ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е СЦЕНА И ВСИЧКИ НИЕ СМЕ АКТЬОРИ
Театърът създава мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността
В Световния ден на театъра поднасяме размислите на кубинския режисьор Карлос Селдран преди празника и очакваните театрални призове "Икар" 2019
Редактор : / 1346 Прочита 1 Коментара
Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Световният ден на театъра - 27 март се отбелязва от 1962 г. с решение на Деветия конгрес на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) през 1961 г.
Проявите, свързани с този ден, са както мащабни театрални събития, така и съвсем интимни чествания на любовта към магията на театъра.
Всяка година на Международния ден на театъра световноизвестна личност поднася на всички почитатели на изкуството размислите си за театъра. Автор на първото послание за Деня на театъра през 1962 г. е големият френски творец Жан Кокто.
Тази година обръщението е на кубинския режисьор Карлос Селдран:
Още преди да се пробудя за театъра, моите учители вече бяха там. Бяха съградили свой дом и поетика върху останките на собствения си живот. Голяма част от тях са непознати или почти никой не ги помни - работеха притаени в смирението на своите репетиционни зали и в пълните с публика салони. И бавно, след години на работа и изключителен успех, отстъпваха и изчезваха. Щом разбрах, че и моята работа и съдба ще следват техните стъпки, разбрах и че съм наследил от тях сърцераздирателната и неповторима традиция да се живее в настоящето, без да се очаква друго освен постигането на прозирността на неповторимия миг. Миг на срещата с другия в мрачината на театъра и под крилото на истинността на жеста и оскъдността на словото.
В моята страна на театъра се намират тези мигове на срещи със зрителите, които вечер след вечер пристигат в салона от всякакви краища на моя град, за да ни съпроводят и съпреживеят с нас часове, минути. Посредством тези мигове съграждам живота си, преставам да бъда себе си, да страдам за себе си и се прераждам, и разбирам смисъла на това да правиш театър - да изживяваш мигове на чиста и ефимерна истина, когато знаем, че това, което казваме и правим в светлината на прожекторите, е истината, която отразява най-дълбинното и най-личното у нас. Моята страна на театъра, моята и на моите актьори, е изтъкана от миговете, в които захвърляме маските, реториката и страха да бъдем себе си и си подаваме ръка в мрачината.
Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Театралната традиция е водоравна. Никой не може да твърди, че театърът се намира на конкретно място по света, в някой конкретен град или привилегировано здание. Театърът, такъв, какъвто го наследих, се простира отвъд невидимата география, която сплавя живота на всеки, който се занимава с него, за да може театралното майсторство да достигне един единствен обединяващ жест. Всички учители в театъра умират, надарени с миговете на неповторима светлина и красота. И се изгубват по един и същ начин, без да има какво да ги закриля и славослови. Учителите в театъра знаят това и никакво признание не може да има стойност след подобно познание, в което се и корени нашата работа - да създаваш мигове на истина, на многозначност, на мощ и свобода в несигурността. След тях остават данни и записи за тяхната работа, видеофилми и фотографии - бледо отражение на труда им. Ала в тези записи винаги ще липсва безмълвният отговор на публиката, която светкавично разбира, че каквото се случва на сцената, не може да бъде нито преведено, нито да бъде открито извън театъра, че споделената там истина е преживяване за цял живот, само в няколко секунди - по-прозирни от самия живот.
Илюстрация: iStock by Getty Images/Guliver Photos
Щом разбрах, че театърът е страна - огромна територия, разпростряна по целия свят, в мен се зароди решение като проявление на свободата - не е нужно да се отдалечаваш или да се местиш от мястото си, да бягаш или да се движиш. Там, където съществуваш, е и публиката. Необходимите ти колеги са до теб. А там, извън дома, е непроницаемата, непрогледна и ежедневна действителност. И затова работим в тази очевидна неподвижност, за да поемем към най-значимото пътешествие, за да повтаряме Одисея, пътуването на Аргонавтите. Всички ние сме неподвижни пътешественици, които непрестанно ускоряваме плътността и твърдостта на съществуващия свят. Пътуваш към моменталното, към мига, към неповторимата среща пред колегите си. Към тях, към сърцето им, към субективността им. Пътуваш вътре в тях, в емоциите им, в спомените им, които разбуждаш и задействаш. Това пътешествие е шеметно, неизмеримо и ехтящо. Но и неосъзнато в своята пълнота. Пътешествие през въображението на твоя народ, покълнало семе в най-отдалечения край - на гражданското, моралното и човешко съзнание на твоите зрители. Затова аз не се движа, оставам у дома, при близките, в очевидна неподвижност, работя ден и нощ, защото притежавам тайната на скоростта.
Превод от испански език: Сава Драгунчев
Източник: Съюз на артистите в България
Ето какво се казва в приветствието на министър Банов по случай Международния ден на театъра:
За мен е изключително удоволствие да поздравя днес всички Вас, които сте най-важната причина българският театър да е актуален, вълнуващ, замислящ, възпитаващ и преди всичко - обединяващ. Създавайки в неговата магическа реалност плътни и ярки образи, Вие съумявате да приближите един към друг на пръв поглед несъвместими светове, да градите общности, в които отделните хора успяват да не се влияят от различията си, а заговарят на един общ език на емоциите и градивността.
В тазгодишното обръщение по повод Световния ден на театъра, написано от кубинския режисьор Карлос Селдран, се говори за учителите и тяхната роля за формирането и развитието на театралната сцена. Роля, която далеч надхвърля границите на писаното слово или техниката и технологиите, роля, голяма като самия живот. Само посветените в магията на Мелпомена знаят, че учител там може да ти бъде всеки - от сценичния работник до режисьора, от осветителя до сценографа, от критика до зрителя. Знаят, че един миг на среща с другия в приглушената светлина на салона, под крилото на истинността на жеста и точно намереното слово, може да промени множество съдби.
Вярвам, че за тези мигове живеем всички - и Вие, които се стремите да ги появявате, но и публиката, която идва в театъра, за да се пречисти и прероди. Да излезе от мрака на колебанията, съмненията и несигурността, да намери трудно намиращи се отговори, да пътува, без да се движи, да лети, без да има крила. Тези мигове на споделеност в театъра не подлежат на описание, не могат да бъдат разказани. Така, както не можем да разкажем изгрева и залеза. Можем само да им се любуваме и да сме щастливи тогава, когато ги изживяваме. Живейте театъра!
Честит празник!
"Днес, по-мотивирани от всякога знаем, че освен отличията, ние трябва да се борим и за повишаването на жизнения стандарт на нашите творци", призова Председателят на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев по повод празника
Христо Мутафчиев (Снимка: САБ)
Скъпи колеги,
Всяка година на Световния ден на театър 27 март ние отправяме своите поздравления един към друг, приемаме благопожеланията на нашите близки и се стремим да бъдем заедно, да бъдем едно цяло, да гледаме в една посока.
Иска ми се театърът да продължи да ни свързва по този начин, да успяваме да загърбим различията си и да оставим в нас да говори общото, онова за което има смисъл да се борим.
Тази вечер ще бъдат раздадени 45-тите Награди ИКАР 2019 на Съюза на артистите. В годините нашата организация се е стремила да отбелязва по най-достоен начин високите постижения в сценичните изкуства. Днес, по-мотивирани от всякога знаем, че освен отличията, ние трябва да се борим и за повишаването на жизнения стандарт на нашите творци.
Вярвам, че в тази кауза сме единни!
Продължавайте да творите!
На добър час!
Актрисата от Народния театър "Иван Вазов" София Бобчева и актьорът Александър Кадиев ще бъдат водещи на официалната церемония по връчването на наградите "Икар" 2019 на 27 март, когато ще бъдат раздадени 22-те престижни статуетки. Посрещане на номинираните е от 18:15 часа пред Народния театър "Иван Вазов", а началото на церемонията е от 19:00 часа в голямата зала на театъра. Режисьор и сценарист е Стоян Радев, а певицата Лили Иванова ще открие церемонията по връчването на престижните награди за сценични изкуства.
Награда "Икар" за Изключителен принос към българския театър ще бъде присъдена на Стефан Цанев, на актьора Михаил Мутафов ще бъде връчена наградата "Икар" за Чест и достойнство, а Асоциацията на куклените театри в България АКТ - Унима ще връчи своята специална награда за цялостен принос в развитието на българската драматургия за куклен театър на Рада Москова.
Кои ще са отличените в другите категории ще научим по-късно днес.
Impressio честити празника на всички създаващи, посветени и обичащи магията наречена Театър!
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}