Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дайте път на театъра!

Дайте път на театъра!

На 27 март честваме Международния ден на театъра

Снимка: SHUTTERSTOCK

Световният ден на театъра - 27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г.

Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра.

Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто.

Изабел Юпер (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Тази година автор на посланието е Изабел Юпер:

Ето ни отново тук, събрани заедно през пролетта, 55 години след първото събиране за Световния ден на театъра. В един ден, 24 часа биват посветени на честването на театъра по света. Намираме се тук, в Париж, първия град в света по привличане на международни театрални трупи, за да славим театралното изкуство. Париж е световен град, достатъчен да побере в един празничен ден театралните традиции на земното кълбо. От френската столица можем да се пренесем в Япония с помощта на театрите Но и Бунраку, да продължим към възгледи и изразни средства толкова разнообразни колкото са Пекинската опера и индийския танц Катакали.

Сцената ни позволява да се преместим от Гърция към Скандинавия, потапяйки се в Есхил и Ибсен; позволява ни да прескочим от Великобритания в Италия на вълните на Сара Кейн и Пирандело. В рамките на тези 24 часа можем да се прехвърлим от Франция в Русия, от Расин и Молиер при Чехов; в пристъп на вдъхновение можем дори да прекосим Атлантическия океан, да работим в някой университет в Калифорния и да запалим някой тамошен студент да се реши на промяна и да остави диря в театъра.

Наистина, театърът се радва на такава буйна жизненост, която преодолява времето и пространството. Неговите най-съвременни открития са подхранени с постиженията на отминали векове и дори най-класическият репертоар оживява и се осъвременява всеки път щом бъде изигран наново. Театърът винаги се е възраждал от собствената пепел. Той оцелява като се отърсва от старите си навици в нови форми.

Очевидно е, че Световният ден на театъра не е обикновен ден, който да се загуби в ежедневието. Той ни дава достъп до огромен пространствено-времеви континиум посредством самото великолепие на световния канон. За да илюстрирам това, позволете ми да цитирам един френски драматург, колкото брилятнен, толкова и деликатен - Жан Тардю. Когато разсъждаваме за пространството Тардю смята, че е редно да се запитаме:

"Кой е най-дългият път от едно нещо до друго?". Относно времето предлага да го измерваме в "десети от секундата, във времето, необходимо, за да произнесем думата "вечност"... За време-пространството, обаче, казва: "... преди да заспите, съсредоточете се върху две точки в пространството и изчислете времето, което ви е нужно насън, за да изминете разстоянието от едната до другата". Този израз, "насън", винаги ме е впечатлявал. Сякаш Тардю е срещнал Боб Уилсън.

Снимка: SHUTTERSTOCK

Можем да обобщим хронологичната уникалност на Световния ден на театъра ако цитираме Самюел Бекет, който по своя експедитивен начин кара героинята си Уини да изрече: "Какъв щастлив ден ще е бил!". Докато размишлявах за това послание, поканата за чието написване бе огромна чест за мен, си припомнях всички сънища от тези сцени.

Честно е да кажа, че в тази зала на ЮНЕСКО не съм дошла сама - с мен са всички изиграни образи, роли, които може би привидно са изчезвали с падането на завесата, но които са прокопали вътре в мен тунелите на един скрит живот, който е оформял или унищожавал следващите роли - Федра, Араминт, Орландо, Хеда Габлер, Медея, Мертьой, Бланш Дюбоа...

Докато стоя пред вас ме подкрепят и всички образи, които съм обичала и аплодирала като зрител. По този начин се чувствам част от целия свят. Аз съм гъркиня, африканка, сирийка, венецианка, рускиня, бразилка, персийка, римлянка, японка, жителка на Ню Йорк или Марсилия, филипинка, аржентинка, норвежка, корейка, германка, австрийска, англичанка - истинска гражданка на света по силата на ансамбъла от личности, който нося в себе си. Защото именно тук, на сцената и в театъра, откриваме истинска глобализация.

През 1964 г. на Световния ден на театъра Лорънс Оливие бе обявил, че след повече от век борба Обединеното кралство е успяло да създаде свой Национален театър, който той незабавно е искал да превърне в международен, поне що се отнася до репертоара. Оливие е знаел, че Шекспир принадлежи на света. Докато подготвяйки се, се ровех из материалите се натъкнах с радост на факта, че първоначалното послание за Световния ден на театъра от 1962 г. е било възложено на Жан Кокто. Много подходящ кандидат, защото е написал книгата "Отново около света за 80 дни".

Това ме накара да осъзная, че моето околосветско пътешествие е било друго. Направих световна обиколка в 80 спектакъла или 80 филма. Включвам и филмите, защото не правя разлика между това да се играе в театъра и в киното, макар, че всеки път се изненадвам щом го казвам, но това е самата истина, не виждам разлика.

Говорейки тук аз не представлявам себе си, не съм актриса, аз съм просто един от многото хора, които театърът е избрал за проводник, за да може да съществува, и за мен това е отговорност. Казано с други думи не ние караме театъра да съществува, а благодарение на театъра съществуваме. Театърът е много силен. Той устоява на всичко - войни, цензура, бедност.

Достатъчно е да се каже, че "театърът е гола сцена от неопределено време" - единственото, от което се нуждае е актьор. Или актриса. Какво ще направят? Какво ще кажат? Ще разговарят ли? Публиката чака, за да разбере, защото без публика няма театър - никога не бива да забравяме това. Дори и един само един човек е вече публика, но нека се надяваме да няма много празни места! Представленията по пиесите на Йонеско са винаги пълни и той изразява тази творческа смелост откровено и красиво, когато в края на една от неговите пиеси една старица казва:

"Да, да умираме в разцвета на славата си... за да влезем в легендата... Най-малкото ще кръстят някоя улица на наше име."

Световният ден на театъра се чества вече 55 години. За 55 години аз съм осмата жена, поканена да произнесе послание (ако можем да го наречем така). Моите предшественици (ех, как само се натрапват мъжките индивиди!) говореха за театър на въображението, на свободата, на оригиналността, за да внушат представи за красота, мултикултурализъм и да поставят въпроси, на които е невъзможно да се отговори. През 2013 г., само преди четири години, Дарио Фо казва:

"Така че единственият изход от кризата е в надеждата, че срещу нас и най-вече срещу младите хора, които искат да изучават театралното изкуство, е организирано голямо гонение: нова диаспора от комедианти, театрални дейци, които несъмнено биха извлекли невъобразима полза от това бреме заради едно ново възраждане". Невъобразима полза - звучи ми като добра формула, достойна за всяка политическа реч, не мислите ли?

Намирайки се в Париж, малко преди президентските избори, бих искала да внуша на тези, които мечтаят да ни управляват, да осъзнаят тази невъобразима полза от театъра. Но искам и да подчертая - никакви гонения!

За мен театърът представя другия, той е диалог, той е отсъствие на омраза. "Дружба между народите" - не зная какво точно се има предвид с това, но вярвам в общността, в дружбата между зрители и актьори, в устойчивия съюз между всички хора и народи, които театъра събира заедно - преводачи, педагози, костюмографи, сценични работници, академици, практици и зрители. Театърът ни закриля, създава ни убежище... Вярвам, че театърът ни обича... както и ние го обичаме...

Помня един старомоден режисьор, с когото работех, и който всяка вечер преди вдигането на завесата извикваше "Дайте път на театъра!".

Нека това бъдат и моите последни думи тази вечер. Благодаря.

Изабел Юпер (Превод: Асен Терзиев)


  Рашко Младенов (Снимка: BulFoto)

Министърът на културата в служебното правителство Рашко Младенов честити на всички театрални трупи Международния ден на театъра, съобщава пресцентърът на министерството.

"Скъпи колеги и приятели, поздравявам ви от сърце по повод на Международния ден на театъра - 27 март. Като артист съм дълбоко убеден, че съкровеното и честно общуване в свещения театрален салон вдъхновява и творците, и публиката за възвишени дела и противоборство с посредствеността и дребните страсти на деня", пише в приветствието си министър Младенов.

Той отбелязва, че може би понякога публиката, не си дава сметка колко много актьори, режисьори, драматурзи, сценографи, осветители, техници, гримьори, гардеробиери, администратори стоят зад едно успешно представление. Затова на днешния ден е добре това да се припомни.

Рашко Младенов пожелава на колегите си никога да не секва вярата в силата на българския театър и на българската култура.

"Помнете, че театърът е свобода и, както казва Пенчо Славейков, "театърът е висш културен институт, най-висшият за живота на художественото слово на един народ. Държави, които знаят какво правят, знаят и защо поддържат театъра.", припомня в приветствието си министърът на културата.


По традиция в Международния ден на театъра Съюзът на артистите в България връчва престижните награди "Икар".

Празничният спектакъл е от 19.00 ч. под купола на цирк "Балкански". С него завършва Софийският театрален салон - за представяне на номинираните постановки.

Снимка: BulFoto

Тази година наградите "Икар" са посветени на 95 години от създаването на Съюза на артистите и 120 години българско цирково изкуство, а визията на салона и на церемонията е свързана с 95-ия рожден ден на актрисата Стоянка Мутафова.

Още

Кой ще се бори за "Икар - 2017"?

Кой ще се бори за "Икар - 2017"?

Награда ИКАР за цялостен принос към преподавателската дейност ще бъде присъдена на проф. Цветана Манева, награда ИКАР за чест и достойнство - на актрисата Гинка Станчева, ИКАР за изключителен творчески принос към българския театър ще получи актьорът Руси Чанев.

Кои ще са отличените в другите категории, сред които режисура, водеща женска и мъжка роля, дебют и сценография, ще научим по-късно днес.

Impressio честити празника на всички създаващи, посветени и обичащи "магията" наречена Театър!

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Емил Марков и Керана – един неочакван тандем в театралната комедия „Всяка първа сряда“

Премиерата на пиесата от Щефан Фьогел в София ще бъде на 7 април на сцената на „Théatro отсам канала“

Топлоцентрала среща българските артисти с професионалисти от цял свят

От 12 до 15 юни българските артисти ще се срещнат с над 530 организации и творци от цял свят по време на годишната среща на IETM

Бургаската опера ще бъде в ритъма на валса с "Виенска кръв" във вторник

Под палката на Деян Павлов, вглавните роли дебютират Нона Кръстникова и Яни Николов в оперетата на Йохан Щраус-син по режисура на Марио Николов

Ерендира на Маркес оживява в моноспектакъл

"Излишни са опитите да се каже нещо ново за творчеството на Габриел Гарсия Маркес. Затова пиесата "Ерендира" по едноименната новела е само един по-различен прочит на откровения реализъм на Маркес", казват от екипа на представлението

Transformability: Forever [донякъде мюзикъл] или възможно ли е един философски текст да се танцува?

Авторският пърформанс на Вили Прагер е провокиран и вдъхновен от едноименната статия на философа Боян Манчев, в която той разисква отношенията между съвременното консуматорско общество, с неговата все по-изострена "пърформативност" и танца, в контекста на капитализма и глобалната пазарна икономика