От времето на Древногръцкия театър до днешния ХХІ век магията на театъра привлича милиони хора по света - в тъмната зала на светлата сцена струи животът, независимо дали актьорите претворяват вечната трагедия на Едип или шумните атинянки, дали разказват за великата любов на Ромео и Жулиета или се радват на жизнеността на героите от "Дванайста нощ", дали страдат с нестихващия стремеж на Чеховата Нина Заречная към любовта и изкуството или бурно преживяват безизходицата на героите на Тенеси Уйлямс или неосъществената любов между Христофоров и Мина, описана от поет като Яворов.

Още

Вижте кой ще се бори за Наградите ИКАР 2025

Световният ден на театъра - 27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г.

Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра. 

Всяка година на Световния ден на театъра - 27 март, световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто.

Тази година посланието е Теодорос ТЕРЗОПУЛОС, Гърция, съобщиха от Съюза на артистите в България (САБ).

Днес по традиция очакваме Националните награди за сценични изкуства "Икар" на Съюза на артистите в България (САБ), които ще бъдат връчени в Народния театър "Иван Вазов".

Теодорос Терзопулос Източник: Съюз на артистите в България

Теодорос Терзопулос, театрален режисьор, преподавател, автор, основател и артистичен директор на Attis Theatre Company, вдъхновител на Театралните Олимпийски игри и председател на Международния комитет на Театралните Олимпийски игри:

"Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обеднели граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.

Загрижен ли е театърът за унищоважането на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления?

Може ли театърът да стане неделима, но и активна част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.

Още

Нобеловият лауреат Юн Фосе за Световния ден на театъра: Изкуството е мир

Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI-и век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия?

Всеобхватното чувство на страх от Другия, различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.

Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?

Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер "Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле" и бих добавил, полето на варварството.

Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?

Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява благодарение на въпроси без отговор.

Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето.

Още

Хелън Мирън: Прекрасното ни единение чрез театъра ще продължава, докато ни има

Дионис - дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и животински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта.

Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос "за какво става дума? " въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.

Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие."

Превод от оригиналния гръцки: Yiola Klitou / Кипърски център на I.T.I.
Източник: Съюз на артистите в България

Impressio честити празника на всички създаващи, посветени и обичащи магията наречена Театър!

Още

Театърът има потенциала да бъде храм, а храмът - да бъде място за игра

Още

Театърът създава мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността

Още

Дайте път на театъра!

Още

Театърът винаги е бил изкуството на прокудените, каквито, заради разглобяването на света сме всички ние!