Пламъчето на таланта е вечно, винаги живо, каза в интервю за БТА оперната прима Райна Кабаиванска. Тя е в България за 17-ия си Международен майсторски клас в Нов български университет, който ще завърши с галаконцерт на 24 септември в Софийската опера и балет.

Предстоят и три спектакъла на операта "Норма" от Белини, постановка на Уго де Ана, също в Софийската опера - на 13,14 и 15 октомври, със солисти ученици от майсторските класове на Райна Кабаиванска в НБУ, с които тя е работила или продължава да работи през годините.

Вижте още какво сподели тя:

Снимка: BulFoto

- Избирате младите певци за майсторските си класове заради "свещеното пламъче" на таланта, което откривате у тях - способността да дават емоция. А как се поддържа пламъчето на емоцията при стотиците изпълнения в продължение на десетилетия на една роля - имате по 400 изпълнения на "Тоска" и "Мадам Бътерфлай" съответно за 20 и за 25 години?
- Пламъчето на таланта е вечно, винаги живо. Ако все пак загасва, може да е от възрастта. Но аз съм живият пример, че пламъчето никога не загасва, защото на 82 години и половина все още съм непрекъснато със задачи.

Ако има нещо, което да те крепи в живота, това е именно тази вътрешна сила да направиш нещо, което ти харесва, което правиш преди всичко с любов. Ако не се прави с любов, като че ли нищо не става. С любов трябва да се прави всичко!

Снимка: BulFoto

- Тревожите се за младите хора, дори смятате, че трябва да бъдат спасявани, защото са неграмотни. Има ли начини да не се стига до това състояние - може би със занимателни образователни концерти от най-ранна възраст, като постепенно се преминава към по-сериозни форми? Какво е спасението?
- Спасението е много сложно. Би трябвало да започне от семейството, което трябва да даде на дечицата - как да кажа, знам, че е много старомодно, - но да им даде някаква морална, етична база. Смятам, че това, което днес липсва в творението на детето, е семейството. Родителите като че ли сега много залагат на училището, а всъщност преди всичко семейството трябва да възпита детето, да му даде основните принципи, а после ще го поеме училището.

И от музикална гледна точка е същият процес. Ако семейството има интерес към музиката, ако се събуди и у детето, то цял живот ще го поддържа.

Снимка: BulFoto

- Вашите внучета на колко станаха? Проявяват ли музикални наклонности, или имат влечение към други изкуства?
- Големият ми внук, Джовани - Иванчо, както го наричам, е на девет години и половина и ще бъде в пети клас. Той няма никакви музикални забежки - много е рационален, философ. А малката, Чечилия, която е на две години и половина, може би има някакъв талант на палячо, на клоун - постоянно прави смешки. Така че моята надежда е само в нея - да стане нещо по-артистично.

Снимка: BulFoto

- Как върви подписката, която започнахте, срещу своеволията на режисьорите, които самоцелно "модернизират" класиката? Скоро скандализирала ли Ви е подобна постановка?
- Винаги съм разочарована от такива постановки! А в подписката се включиха много, много хора, но за съжаление музикалните критици от цял свят бяха на страната на режисьорите. Дали от политическа коректност го направиха, или по собствени убеждения, не искам да споря.

Снимка: BulFoto

- Имаше преди години сатирично тв предаване "Шъ съ оправим", със съответната самоирония. Как можем "да се оправим" днес? Какво зависи от държавата и какво - от всеки човек, според Вас?
- Не ме питайте въпрос, на който никой не може да отговори. Никой няма отговор на тези въпроси. Светът е толкова забъркан и толкова страшен става вече. Страшен в смисъл на религиозни фанатизми, които наистина започват да ни завладяват. Ние сме слаби - европейците, защото не си даваме сметка, че сме заплашени. Според мен ние сме заплашени и трябва по някакъв начин да се защитим. Това не значи война, но - почти война.

Снимка: BulFoto

- Финансирането на културата навсякъде по света е проблем, но се намират начини да не се разчита само на бюджетни средства. И тук се правят опити - подготвя се нов закон за меценатството, досегашният не проработи. Как да бъдат насърчени по-състоятелните хора да дават пари за изкуство - тук като че ли предпочитат да помагат на спорта?
- Това е и от манталитета на страната. Америка например, която е една млада страна в сравнение с Европа, е била винаги много щедра към изкуството. Например Метрополитън е изцяло частна опера, няма никаква държавна помощ. Това значи, че всичко е спонсорство - на частни помощи. В Италия е трагедия, защото най-големите театри са държавни. А държавен театър значи недисциплина, значи само синдикални правила и съвсем малка загриженост към общото.

Хубав начин на действие са намерили испанските театри. Те всяка година правят конкурс за оркестър и хор - най-скъпите пера във всеки стабилен театър. В Испания приемат всяка година оркестъра и хора, които са с най-хубаво качество и са - как да кажа, лоша дума - най-евтини. Това кара съставите да са конкурентоспособни, защото нямат сигурност да стигнат до пенсия след 35 години стаж, а трябва да са непрекъснато нащрек, непрекъснато да действат.

Снимка: BulFoto

- Вид меценатство е и Вашето сътрудничество с НБУ, с майсторските класове и стипендиите за млади оперни певци от фонда "Райна Кабаиванска". Разкажете малко за това.
- Фондът към НБУ се роди с моята помощ преди всичко. После там имам чудесни приятели, сред които и скоро починалият проф. Богдан Богданов, който също много ми помогна. Д-р Георги Текев, с когото работим заедно, е продуцент на целия проект. Тези мои приятели администрират и фонда. Аз влязох в него с една сума, но университетът организира всичко. Така че той е от голяма помощ! И това хората го правят, както казах и преди, с любов! Това са приятели, с които се обичаме, и затова нещата стават.

Плюс това през годините - вече близо 20, имаме много добри спонсори. Столична община и Фондация "Америка за България" са голяма подкрепа. "Фантастико" е голяма подкрепа. Всичко това ми дава възможност не само да поддържам международния майсторски клас, но и да реализирам една оперна постановка всяка година само с мои ученици в Софийската опера. 

Интервю на Пенка Момчилова/БТА