Панорамата от филми, наречена "Особен поглед", и посветена на жени режисьорки в българското игрално кино, ще се състои за първи път между 17 и 23 септември в София. Идеята е на режисьорката Адела Пеева. "Чувствителността не жените е по-различна от тази на мъжете, затова и събитието е наречено "Особен поглед", коментира тя. И това ще стане ясно от творбите в афиша, които са на авторки от всички генерации - от пионерите в родното игрално кино до млади режисьорки, направили наскоро своя дебют.

Още

Адела Пеева за „Да живее България“: „Целта ми беше да направя снимка в дълбочина на обществото ни”

След всяка прожекция ще има дискусия с кинокритиците Мая Димитрова и Ингеборг Братоева. Своеобразен дебат за жените в родното кино обаче се разиграва дни преди началото на събитието. Участници в него са именитите ни режисьорки Адела Пеева, Мариана Евстатиева и Ралица Петрова.

"За присъствието на жените-режисьорки все още не се знае достатъчно и не се говори много, въпреки че някои от най-добрите филми са създадени от нас", смята Адела Пеева. Това според нея е било и основната причина да направи сайт, специално за жените режисьорки, а предстоящата панорама е само естествено продължение на уеб проекта. Тя е убедена, че има много креативни жени режисьорки, които остават в сянка.

Адела Пеева веднага подкрепя думите си с цифри. В цялата история на българския национален фестивал на игрално кино, от 1961 г. насам, само чeтири жени печелят "Златна роза". И това са Бинка Желязкова за филма "А бяхме млади" (1961). Цели 43 години по-късно, през 2004 г., Зорница София е победител с "Мила от Марс" (като наградата е поделена с режисьора Станимир Трифонов за "Изпепеляване"). През 2006 г. Милена Андонова е фаворит с "Маймуни през зимата" и през 2016 г. Ралица Петрова - за "Безбог" (последните две ленти са част от панорамата).

На 31-вото и 32-рото издание на фестивала (2013 г. и 2014 г.) в състезателната програма не е имало нито един филм на жена режисьор. На 34-ото и 35-ото издание на "Златна роза", от общо 27 заглавия, шест са на жени режисьорки и други два са режисирани съвместно от мъж и жена режисьори. На тазгодишния 37-и фестивал няма значителна промяна - от 14 филма, три са на жени-режисьорки (един от тях е в тандем).

В последните години Националният филмов център си поставя за приоритет подкрепата на дебютни филми, посочва Адела Пеева. За период от три години (2015- 2017) за субсидия са кандидатствали общо 43 пълнометражни игрални дебютни филма, от които 20 са на жени режисьорки. Нито една от кандидатстващите в категория "Дебют" жени не е получила финансиране.

От създаването на Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) до днес, в специалност "Филмова и телевизионна режисура" са се обучавали 130 студенти мъже, като 45 от тях са направили пълнометражен игрален филм. По същото време, обучавалите се в същата специалност жени са 63. Едва 11 от тях са направили своя игрален филм.

Адела Пеева припомня, че наскоро кинофестивалът в Берлин е поел ангажимент за налагане на квота 50 на 50 по отношение на филмите, създадени от жени и от мъже режисьори. "У нас това е непостижимо, нито е наша цел, но и 10 на 90 не е нормално", категорична е тя.

Още

Жените-режисьори в мъжкия свят на българското кино

"Трябва да се делим по талант", е категоричното мнение на другата наша голяма режисьорка Мариана Евстатиева. Не отрича, че ако погледнем в историята на изкуството, виждаме, че има много талантливи мъже белетристи и много по-малко жени. "Като че ли жената има страшно много други ангажименти и друго присъствие в живота, за да може всеотдайно да се отдаде на един тип изкуство, както го правят мъжете, допълва тя. Те се затварят и си гледат своето, но въпреки всичко, талантът на жената успява да се наложи", коментира Евстатиева.

Според Ралица Петрова филмите са само едно огледало на света, в който живеем: "Няма как да липсва толерантност в обществото, да възприемаме жените в техния клиширан архитип на поддържаща сила, а във филмите да е различно. Няма как едни хора, които седят в едни комисии да избират такива филми, защото те разбутват общественото статукво и техните вътрешни ценности. Какво определя един силен филм - вкусът, на този, който чете сценария".

Ралица Петрова апелира за повече толерантност: "Ние преди всичко сме хора, изтъкани от страхове". По думите й нашето общество е издигнало в култ една хипермъжественост, а това започва от политическия елит. "Тази хипермъжественост пречи не само на жените, които са изключително подтиснати и трябва да отговарят на определи стереотипи, за да не бъдат изхвърлени. Всичко това вреди и на мъжете", категорична е тя.

Откриването на панорамата "Особен поглед" е с "Лавина" на режисьорите Ирина Акташева и Христо Писков. Това е единственият български филм, създаден в стила "филм катастрофа". Закриването е с "Жалейка" - дипломната работа на българката Елица Петрова, завършила Академията за филмово изкуство и телевизия в Берлин. Филмът е отличен със специален диплом на фестивала "Берлинале" през 2016 г. В програмата са още "Привързаният балон" на Бинка Желязкова, "Горе на черешата" на Мариана Евстатиева, "Воевода" на Зорница София, "Съседката" на Адела Пеева, "Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син" на Иглика Трифонова.

Входът за всичките 14 прожекции е свободен.

Проектът е финансиран от програма "Култура" на Столичната община.