семейството е скромно, но бащата, самообразован социалист, насърчава децата към образование. Още като дете Мур проявява интерес към скулптурата - според спомените му, на около 11 години, след като чува за Микеланджело, решава, че иска да стане скулптор.
Британският скулптор Хенри Мур (1898 - 1986) докосва бронзова фигура на седнал воин с щит, която е създал за град Флоренция
Снимка: Getty Images
Хенри Мур (1898 - 1986) със своята скулптура „Изправена жена“ на откриването на първата му самостоятелна изложба, проведена в галерия „Уорън“ в Лондон, 9 февруари 1928 г.
Снимка: Getty Images
Въпреки желанието си, той първо се обучава за учител, както настоява баща му.
По време на Първата световна война доброволно се записва в армията. През ноември 1917 г., в битката при Камбре, е отровен с газ и е сред малцината оцелели от неговия батальона.
След възстановяването си служи като инструктор по физическа подготовка. Военният опит, особено срещата със смъртта и раняването, по-късно намира отзвук в някои от по-драматичните му творби.
Британският художник и скулптор Хенри Мур
Снимка: Getty Images
След войната, с грант за бивши военнослужещи, постъпва в Художественото училище в Лийдс (1919), където става първият редовен студент по скулптура. Там се сприятелява с Барбара Хепуърт.
През 1921 г. печели стипендия за Кралския колеж по изкуства в Лондон. В британските музеи Британския музей, Виктория и Албърт изучава "примитивното" изкуство - африканско, шумерско.
Образи и отражения: Васка Емануилова – между модела и скулптора
Особено силно влияние оказва ацтекската скулптура "Чакмул" - легнала фигура, която става прототип на една от основните му теми.
През 1924-1925 г. пътува до Италия с пътешественическа стипендия, където е впечатлен от Джото, Мазачо и Микеланджело, но предпочита неевропейските традиции.
През 1929 г. се жени за Ирина Радецки, студентка по живопис. Дъщеря им Мери се ражда през 1946 г.
Хенри Мур (1898 - 1986) с една от женските си фигури
Снимка: Getty Images
В началото на 20-те години Мур възприема "директното резбарство" - работа директно върху камък или дърво, без предварителни модели от глина, като уважава "истината на материала" (truth to materials). Това го сближава с Якоб Епщайн, Константин Бранкузи и други модернисти.
Първата му самостоятелна изложба е през 1928 г. в Лондон. Същата година получава първата публична поръчка - релефът "Западен вятър" за сградата на Лондонския транспорт.
Ноември 1953 г.: Британският скулптор Хенри Мур (1898 - 1986) се възхищава на своята „Легнала фигура“, създадена за Фестивала на Великобритания и сега разположена в градината му в Пери Грийн, близо до Мъч Хадам, Хартфордшир
Снимка: Getty Images
През 30-те години Мур е сред водещите авангардни скулптори в Европа. Участва в групи като Seven and Five Society и Unit One, експериментира с абстракция и сюрреализъм, дори е в организационния комитет на Международната сюрреалистична изложба в Лондон през 1936 г., но никога не се отдалечава напълно от фигуративността.
Основните му теми - майка и дете и легнали фигури - се повтарят през целия му живот. Фигурите му често са пронизани от кухини ("дупки"), които създават взаимодействие между маса и пространство, вдлъбнато и изпъкнало, тяло и пейзаж.
Формите са органични, биоморфни - напомнят кости, раковини, камъни, хълмове.
По време на Втората световна война ателието му е бомбардирано и семейството се премества в Пери Грийн, Хартфордшър, където живее до края на живота си. Като официален военен художник Мур създава известните "Shelter Drawings" - рисунки на лондончани, скрити в метрото по време на Блица.
Хенри Мур (1898 - 1986) с дъщеря си Мери и новородения ѝ син Гъстън Спенсър, 15 февруари 1977 г.
Снимка: Getty Images
Тези работи му носят широка популярност. След войната кариерата му достига международен връх. Ретроспектива в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк (1946), Международна награда за скулптура на Венецианското биенале (1948), поръчки за ЮНЕСКО в Париж, Фестивала на Великобритания, Линкълн сентър в Ню Йорк и много други.
От 50-те години все повече работи с бронз (чрез отливки), което позволява по-големи размери и серии. Стилът му става по-монументален, а формите - все по-абстрактни, макар и винаги свързани с човешкото.
Композиторът Бенджамин Бритън, администраторът на фестивала в Алдебург Стивън Райс и скулпторът Хенри Мур стоят пред фестивалната зала в Алдебург, Съфолк, 19 май 1967 г.
Снимка: Getty Images
Мур успява да направи модернизма достъпен и емоционално въздействащ. Скулптурите му съчетават сила и нежност, абстракция и хуманизъм, индивидуалното тяло и универсалния пейзаж. Те предизвикват усещане за вечност и органична жизненост. Много от тях са замислени да стоят на открито, сред природата, където взаимодействат със светлината, сенките и околната среда.
През 1977 г. основава Фондация "Хенри Мур", която продължава да поддържа наследството му. Умира на 31 август 1986 г. в Хартфордшър на 88-годишна възраст. Днес творбите на Мур могат да се видят в музеи, паркове и обществени пространства по целия свят. Той остава символ на британския модернизъм и на скулптурата, която говори едновременно за тялото, природата и човешката устойчивост.
„Водна паша“ на скулптора Павел Койчев ще се появи в Южния парк
Влиянието на сюрреализма върху Хенри Мур е важно, макар и не доминиращо, и се проявява най-силно през 1930-те години - най-експерименталния период в творчеството му. Мур никога не се превръща в ортодоксален сюрреалист, но движението му дава ключови идеи, които обогатяват стила му и остават трайни в по-късните му работи.
През края на 20-те и началото на 30-те години Мур редовно пътува до Париж, където се среща с Алберто Джакомети, Пабло Пикасо, Андре Бретон и други. Той се сближава с британските авангардни кръгове - участва в групата Unit One, основана от Пол Неш през 1933 г., и в Seven and Five Society заедно с Барбара Хепуърт и Бен Никълсън.
През 1936 г. Мур е член на британския организационен комитет на Международната сюрреалистична изложба в Лондон (New Burlington Galleries), заедно с Пол Неш, Роланд Пенроуз и Хърбърт Рийд. На изложбата са показани няколко негови творби. Той също подписва сюрреалистични декларации, включително "Declaration on Spain" срещу политиката на ненамеса в Гражданската война в Испания.
Хенри Мур по време на работа
Снимка: Getty Images
Въпреки това Мур поддържа дистанция - според някои източници скоро след изложбата изоставя по-тясната си ангажираност със сюрреализма и се връща към модернистично-фигуративния си път.
Сюрреализмът въздейства върху Мур по няколко ключови начина: Биоморфни форми и органична абстракция. Движението насърчава интерес към форми, които наподобяват живи организми, кости, раковини, камъни и амебовидни структури, без да са буквални изображения. Критикът Джефри Григсън дори използва термина "биоморфизъм" във връзка с Мур, описвайки го като художник, който работи "между съзнателното и несъзнателното". Това се вижда ясно в творби като Composition (1932) и по-късните stringed figures.
Фрагментация и метаморфоза на човешката фигура. Сюрреализмът, особено чрез Джакомети, предлага идеята да се разглобява тялото, да се разпръсква хоризонтално и да се редуцира до съществени елементи.
Класически пример е Four-Piece Composition: Reclining Figure (1934) - фигурата е разчленена на четири части, разположени хоризонтално върху основата.
Британският художник и скулптор Хенри Мур
Снимка: Getty Images
Сюрреализмът подчертава ролята на несъзнателното, сънищата и трансформациите. Мур възприема идеята, че добрата скулптура трябва да съдържа едновременно абстрактни и сюрреалистични елементи - "ред и изненада, интелект и въображение, съзнателно и несъзнателно". Той практикува и форми на автоматизъм в рисунките си, особено в т. нар. Transformation Drawings, където естествени обекти (камъни, кости) се превръщат във фигури.
Отворени форми и взаимодействие маса-пространство. Сюрреалистичният интерес към двусмислеността и преходите помага на Мур да развие характерните "дупки" в скулптурите, при които пространството прониква в масата и обратно.
Британският художник и скулптор Хенри Мур
Снимка: Getty Images
В творби като Bird Basket (1939) биоморфната форма се комбинира с геометрични елементи (струни), което показва как Мур смесва сюрреализъм с конструктивизъм. По-късно, в сериите Helmet и в някои военни рисунки, се усеща "потъмнялото въображение" на сюрреализма, свързано с тревогите на епохата.
Мур обаче не приема пълно сюрреалистичните принципи на "чисто психическо автоматизъм" или шокиращите колажи от несвързани обекти.
Той остава верен на директното резбарство, на "истината на материала" и на хуманистичната човешка фигура. Сюрреализмът за него е инструмент за освобождаване на въображението, а не идеология.
Влиянието не изчезва след 1936-1937 г. Биоморфните трансформации между тяло и пейзаж, фрагментацията и психологическата наситеност остават част от зрелия стил на Мур. Те му позволяват да създава скулптури, които са едновременно модерни и архетипни, абстрактни и емоционално достъпни.
Сюрреализмът действа като катализатор в най-радикалния период на Мур. Той разширява формалния му речник и задълбочава психологическото измерение на творбите, без да го отклони от основната му линия - органичния хуманизъм, вкоренен в човешкото тяло и природата.
Хенри Мур със своята скулптура „Седяща жена“ в студиото си „Хогландс“ в Пери Грийн, близо до Мъч Хадам, Хартфордшир, Англия, 28 септември 1977 г.
Снимка: Getty Images
Колегите и съвременниците на Хенри Мур говорят за него със смесица от възхищение, признание за историческата му роля и понякога с критична дистанция или съперничество.
Мненията се променят с времето - от ранна подкрепа в 30-те години до усещане за "бащинска фигура", която по-младите художници трябва да преодолеят.
Хърбърт Рийд, критик, поет и близък приятел, през 1931 г., след посещение в ателието на Мур, Рийд пише ентусиазирано писмо, а по-късно в рецензия заявява, че "изкуството на скулптурата е мъртво в Англия от четири века; еднакво без преувеличение мисля, че то е преродено в творчеството на Хенри Мур".
Той пише първата монография за Мур (1934) и го представя като художник, който възражда скулптурата чрез органични форми и връзка с природата. Рийд вижда в работите му "форми, жизненоважни за живота на човечеството".
Британският художник и скулптор Хенри Мур с череп на слон в студиото в дома си, Хогландс, в Пери Грийн, Хартфордшир, Англия, 1969 г.
Снимка: Getty Images
Антъни Каро бивш асистент на Мур и водещ скулптор от следващото поколение, пише през 1960 г.: "Всички студенти по скулптура са му задължени и всички в един или друг момент от кариерата си са повлияни от творчеството му; той предоставя азбука и дисциплина, в която да започнат да се развиват."
Каро признава, че Мур е отворил пътя за британската скулптура да бъде вземана насериозно на международно ниво, но също отбелязва, че поколението му "ненавижда идеята за бащинска фигура" и че качеството на творбите му варира.
Мур често е описван като достъпен и щедър. Един колега си спомня посещения в дома му в Мъч Хадъм, където Мур гостувал на чай и разговори за формите, които обичал.
С Барбара Хепуърт, приятелка от студентските години в Лийдс и Лондон, отношенията са сложни - приятелски, но и конкурентни. Те споделят общи влияния и работят в сходна биоморфна посока, но Мур понякога е критичен.
Според дневниците на Джон Ротенщайн (директор на Тейт), през 1945 г., когато Тейт обмисля покупка на дървена скулптура на Хепуърт, Мур казва: "Ако скулптурата беше нищо повече от това, би била бедна работа." Творбата е отхвърлена, а същата година галерията купува седем скулптури на Мур.
По-късните поколения често виждат в Мур доминираща, почти задушаваща фигура. През 1967 г. група водещи британски художници пишат писмо до The Times, в което се дистанцират от него и от институционалното му превъзходство. Някои го наричат "нежелан чичо" или дори "Хайнрих Мур" (с ироничен тон).
Американският критик Клемент Грийнбърг е остро критичен: нарича Мур "второстепенен художник", чиито най-добри работи са преди 1940 г., и го описва като "баща-генератор, но не лидер, нито дори пример".
Хенри Мур (1898 - 1986) работи в студиото си в Пери Грийн, Хартфордшир, около юли 1973 г.
Снимка: Getty Images
Джон Бъргър и други британски критици също посочват слабости в по-късното му творчество.
Много негови колеги признават, че Мур "отвори вратата" за модерната британска скулптура и й даде международна тежест. Той е възприеман като човек, който комбинира авангард с достъпност и хуманизъм. В същото време успехът му и статутът му на "национално съкровище" предизвикват реакции на отхвърляне от страна на по-младите, които искат да се освободят от сянката му.
Виждат го като пионер и майстор, който е едновременно вдъхновение и препятствие - фигура, без която британската скулптура на XX век би изглеждала съвсем различно.
Днес се прощаваме със скулптора Ставри Калинов
Какво казва скулпторът Хенри Мур - за скулптурата, формата, природата и ролята на художника.
"Скулпторът е човек, който се интересува от формата на нещата, поетът - от думите, музикантът - от звуците."
"Скулпторът е човек, обсебен от формата и очертанията на нещата, и не става въпрос само за формата на едно конкретно нещо, а за формата на всичко и всяко нещо."
"Всяка форма, всяка частица естествена форма, животни, хора, камъчета, раковини, каквото и да е - може да ти помогне да направиш скулптура."
Британският художник и скулптор Хенри Мур по време на работа
Снимка: Getty Images
За "дупките" и пространството
"Първата дупка, направена през парче камък, е откровение. Дупката свързва едната страна с другата, правейки я веднага по-триизмерна. Самата дупка може да има толкова смисъл на форма, колкото и плътната маса."
"Скулптурата във въздуха е възможна, когато камъкът съдържа само дупката, която е замислената и обмислена форма."
Отляво надясно, сър Кенет Кларк (1903 - 1983), Джени Лий (1904 - 1988), министър на изкуствата, и скулпторът Хенри Мур (1898 - 1986) на предпремиера на новия телевизионен сериал на BBC2 „Цивилизация: Личен поглед от Кенет Кларк“ в Националния филмов театър във Ватерло, Лондон, 20 февруари 1969 г
Снимка: Getty Images
За материала и "истината на материала"
"Всеки материал има своите индивидуални качества. Само когато скулпторът работи директно, когато има активна връзка с материала, материалът може да участва в оформянето на идеята."
"Ако скулпторът не вдъхне живот на материала си - камък, дърво или бронз - според мен той се провалил, независимо от естетическите си теории."
Хенри Мур
Колаж: Петя Александрова/Снимки: Getty Images
За абстракцията и фигуративността
"Всичките най-добри скулптури, които познавам, са едновременно абстрактни и фигуративни."
"Яростният спор между абстракционистите и сюрреалистите ми се струва напълно ненужен. Цялото добро изкуство е съдържало както абстрактни, така и сюрреалистични елементи, точно както е съдържало класически и романтични - ред и изненада, интелект и въображение, съзнателно и несъзнателно."
За природата и жизнеността
"Наблюдението на природата е част от живота на художника; то разширява знанието му за формата, поддържа го свеж и го предпазва да работи само по формула, и подхранва вдъхновението."
"Когато едно произведение има тази мощна жизненост, ние не свързваме с него думата "красота". Красотата в по-късния гръцки или ренесансов смисъл не е целта на моята скулптура."
"Скулптурата е изкуство на откритото... Предпочитам едно мое произведение да стои в пейзаж - почти всеки пейзаж - отколкото в или върху най-красивата сграда, която познавам."
За ролята на изкуството
"Да бъдеш художник означава да вярваш в живота."
"Защото едно произведение не цели да възпроизвежда естествените външни белези, то не е бягство от живота - а може да бъде проникване в реалността... израз на значението на живота, стимул за по-голямо усилие в живеенето."
Мур винаги настоява, че формата трябва да има "сила отвътре", а не да бъде само външно оформена.
Болест и измама съкращават дните на уникален художник
Луис Армстронг: Има два вида музика - добра и лоша. Аз свиря добрата
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}