СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"
Някои неща забравяме, защото ни е удобно, други - защото са се случили в "неправилното" време, трети - просто защото няма кой да ни напомня за тях, казва директорът на Софийска филхармония
Автор : / 26761 Прочита 1 Коментара
Снимка: BulFoto
Найден Тодоров е сред най-талантливите български музиканти, с ярки интерпретации както на симфонични, така и на оперни творби.
Диригентския си дебют прави на 16 години като ученик в Музикалното училище "Добрин Петков" в Пловдив, където създава Младежки оркестър "Пловдив". От 1993 е студент на проф. Карл Йостерайхер и проф. Урош Лайовиц във Виенския университет за музика, като стипендиант на Ротари клуб - Виена.
С Маестро Урош Лайовиц/Сн. Личен архив
През 1996-1997 е поканен от фондация Ленард Бърнстейн, Йерусалим, на специализация в Израел и там работи с Менди Родан - диригент на Израелската филхармония. Освен обучението си като диригент, през 2013 се дипломира и като мениджър в областта на културата в Нов български университет.
От сезон 2004-2005 Найден Тодоров е постоянен гост-диригент на Софийската филхармония, с която дебютира през 2001 г., а в периода 2005-2017 е директор на Държавна опера - Русе.
Найден Тодоров, Държавна опера - Русе/Сн. Личен архив
Работи с различни оркестри в България и зад граница. Участва и в десетки международни фестивали в Европа, Азия, Африка и Северна Америка.
Получава множество награди от Словашкия музикален фонд, Ротари клуб-Виена, фондация Борджезе, наградата "София" за постановката на операта "Фауст" с Националната опера и балет, "Златно петолиние" за принос към развитието на българската музика, "Златна книга" съвместно с Държавна опера - Русе за принос в развитието на българската култура, наградата на фондация "Джордж Уохтер" - Швейцария и др. През 1998-1999 Найден Тодоров е избран между повече от 150 кандидати за постоянен диригент на Северно-Израелския симфоничен оркестър в Хайфа. Същата година е поканен за артистичен съветник на Международния камерен фестивал в Лос Анжелис.
На пианото/Сн. Личен архив, фотограф: Руди Бежев
През 2005 г. Найден Тодоров получава "Кристална лира" като диригент за изпълнението на Втора симфония от Густав Малер със Софийска филхармония, а през 2016 г. получава същата награда и за дейността си с Държавна опера - Русе.
Осъществил е многобройни записи за различни радио и телевизионни станции в България и чужбина - участва в над 130 компактдиска, издадени в Австрия, Германия, Великобритания, Дания, Израел, САЩ и Унгария. Работи със звукозаписните компании Naxos, MMO, R-Music, Hungaroton, Danacord, Balkanton и импресарските агенции Melos, M-Art и Columbia Artists Management.
Със семейството/Сн. Личен архив
През месец март 2013 г. Найден Тодоров е избран за "Музикант на годината" от слушателите на Българското Национално Радио. През 2014 г. той получава наградата "Емил Чакъров", а през 2016 му е присъдено званието "почетен гражданин" на град Русе.
От началото на 2017 г. Найден Тодоров е директор на Софийска филхармония.
Представяме Ви Маестро Найден Тодоров в едно специално интервю за Impressio:
- Маестро, Тодоров, първият Ви творчески сезон, като директор на Софийска филхармония е белязан от 80-годишнината на концертен комплекс "България", а следващият е юбилеен и предстои честването на 90-я сезон на Филхармонията. Предполагам, че това Ви мотивира да работите паралелно и по двете програми?
- Определено е голямо предизвикателство да се работи едновременно по осъществяването на юбилея на зала "България" и в същото време да се подготвя годишнината на националния оркестър. Всъщност, като се има предвид, че по-следващият сезон е юбилеен и за Националния Филхармоничен Хор, се очертава един голям тригодишен празник за институцията.
- Какво си казахте, че непременно трябва да се случи през първия сезон 2017/18, в който реално Вие определяте програмата и гостуващите солисти?
- Имам много идеи, но не искам да говоря за това, основно защото, ако трябва да сме честни, всичко вече се е случвало някъде назад през годините. Истината е, че Софийската филхармония има една прекрасна история, с която не всеки състав по света би могъл да се гордее. За съжаление, през последните години у нас се наблюдава една болест, от която и националният оркестър не е пощаден - прогресивно забравяне на миналото. Някои неща забравяме, защото ни е удобно, други - защото са се случили в "неправилното" време, трети - просто защото няма кой да ни напомня за тях.
В този ред на мисли, смятам да се възползвам от задаващата се поредица юбилеи, за да припомним на хората какво богатство притежават в лицето на Софийската филхармония.
Откриване на "Моцартфест" 2017, Правец със Софийска филхармония/Сн. Моцартфест
- В София пристигат много световни диригенти и солисти по този повод. Име, което не трябва да пропуснем?
- Много са. Не искам да ги изброявам, защото вероятно ще пропусна някого, а те не го заслужават. Но това е и част от политиката, която бих желал да водя начело на националната ни филхармония - да показваме на нашата публика големите шедьоври и големите изпълнители на нашето време. Защото на мен самия като музикант винаги ми е било тъжно, че трябва да пътувам до други страни, ако искам да видя на сцената артистите, творящи днешната културна история.
- И поздравления за това, че ще имаме възможността да видим Маестро Емил Табаков отново на диригентския пулт в зала "България" със Софийска филхармония!
- В изкуството няма място за изрази като "най-добър", но Емил Табаков е от най-добрите ни диригенти днес. Той е и част от историята на Софийската филхармония. В тези му две качества, считам, че е неправилно да лишаваме публиката от удоволствието да вижда на подиума на представителния оркестър на България музикант като него.
С Райна Кабаиванска (Снимка: BulFoto)
- Предвиждате ли създаване на музикален фестивал на Софийска филхармония, който би следвало да се превърне в топ събитието за класическа музика у нас?
- Не съм от хората, които смятат, че историята започва с тях.
Столицата ни притежава фестивал с уникална история - Софийски Музикални Седмици - който, с известна подкрепа би могъл отново да възвърне стария си блясък. А и да не забравяме, че тазгодишното му издание бе открито от оркестъра на Мариинский театър, под диригентството на Валерий Гергиев. Съществува и създаденият от Емил Чакъров Новогодишен Музикален Фестивал, който помня от моето детство като музикалното събитие на годината за цяла България. А преди няколко години бившият директор на Софийската филхармония Явор Димитров създаде и летния фестивал на Софийската филхармония в парка Врана, в който, при благоприятно стечение на обстоятелствата, аз лично виждам големи перспективи.
- Dir.bg и Impressio Ви дават възможността да представите лично предстоящия празничен за зала "България" сезон. И така, без медиатори - Вашите "рекламни" послания?
- Не искам културата и изкуствата да се нуждаят от специална реклама, за да печелят отношението на обществото. Въпреки, че съм добре запознат с механизмите на свободния пазар, не смятам, че това трябва да е принципът, на който да функционират културните институти у нас.
По време на репетиция със Софийска филхармония/Сн. Павлин Даскалов
Изкуството не ни носи "печалба" в общоприетия смисъл на думата. То ни променя, дава ни нови гледни точки за живота и прави света около нас по-цветен. Без него животът ни би загубил в голяма степен своя смисъл. Вероятно мнозина от нас не подозират колко много им влияе изкуството, дори без да го осъзнават.
И това е най-добрата реклама за нас и нашия юбилеен сезон. Защото сме подготвили за нашата публика неща, които да очакват с нетърпение, но и други, с които да ги изненадаме. Също така сме поканили различни артисти - някои с голямо минало, други - с голямо бъдеще, които със своето изкуство да накарат хората да забравят проблемите на ежедневието и да се потопят в един свят, който да им даде сили да видят и оценят красивото в своя живот и да го развият.
- Още ли смятате, че "властта държи културата на хляб и вода" у нас?
- Определено. Но у нас като че ли не само културата е на хляб и вода. Бедността се е превърнала в част от светоусещането на хората в България. Да, парите категорично не стигат! Но това съвсем не е единственият проблем, дори не е най-големият проблем.
Проблемът е, че е обедняла душата ни, превърнали сме се в мизантропи,
не сме добре, не знаем дори дали искаме да сме добре, дразним се и ако другите са добре. Харесва ни да се самосъжаляваме, с удоволствие обясняваме колко сме зле и как няма да се оправим - заради политиците, или ръководителите, или синдикатите, или съседите, или заради Нане и Вуте. Акцентът на живота ни е станал навикът да се оплакваме и всъщност да не търсим път към по-доброто. Това е истинската бедност. Това истината за мизерията, която шества в душите ни.
Софийска филхармония открива 13-я Моцартфест 2017, солист Волфганг Давид, Австрия/Сн. Моцартфест
- Кога ще обявите новия главен диригент?
- Това не е толкова лека тема. Директорът на един оркестър се избира с конкурс, там нещата са ясни. Добър или лош, изборът е на принципала и след изтичането на мандата му, той може да бъде сменен. С главния диригент нещата стоят доста по-сложно. Отношенията между него и оркестъра са като в семейството - не можеш да решиш, че в четвъртък ще се ожениш и да излезеш на улицата да търсиш за кого. То всъщност нищо не пречи и така да стане, но подобни бракове не издържат дълго.
Репетиционен момент с Людмил Ангелов/Сн. Личен архив
В живота на човека обикновено живееш някак, срещаш приятели и неприятели, докато в един момент се сблъскаш с онзи, който те кара да се чувстваш различно и те променя към по-добро. И решаваш, че искаш да се ожениш за него. Така е и с отношенията главен диригент - оркестър. Няма по-важна личност за формирането на облика на един оркестър от неговия главен диригент. Затова през тази година съм поканил много различни диригенти - млади, опитни, чаровни, ерудирани, българи, чужденци... с надеждата оркестърът да открие за себе си онзи, който го кара да се чувства различно и да иска да полети. И това може да бъде началото на една нова ера в историята на Софийската филхармония.
- А може ли да бъде някой, с когото оркестърът вече е работил и се познава или се очаква да е ново лице, непознато за музикантите и публиката?
- Човек никога не знае. Познавам хора, които са се развеждали, за да се оженят след време отново един за друг. Познавам и такива, които дълго време са се познавали, но в един момент се случва нещо необяснимо и решават да споделят бъдещето си заедно. От друга страна се случва да се сблъскаш с непознат и да откриеш в негово лице любовта на живота си. Ще поживеем и ще видим.
С голямата българска пианистка проф. Милена Моллова/Сн. Личен архив
- За Вас класическата музика е елитарна или ще се стремите към популяризиране и по-широка аудитория на симфоничните концерти?
- И едното, и другото. Още преди векове музиката се е деляла на такава за "елита" и от друга страна - за народа. И няма начин да се определи коя е по-хубава. Носят различен заряд и различно послание със себе си. Затова и в структурата на новия сезон на Софийската филхармония могат да се забележат някои особености - има цикли за сериозните меломани, има и за младежката публика, има и такива за хората, които по-рядко и дори случайно биха попаднали в концертната зала. Не случайно сме нарекли един от циклите "Извън петолинието" - защото това, което ще чуят хората, които посетят тези концерти, няма да бъде класическа музика в общоприетия смисъл. Или в някои от случаите ще бъде класическа музика, поднесена по начин, който да я направи едва ли не неразпознаваема. Като част от този цикъл, публиката ще може да види като солист на Филхармонията певицата Рут Колева, също Орлин Горанов и Васил Петров. На кавал ще ни посвири Теодосий Спасов.
Ще можем да чуем не само концертите на Моцарт, но и музиката на Междузвездни войни или Джеймс Бонд. Преди твърдите фенове на класическата музика да изпаднат в шок, искам да им споделя, че ще могат да чуят симфониите на Бетовен и Брамс, но също Стравински, Шьонберг, Малер и Брукнер. Цял цикъл има и с музиката на Моцарт. За тях ще свирят солистите на Виенската филхармония, а също така звезди като Максим Венгеров, Сара Чанг или Патриция Копачинская. Тоест, наистина сме се постарали да приготвим за всеки по нещо. От вас се иска само да влезнете в залата :)
Сн. Личен архив, фотограф: Руди Бежев
- Ако трябва да направите "Открит урок по музика", който да се излъчи във всички училища у нас "Софийска филхармония - за децата на България" творби на кои композитори бихте включил? Представете си, че това се случва на 24 май, на рождения ден на Владигеров или на Международния ден на музиката, а Вашата цел е да спечелите децата за каузата на красотата на класическата музика.
- Бих започнал с Веселин Стоянов. Защото малко хора влизат в залата, четейки името му на афиша, но всеки, който чуе музиката му, бърше тайно сълзите си на гордост, че е българин. Не бих пропуснал и Владигеров.
Ако искам да ги накарам да се смеят, може да им изсвирим и Концерта за смях на Виктор Чучков. Макар че, трудно може да се намери актьор, който да замести гениалния Иван Балсамаджиев.
И чуждите автори могат да ги впечатлят. Можем да им посвирим от Уестсайдска история на Бърнстейн. Или темата на Одета от Лебедово езеро на Чайковски. Или Валса на цветята. Не мога да ги изброявам. Много са. Безброй. И в личен план понякога ми е тъжно, че не мога да застана на пулта и да ги издирижирам всичките. По много пъти. Или пък просто да ги слушам. Но животът не би бил достатъчно дълъг затова.
С бившия дългогодишен директор на Виенската Щатс опера Йоан Холендер, Русе/Сн. Личен архив
- В кои концертни зали по света, бихте искал да свири оркестърът на Софийска филхармония?
- В Берлинската филхармония. В Карнеги хол. Роял Албърт Хол. Новата филхармония в Хамбург. Или Париж. Но най-много искам да ги видя и чуя отново в Музикферайн във Виена. А ако може и аз да съм с тях на сцената в този момент...
Всъщност, Софийската филхармония е гостувала през годините в много от известните зали по света. Но някак си и това е забравено. Както казах, напоследък обичаме да забравяме хубавото. Може би трябва да се опитаме да го караме да се случва повече, за да свикнем, че и то е част от живота ни.
Сн. Личен архив, фотограф: Руди Бежев
Има и още една зала, в която бих искал всеки българин да види на живо Софийската филхармония - най-прекрасната зала у нас - Зала "България". Тя е наша, българска гордост и тази година навършва 80 години. На 9 октомври ще отпразнуваме нейния юбилей с дословно повторение на концерта от 1937 година. От сега се вълнувам и се опитвам да си представя, какво ли е било усещането у хората в онова размирно време, когато напук на всичко България е построила своята най-красива и акустична зала.
С Маестро Густаво Дудамел/Сн. Личен архив
- Вашата Мисия като директор на Софийска филхармония?
- Да накарам филхармониците да повярват отново в Софийската филхармония, да убедя хората на какво е способна симфоничната музика, да видя отново зала "България" като притегателен за елита ни център, който всеки да желае да посети поне веднъж годишно.
- Вашите краткосрочни цели?
- Да убедим големите български и чуждестранни музиканти, да се изявяват по-често пред българската публика.
Софийска филхармония - хор и оркестър, с диригент Найден Тодоров/Сн. Филхармония
- А в стратегически план? Какви бихте искал да бъдат като дух, самочувствие, енергия и професионализъм формациите на Софийска филхармония?
- Да се превърнат отново в будители. Да станат отново тези хора, които могат да бъдат, да дават тон на обществото ни, не само с инструментите си и с прекрасните си умения, но и с цялото си отношение към изкуството и към живота.
- Impressio Ви желае успех със Софийска филхармония!
Интервю на Мая ФИЛИПОВА
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Finterview%2Fdirigentat-nayden-todorov-v-izkustvoto-nyama-myasto-za-izrazi-kato-nay-dobar&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2017%2F10%2F02%2F21769%2F768x432.jpg%3F_%3D1506937098&description=Диригентът Найден Тодоров: В изкуството няма място за изрази като "най-добър"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}