Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ода Жон: Изкуството няма пол

СВЕТОВНО СЪВРЕМЕННО ИЗКУСТВО

Ода Жон: Изкуството няма пол

„Границите и забраните убиват изкуството“, споделя художничката

Ода Жон (Снимка: Елена Ненкова)

Михаела Дановска, известна с псевдонима Ода Жон, взриви публичното пространство в България преди 2 години, когато в Националната галерия беше открита нейната изложба "Сърцевина", съпроводена с пърформанс в сградата на Двореца. Тогава дебат за изкуство така и не се случи. Нито имаше дебат за темите, които е засегнала с вечерята с месо във формата на женско тяло в Двореца. Емоцията, с която се дискутираше събитието обаче ни убеди още повече, че Ода Жон не е случайна артистка и изкуството, което прави предизвиква разнопосочни чувства и вълнения.

Ода Жон е родена в София през 1979 година. Сегашния си творчески псевдоним получава от съпруга си - големия германски художник Йорг Имендорф, с когото живее в Дюселдорф до смъртта му през 2007 година. След това заминава в Париж, където творчеството ѝ има голям успех.

Произведенията и често биват определяни като изобразяващи онова, от което най-много се страхуваме и не желаем да видим. Мнозина я определят като представител на сюрреализма. Тя надниква отвъд плътта, за да погледнем какво означават понятията за безпространственост, безформеност, безполовост...

Сега Ода отново е в България, за да участва в откриването на физическия фестивал на Master of Art с документалния филм на Емил Христов "Прегръдката", който е посветен на нейната скулптура със същото име. 890-килограмовият бронзов монумент беше поставян на различни, избрани от художничката места - от крайморска скала във Варвара през мини "Каолин", Вазовата пътека, градината на двореца "Врана".

Разговор с Ода Жон за дистанциите и прегръдките, за чувствата, които може да предизвика едно произведение и абсолютната свобода като гарант за истината в изкуството (и гарант за връзката между артиста и зрителя).

Ода Жон работи по "Прегръдката"

- Какво Ви е отношението към документалния филм за скулптурата Ви "Прегръдката" на Емил Христов и Калин Серапионов, с който се открива фестивалът Master of Art?
Имам изключително отношение към този филм по различни причини. Когато правих тази скулптура през април преди две години, преди изложбата ми Националната галерия, преди представянето на самата скулптура, аз имах едни от най-хубавите спомени. Това беше един чист и креативен процес на работа. Във филма се вижда в каква обстановка работих, в едно прекрасно студио извън София, в Требич, където прекарах няколко месеца.

Исках да я направя сама докъдето мога, тоест цялото изграждане, пластиката, исках да мине през ръцете ми, защото вярвам в този процес, че той трябва да бъде изминат сам, без възможност за помощ. От там нататък я направиха ръцете, които направиха калъпите, които я отляха в бронз, изключителни майстори в тяхната сфера. Допълнително Емил Христов и Калин Серапионов, които се включиха с тяхната идея и любопитство как се ражда едно такова произведение на изкуството. Това до сега не е документирано от начало до край.

Направих проучване, не съществува такъв документален филм с изключение на един филм за Пикасо, който рисува зад стъкло, но той е по-скоро като пърформанс. Когато видях резултата, в който аз нямах никакво участие, аз бях по-скоро 1/3 от филма, докато работех, се възхитих от красотата и монументалността на неговия език. Една движеща се поредица от картини, сами по себе си. Начинът, по който те двамата видяха цялата ситуация, това, че се лишиха от цветове, че решиха да е само черно и бяло...За мен самата Прегръдка означава много и пътят, който измина в напълно неочакваното си присъствие. Тя посети много различни места, така и изчезна в един момент.

Ода Жон (Личен архив)

"Прегръдката"

- По какъв начин се промени "Прегръдката" в тези различни контексти, от Варвара през мини "Каолин", Вазовата пътека, градината на двореца "Врана"?
- В началото тя беше напълно слята с мен. Представете си - всичко започна от една бучка пръст, която се превърна в 2 тона глина, които после бяха отляти в 890 кг бронз. Тя беше истинска част от мен, която се откъсна. Първия момент, когато забелязах, че тя не е моя, че си има собствен живот е всъщност края на филма. Там в няколко кадъра се вижда как по пълна случайност хората от плажа видяха как тя беше поставена с кран на скалата на Черно море. Аз стоях отстрани, обсъждаше се техническата част накъде да гледа: към морето или към земята. Беше изключителен момент.

По някое време започнаха да я докосват, други да се снимат с децата, с кучето. Беше много интересно - имаше хора, които бяха просълзени, които се връщаха отново.

Тя предизвика много интимни, лични емоции, които докосваха всеки човек. Сега за мен тя приема също различен смисъл от странния факт, че лицата на тези двама прегърнати, са увити с воал, който минава през лицето им. В същия момент те са под едно цяло, под тази мембрана и не се страхуват от нищо. И без значение какво ще се случи, те се сливат в едно заради любовта, заради обичта и тази ласка да бъдат заедно. А ние в момента правим точно обратното - от страх се опитваме да се предпазим един от друг. Може би тази връзка може да се случи по духовен начин. Това е и идеята на изкуството - много често в музеите е забранено да се пипат произведенията и винаги искаме възможно най-много да се приближим до картината, която ни харесва. Но скулптурата, особено бронзът, може да се пипа. И е прекрасно, че сега има един документ, който е зад кадър, но се вижда какво е нейното пътуване, откъде произлезе, какви трансформации преживя, каква борба имаше докато се получи такава, каквато е. Много хора бяха част от нея.

Имам късмета или знак на съдбата да работя с екип, които движи проекта с лекота и добри идеи, които променят и удължават живота му. Такава е Елена Филипчева, която отвори хоризонта пред "Прегръдката" - като филм и екип.

"Прегръдката" в мини "Каолин"

"Прегръдката" в мини "Каолин"

Още

Бронзова скулптура на Ода Жон ще бъде експонирана в Пловдив

Бронзова скулптура на Ода Жон ще бъде експонирана в Пловдив

- Как Ви се струва процесът на работата по "Прегръдката" погледнат през метода на киното?
Киното е изкуство за себе си. А за мен те двамата - Емил Христов и Калин Серапионов са изключителни. Калин е един от най-талантливите ни млади видео артисти, който аз уважавам много, един млад и нов начин на мислене. Емил Христов е великан и беше изключителна чест, че имаше идеята и реши "да докосне" "Прегръдката" по свой собствен начин, с цялата свобода, която е нужна, за да се постигне това. За изкуството това е базата. Границите и забраните го убиват. Така че този филм е много чисто произведение на тях двамата и за мен е чест да съм била част от темата, макар центърът да е самата "Прегръдка".

Имам един любим момент във филма, който е много личен. Това е моментът, когато скулптурата тръгва на пътешествие. Слагат я на едно ремарке, един от тези силни и смели хора в Требич, и тръгват с нея. Тя вече потегля, не е на едно място, поема в своето пътешествие. Има една синергия от музика, от движение, цялата е увита в найлон, който се вие от вятъра. Този момент за мен е един от най-красивите. Тя беше вече в движение. И Емил Христов я анимира по страхотен начин. Това е мечтата - чрез изкуството да се създаде нещо по-близко до живота. И в този кадър със звука, за мен тя оживя, въпреки че беше изцяло загърната.

"Прегръдката"

"Прегръдката" в мини "Каолин"

- Какво означава за Вас прегръдката и защо точно този жест Ви беше интересен? Прегръдката може да има различни измерения в живота ни, може да бъде между спортисти-конкуренти, може да бъде между любовници, между майка и дете, между войници.
Търсих жеста на чистата любов. Тя, за разлика от филма, в който има много мигове и моменти, има само един момент. За мен беше важен моментът на този жест на сливане, където няма раздяла, а ставаме едно. Когато сме най-щастливи, има някакво обединяване. Няма разлики - откъде, защо, кой, как. Просто ставаме едно в едно чувство на щастие и чиста любов. Нещо, което може да бъде назад в миналото, може да бъде днес, може да бъде напред. Чувство, което трябва да се запази. Мисля, че има достатъчно паметници на войници, политици, може би имах желанието да го посветя на едно чувство.

"Прегръдката"

"Прегръдката"

- В едно Ваше интервю германското списание Stern цитирате Витгенщайн, според когото там, където думите са се изчерпали, започва рисуването. При Вас има това избягване на думите, бягство от пояснения, обяснения, липсват заглавия на картините Ви, често са Untitled. Пречат ли думите на визуалния език?
Аз със сигурност не принадлежа към тези хора, които боравят с думите и се чувстват свободни с тях. Информацията, която взимам е повече от цветове, от форми, от мигове. Повече, отколкото чета думи. Може би така изработих моя език - от нуждата за пресъздаване на чувства, без думи. Мисля, че има доста неща, за които не са намерени думи. Може би има доста неща, за които не би трябвало да има думи - и изкуството е там. Има свобода, в която всеки може да намери за себе си думите, нека те да бъдат верният път. Няма забрани. Думите са сила и имат право да съществуват. Моят език е друг и затова си позволявам да говоря чрез него.

Ода Жон

"Прегръдката"

- Вашите картини пресъздават сюрреалистичен свят, в който сякаш надникваме под плътта, където е особеното усещане за безпространственост, безполовост, там, където ги няма нормите и конвенциите, с които сме свикнали да живеем. Черпите ли мотивите през критиката на съвременното общество?
Всичко е правилно и няма грешни неща във възприемането на изкуството. Където има чувства, това е нещо добро. Където изкуството има някакви визии, реалността започва да наподобява на много по-драматични неща. Аз напълно се усещам като човек от тук и от днес. Никога не се виждам като жертва, но се виждам като част от хората, които изграждат, съграждат, грешат без страх, което води до наранявания. Изкуството е пространство, където страхът трябва да бъде преодолян. В самото съществуване имаме много причини да чувстваме страх.

Има произведения, които не съм усещала, а са едни от най-големите произведения в историята на изкуството. Идва момент в живота ми, когато започвам да ги гледам по различен начин, отварят се врати към тях.

Ние сме част от едно изключително време, което когато мине, защото всичко е в някакво течение, ще гледаме с друг поглед към него. Тези месеци бях много концентрирана и рисувах. Посветих се на нови неща и съм благодарна за този шанс. Откъснати от много неща, които сме намирали за нормални, в един момент оставаме без тях и разбираме къде сме, какво сме, от какво наистина имаме нужда. За изкуството това е много интересен момент.

Ода Жон

Още

Когато "бакалското" мислене слага печат на изкуството

Когато "бакалското" мислене слага печат на изкуството

- Нека се върнем две години назад, когато един пърформанс в Националната галерия предизвика ожесточени публични дискусии в България. Тогава си дадох сметка, че наистина показвате нещата, които хората не искат да видят, защото се страхуват, виждат неща, които не им харесват, не желаят да видят. От друга страна реален дебат за изкуството така и не се случи - никой не обели дума за жените, за експлоатацията на женското тяло, за консумирането, все теми, които би трябвало да са актуални. От трета пък се оказа, че общественици и интелектуалци нямат ни най-малка представа от съвременно изкуство и не могат да говорят за него. На какво отдавате това развитие на дебата?
Имаше нужда от него. Той свърши своята работа по неочакван път. Имаше функция. Тя е била изисквана. Аз също бях изненадана от посоката, която пое дискусията, но намирам, че това е било нужно, защото тя дава почва за една нова дискусия, за произведения на други автори, може би следващи мои. Имало е някакъв луфт, имало е нещо, което не се е случило и това беше голяма стъпка напред. Не е имало може би традиция на пърформанса.

Аз намирам дискусията за много здравословна и интересна, тя се разви като собствен акт, много натурален за ситуацията. Предизвика много емоции спрямо самата изложба и спрямо "Прегръдката" - и всички те с много различно въздействие. А идеите зад тях са принципни неща. Принципни идеи за живот, за смърт, за нашата душа, за нашето тяло, за мъж, жена, за дете. Кога спираме да сме дете, кога ставаме материални, кога ставаме за консумация, кога консумираме, кога се предлагаме, кога ние сме тези, които се самоизяждат?

Всичко това бяха всъщност въпроси и хората чувстваха това. По всичко личеше, че те бяха развълнувани. Аз съм благодарна за това развитие, да приема такава критика и такива големи реакции. Не мисля, че много имат това предизвикателство и тази чест да бъдат повод за такава дискусия.

Ода Жон

- Голяма част картините Ви, а и не само се занимават с въпросите за тялото - женското, мъжкото, безполовото същество. Възприемали ли сте се някога като феминистка артистка?
Изкуството няма пол. Моята идея за него е, че когато човек види нещо, което ужасно много му харесва и то предизвиква чувства, това кой го е създал, датата, на която е създадено и каква е расата, месторождението на създателя става второстепенно. Понякога тези неща излизат на първи план и аз съм по-скоро скептична към този принцип.

Например сега е много модерно да има повече жени, в Англия, в Ню Йорк - обръща се внимание на жените, на етническите проблеми, кураторите са насочени в тази посока, това е много добре. Но смятам, че във времето всичко това не означава нищо. То трябва да може да надделее всякакви такива различия, да бъде за себе си. Иначе, разбира се, въпросът за женското тяло ме интересува, защото аз живея в него. Ние живеем в него. Мисля, че съм възприета като феминистка авторка, което ми е приятно, но най-хубавото, което бих чула е, че съм човек. Това е преди кой какъв е, откъде е, какъв цвят, каква раса е.

"Прегръдката"

- В този смисъл какво мислите за политическата коректност в изкуството? Тя изяжда ли го?
Аз съм против всякакви такива неща, всякаква дипломация. Аз съм от школата на Дюселдорфското училище и неща от сорта "контра-Йозеф Бойс"- не! Аз съм за пълната свобода и мисля, че всичко, което човек мисли и чувства не трябва да минава през сито. Това зърно ще остане и може да роди плодове, които са отровни.

За всичко, което се чувства, има причина и когато то попадне на открито, това е смелост. Много е важно човекът да стои зад него, да не е някакъв измислен. Аз уважавам мнението на човек, който застава зад своето произведение, каквото и да е то.

Ода Жон

- Тоест Вие сте контра-политкоректните норми?
Против нормите, разбира се. Нормата е една от най-лошите думи. Изкуството - това е единственото пространство, където всичко е позволено и не трябва да се губи тази свобода.

Ода Жон (Снимка: Елена Ненкова)

Интервю на Юлия Владимирова

Още

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

Джон Малкович: Цялото съвременно изкуство е покварено от нарцисизъм

Още

Картини на Пикасо, Анди Уорхол и Кристо в изложбата "Съвременно изкуство в Испания"

Картини на Пикасо, Анди Уорхол и Кристо в изложбата "Съвременно изкуство в Испания"

Още

Сюрреалистичните портрети на Фернандо Домингес Козар

Сюрреалистичните портрети на Фернандо Домингес Козар

Още

Авангарден австрийски художник с изложба в Квадрат 500

Авангарден австрийски художник с изложба в Квадрат 500

Още

Сюрреалистичните голи тела на Ейко Хосое

Сюрреалистичните голи тела на Ейко Хосое

Още

Фотографът Хюсеин Шахин рисува сюрреалистични сънища

Фотографът Хюсеин Шахин рисува сюрреалистични сънища

 

Коментирай 14

Календар

Препоръчваме ви

Димитър Маринов пред Dir.bg: Подготвям моноспектакъл, липсва ми сцената

Тази година съм отказал роли в 3 сериала, защото това бяха неща, които вече съм ги правил и не искам да ги правя, разказва актьорът

Чин Чин – как интуицията, обичта и вярата окриляват децата в новата книга на Нуша Роянова

"Децата са като "чист лист хартия", донякъде от родителите зависи какво ще напишат и нарисуват върху него", убедена е писателката

"От Киото до Париж" - в уникалния музикален свят на Юко Уебаяши

Струнен квартет и ансамбъл "КласикАрт" заедно с Николай Стойков - флейта, Весела Тричкова - арфа, Маргарита Илиева - пиано и Мартина Митева - вибрафон ви канят на завладяващо музикално пътешествие

That's Not All Folks! - или една бизнес история за кино като на кино

"Не можеш да гледаш една мащабна продукция на лаптоп, с ниско качество, със субтитри, които някой е "превел на коляно", с неясни граматически и езиковедски познания. Нещо е сдъвкано и изплюто...", коментират Божидар Илиев и Янаки Дерменджиев

Крис Шарков: Истински съвременен може да бъде човек, който не принадлежи на това време

Театралният режисьор постави на българска сцена пиесата "Заклеваш ли се в децата" по Саломе Льолуш с участието на Весела Бабинова и Владимир Зомбори. Той сподели пред екипа ни, че започва репетиции и по "Елементарните частици" на Уелбек

"Формата на нещата" между необходимостта да обичаме и страха да обичаме

Режисьорката Максима Боева за своята постановка във Варненския театър