Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ленард Бърнстейн - един нюйоркчанин във Виена

ГЕНИИ НА МУЗИКАТА

Ленард Бърнстейн - един нюйоркчанин във Виена

Харизматичният нетрадиционен мислител имал силни отношения с Виена през целия си живот, често двусмислени заради това, че е евреин

Снимка: © First Look/picturedesk.com

Еврейският музей на Виена отбелязва 100-годишния юбилей от рождението на виртуозния диригент, композитор и пианист Ленард Бърнстейн с изложба, чиято цел е да покаже връзката между Бърнстейн и Виена, амбивалентна, наситена с напрежение и емоционално много силна.

С Виенската филхармония (Снимка: © Franz Gittenberger)

Още

Легендарният Ленард Бърнстейн навършва 100 години

Легендарният Ленард Бърнстейн навършва 100 години

Експозицията отдава дължимата почит на големия диригент като политически активна личност в контекста на еврейските му корени, съобщават от БТА.

В детството си Бърнстейн се докосва до музиката в синагогата в Бостън, получава образованието си в Харвард и живее в Ню Йорк, където професионално достига музикални върхове, но през целия си живот остава свързан с Виена, разказва изложбата.

Бърнстейн раздава автографи (Снимка: © Franz Gittenberger)

От 1966 година до края на живота си през 1990 година той многократно пребивава във Виена, преди всичко поради работата си с Виенските филхармоници. Оркестърът развива близка, макар и не безконфликтна връзка с виртуозния диригент.

Виена, 1966 г. (Снимка: © Historisches Archiv Wiener Philharmoniker)

Като евреин Бърнстейн има амбивалентно отношение към Виена. Той отказва години наред многократните покани на оркестъра на Виенскките филхармоници да дойде във Виена като техен диригент.

Причината е не само най-новата австрийска история, но и нацисткото минало на голяма част от оркестрантите. Когато през 1966 година, 21 години след еврейската шоа, той дирижира във Виена, пише на родителите си, че се наслаждава на града така, както това може да направи един евреин.

Изложбата показва писма и снимки от виенските престои на Бърнстейн, документира и близките му отношения с австрийския канцлер Бруно Крайски и други изтъкнати представители на австрийската социалдемокрация.

Ленард Бърнстейн и оперната прима Криста Лудвиг (Снимка: © Franz Gittenberger)

Въпреки смесените чувства на диригента към града, са представени документи, които сочат добрите музикални връзки със световноизвестния оркестър. Стилът на Бърнстейн слага отпечатък върху музикалните изпълнения на оркестъра, той е причина филхармониците да запишат в историята си грандиозни концерти.

Бърнстейн е човекът, който въпреки първоначалната съпротива от страна на оркестъра, връща произведенията на Густав Малер отново в репертоара на Виенските филхармоници.

С Виенската филхармония (Снимка: © Franz Gittenberger)

Изложбата показва и лични вещи на диригента. Така наприер може да се види прословутото му яке от сиво сукно - част от мъжката носия в Австрия, с което диригентът е на много снимки. Самият той заявява, че го носи като "терапия срещу германския националсоциализъм".

Любовта към Виена, в която се съмнява при пристигането си през 1966 година, постепенно нараства. Той възприема града като свой музикален приказен свят, разказва изложбата със снимки и писма до негови съратници, радва се на овациите на публиката, въпреки че остава скептичен към нея и споделя, че се пита колко от тези хора, които сега скандират "браво" биха го застреляли преди 25 години.

Ленард Бърнстейн и съпругата му Фелиция във Виена, около 1986 г. (Снимка: © Franz Gittenberger)

Особен акцент на доста личната експозиция представлява фракът на Ленард Бърнстейн и историята около облеклото, с което дирижира. Интересна е историята на неговия шивач Ото Перл, също виенски евреин, който успява да емигрира в САЩ през 1938 година след 10-месечен затвор в концентрационните лагери Дахау и Бухенвалд.

Ото и съпругата му Сузане получават билети на първия ред за концертите на Бърнстейн, за да могат точно да видят дали фракът има достатъчно ширини, за да може диригентът спокойно да ръкомаха, като същевременно не прави гънки на гърба.

Виена, 1967 г. (Снимка: © Historisches Archiv Wiener Philharmoniker)

В продължение на 40 години Перл шие фраковете и костюмите на Бърнстейн. Не само фракът, а и други обекти от колекцията на сина на шивача Мартин Е. Перл, който бе гост при откриването на изложбата, могат да се видят във витрините на залите в Еврейския музей на Виена.

С Виенската филхармония (Снимка: © Franz Gittenberger)

Още

Марк Кадин:  Вдъхновявам се от музикантите в оркестъра

Марк Кадин: Вдъхновявам се от музикантите в оркестъра

Още

Херберт фон Караян - Великият маестро и България

Херберт фон Караян - Великият маестро и България

Още

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Маестро Найден Тодоров: Независимо от средата, в която живеем, хармонията е възможна

Още

Диригентът Емил Табаков и Софийска филхармония заедно на една сцена след 18 години

Диригентът Емил Табаков и Софийска филхармония заедно на една сцена след 18 години

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Приятелят на Чърчил, който вдъхнови създаването на Джеймс Бонд

На 16 декември се навършват 55 години от смъртта на големия писател и драматург Съмърсет Моъм

Самотният вълк и жената, която остана до края

През септември 2019 г. Армен Джигарханян обяви, че се е събрал с втората си съпруга Татяна Власова, която специално се завръща от САЩ, за да се грижи за него

Михаил Жванецки: Щастлив ли съм? По различно време, отговарям различно, но винаги отрицателно

Писателят-сатирик Михаил Жванецки почина на 6 ноември на 86 години, беше начиран "кралят на смеха и печалният мъдрец", а народът го обичаше колкото Висоцки

Шон Конъри и Джеймс Бонд: Историята на една легенда

Трябваше само да повдигне вежда, за да влезе в легендата

"Бащата" на цветната фотография Уилям Егълстън открива Америка на 70-те години

По това време експериментира с видео, смесвайки нежни снимки на децата си вкъщи с кадри на пиянски партита, публично уриниране и мъж, отхапал пилешка глава пред развеселена тълпа в Ню Орлеан

Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия

"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", разкрива именитата поетеса