Името на Любка Биаджони нашумя у нас през последните години, в които тя дирижира няколко големи оперни спектакли на родна сцена. Горди сме, че в жилите на тази жена тече и българска кръв, и че тя самата се чувства българка и иска да прави нещо полезно за България. На 27 май (събота) предстои отново да я видим зад диригентския пулт на българска сцена и я очакваме с радост. Солисти в концерта на "София Симфоникс" ще бъдат две цигуларки със световна кариера - Йоанна Каменарска и Лия Петрова. Коя е Любка Биаджони, какви мисли я вълнуват и какви са плановете й в творчески аспект, разказва самата тя пред Импресио.дир.

Още

“София Симфоникс” представя “ Жените в музиката” на 27 май в зала “България“

Любка Биаджони има българо-италианска кръв. Майка й е българка, и по майчина линия тя е горд наследник на опълченец на Шипка, а баща й е италиански синдикалист, бивш кмет на Флоренция. Родена е в Рим, учила е в Музикалната академия в София, после в Италия и Германия, омъжена е за барон от прочутата немска фамилия Гутенберг и живее със съпруга си и синовете им в Германия.

Това е накратко биографията на тази невероятна жена, която е постигнала големия професионален успех като диригент - да бъде равна и дори по-добра от мъжете в тази "мъжка" професия.

Откъде идва любовта й към музиката? - Може би е природна даденост, или въпрос на семейна среда, или по-скоро - и двете?.. Важното е, че тя постига повече от това просто да завърши музика. Баща й - сеньор Биаджони е страстен почитател на оперното изкуство. Той се погрижва дъщеря му да получи класическа култура, да знае езици и да цени изкуствата. След гимназията Любка се колебае какво да избере - философията, музиката, или мисионерството? - Да, мисионерството. Вълнува я благородната кауза на майка Тереза. Иска и тя да бъде полезна на хората по някакъв начин. В крайна сметка избира "езика", който разбират всички народи - музиката.

Междувременно записва и Философия в Рим, но основното остава музиката. Специализира при най-добрите майстори: Норберт Балач, Ленард Бърнстейн, Валери Георгиев и Иля Мусин. Става асистент-диригент в "Сентъри хол" в Токио и "Арена ди Верона", в оперите в Залцбург и Генуа. Пътуванията стават все повече и повече - в различни точки на света. Така среща и съпруга си - барон Енох цу Гутенберг, при когото е поканена като асистент-диригент. Аристократът е не само галантен, но и много талантлив. Шест месеца след запознанството си, двамата с Любка сключват брак и стават едно щастливо семейство, благословено с прекрасни деца. През 2000 г. Любка Биаджони и съпругът й основават Международния музикален фестивал "Herrenchiemsee" в Германия.

В България Любка Биаджони направи силно впечатление за пръв път като диригент на Софийската филхармония - Национален филхармоничен оркестър и хор, във Вердиевите опери "Набуко" / 2008 г./, "Фалстаф" /2011 г./ "Травиата" /2012 г./и "Риголето /2013 г./ , както и в "Ариадна на Никсос" /2013 г / от Рихард Щраус. Оркестранти, хористи и солисти бяха впечатлени от професионализма и страстта, с която работи Биаджони. Веднага българската преса окачестви появата й като "изключителна изненада, която ни изпълва с гордост".

А ето какво ни казва с днешна дата самата Любка Биаджони:

- Г-жо Биаджони, всички ви наричат баронеса, сякаш титлата е по-важна от това, което сте постигнали като личност - да бъдете един известен и уважаван диригент. Как гледате на това?
- Аз съм диригентът Любка Биаджони. Не съм баронеса. Титлата в Германия е част от фамилното име. Така че като омъжена за барон, се казвам Ljubka Reichsfreifrau von und zu Guttenberg.

- Вие безспорно сте постигнали много в професията, но имате благородството да кажете в едно интервю, че ние имаме и други много талантливи българи, които не успяват да направят такава кариера...
- Това е въпрос на много дълъг разговор. Само ще ви дам един повод за размисъл: През Средновековието църквата е управлявала културата и не е имала интерес обикновените хора да бъдат просветени. Сега какво правим ние? - Доброволно изпростяваме и приемаме унижения от страх. Често предпочитаме да не се търси истината. Изглежда така, като че ли живеем във времена на края на човешката култура. Защото именно тя е, която би трябвало да се погрижи за достойното образование на всеки човек.

Операта „La Traviatta", "София Симфоникс", Любка Биаджони, 14 февруари 2016 г., зала 1 на НДК

- Какви са бъдещите ви планове за българска сцена?
- В България искам и през следващия сезон - 2017- а/ 2018-а година да направя с моя оркестър - "София Симфоникс", някои по- различни произведения. С добри солисти, разбира се. Много искам да поставя и дирижирам оперите"Саломе" и "Кавалерът на розата" от Рихард Щраус.

- Общувате ли с ваши колеги от България, когато сте в чужбина?
- С много колеги се виждам. Дори някои от тях са в оркестрите, които дирижирам.

- Познават ли вашите деца България?
- Да, и я обожават. Преди немного време бяхме заедно само за 24 часа в София. И двамата ми сина ми казаха колко било хубаво и каква прекрасна атмосфера имало, не искаха да си тръгваме!..

Още

Цветана Биаджони: Бях до Сергей Антонов по време на атентата срещу Йоан Павел Втори!

- В едно интервю споделяте една голяма болка, която ви е докоснала лично като 13-годишно момиче - майка ви е била позната на Сергей Антонов по времето на повдигнатото срещу него тежко обвинение...
- Да, майка ми, казвайки самата истина - че Антонов не е бил на площада с Агджа, а с нея в Бюрото на БГА "Балкан" в Рим, щеше да пострада - искаха да я арестуват.

Баща ми се разстрои толкова много от това и от промененото отношение към нас, към нашето семейство - от страна дори на хора, които считахме за семейни приятели, че получи инфаркт!..

- Ще ви попитам нещо по-весело: "Махате ли с диригентската палка" в кухнята, или сама приготвяте храната?
- Като майка и домакиня аз водя един съвсем нормален живот - готвя, чистя, гладя, пера, водя децата на различни занимания, но не обичам да губя времето си с готвене. Защото имам определени изисквания към готвеното - то трябва да е не само вкусно, но и здравословно - да е приготвено без мазнини, със зехтин и с много чесън. Така че се иска определено умение. Режимът в България, разбира се, се разваля, защото обожавам цялата българска кухня!

- Какво е да си диригент?
- В професионален план, няма как да се родиш диригент. Занаятът се учи. А ако искаш да си "диригент" в живота, трябва да си лидер по характер. А аз от малко дете съм такава. Ако нещо не е както аз мисля, казвам го открито и се боря да го постигна. Такава съм и в професионален, и в личен план.

- Обичате ли да оставате сама, да се усамотявате понякога?
- Аз често съм сама и обичам самотата. Нямам братя или сестри и винаги съм била спокойна. Не съм завиждала на никого, не съм се била с никого. Когато не уча партитури или нещо друго, тогава свиря на пиано, ходя на разходка в гората. През есента бера ябълки и круши. Обичам спокойствието на един разговор с децата, разходка сред природата... Няма нищо по-красиво от това!..

- Живеете в замък. Добавихте ли ваша атмосфера на присъствие в него?
- В моя дом, мисля че съм успяла да оставя стария исторически дух, съчетан с модерната красота на днешният комфорт.

- С какво свързвате България, когато затворите очи далеч от нея?
- В България обичам и морето, и планините. Припомням си понякога как ходехме с моите роднини и родители на дълги, тежки разходки, и как всеки път получавах мускулна треска...Мили, много мили спомени са тези!..

Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА