ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО
Две "погребения" и един рожден ден - Клинт Истууд на 91
Легендата на Холивуд призна всичките си деца и продължава да се снима
Автор : / 21671 Прочита 8 Коментара

На 31 май т.г. живата легенда на Холивуд - актьорът и режисьор Клинт Истууд навършва 91. Изпълнен със здраве и енергия, като на младо момче, той продължава да крои планове за бъдещето. Гледа с усмивка на "погребенията" си от 2017-а и 2019-а година, които му скроиха социалните мрежи, и смята, че те са му на късмет за дълголетие. А то наистина му е необходимо, защото старият каубой има младежки дух и дръзновени мечти за нови филмови проекти.
Клинт Истууд е роден на 31 май 1930 г. в Сан Франциско. Сред многото награди, на които е носител, са няколко "Оскар"-а, сред които - за най-добър режисьор и най-добър филм - за филма "Непростимо"/1993 г. /, и пак няколко "Оскар"-а, за най-добър режисьор и най-добър филм - "Момиче за милион долара"/2005 г./.
През 2009 г. бе награден със "Златна камера" за цялостно творчество. И още, носител е на наградите на БАФТА, на наградата "Британия" и мн. др., вкл. - на наградата "Хенриета" - Световен филмов фаворит-мъж.
Като актьор, славата на Истууд е главно като един от златните "каубои" на Холивуд. Прочут е и като един от големите мъже на Америка. За достолепната възраст, която навърши, е записал името си в над 50 филмови роли, като актьор, и в десетки култови ленти, като режисьор. Извън професионалния си живот, направи и политическа кариера, създаде си имидж на личност на столетието, продължава да спортува, има два брака, осем деца, както и внуци.
10 февруари 2016 г. в Pebble Beach, Калифорния / Снимка: Getty Images
Кръстен е на баща си - Клинтън Истууд. Семейството преживява тежко Голямата депресия. Родителите му местят постоянно местожителството си, в търсене на препитание. През 1948 г. Клинт завършва Technical High School в Оукланд, и работи като общ работник в бензиностанция, дървар, шофьор на камион, огняр, събирач на сено. През 1950 г. влиза в армията и там го запалват по актьорското майсторство двама актьори. След като отбива военната си служба, заминава за Лос Анджелис, за да се пробва в киното.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Първият му договор за работа е с Universal. Дебютът му е в "Revenge of the Creature" (1955) и "Тарантула" (1955). Специфичната му физиономия е забелязана, и получава покана за участие в сериала "Rawhide" (1959), който върви осем сезона. Зрителите започват да запомнят името му, но още не е дошло времето на Големия му филм. През 1964 г. заминава за Италия, за да се снима в "A Fistfull of Dollars" (1964), "За няколко долара повече" (1965) и "Добрият, лошият и злият" (1966). Режисьор и на трите филма е Серджо Леоне, а композитор - големият Енио Мориконе. Този тип уестърни, направени в Италия, получават названието "спагети уестърн", и стават запазена марка за региона. Трилогията добива голяма популярност в цял свят. Именно от нея тръгва шеметната кариера и световната известност на Клинт Истууд.
Завръщайки се в САЩ, той вече има амплоа, което му осигурява работа. През 1971 г. актьорът се осмелява да направи и режисьорски дебют с филма "Play Misty for Me". През същата година започва поредица от филми с герой, който ще му донесе голямата слава - на Мръсния Хари. Първият филм носи заглавието "Мръсният Хари", а през годините ще излязат още "Magnum Force" (1973), "The Enforcer" (1976), "Sudden Impact" (1983) и "The Dead Pool" (1988).
"Мръсният Хари" (Dirty Harry, 1972, реж. Дон Сийгъл)
Постепенно Клинт Истууд намалява актьорските си изяви, за сметка на режисьорските. През 1992 г. прави "Непростимо" с Джийн Хекман, Морган Фрийман, Ричард Харис и др. Филмът получава четири "Оскар"-а, сред които и за най-добър филм. Следващите проекти, в които Истууд е режисьор и актьор, са "A Perfect World" (1993), "Мостовете на Медисън" (1994) с Мерил Стрийп, "Абсолютна власт" и др. През 2000 г. се състоя премиерата на "Звездни каубои" с Томи Лий Джоунс, Доналд Съдърланд и др.
"Мостовете на Медисън" (The Bridges of Madison County, 1998, реж. Клинт Истууд)
През 2003-а той е на 73, когато излиза "Реката на тайните" с участието на Шон Пен, Тим Робинс, Кевин Бейкън, Лорънс Фишбърн и др. Филмът е награден с два актьорски "Оскар"-а. През 2005-а Истууд грабва статуетката за най-добър режисьор за филма си "Момиче за милион долара" с Хилъри Суонк.
"Момиче за милион долара" (Million Dollar Baby, 2004, реж. Клинт Истууд)
Любопитен факт е, че през 2005 г., когато получава "Оскар" за режисура за "Момиче за милион долара", Истууд е вече на 74 години. На церемонията го придружава 95-годишната му майка. Така двамата направиха събитието още по-знаменателно, защото Истууд записа името си като най-стария носител на отличието, а възрастната дама - като истинска сензация за наградите "Оскар". Очевидно, дълголетието и високият дух са генетично заложени в актьора.
"Бледият ездач" (Pale rider, 1985, реж. Клинт Истууд)
През 2006 г. Клинт Истууд режисира едновременно два филма - "Знамената на бащите ни" и "Писма от Иво Джима". През следващите две години прави още два филма - "Подмяната" с Анджелина Джоли, и "Гран Торино". Въпреки че след този филм обяви оттеглянето си от актьорски участия, Истууд отново се завърна пред камерата с филмите - "Trouble with the Curve"/2012 г. /, и "The Mule" / 2018 г. /.
Междувременно постоянно се снима в реклами, участва в шоу-програми и... флиртува. "Мръсният Хари" се е женил два пъти, като от двата брака има 3 деца, а останалите пет са от... "другите" му връзки.
Официалните му бракове са: първият - с модела Маги Джонсън, от която има две деца - Алисън и Кайл, и вторият - с новинарката Дина Руиз, от която е дъщеря му Морган.
Пресата му приписва бурни авантюри с много известни жени, между които е и Барбра Страйсънд, както и със статистки от филмовите продукции, като Роксан Тунис, от която е дъщеря му Кимбър, родена на 17 юни 1964 г.
Съществуването на Кимбър е огласено през 1989 г., когато тя е поканена от баща си да играе малка роля във филма му "Абсолютна власт".
Първото му бракоразводно дело му коства 25 милиона долара - по 1 милион за всяка година от брака му с Маги Джонсън. Затова, след този развод, започва да внимава с "официализирането" на връзките си. Има дълга връзка със Сондра Лок - живее заедно с нея в продължение на 14 години, но не сключва брак. И въпреки това, и тази връзка завършва скандално, и с много пари за обезщетение - Лок подава иск срещу него за 1.3 милиона долара. Тя твърди, че я е убедил да направи аборт и да се подложи на стерилизация. Репутацията му отново е опетнена, когато се разкрива, че има други две "тайни" деца - Скот Истууд (р. 21 март 1986 г.) и Катрин Истууд (р. 2 февруари 1988 г.), от стюардесата Джаслин Рийвс.
Истууд среща настоящата си съпруга, Дина Руиз, телевизионна водеща, когато тя го интервюира през 1993 г. Връзката им започва с приятелство и се превръща в романтична чак след две години. Твърде нетипично за "Мръсния Хари". Палавият Клинт, между 90-а и 95-а имал романтична връзка с Франсис Фишър. С Дина сключват брак през 1996-а в Лас Вегас. Кумува им синът на Истууд от първия му брак - Кайл. Дина внася хармония сред кръвните роднини на палавия Клинт. Събира всички предишни съпруги и любовници, родили от него, заедно с децата и внуците, в семейното ранчо. Наистина, забележителен успех.
Трудно е да се определи философията и вероизповеданието на Клинт Истууд. Според някои е будист, други смятат, че изповядва една много специална религия, наричана Деизъм.
Самият той бяга от категоричните отговори на въпроси от личен характер. А може би, както сполучливо казва един кинокритик, "самият той не знае отговорите им"?
"Целият ми живот е една голяма импровизация", признава със самоирония легендата. Важното е, че Истууд през целия си живот смело етръгвал по всяка една от пътеките, търсейки вярната посока. Актьорът успя да се сближи с всичките си деца, и ги събра на премиерата на филма си "The Mule" в Лос Анджелис на 10 декември 2018 г.
Един от достойните му наследници - визуално и професионално, се очертава да бъде синът му Скот Истууд. Той също като баща си, обича да се шегува. За миналогодишния рожден ден на Истууд, сподели публично, че семейството ще му подари торта, която "той няма да хареса". "Мръсният Хари", определено си има своите несъвършенства в реалния живот, но останалите му качества са толкова неоспорими, че успява да направи така, че всички да го обичат.
Клинт Истууд е последната уестърн легенда на Холивуд. Ще го запомним с характерния му поглед с присвити очи, със стиснатата между зъбите пура, изразените скули на лицето, и поглед, който буквално се "прицелва".
През годините актьорът много често променяше визията си, но онова, което си остана негова "марка", е именно този неподражаем поглед, както и мъжественото излъчване, което носи и на тези години.
През дългия си живот, Клинт Истууд намери време и за политиката. Той е републиканец от 1951 г. и подкрепя президентските кампании на Ричард Никсън и Роналд Рейгън. Избран е за кмет на малкото градче Кармел бай дъ Сий (с население 4000 д.), Калифорния и по време на двугодишния си мандат завършва два моста.
През 2001 г. е назначен от губернатора на Калифорния Грей Дейвис в Калифорнийската щатска комисия за паркове и отдих. През 2004 г. е преназначен от губернатора Арнолд Шварценегер, когото подкрепя в изборите през 2003 и 2006 г.
В президентските избори през 2008 г. Истууд подкрепя кандидата на републиканската партия Джон МакКейн, а на изборите през 2020 подкрепи президента Доналд Тръмп за втори мандат.
Истууд е известен със свободолюбивите си изказвания. В много страни, включително и у нас, бе публикуван превод от едно негово интервю пред Флоранс Коломбани за "Поан", озаглавено "Днешна Америка ме плаши". В него той отправя остри критики към Щатите, както и изобщо към съвремието ни.
Клинт Истууд присъства на фестивала Tribecа на 27 април 2013 г. в Ню Йорк /Снимка: Getty Images
"Видял съм други страни в живота си, пътувал съм в Испания, Италия, Франция, снимах в Африка. Единствено в моята страна някой отива в училище и стреля по всички... И това, кълна ви се, никога не се е случвало в младостта ми!"
В същото интервю от 2020 г. Клинт Истууд разказва и за новия си филм - "Случаят Ричард Джуъл", за детството си, за политическата коректност, за съжаленията си... В образа на главния герой откриваме друга отправка към съвремието ни. Ричард Джуъл е обсебен от властта до налудност, но в решителен момент в него надделяват потснати от властолюбието му морални качества, и той се проявява като герой. Каква е оценката за всичко това на Истууд:
"Тази история е истинска американска трагедия. От алчност, поради липса на точност, медиите и ФБР съсипаха живота на този човек. Той почина преждевременно, на 44-годишна възраст, разбит. Всичко щеше да е различно, ако се бяха отнесли към него като към герой, какъвто беше. Бил е хлапак, когото цял живот са смятали за дебел, на когото са се подигравали. Живееше с майка си, не беше създал свое семейство... Лесно е да съдиш такъв човек. Погледът на обществото е тежък, когато човек е малко по-различен. Чувствителен съм към това...Когато бях малък, непрекъснато се местехме, и във всеки нов клас, в който попадах, имаше изкупителна жертва. Много добре си спомням тяхното страдание и усещането, че не мога да им помогна".
В това интервю Истууд стига до откровения, които се целят директно в недъзи на американското общество, и прави дисекция на причините за упадъка на цивилизацията, с голяма доза хуманизъм, разглеждайки случващото се, откъм човешката му "сложност". На въпрос, свързан с филма му за ексшефа на ФБР Дж. Едгар Хувър, Истууд разказва:
"Никога няма да забравя деня, в който снимахме в кабинета на Хувър: един човек ни показа къде е бил шкафът му с рокли! Ако хората знаеха по онова време, че обича да се преоблича като жена, кариерата му щеше да приключи. И въпреки това, той е поемал риска да държи роклите в кабинета си. Това не го прави по-симпатичен, но по-човешки. Човешката сложност... Никога няма да свърши това... "
"Мога да понасям лоши критики, но лъжите са нещо по-тежко".
"В "Трафикантът" исках да разкажа какво е да остарееш, когато ти е било трудно да бъдеш съпруг и баща... Колкото повече напредва възрастта, толкова повече си даваш сметка, че това е най-важното в живота. И че славата, киното не ти помагат да успееш в личния си живот. Не се самобичувам, днес съм близък с децата си. Но невинаги съм бил на разположение, наясно съм с това."
"Трафикантът" (The Mule, 2018, реж. Клинт Истууд)
"Аз харесвам хората, които не се вземат твърде насериозно и не ги гложди страхът.
Наясно съм, че говоря като стар човек... Гледам на нашата епоха през филтъра на миналото, със сигурност заради това не мога да се присъединя към нея."
"Правя всичко по инстикт, не съм интелектуалец, а занаятчия. Според мен, киното не е особено интелектуална дейност."
"Непростимо" (Unforgiven, 1992, реж. Клинт Истууд)
"Направих филм за смъртта, "Светлина в тунела" (2010). Много го обичам, но никой не искаше да го гледа! Смъртта е голямата тема. Исках да се спра на нея, да помисля. Има ли живот след смъртта? Нямам отговор, но всеки ден се питам. А филмите, които правя за обикновени герои, също са начин да мисля за смъртта.
Какво можем да направим, за да има смисъл нашето преминаване през Земята? Влияние? Какъв е смисълът на живота? Моят начин да се изправя пред този въпрос, е правенето на филми. Затова продължавам."
Как ще го запомним? Той е толкова разнолик, и като актьор, и като режисьор. През 1995 г. Клинт Истууд игра заедно с Мерил Стрийп в любовната история "Мостовете на Медисън", по романа-бестселър. Истински хит в киносалоните по цял свят. Единственият романтичен филм във филмографията на Истууд. Пет години по-късно изигра ролята на пенсиониран инженер от НАСА в "Космически каубои". Този филм е първият му голям комерсиален успех - с приходи от 130 милиона долара от кино касите.
После идва успехът на "Момиче за милион долара" - с приход от 216 милиона долара. Като прибавим към това наградите, които обра този филм, може да се каже, че той е триумфално постижение в кариерата на Клинт Истууд.
"Гран Торино" (Gran Torino, 2008, реж. Клинт Истууд)
Успехите му като режисьор, очевидно, са респектиращи. Но онова, което ще запомнят зрителите, е неговото лице на екрана, като актьор. Необикновено мъжественото му излъчване. Клинт Истдууд - един неостаряващ каубой на 91. В новото десетилетие, напът към столетието!
Еми МАРИЯНСКА