Гениалният диригент Херберт фон Караян беше тясно свързан с българското музикално-изпълнителско изкуство. Под диригентската му палка в продължение на десетилетия пяха световноизвестните Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева, Маргарита Лилова и други. С хора на Софийската опера той осъществи блестящи концерти и оперни постановки.

В афиша на легендарния му Залцбургски музикален фестивал постоянно присъстваха имена на български таланти. Караян е работил с Борис Христов, Люба Велич, Елена Николай, Димитър Узунов, Любомир Панчев, с хора на Българското национално радио с диригент Михаил Милков и т.н. Негов ученик е заслужилият диригент Борислав Иванов.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Изключителният музикант Емил Чакъров му е асистент и го замества на големи сцени. Знайно е, че Караян е дипломиран с изпълнението на Концерт за пиано и оркестър на проф. Панчо Владигеров.

Заслугите на Херберт фон Караян към България бяха достойно оценени. Великият Маестро пристигна у нас на 30 юли 1981 г., за да получи високо българско държавно отличие. Придружаваше го големият му приятел Пиер Сцинкулов - виден швейцарски адвокат, син на родолюбива българка. След като му връчих орден "Народна република България - I степен", Херберт фон Караян произнесе забележителни думи за високото равнище на българската музикална култура.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

В срещите и разговорите, които имах с него, заяви, че желае да направи в София гастрол със Западноберлинската филхармония. Разбираема бе радостта, с която посрещнах жеста му. След гостуването на Миланската скала тоя концерт обещаваше да се превърне в поредно културно събитие. Определихме и времето - първите месеци на следващата година. Поканих Маестро Караян да посещава страната и неофициално - на почивка и лечение. Стана дума и за минералната вода в курорта Велинград - родното място на Николай Гяуров.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Маестро Караян изпълни обещанието си. В предварителните разговори пожела вторият концерт в голямата зала на новия Народен дворец на културата "София" да бъде, както той се изрази, "безплатен - за пролетариата". Два дни преди събитието долетя направо от Сент Мориц, пилотирайки своя личен самолет. Ала от Западен Берлин му съобщиха, че оркестърът не може да пристигне в София, защото има междудържавна договореност полетите за социалистическите страни да стават единствено от летище в Източен Берлин. Последваха гневни реплики от негова страна; той заяви на администратора на филхармонията и на отговорен фактор в западноберлинската община, че това го обижда и злепоставя, защото е артист, а не политик. Настоятелно помоли да се потърси нова възможност за положително решаване. След около час отново се свързаха с него и го обезкуражиха: не е възможно оркестрантите да летят до България. Успокоих го, предложих му да отложим концертите. Той бе непоколебим: концерти ще има! От моя телефон се свърза с Виена и уреди веднага да пътува Виенската филхармония, с която вече бяхме във връзка и имахме уговорка да бъде евентуален резервен вариант. Бях изумен от неговата решителност.

Ала това бе той - най-бележитият диригент на столетието.

Концертите на 8 и 9 март 1982 г. в НДК бяха блестящи, незабравими... Караян реагира скромно на изразената му благодарност и заяви, че сътрудничеството му с България ще продължи и с други начинания. Оплака се, че има страдания в гръбначните прешлени. Отново го поканих на почивка в България.

Наскоро след това дойде у нас. Устроихме го в лечебната станция на Министерския съвет във Велинград. Той бе впечатлен от условията. Лекуваше го проф. д-р Димитър Шойлев. Така бе и при другите гостувания на Маестро Караян. Спомените ми от срещите и разговорите с великия артист са незаличими. Научавах неизвестни истини за невероятния му творчески път, за семейството и приятелите му, които ставаха и наши приятели. Силно ме впечатляваше неговата естественост, нравствена широта, човечност.

Николай Гяуров ми бе споделил, че отношенията му с Маестро Караян като че ли са охладнели:

- Четвърт век пея на всеки фестивал в Залцбург, а от една-две години не съм сред изпълнителите. Може би някакво недоразумение или сплетня на завистливци са му повлияли.

При едно от посещенията на прочутия диригент в София поканих на обяд и двамата, без предварително да им кажа, че ще се срещнат. Учудих се, когато световноизвестните артисти се прегърнаха като най-близки приятели. Дълго говориха за съвместните си изяви на оперните и концертните сцени, в звукозаписните студия. От следващата 1984 г. до смъртта на фон Караян Николай Гяуров продължи да изпълнява басовите партии на най-прочутия музикален фестивал в Залцбург, основан и въздигнат на забележителна художествена висота от Херберт фон Караян.

С каква любов и познания Маестро Караян говореше за нашите таланти в музикалното изкуство! Имаше и свои научни проучвания за българския певчески феномен; с възторг припомняше постижения на наши певци, хорове, оркестранти. Сочеше Борис Христов и Николай Гяуров като най-достойните следовници на Фьодор Шаляпин. Определи като сполука за музиката любовта и брака на Мирела Френи и Николай Гяуров. Възхищаваше се от големия талант на Гена Димитрова. А почти две десетилетия Анна Томова-Синтова изпълняваше сопранови партии в оперните, кантатно-ораториалните, концертните постановки и в записни реализации на Маестро Караян.

Великият музикант с умиление разказваше за среща с овчарче, което виждал при разходките си по поляните край Юндола. Попитал го какво да му купи от София. Момчето отговаряло: "Нищо, не искам нищо". Проф. Шойлев, който превеждал, обяснил на пастирчето, че говори с голям музикант от Европа. Момчето изгледало проницателно накуцващия чичко и накрая благоволило да каже: "Е, добре. Купи ми каквото искаш". Маестрото бе удивен от тая случка:

- С такива чисти души България има бъдеще!

Знаменитият артист, постигнал всичко, неуморно ратуваше за съвършенство навсякъде, дори в чисто технически области. На звукозаписите той беше силно впечатлен от Народния дворец на културата "София", от произведенията на изкуството, които одухотворяват неговите зали и пространства, от паметника "1300 години България" на проф. Валентин Старчев, арх. Александър Баров и арх. Атанас Агура. Но прецени, че акустиката в 4000-ната зала № 1 може да се подобри. Проучи звука в различните £ краища. Изпрати своя екип от най-добри специалисти, които приложиха нови технологии. Залата придоби още по-високо качество.

Веднъж попадна на репетиция на Студентския симфоничен оркестър. Взе диригентската палка и изуми младите музиканти с урока, който им изнесе. Препоръча как да обучаваме оператори, натоварени да излъчват предавания по радиото и телевизията, да правят и записи на високо художествено равнище. Говореше, че младите ни диригенти трябва по-рядко да се вторачват в партитурите, а да ги изучават и запаметяват предварително. Казвал ми е, че може да дирижира по памет десетки опери, симфонични концерти и кантатно-ораториални творби. Вече десетилетия по телевизиите се излъчват записи на опери и концерти, които са осъществени от Маестро Караян. Вижда се, че той дирижира без партитура, по памет, потънал дълбоко в същността и духа на композицията на гениални автори - от предкласиката, класиката, романтизма и веризма до Рихард Щраус, Шостакович, Рахманинов...

Гостуването на "Болшой театър" в София съвпадна с лечение на Маестро Караян. От ложата в НДК гледахме постановката на "Дама пика" от Пьотр Илич Чайковски. Маестро Караян сякаш се сля със сцената. Движеше плавно пръстите на двете си ръце, като че ли сам дирижира спектакъла. Уверих се, че знае наизуст и тая гениална оперна творба. След представлението ръководството и основните изпълнители на световноизвестния руски оперен театър му устроиха овации, които го просълзиха.

Неотразимият диригент споделяше, че най-важен е изборът на изпълнителите:

- Тук компромисите са недопустими! - отсичаше той.

Отново прослушвам гениалния троен концерт на Лудвиг ван Бетовен, опус 56, в изпълнение на Берлинската филхармония през 1970 г.: цигулка - Давид Ойстрах; виолончело - Мстислав Ростропович; пиано - Светослав Рихтер!

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Или брилянтното изпълнение на Концерт за пиано и оркестър № 2 на Сергей Рахманинов на нашия Алексис Вайсенберг с Берлинската филхармония през 1974 г. Както и чудесния филм "Мадам Бътерфлай" на Маестро Караян с участието на Мирела Френи и Пласидо Доминго... И т.н., и т.н. От изгрева на неговото изящно майсторство до световния музикален Олимп всяко негово изпълнение е по-високо стъпало в музикалното изкуство. Пред мен са два записа на безсмъртния Реквием на Джузепе Верди, осъществени под диригентската палка на Маестро Караян. Първият - от 1949 г. с участието на Борис Христов; вторият - от 1984 г. с Виенските филхармоници, Анна Томова-Синтова и хора на Софийската опера с диригент Л. Каролеев. И двете изпълнения са върхови, ала се разбира от детайлите, че Маестро Караян не е спрял по пътя на съвършенството.

През 1983 г. ми подари комплект с последните записи на деветте симфонии на Лудвиг ван Бетовен с участието на Берлинската филхармония и на Анна Томова-Синтова в "Presto" на 9-а. Поставяйки автографа си, той вдигна глава и каза:

- Не зная колко пъти съм ги дирижирал, но смятам, че това е най-добрият запис. Дано следващите станат още по-изящни...

А според скромното ми мнение тук изпълнението е пример за невероятно майсторство.

Нека припомня още няколко факта, отразяващи ползотворното въздействие на Херберт фон Караян върху българската култура. Той ни насърчи да осъществим проекта за Софийския новогодишен музикален фестивал, родственик на Виенските новогодишни концерти и на Залцбургските музикални фестивали:

- Имате великолепен диригент в лицето на Емил Чакъров, световни звезди като Алексис Вайсенберг, Николай Гяуров, Мирела Френи, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Райна Кабаиванска, Никола Гюзелев, Александрина Милчева и по-младите. Ваши лични приятели са световни оперни звезди и виртуози. Създайте специален фестивален оркестър и правете записи. Виждам, че българската държава полага големи грижи за културата...

За Новогодишния музикален фестивал в София много е писано и разказвано, налице е и богат архив. Концертите се превърнаха в събитие с национално значение и международен отглас. Това стана благодарение на дарбата на Емил Чакъров, на участниците - най-добри изпълнители от страната и чужбина, на щедрата държавна и обществена подкрепа. През всичкото време ние ползвахме опита и съветите на Маестро Караян. За незабравимия концерт на 1 януари 1987 г., само час след края на традиционния Виенски концерт, дирижиран от Караян, на изпратения от нас правителствен самолет се качиха десетки звезди на световната музикална култура. Маестро Караян ми писа, че с болка изпраща в София своите приятели и почитатели, защото лекарите не му позволяват да пътува:

"Уважаеми господин Министър, драги приятелю!

С Вашето писмо, вашия подарък и любезна покана ми доставихте дълбока и искрена радост.

В ситуация като моята човек знае да цени твърде добре съучастието и съчувствието на приятели.

С какво удоволствие бих използвал възможността да последвам поканата Ви, но моите лекари казват, че все още не може да се предвиди краят на моето заболяване и поради това ще трябва да изчакам до по-късно.

Във всеки случай пожелавам на Вашия пръв фестивал всичко добро, което може да се помисли, и много успех.

С най-добри поздрави!

Ваш Херберт фон Караян"

Силно впечатлени от блестящото изпълнение на Фестивалния оркестър, на солистите и от майсторството на феноменалния Емил Чакъров, високите чуждестранни гости - все музикални знаменитости, станаха не само приятели, но и активни участници в следващите издания на фестивала и на концертите на оркестъра в Европа и Америка.

Дълбоко сме признателни на великия Маестро, който се отзоваваше на всяка молба за съдействие и професионален съвет.

В архива си пазя негови приятелски писма - поздравителни, за впечатления от български изпълнители или за тяхно участие в негови проекти. Сред тях са и редове, от които се вижда, че геният е и голям организатор в полето на духовността, и отзивчив земен човек. Ето едно от писмата му:

 "До

Георги Йорданов, министър на културата и

заместник-председател на Министерския съвет

Залцбург, 1.Х.1986 г.

Многоуважаеми, драги г-н Йорданов,

Емил Чакъров ме помоли в едно писмо да проверя съществува ли възможност и дали можем да предоставим на операта в София декорите и костюмите от Залцбург за една нова постановка на "Дон Карлос".

Бих услужил с удоволствие на моя ученик и приятел, още повече че с това би ми се предоставила възможност да засвидетелствам на Вас, многоуважаеми г-н Йорданов, малка част от благодарностите за всичко, което направихте за нас.

За съжаление цялата декорация на този спектакъл е била унищожена след последното представление по Великден 1986 г., тъй като за неопределено време "Дон Карлос" няма да се играе при нас.

Надявам се да мога да Ви помогна при друг случай. Би било добре да Ви поздравим отново в Залцбург по време на Великденския или на летния фестивал.

Сърдечно Ваш

Херберт фон Караян"

С диригента Емил Чакъров

Емил Чакъров правеше записи с Фестивалния оркестър и именити български и чуждестранни изпълнители. И отново почувствахме щедростта на Маестро Караян. Той ни предостави - единствено на нас, своя звукозаписен екип начело с Мишел Глоц от Париж, който бе и импресарио на Алексис Вайсенберг, Емил Чакъров, Александрина Милчева, Калуди Калудов и други български музиканти. НДК продължава да получава хонорари за тези изключителни музикални издания. За съжаление настъпилите промени, липсата на държавна подкрепа ни лишават от възможността да имаме звукова и зрителна памет и за други безсмъртни композитори и изпълнители...

Нашите връзки с великия музикант бяха продължителни, трайни. По негова препоръка знаменитият музикален импресарио Мишел Глоц дойде в България, за да подбере трима-четирима млади изпълнители. След прослушването той сподели с удивление: "Никога не съм изпадал в по-трудна ситуация. Явиха се повече от 30 момичета и момчета. Невъзможно ми е да отлича някого. Как е възможно в една малка България да се раждат толкова таланти? Браво на държавата, че се грижи за тях".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Мишел Глоц ми подари своя книга с посвещение:

"На Георги - мой приятел и приятел на Музиката и музикантите - с моите благодарности за неговото гостоприемство и с уверенията ми за вярно приятелство. Мишел. 12.IX.1984".

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

За концертите във Виена и за фестивала в Залцбург през 1984 г. Маестро Караян ме помоли да съдействам първите наши певци заедно със "снахата" - перлата на световната опера Мирела Френи, да бъдат сред поканените изпълнители. И пожела с хора на Софийската опера с диригент Любомир Каролеев да "смеси меките и звучни славянски гласове с по-твърдите изпълнения на немските хористи". По негова покана преживях вълнения, които ме караха да се чувствам горд, че съм сънародник и приятел на български звезди със световни творчески постижения.

Тяхното представяне под ръководството на Херберт фон Караян във Виена и Залцбург бе нова прослава за България. Записите от тези неповторими културни събития продължават да пълнят музикалните магазини по света. В "Реквием" и "Макбет" на Джузепе Верди, "Кавалерът на розата" на Рихард Щраус и в други постановки, както и по време на концертите в прочутата катедрала в града на Моцарт, Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Маргарита Лилова и други, както и хористите на Софийската опера достигнаха художествени висоти.

Няма да забравя магнетичното въздействие на вълшебника на диригентската палка. Седнал на стол поради ужасните болки в кръста, без да гледа в партитура, той извайваше божествена красота от звуци, ритми, мелодии. Когато го посещавахме в гримьорната му с моята съпруга и придружаващия ни Христо Друмев - директор на българския културен дом "Витгенщайн" във Виена, виждахме сладката умора, осенила един гений.

Очаровани от изкуството на българските артисти, Карл Блеха и други австрийски министри и авторитети им дадоха прием в замъка на Залцбург. Драго ми бе да слушам за кой ли път думи за ролята и приноса на нашата страна в развитието на европейската култура.

Продължавам да се възхищавам на музикални записи и филми, сътворени от Маестро Караян. Високата духовна наслада, която изпитвам, е обогатена от спомените за сърдечните ни срещи. В тия часове ме осеняват светли чувства, които надделяват покрусата от неприятни преживявания и отвращение от уродства в съвременната обществено-политическа действителност.

Прелиствам и неговите писма. Тук ще посоча само фрагменти от тях:

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

"... Най-добрият човек на най-хубавото място. Това е нашето топло пожелание по случай избирането Ви начело на Комитета за култура.

Сент Мориц

2.02.1982 г.

Херберт фон Караян"

Или:

"... За Вашите мили благопожелания, които много ме зарадваха, Ви благодаря най-сърдечно...

Ваш Херберт фон Караян"

И т.н., и т.н.

Надали има друг прочут маестро като Херберт фон Караян с толкова продължителна високохудожествена изява в световното музикално изкуство. Целият му живот беше ярко, неповторимо творческо горене. Ала на 16 юли 1989 г. той угасна, запъти се към своето безсмъртие. Анна Томова-Синтова, ридаейки, ми съобщи по телефона, че приживе покойникът е пожелал да го опеят в Залцбургската катедрала под звуците на "Реквием" на Моцарт, а на Анна да се възложи сопрановата партия. Тя пя прекрасно и това бе нейната отплата към незабравимия учител.

Херберт фон Караян със съпругата си (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Тих израз на признание за делото на неповторимия Маестро бе и писмото, което изпратих до неговото семейство:

 "До семейството на Херберт фон Караян

Уважаема госпожо Караян,

С дълбока горест узнах за безвременната кончина на Вашия скъп съпруг, световноизвестния диригент, гениалния Маестро, големия приятел на България Херберт фон Караян.

Творческият му подвиг, въздигнал до небивали висоти музикалното изкуство, обаянието на неговата изключителна личност оставят ярка, незаличима диря в световната култура.

Гастролите му в България бяха истински музикални празници, неповторими срещи с голямото изкуство.

Смея да Ви уверя, уважаема г-жо Караян, че ще пазя като най-скъп спомен срещите и разговорите ми с големия творец, човека и приятеля Херберт фон Караян.

- - - - -

Моля приемете искрените ми съболезнования и съчувствие.

Скланям глава пред светлата памет на незабравимия Маестро Херберт фон Караян.

24 юли 1989 г."

Отново гледам филма за погребалната церемония на великия Херберт фон Караян. Обземат ме чувства на преклонение пред монументалното му творческо дело и на дълбока признателност за неговите заслуги към българската култура.

Дано светлият му пример вдъхновява и окриля младите дарования, които са запътени към висини в изкуството.

2009 г.

____________________________________

Документалния разказ за най-влиятелния диригент на всички времена - Херберт фон Караян, част от книгата на бившия министър на културата Георги Йорданов - "Срещи", от поредицата "Притаени мигове" на издателства "Захарий Стоянов" и "Светулка 44 Атеней" публикуваме с любезното съгласие на автора. Екипът на Impressio изказва своята сърдечна благодарност на г-н Йорданов за възможността повече българи да съпреживеят незабравимите му срещи с Маестро Караян, прераснали във времето в лично приятелство!

На българите от предишното и днешното поколение е добре известно, че авторът на "притаените мигове" като държавник и носител на обществени отговорности и най-сетне като авторитетен посланик на родината в чужбина, умееше да печели приятели. Като модерен човек той носи в сърцето си посланията на добрата воля, които раждат приятелства.

И както подчертава писателят Петър Анастасов "в срещите на Георги Йорданов, описани в тая книга, има благородство, доброта, алтруизъм, мъдрост... Тук е вплетена не само благородна творческа енергия, не само висока гражданска отговорност пред мисията на честното слово... В книгата по убедителен начин възкръсват и ни милват спомените от едно несправедливо обругано време, толкова различно от негостоприемните и мрачни пространства на днешното му смръщено превъплъщение."