ПРАЗНИЦИТЕ НА ИЗКУСТВАТА
Луис Армстронг: Ако питаш какво е джаз, никога няма да разбереш!
За поредна година светът отбелязва Деня на джаза
Автор : / 1957 Прочита 1 Коментара
Илюстрация: Stock by Getty Images/Guliver Photos
През ноември 2011 г. ЮНЕСКО обяви 30-и април за Ден на джаза. Това бе начин да се подчертае ролята на този стил музика в съвременния свят. Нещо повече, от ЮНЕСКО обявиха, че джазът е "духът на организацията".
Датата бе обявена от Генералния секретар на организацията и от Хърби Хенкок - легендарен джазмен, посланик на ЮНЕСКО за междукултурен диалог и председател на Института за джаз "Телониъс Монк". През 2012 година Международният ден на джаза е признат и от ООН.
Целта на Международния ден на джаза е да опази културното наследство на джаза, като събере общности, школи, артисти, музикални историци и джаз любители от цял свят на един всеобщ празник.
Защо се придава толкова голямо значение на този стил музика? Джазът има принос в издигането на човешките права, равенството и толерантността. Това той постигна по естествен и непринуден начин, тъй като едни от най-добрите музиканти-представители на този стил са цветнокожи, произлизат от малцинства и всичко, което имат е тяхната любов към музиката.
Луис Армстронг с четвъртата си съпруга Люсил (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Един от най-големите изпълнители на джаз - Луис Армстронг казва:
"Ако ти се налага да попиташ какво е джаз, изобщо ако питаш какво е джаз, ти никога няма да разбереш..."
"Джазът е музикален стил, който кореспондира директно с емоциите на хората, докосва сетивата им чрез вибрацията на звуците и създава усещането за вселенска хармония!", казва един критик.
Родоначалникът на българския джаз е роденият в Харманли Асен Овчаров. През 1942 г. той създава първия класически джазов оркестър в България и на Балканите. Солист цигулар в този оркестър е Сашо Сладура, а вокалистка - Леа Иванова. В годините след Девети септември 1944 г. музикантите, които се занимават с тази музика, са репресирани. Асен Овчаров е арестуван и въдворен в лагера в Белене, а Леа Иванова - в Ножарово. Сашо Сладура е убит в лагера в Ловеч през 1961 г. Тъжна и срамна история за едно тесногръдо и повече от несправедливо отношение към музиката, и изобщо - към културата.
Неуловимата импровизация на джаз излиза отвъд останалите жанрове и стилове на музиката. Според Дюк Елингтън той е едновременно "светлина и сянка, екстаз и агония" - емоция, която е "на ръба между Живота и Смъртта".
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}