МУЗИТЕ НА ГЕНИИТЕ
Голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери - Натали Палей
Писмата му до нея са изпълнени с нежност и разкаяние
Редактор : / 12101 Прочита 2 Коментара
Вероятно няма човек под слънцето, който да не е бил вдъхновен от романтичната история в легендарната книга на Антоан дьо Сент-Екзюпери "Малкият принц". Вдъхновението на автора е била една красива жена - Натали Палей - внучка на руския император Александър ІІ. Тя емигрира във Франция след революцията в Русия, и става много известна в Европа и Америка като модел и актриса. Руската аристократка покорила сърцата на не един и двама мъже, между които - Кокто и Ремарк, а Екзюпери бил буквално обсебен от мисълта за нея. Намерени са 7 негови писма от 1942 г., които красноречиво говорят за това, че Натали Палей е била муза на писателя. Вижте избрани редове от тези писма:
"За пръв път от много години насам аз затворих очи и почувствах покой в сърцето си. Не ми е нужно повече да търся пътя...Затварям очи винаги, когато съм щастлив. Така закриват портите си препълнените житници. Ти си за мен благодатен хляб. Да, аз ще ти предизвикам болка... Ти ще ми предизвикаш болка. И, да - ние ще се мъчим, но такава такава е орисията на човека. Да посрещнеш пролетта, означава да приемеш и зимата. Да се откриеш пред другия, одзначава после да страдаш в самота. Да е благословена зимата. Аз не искам да се избавя от болката. Аз се моля да бъда избавен от съня, в който ме скова любовта. Не искам повече равни дни, не искам безсмислено завръщане на Земята, която не ме води никъде и никъде не ме отвежда. Направи така, че аз да обичам. Стани ми толкова необходима, колкото светлината!.."
Знам, колко много задължения, прегради и противоречия има в мен. Самото несъвършенство съм. Но това е само материалът, от който съм съставен. Бъди светлина, израсти като дърво! Любима моя, толкова отдавна не съм произнасял тези думи... Свеж мой ручей с бели камъчета, пееща вода, любима моя... Антоан".
"Веднага ще ти кажа истината: имал съм много любовни истории, доколкото могат да бъдат наречени "любовни". Но никога не съм изричал значими думи като "обичам" и "любима"...Никога не съм смесвал любовта с наслаждението. Бил съм дори жесток, отказвайки да изрека тези думи. Те са излизали от устата ми само три пъти в живота ми. Ако съм бивал преизпълнен с нежност, казвал съм: "Изпълнен съм с нежност", но не "Обичам те!" Н атеб ти казах "любима", защото това е истината. Сигурен съм, че никога повече и на никого няма да кажа това. Озаренията на сърцето са редки. Аз срещнах любовта, може би последната...Това не променя нищо в моя живот, но това е истината".
"Мила моя, аз лежа, боледувам за теб и съм необяснимо радостен от това. Сякаш съм препратен в детството и не отговарям за себе си. Върху корема ми има компрес с лед, вътре в корема - беладона, а аз се наслаждавам на писателството си. Така не ми достигат ожалванията и утешенията. Ако ти беше до мен, щях да си поплача - скришно, разбира се, защото ще съм щастлив заради теб. А ти ще приемеш сълзите ми насериозно, но не прекалено - ще ме пощипнеш за ухото, ще сложиш ръка на челото ми и ще се усмихнеш. Ще ме приласкаеш с радост, нали?..."
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Аз съм отчаян, напълно, безизходно...Любов моя, любима моя, аз открих покоя благодарение на теб. Открих доверие, а сега се терзая от очакване. Причинявам ти болка. Няма ме до теб ден след ден, нарушавам всичките си обещания, макар и не по своя воля. Заслужавам да ме забравиш. Заслужавам да не ме чакаш повече. Заслужавам самота. Но аз, макар и да не мога да премина без виза границата, те обичам всеки ден все по-силно. С всеки ден ставам все по-нещастен. Жестоко е да видиш рая и да го изгубиш!.. Много съм уморен. Антоан".
"Реших никога повече да не се виждам с теб. Струва ми се, че намерих най-правилното решение, само не знам как да бъда и със себе си, и с теб!.. Не исках нищо да говоря. Не исках жалки уловки да измесват нежността. "Правилното решение" е горчиво, мъчително и възникнало като компромис".
"Ако не ми се обадиш, ще остана с недоумението си, но никога повече няма да те потърся / не си и помисляй, че се "оттеглям с достойнство"/ - ти можеш да ме видиш, когато пожелаеш, но аз няма да те притеснявам. Сбогувам се. Нямам какво повече да кажа!.."
Годината, в която са писани тези писма, е времето на Втората световна война. Още с избухването й, Екзюпери иска да се върне във военната авиация. Назначен е в разузнавателна авиогрупа между март и юни 1940-а година. Получава военен кръст и е демобилизиран, но през 1943 г. е изпратен отново на линия в Северна Африка. Като командир на група тогава извършва първия си полет на окупирана Франция. И всъщност, след един от следващите полети, през юли 1944 г. самолетът му не се завръща в базата.
И до днес няма яснота какво точно се е случило - дали немски изтребители са го свалили в Средиземно море, или някой /той самият?/ не е предизвикал катастрофата; дали е изгубил съзание от старите си рани, или се е самоубил?.. През 1998 г. рибар намира гривната на Екзюпери, но следа от него така и не се открива. Минават цели 60 години до 2004-а, докато водолази открият останките от самолета край Марсилия. А Екзюпери сякаш безследно изчезва на друга планета?..
Всъщност, май на автора на "Малкия принц", такава смърт му "отива", нали?..
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}