ДОКУМЕНТАЛИСТИКА

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

Режисьорите на филма "Понеделник сутрин", определян като един от най-добрите в българското кино, имат тъжна история - филмите им не се разпространяват по време на социализма, а след падането на Берлинската стена те нямат нито един филм

Автор : Юлия Владимирова / 22 октомври 2020 / 11:54 5091 Прочита 0 Коментара

Адела Пеева е една от онези смели жени-режисьорки в българското кино, които успяват да намерят не само силни истории, които ни преобръщат, но и незнайни човешки съдби, които се превръщат в документ на историята.

Последният ѝ филм е свързан с проблемите и нерадостната съдба на режисьорската двойка Ирина Акташева и Христо Писков, режисьори на филма "Понеделник сутрин" (1966), чието излъчване на територията на страната е било спряно. Какви са причините за спирането му - идеологически или вътрешни интриги? Това е темата на разговора ни с Адела Пеева.

Адела Пеева (Снимка: София Филм Фест)

Родена е в Разград. Завършва кино и телевизионна режисура в Академията за театър, филм, радио и телевизия в Белград през 1970 година. Работи за телевизионни програми като режисьор в бивша Югославия. След завръщането си в България, работи в Студия за документални филми "Време" и реализира над 50 филма. "Майки" (1981), удостоен с награда "Сребърен Ритон", и "В името на спорта" (1983), носител на Наградата на критиката на Националния фестивал за неигрални филми "Златен Ритон" в Пловдив, са забранени от властите и излизат на екран едва след промените през 1989 г. Сред многобройните ѝ документални филми е и игралният - "Съседката" (1988)

След 1991 година режисьорката създава продуцентска къща "Адела Медия", която реализира над 30 документални филма с партньори от Германия, Холандия, Швейцария, Финландия, Дания, Белгия, Швеция и Турция и телевизионните канали ZDF/ARTE, RBB/ARTE, RTBF, WDR, YLE/TV1, TV-Facta, Synevizion Film. Сред тях са "Къща върху камък, къща върху пясък" (1998) и "Излишните" (1999). Със сигурност едно от най-емблематичните заглавия с авторския подпис на Адела Пеева е филмът "Чия е тази песен?" (2003) - копродукция на България, Германия, Белгия, Финландия, Дания и Холандия, получил номинация на Европейската филмова академия за най-добър документален филм за 2003 година. "Чия е тази песен?" е представен в програмите на 50 международни филмови фестивали, между които "Трайбека" в САЩ и IDFA в Холандия, отличен е със 17 национални и международни награди. Голям е успехът и на следващия филм на режисьорката - "Развод по албански" (2007), с над 30 фестивални участия у нас и в чужбина, удостоен с 12 награди.

През 2010 година Адела Пеева завършва филма "Кметът", (носител на Наградата на град София за ярко постижение в областта на киното, Награда за режисура на фестивала "Златен ритон", Наградата за най-добър документален филм на Българската филмова академия), а през 2013 година е готов "В търсене на Списаревски". През 2011 година Адела Пеева е специален гост на Фестивала в Кан, като един от 20-те изтъкнати европейски режисьори, поканени за честването "20 години програма МЕДИА". Адела Пеева е носителка на ордените "Стара планина" I степен и "Кирил и Методий" I степен за значим принос за развитието на културата и изкуството.

Българската документалистка е член на Европейската филмова академия (EFA) и на Изпълнителния комитет на Федерацията на Европейските режисьори (FERA). Била е член на журита на фестивали в Кан, Берлин, Локарно, Сараево, Мумбай и Европейската филмова академия за документално кино. През 2012 г. Адела Пеева е удостоена с орден "Златен век" за цялостен принос към българското кино и култура. През 2015 г. Адела Пеева създава сайт, посветен на жените режисьори в българското игрално кино www.jeni-bg-kino.com.

През 2018 г. филмът ѝ "Да живее България" предизвика големи дебати в публичното пространство, свързани с въпроса дали и как се възражда национализмът в България.

Най-новият филм на документалистката е "Мълчание с достойнство" за нерадостната кино съдба на режисьорската двойка Ирина Акташева и Христо Писков. Филмът беше представен на София Филм Фест, а сега предстоят прожекции и на кино-литературния фестивал "Синелибри". Следващата му прожекция е на 25 октомври в "Евросинема", а за всички останали, можете да се информирате тук. Екипът на филма ще представи лично "Мълчание с достойнство" на 6 ноември в кино "Одеон".

- Г-жо Пеева, кое точно Ви провокира към историята за нерадостната съдба на режисьорската и съпружеска двойка Христо Писков и Ирина Акташева?
- Главният "виновник" за да реша да правя този филм е Ирина Акташева. Бях впечатлена от невероятно силната й личност, нейната прямота и откровеност. Вярвах ѝ, съчуствах ѝ и се възхищавах от издържливостта и безкопромистността на тази творческа и семейна двойка в отстояване на творческите си и житейски принципи. Бях любопитна да разбера как се е случвало това и да го разкажа на хората.

А как стигнах до Ирина, или по скоро как попаднах на нея: Подготвях сайт за жени-режисьорки в българското игрално кино и във връзка с това отидох при нея за интервю. Знаех, че тя вече не даваше интервюта, но ме прие. След повече от 3 часа разговор си тръгнах от тях и вече знаех, че ще направя този филм.

Интервюто което взех се оказа безценно. Реализацията на филма се забави с повече от година - липсваше финансиране от Националния филмов център - а през това време за съжаление тя почина.

Ирина Акташева и Христо Писков по време на снимки.

- Филмът Ви е изключително честен, много истински, много човешки. Безразличие, некомпетентност от страна на подчинените по етажите в кино индустрията чиновници, интриги или умишлено (идеологическо) желание за цензура спират развитието на "Понеделник сутрин"?
- Благодаря Ви за тази оценка за филма ми. Съществуват различни мнения и тълкувания, включително и пълното неразбиране защо е спрян този филм. Стефан Данаилов, който участва във филма "Понеделник сутрин", казва, че не знае точно защо е спрян филма, коя е причината:

"Дали това, че на един 1 май на банкет, една много хубава сцена беше, на гарата я снимахме, портретите на членовете на Политбюро бяха обърнати наопаки - дали това беше? Или основната тема, че имаше една ирония към тия бригади за комунистически труд, каквато бригада бяхме ние. Нали, ние сме първенците на завода, а всъщност хората вътре в бригадата се оказват много некачествени."

Според оператора Емил Христов проблемът с "Понеделник сутрин" се състои в това, че "има една еманципирана жена - главната героиня на филма, Пепа Николова. И този проблем с еманципацията е като бомба за властта".

Според кинокритика Иван Стефанов "изведнъж настъпва една уплаха от тоя филм. И тя е била изразена, още на Художествения съвет в напълно отрицателното мнение на режисьора Въло Радев".

Ирина Акташева и Христо Писков.

Още

Пепа Николова - чепатият бохем на българското кино

- В "Мълчание с достойнство" има и твърдения, които са в посока на това, че всъщност конфликта е с Въло Радев, който е оценил филма като "боклук" и от там са започнали "вътрешни" интриги, в самата кино общност. Останах с впечатление, че проблемът сякаш не е изцяло идеологически.
- Въло Радев е бил член на ЦК на БКП и не е чудно неговото отношение към филма да има връзка с това да обслужва идеологията. Много вероятно е проблемът да не е изцяло идеологичиски.

Според Емил Христов "...те, големите режисьори се мразеха - няма да казвам кой-кого. Ма много се мразеха, от големите . Аз съм снимал с тези хора и ми е ясно. Те ..., имаше хора, между тях се ненавиждаха един-друг".

За справка: Христо Писков и Въло Радев са следвали заедно в Москва във ВГИК. Живеели са в една стая.

Разбира се, и Въло Радев и Христо Писков и Ирина Акташева са големи режисьори оставили своята следа в българското кино. Но Ирина и Христо Пискови са останали като еталон за почтеност, творческата съвест и безкомпромисност, независимо от политическото издевателство на властимащите.

Ирина Акташева и Христо Писков по време на снимки.

- Коя е темата, нишката от филма, която най-вече е притеснила властта според Вас?
- Аз вече споменах някои от тях, но като цяло целият филм е неприемлив за властта: образа на директора, партийния секретар на строежа, реалистичния и критичен поглед към социалистическата действителност, истината за така наречените бригади за комунистически труд, суптилната критика към режима - така че тук не става дума за нишки, а за цялостното излъчване и послание на филма.

- "Понеделник сутрин" реално е могъл да предшества Новите вълни в Чехословакия и Франция, напълно повлиян от стила на режисьори като Жан-Люк Годар. Как си обяснявате фактът, че в Чехословакия, пак с борби и цензура, тези филми са успявали да видят бял свят? И дори част от режисьорите, като Иржи Менцел например, твърдят, че се правят по-хубави филми, когато има цензура.
- Една и дори две лястовички пролет не правят. В Чехословакия, преди Иржи Менцел, Кадар, Форман, Хитилова, Немец бяха създали редица добри филми, които отвориха вратите към света на чешкото кино.

Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Да, така е, това е мнението и на много руски режисьори от времето на СССР и социализма. Цензурата развива един друг по особен подход и изказ и по този начин се обогатява и доизгражда филмовият език.

- Продължават ли и днес Ирина Акташева и Христо Писков да бъдат по някакъв начин недоразбрани?
- Те преди всичко, за съжаление, са непознати за българската публика, за младото поколение кинотворци. Така,че тук не може да се говори за недоразбиране, а преди всичко за непознаване.

Кадър от филма "Понеделник сутрин" (1966)

- Във филма Ви се показва и една друга гледна точка, освен тази за цензурата по време на държавния социализъм, също така и това, че "демократичните промени" по никакъв начин не дават шанс на тези режисьори да се реализират. Те нямат нито един филм след промените, няма какво да се цензурира. Как си обяснявате този тъжен факт? Същата е ситуацията с друга дисидентка на българското кино - Бинка Желязкова.
- Да, те нямат филм след падането на Берлинската стена. Като отговор на въпроса, позволете ми да цитирам един от участниците във филма, кинокритичката Ингеборг Братоева:

"Те знаят много добре как да се съпротивляват в тоталитарната система. Но за тях това, което се случи 91-а година, е абсолютно ново и не знаят как да се приспособят - цялото това поколение. И това е жалко."

- Какъв ще бъде следващия документален филм, върху който ще работите?
- Правилния въпрос е "Какъв щеше да бъде" следващия ми документален филм, ако проектът не беше отхвърлен от художествената комисия при Националния филмов център. Това току що се случи. Та, това щеше да бъде една история за най младите навлизащи в политиката, две момчета и едно момиче, представители на различни и знакови за България политически сили, с различи политически убеждения и от различни краища на страната. Според мен изключително съвременна и актуална тема.

За съжаление някои от членовете на комисията не видяха в проекта достатъчно драматургичен и художествен потенциал и той така и не събра необходимия брой точки.

Интервю на Юлия Владимирова

Още