ГОЛЕМИТЕ МУЗИКАНТИ НА ХХ ВЕК
27 г. след смъртта му: Кръщелно издава истинската рождена дата на Луис Армстронг
120 години от рождението на краля на джаза и суинга
Автор : / 8716 Прочита 4 Коментара
Луис Армстронг / Снимка: Getty Images
Знаете ли, че един от най-великите музиканти на нашето време - Луис Армстронг е бил внук на чернокожи роби?! Родителите му се развеждат. Баща му напуска семейството заради друга жена, когато малкият Луис е още бебе. Майка му също изоставя децата си - него и сестра му Беатрис. Двете деца са оставени на грижите на баба си Жозефин. Когато е само на 5, Луис е взет от майка си, и тогава научава, че тя е проститутка. 11-годишен напуска училище и започва да работи. Печели пари, като разнася вестници и пренася въглища. Бедността, проституцията, играта на карти по мизерните улички, скандалите, крясъците на насилие - това е фонът на детството му. И само един светъл лъч - музиката на Джо Кинг Оливър и неизвестните музиканти от баровете наоколо.
Така започва животът на една от най-големите знаменитости в историята на музиката - Луис Армстронг. Остава загадка, защо през целия си живот той е съобщавал за своя рождена дата не тази от кръщелното си. Изкарвал се е с година и месец по-стар?!? Днес се навършват 120 години от рождението на големия музикант.
Двама големи.... / Снимка: Getty Images
Как тръгва всичко: След като напуска училище, Луис и няколко други бедни момчета създават група, за да пеят на улицата, за някое и друго подхвърлено пени. Средата в бедните квартали често е враждебна и не един и два пъти, момчето се забърква в неприятности. Изпращан е многократно в изправителни домове за чернокожи бездомници. Единият път - за стрелба с пистолет.
Съдбата му се усмихва, когато в критичен момент го среща със семейство евреи с фамилията Карнофски, които го приемат в дома си и се държат с него като с близък роднина. До края на живота си Армстронг носи медалион с Давидова звезда на гърдите си, в знак на признателност към хората, които са го научили "на истински живот и решителност".
Започва да свири на тромпет в една банда - "The New Orleans Home for Colored Waifs" точно там, където е бил приеман не веднъж - в приюта за чернокожи. Там се среща с Питър Дейвис - неговият учител по тромпет и кларинет. С групата изкарват пари по сватби и погребения, колкото да имат за харч през деня.
На 16 се жени за Дейзи Паркър. Двамата с нея осиновяват племенника на Луис - Кларънс, който остава кръгъл сирак след смъртта на майка си - братовчедка на Луис. Детето е умствено изостанало и Луис поема грижата за него, като за свое дете, въпреки че самият той е още съвсем момче и напълно неподготвен, да бъде глава на семейство.
Луис Армстронг се грижи за това болно момче през целия си живот. След развода си с Дейзи, която скоро след раздялата им умира, Луис сключва още три брака, и на всяка от жените си поставял като първо условие, че трябва да приемат факта, че той е "баща на Кларънс".
Луис Армстронг и съпругата му Лусил, на Лондонското летище през 1956 г. Снимка: Getty Images
Първите му професионални изяви са в Ню Орлиънс - с групата "Kid Ory Band". Още е едва на 18. През 1922 г. заминава за Чикаго и там групата записва първите си записи. През 1929 г. представя песента си "Ain't Misbehavin" на Бродуей, и тя се превръща в хит. Именно тази песен проправя пътя на Армстронг към Европа. Идват покани от Швейцария, Англия, Норвегия и Холандия. Музикантът непрекъснато кръстосва между Америка и Европа.
Наема за свой мениджър Джо Гласър - негов приятел, но личност с доста съмнителен имидж, тъй като минавал за човек на Ал Капоне. Гласър, обаче, обича Луис и използва връзките си като негов мениджър ентусиазирано. Наема оркестър "Luis Russell Orchestra" и го прекръства на "Louis Armstrong and his Orchestra". Всичко това се случва във времето на възхода на суинга.
Световната слава на Армстронг тръгва от 1963-та година, когато хората по света чуват неговата интерпретация на известната песен "Hello Dolly". Хитовете му след нея също бележат огромен успех и превръщат името му в "марка". 1968-а минава под знака на "What A Wonderful World". Луис Армстронг е вече голяма знаменитост. За жалост, не се чувства добре. Дори е приет в болница. Тези приеми все повече зачестяват, но в паузите между тях той работи неуморно - постоянно свири и записва. Прави по 300 концерта годишно. Накрая е покосен от поредния инфаркт. Датата е 6-и юли 1971-ва година. Месец, преди да навърши 70, Армстронг е погребан в Куинс, Ню Йорк.
Напуска света един от най-големите му любимци, наричан галено от феновете " Сачмо бой".
Всъщност, този прякор би следвало да бъде подигравателен, защото в буквален превод означава уста като чанта, или куфар, а в друга версия - бъбривост, или бъбривко, но приятелите и феновете на Армстронг влагат в това име единствено любов и желание за близост със своя идол. И до днес музикантите по света предпочитат да наричат Луис Армстронг "Сачмо бой". Той остава в историята на музиката като едно от най-любимите "момчета" на публиката.
По-малко известен е един друг прякор на музиканта - Pops, понеже самият той се обръщал така към всички.
Има един много любопитен момент в личната история на големия Луис Армстронг. През целия си живот той твърдял, че е роден на 4 юли 1900 г. С тази дата са излизали всички биографични справки за музиканта до 1998-а година, когато е открито кръщелното му свидетелство. От него става ясно, че истинската рождена дата на Луис Армстронг е 4 август 1901 г. Остава загадката, защо е настоявал да го смятат за с година и месец по-стар?...
Луис Армстронг е носител на множество награди за музика, но най-голямата от тях е любовта на хората по цял свят към този усмихнат и божествено талантлив чернокож мъж с великодушно сърце.
Една от знаменателните срещи в кариерата на Луис Армстронг е, когато за пръв път се среща с Ленард Бърнстейн. Годината е 1956-а. Сачмо се обръща толкова естествено към него с думите "Здравей, татенце!", че спечелва Бърнстейн за цял живот. На тази среща се пошегувал и с устните си, подпухнали от тромпета, като ги нарекъл "моите котлети".
Повод за срещата е първият концерт в историята на джаза, в който джазмен ще свири с филхармония. Мястото е стадион "Луисън" в Ню Йорк. Интересът е голям, и "само" 27 000 зрители успяват да се сдобият с билети, а други 10 000 били върнати, поради липса на места. Това е един от най-уникалните концерти в историята на джаза. Публиката става на крака и танцува от място. Музикантите от симфоничния оркестър за пръв път въодушевено изпълняват "St. Louis Blues", която напред в годините ще бъде записвана стотици пъти от най-големите оркестри в света. На онзи знаменит концерт, в публиката е и нейният автор - слепият Уилям Хенди, разчувстван до сълзи от изпълнението.
Самият Бърнстейн ще изрази публично възхищението си от чернокожия тромпетист. Не само от таланта му, но и от това, какво е постигнал в живота си. Научавайки, че Армстронг е бил изоставен от баща си още след раждането, а майка му е била проститутка, и как въпреки нерадостното си детство и липсата на образование, Луис се е научил не само майсторски да свири, но перфектно да разчита партитури, великият Бърнстейн не можел да проумее, как такова бедно момче, се е научило толкова перфектно да чете ноти.
Луис Армстронг е автор на много текстове на песни, както и на няколко мемоарни книги, в които се изявява като забавен разказвач. "Поразително е как някой, който не е ходил на училище, може да пише в толкова изискан стил!", продължава да се удивлява Бърнстейн.
Една от най-уникалните способности на Луис Армстронг е невероятната му дарба да импровизира. Въпреки че и преди него има много виртуози в джаза, той е може би първата най-известна с името си и влиятелна фигура в този стил, която проявява такава импровизаторска дарба. Харизматичната му личност кара огромни зали и стадиони да припяват и танцуват заедно с него. Наричат го "цар на суинга" и на "горното До".
През 20-те години на миналия век джазът буквално завладява живота на хората по света. Затова не е случайно, че именно в този период Франсис Скот Фицджералд публикува своите "Разкази от ерата на джаза". Джазът е музикален период, който променя цялостно американската култура. Именно тази музикална епоха отразяват и други творци от различни жанрове, като Ърнест Хемингуей и Игор Стравински.
Много музиканти след Луис Армстронг ще се опитват да го имитират, но той остава единственият и ненадминат в импровизациите, Сачмо бой. Армстронг развива и удължава със сола импровизацията - прави я нещо повече от "два такта" - превръща я в уникално, почти завършено, самостоятелно произведение.
Големият принос на музиканта е, че той извежда една музикална форма, родена в бедните квартали на родния му Ню Орлиънс, и я превръща от улична свирня, в изкуство. Тръгнал като музика за забавление на най-бедните маси, джазът е признат за едно от най-значимите изкуства на ХХ век. И до днес джазът, наред с блуса и кънтри музиката, е считан за запазена марка на американската музика.
По време на изпълненията си, Сачмо се смее, хили, танцува, скача и дори се плези, и това сценично поведение се превръща в неговото характерно общуване с публиката. Нещо като знак за близост, отправен към нея. Някои критици правели опити да изкарат това поведение унизително за музикантите, но така и не успяват да "убедят" в правотата си феновете на Сачмо по света. Той си остава техният идол - приет такъв, какъвто му подсказва да бъде музикалното му сърце. Армстронг остава най-популярния джаз музикант на всички времена, а неговото изпълнение на "Hello, Dolly" е признато за най-успешната композиция в джаза. Тя много пъти е заемала челните места в различни поп-класации.
Когато за пръв път чува Армстронг, знаменитият Херберт фон Караян, споделя пред музиканти от Виенската филхармония: "Представете си само, два часа музика и нито веднъж да не забърза, или да забави по погрешка! Той е феномен!".
Всъщност, Луис Армстронг страшно много обичал да слуша класическа музика. В едно интервю дори казва, че се учи от нея. Цени операта: "Харесват ми тези дълбоки неща, опияняват ме до безкрай", споделя музикантът в едно лично писмо. Любими композитори са му Лист, Рахманинов, Бах, Густав Малер и Хайдн. Според биографите му вечер, преди да заспи, слушал класическа музика.
Луис Армстронг е не само голям музикант, но и личност от огромно значение за обществения живот в Америка. Обичан и ценен от всички, без разлика от цвета на кожата, той оказва огромно влияние върху отмяната на расовата сегрегация в Щатите. Армстронг пускал шеги от рода на тази, че няма никакъв проблем "да се събират черни с бели котки", и по този начин с лекота постигал повече, отколкото обиграни политици. Музикантът се противопоставил публично на президента Айзенхауер, по повод замисляното от него ограничение за чернокожи деца в училищата, и успява така да спечели общественото мнение, че президентът отстъпва.
Има доста любопитни факти от музикалната кариера на Луис Армстронг. Първоначално свирел на корнет - инструмент, който прилича на тромпета, но е по-къс от него. С групата "Хот Севън", Сачмо експериментирал извеждането на солист отпред, като ролята на самата група превръща в поддържаща. Според експерти, едно от най-добрите сола на музиканта е в песента "West End Blues", изпълнено в края на 20-те години на миналия век. Луис Армстронг има принос и в т.нар. скат-пеене - пеене с безсмислени срички, което се практикува и днес.
В личния си живот музикантът е скромен - не злоупотребява с алкохола като други знаменитости, но е известно, че от 1931-ва година, почти до края на живота си, пушел марихуана. Обикновено, по собственото му признание - "само преди, и след концерта".
През 1947 г. Луис сформира легендарния си "Ол Старс", който го съпровожда навсякъде по света и се превръща в негова запазена марка. Снима се и във филми. Една от най-добрите му роли е във филма "Парижки блус" от 1961 г., в който си партнира с Пол Нюмън и Сидни Поатие.
И до днес Сачмо бой не е забравен. Летището на Ню Орлиънс носи неговото име. Музикантът има звезда в Холивудската алея на славата от 1960-а година. Бинг Крозби казва, че Армстрьонг е човекът, към когото е изпитвал най-голямото си възхищение, а Уди Алън, че сред всичко, заради което си струва да се живее, е шедьовърът "Potato Head Blues" на Луис Армстронг. Всъщност, Армстронг е еднакво добър и като музикант, и като певец.
Сачмо бой - внукът на роби, изживява дълъг житейски път, изпълнен с превратности и музика. Свирил е на улицата, в сиропиталища, танцови салони, в брас бендове за параходите по Мисисипи, и къде ли още не, преди да се качи на голямата сцена. Когато през декември 1963-та записва "Hello, Dolly", няма и представа, че много скоро - още през януари другата година парчето ще стане № 1 в американската класация на Билборд "Хот 100". Нещо повече, то "детронира" "Бийтълс"
Цитати на Луис Армстронг
"Какво е джаз? Човече, ако питаш, никога няма да разбереш."
"И папата е бил малко момче, нали знаете."
"Всички започваме с до, ре, ми, но трябва да откриеш останалите ноти сам."
"Това, което свирим, е живот".
"Всичката музика е народна музика. Не съм чувал никога кон да пее песен."
"Музикантите не се пенсионират. Те спират, когато вече няма музика в тях."
"Начинът, по който третират моите хора на юг... Правителството може да върви по дяволите!"
"Правенето на пари не е нещо, което ме вълнува. С тях ще можеш да си купиш една идея по-добра пиячка от някой пияница на ъгъла. Но ще ти втръсне, също като следващата ти котка, и като умреш ще си в гробището същият, като него."
"На мен ми се струва, че проблемът не е, че светът е толкова лош. Проблемът е, какво му причиняваме ние, и всичко, което казвам, е: Вижте колко чудесен би бил светът, ако само му дадем шанс. Любов. Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми."
Кой е Луис Армстронг? - Най-лесното е да изредим: американски джаз музикант, тромпетист, вокалист, композитор, една от най-влиятелните фигури в областта на музиката на ХХ век и пр. Но преди всичко, трябва да отбележим, че той е харизматична личност, ярка индивидуалност и сърце, което се раздава, за да прави хората щастливи.
През 2017-а година посмъртно е въведен в Залата на славата на ритъм и блус. По радиото в Америка звучи песента му "Когато се усмихващ". И той остава такъв в спомените на всички - усмихнат и ведър - "един чернокож ангел", както го нарича един музиковед.
Инфарктът, който слага край на живота му, всъщност е последният от няколко сърдечни удара, преди него. Преумората от постоянните турнета през 50-те години на миналия век си казва своето, и през 1956-а, докато е в Италия, получава първия инфаркт. Сякаш някаква сила му дава предупреждение, че трябва не само да работи, но и да почива. По-сериозно започва да усеща, че има проблем със сърцето през 1968-а, когато издава последния си албум - "Disney Songs the Satchmo Way". Тогава за кратко решава да почине. Но пък скоро преживява тежко загубата на верния си мениджър и приятел Джо Гласър.
През лятото на 1970-а, за да се отърси от депресиращите мисли, отново тръгва на световно турне. И отново получава сърдечен удар - втория поред. Лекарите са категорични, че трябва да прекрати пътуванията. Но той е непослушното "момче", което всички обичат и очакват. И против лекарските съвети, приема да свири в Имперската стая на хотел Уолдорф-Астория. В края на представлението получава поредния инфаркт. Едва го пускат от болницата, и той вече гради планове за нови турнета. Съдбата, обаче, е решила друго - умира от сърдечен удар в съня си, на 6 юли 1971 г. Просто заспива. Замлъква завинаги музиката, която извираше от самата му душа!
Поклонението му събира целия елит на музикалния и филмовия свят. Изпращат го Бинг Кросби, Ела Фицджералд, Дизи Гилеспи, Пърл Бейли, Каунт Бейзи, Хари Джеймс, Франк Синатра, Ед Съливан, Ърл Уилсън, Алън Кинг, Джони Карсън, Дейвид Фрост и мн. др.
Отива си една легенда! Един "чернокож ангел", чието усмихнато лице сякаш продължава да ни гледа някак насмешливо от портретите си, а в ума си продължаваме да "чуваме" специфичния му тембър и гласа на тромпета му!
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}