Писателят Ерих Мария Ремарк и легендарната актриса Марлене Дитрих са имали възхитителен любовен роман, който не бил продължителен, но за сметка на това - много емоционален. Ерих Мария Ремарк се измъчвал от непостоянството и "хладното величие" на Марлене, но въпреки това нарича легендарната актриса "неповторимо вдъхновение".

Още

Хемингуей и Марлене Дитрих изживели платоническа любов

Писателят признава, че благодарение на тази емоция написва романа си "Триумфалната арка", в който прототип на главната героиня е Марлене Дитрих. Книгата излиза през 1948 г. и донася на автора си голям международен успех. Екранизирана е два пъти - през 1948 година с Шарл Боайе и Ингрид Бергман в главните роли, и през 1985-а - с Антъни Хопкинс и Лесли-Ан Даун. Марлене Дитрих и Ремарк се разминават в живота, но днес от писмата на писателя до актрисата, разбираме повече за тази изпепеляваща любов.

Издателят на писмата - В. Фулд - пише в предисловието на изданието:

"Пред нас е последната велика история на любовта на XX век. Любов - грандиозна илюзия, пълна с лъжи и самозалъгване, но искряща отвътре като бенгалски огън, с образа на Ремарк".

Ремарк й се възхищавал...

Критиката окачествява писмата като литературен шедьовър. Прочетете откъси от тях:

"Мила! Ангел на прозореца ми! Светла мечта! Аз никога повече няма да ругая, когато ти пожелаеш да избягаш от болния от ишиас старец. Златна моя, с малки устни и очи с цвета на морските вълни, обещавам никога повече да не ти се сърдя заради проклетата копринена завивка, за която се закачват палците на краката ми. Обличаш ли се топличко, като излизаш навън? Грижи ли се някой за теб, работливке моя?...Ние ще отидем с теб в най-голямата сладкарница, и аз ще ти поръчам какао и огромна порция ябълков пирог..." /25.11. - 07.12. 1937 г. /

Марлене Дитрих

"Този град се изправя пред мен отсам и оттам, улиците му ми говорят за теб, и къщите, и "Колизея", и "Максим" - самият аз не съм бил там, те идваха при мен - в моята стая - стоят пред мен и ме питат, питат... Това никога не е било... Аз загинах. Погуби ме черната подземна река, погуби ме звукът от цигулка над покривите на къщите, погуби ме сребристият въздух на декември, погуби ме тъгата на сивото небе, аз загинах заради теб, сладко мое сърце, несравнима моя мечта, разстилаща се над всички гори и долове с моите чувства!.. Сърцето на моето сърце никога не е изпитвало това. Безпокойно щастие, преплетено с лианите и стоновете на жарки и трескави нощи...Нима някога съм изпитвал това: нежност?" /Париж, след 07.12. 1937 г./

Заедно на ресторант

Още

Голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери - Натали Палей

"Мила моя, надарена от Бог, когато по цял ден лежа в постелята, и когато всичко вече е прочетено, ме връхлитат куп спомени, свързани с теб. Мисля, че те ни бяха като подарък един на друг, и то в най-подходящото време. Ние до болка се нуждаехме един от друг. Ние имахме твърде много минало и съвършено никакво бъдеще. И не го и искахме. Надявахме се на такова навярно само понякога - може би през нощите, когато животът прилича на съновидение!.." /Париж, 23.12. 1937 г./

Още

Жан Габен превръща мъжемелечката Марлене Дитрих в покорна домакиня

"Искам да бъда близо до теб, и повече нищо не ми е нужно. Ти трябва да знаеш, какво искам аз. И не трябва да се страхуваш от нищо. Ти трябва да си уверена, че аз винаги ще бъда с теб, и в твоя живот никога повече няма да има самота. Аз не умея да бъда утешител - в това не съм ловък с думите. Но аз съм способен на нещо друго, на което преди не бях: аз съм способен на любов - и в този миг, в който написах това, ми стана ужасно срамно, защото прозвуча високопарно, а не трябваше. Но ще оставя всичко такова, каквото е, защото благодарение на теб аз станах способен на това!.." /11.12. 1938 г. /

Марлене Дитрих и Ерих Мария Ремарк

Фотография на писателя и актрисата от 1939 г.

Еми МАРИЯНСКА