ЗА И АНТИ
Когато "бакалското" мислене слага печат на изкуството
С какво художничката Ода Жон предизвика лаишки спорове и отрицание
Автор : / 9733 Прочита 60 Коментара
Ода Жон, Ретроспективна изложба "Сърцевина", НХГ. Снимка: НХГНякой пусна в мрежата снимки от един сюрреалистичен пърформанс, написа "Голямото плюскане" и го заклейми като пошло НЕизкуство. Наложи се директорката на Националната художествена галерия напоително да се обяснява защо и как е допуснала това "скверно" събитие - "Вечеря натюрморт", да се състои в храма на изкуството - НХГ.
Същността на обвиненията срещу пърформанса се състоеше в ... месото. И макар за това месо да се изписаха тонове хартия и хиляди коментари из сайтовете и социалните мрежи - какво символизира, и че не е предложено за ядене, а за осмисляне на авторската идея, за повечето хора в България то продължи да си бъде просто месо, невероятно количество месо, и "О, какъв ужас - месо в меката на изкуството - Националната галерия",...изобщо нещо като "плюскане в храма".
Пърформанс "Вечеря-натюрморт" на Ода Жон в НХГ, Снимка: фейсбук
Ще кажа направо, че онези, които го смятат за такова, сами се свързват повече с плюскащите, отколкото с духовните хора. Независимо какъв слой от обществото представляват - обикновени работещи, интелектуалци, или арт експерти. С подобно мислене, което не стига до идеята, а остава при... месото, ще си останем в "бакалията" на световния арт.
За жалост, дори световно известни наши автори като Вежди Рашидов, погледнаха чиновнически и ретроградно на сюрреалистичния експеримент на младата си колежка - българката с артистичното име Ода Жон. Г-н Рашидов, как бихте се произнесли, ако това беше изложба на Кристо, или възкръсналите Пикасо и Дали?...
Пърформанс "Вечеря-натюрморт" на Ода Жон в НХГ, Снимка: фейсбук
Питам се, като не е редно такъв пърформанс да бъде в Националната галерия, редно ли е да ни набиват в близост до тази галерия "железарията", която минава за "най-големия българо-австрийски проект в областта на културата" - Бронзовата къща?! Значи, за един може да експериментира свободно, а за друг - не може.
На всичкото отгоре за едното са взети доста пари, а другото си го е платила самата авторка. Има ли човек, който мисли, че е извадила пари от джоба си, за да ни "нахрани", като ни скандализира?! Дотолкова ли са закърнели сетивата на българина, че не може сам да схване каква е идеята на тази жена и колко смела илюстрация на отношението към жената в съвременния свят изразява тази идея?!
Ода Жон, Ретроспективна изложба "Сърцевина", НХГ. Снимка: НХГ
"Чесането на езици" е характерно за повечето ни популярни "експерти" - повърхностни, но приказливи всичкомози и всичколози. Те са все едни и същи по телевизиите. Пенят се, не зачитат чуждо мнение, нито чужди авторитети - вменяват ни, че нищо не разбираме и сме длъжни да се съобразяваме с бръщолевиците им; направо ни забраняват да мислим със собствените си глави, за да не "сбъркаме".
И понеже "Вечерята-натюрморт" вдигна такъв шум, никой не споменава за ретроспективната експозиция "Сърцевина" на Ода Жон у нас, организирана също със съдействието на галерия "Темплон" - Париж, под патронажа на Френския институт в България.
Над 50-те произведения - живопис, скулптура и акварел, от най-ранни творби до днес, са събрани от музеи и частни колекции. "Сърцевина" е и своеобразно завръщане на българката в родината. Хубаво посрещане й устроихме! "Почерпи" ни с идея, кауза, мисия, а ние я схванахме като... месо!?!
И никой повече не коментираше друго, освен месото. А творчеството на българката препраща към стила на старите майстори, сюрреализма и немския експресионизъм. В творбите й няма условности. Тя е свободна. За разлика от нас.
Ода Жон, Ретроспективна изложба "Сърцевина", НХГ. Снимка: НХГ
Има документален филм за художничката - "Коя е Ода Жон?", на германската режисьорка Камила Пфефер. Премиерата му е била на Берлинале през 2016 г., а прожекцията у нас предстои на 1 декември т.г.
Ода Жон е артистичен псевдоним на художничката Михаела Дановска. Родена е през 1979 г. в София. завършва Художествената академия в Дюселдорф, Германия. От 2007 г. живее и твори в Париж.
От 2008 г. я представлява френската галерия "Темплон". През 2012 г. печели наградата за живопис "Пиер Карден". Нейни творби са част от международни обществени и лични колекции в Европа и САЩ.
Ода Жон, Ретроспективна изложба "Сърцевина", НХГ. Снимка: НХГ
Би трябвало да се гордеем, че наше момиче е постигнало всичко това. Но ние не се гордеем, а се оправдаваме, че сме показали "скандалната" й творба "Вечеря-натюрморт", правим се че не разбираме какво иска да ни "каже"...
Като някакъв вид оправдание звучи обяснението дори на министъра на културата Боил Банов. Той някак витиевато избягва да изрази лично мнение и декларира, че няма да въведе цензура, защото явно се интересува повече от това какво ще кажат за нас в Европа?...
"Няма да върна цензурата в България и Европа, заявява министър Банов. Ако сега санкционирам художник или директор на галерия за това, че е бил провокативен, ще влезем в аналиите на Европа и ще отворим нова интересна тема." - Ето какво вълнува министъра. И нито дума от гледна точка на това, какво мисли като културен човек, а не като министър.
Стигна се дотам, че трябваше да се оправдават дори поканените на "Вечерята" - те взеха да мънкат, не знаели къде са поканени. Човек ще си помисли, че едва ли не, "зорлен са яли" - нещо обидно за тях им е било причинено?!?
"Много се надявам, че Ода Жон не чете това, което през последните дни тече за нея в интернет", каза Яра Бубнова, и.д. директор на Националната галерия. Горката жена - наложи й се по три пъти на ден да я питат за "месото".
"Прегръдката" на Ода Жон, на Вазовата алея в Своге, Снимка: Сайт на гр. Своге
А Бубнова, като човек на изкуството, и то не от тия - "изкуствените", чистосърдечно обясни няколко пъти:
"Говорим за изкуство, където всеки има право да харесва или да не харесва нещо, но да се реагира толкова агресивно и унизително към автора, такова нещо никой никога не планира".
Детайл от "Прегръдката" на Ода Жон
А, относно забележката на г-н Рашидов, оказа се, че това не е първият коктейл в НХГ. Имало е и има и други такива, казва самата г-жа Бубнова. Е, те били с чаша в ръка, без месо, но и тук де факто, според идеята на авторката, месото не е било за ядене... А който го е ял, значи не е разбрал идеята?...
И сигурно точно в това се е състояла и провокацията?!? - Кой ще яде от това месо, което символизира женската плът, и кой не?!? Я се замислете върху това, преди да се правите на обидени, че сте участвали във "вечерята". Натюрмортите не се ядат - те се гледат!
Еми МАРИЯНСКА