Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Цветана Биаджони: Бях до Сергей Антонов по време на атентата срещу Йоан Павел Втори!

РЕФЛЕКСИЯ

Цветана Биаджони: Бях до Сергей Антонов по време на атентата срещу Йоан Павел Втори!

"Винаги в 12 часа през нощта, когато свиреха по радиото химна на България, той ставаше прав и заставаше мирно", разказва пред Impressio колегата му и основен свидетел по делото му

Сергей Антонов

Сергей Антонов е българинът, който прекара цели 1222 дни зад решетките на италианския затвор "Ребибия" в началото на 80-те години. През 1981 г. той беше несправедливо обвинен за съучастие в покушението срещу Папа Йоан Павел Втори, извършено на 13 май същата година. Антонов - служител в представителството на Българска гражданска авиация "Балкан" (БГА "Балкан") в Рим,  беше задържан, измъчван и психически смазан. Той беше подведен под отговорност след безпрецедентно дълга обвинителна реч на италианския прокурор, продължила 38 часа.

Арестуван е на 25 ноември 1982 г. и обвинен заедно с още двама българи, служители в посолството ни в Рим - Тодор Айвазов и Жельо Василев, които в този момент се намират в София. Въпреки, че т. н. "суперсвидетел" по делото Мехмед Али Агджа 116 пъти променя версиите по своите показания, Антонов прекарва в затвора четири години.

Ако 2017-та беше високосна, на 29 февруари щяха да се навършват 31 години от произнасянето на оправдателната присъда на Сергей Антонов поради липса на доказателства.


Разговаряме с  г-жа Цветана Биаджони, един от двамата основни свидетели по делото.

По това време тя работи като секретар и преводач в Търговския отдел на българското посолство и на половин щат като служител в представителството на БГА "Балкан" в Рим. Цветана Биаджони е завършила Външна търговия в Чехия. Нейният дядо по бащина линия - Христо Благоев за кратко е бил кмет на София.

Тя даде специално интервю за Impressio, в което разказа за деня на атентата срещу Папата. Пред нашата камера си спомни за личната трагедия на своя колега и приятел, станал жертва на големите политически игри и на противопоставянето между западния и източния блок. За неговата драма не се говореше, а той самият се превърна в мъченик и прекара остатъка от живота си в смазваща самота и забрава.

В редките случаи, когато се споменаваше т. н. "Случай Антонов", българските медии правеха аналогия с прочутия филм на Дамиано Дамиани "Следствието е приключено, забравете!"

Сергей Антонов и Цветана Биаджони (Снимка: Личен архив)

- Г-жо Биаджони, Вие сте работили заедно със Сергей Антонов в един офис на БГА "Балкан" в Рим. Разкажете ни за този 13 май 1981 - Денят на Атентата срещу Папата? Къде бяхте тогава и къде беше Сергей Антонов?
- Този 13-ти май ще го запомня за цял живот, защото не може да се забрави такова събитие.

Беше сряда. Както винаги Папата правеше публична аудиенция пред Катедралата "Свети Петър", на която присъстваха хора от цял свят - предимно католици. Ние както винаги бяхме на работа - аз, Сергей Антонов друга една колежка - Силва Петрова, също българка, чийто мъж е италианец.
Майката на Силва се обади по телефона и каза
: "Дават нещо по телевизията, но не мога много добре да разбера. Стреляли са по Папата."
Но ние, в Бюрото на БГА "Балкан" нямахме нито телевизор, нито радио.
Сергей се сети и каза: "Аз имам едно малко транзисторче в колата."
Колата му беше паркирана в двора и той отиде, взе го и го пусна. Така започнахме да следим как се развиват събитията, къде са го откарали Папата... Беше следобед някъде около 4-5 часа, защото работното ни време беше до 6 часа. 

- Как разбрахте за ареста на Антонов?
- Месеци по-късно, след ареста на 25 ноември 1982 г., когато отидох на работа следобед, ми разказаха, че Сергей е арестуван. Чакали го навън пред тях, към 8.30 - 9 и той дошъл в "Балкан" с белезниците, сложени му на улицата. Г-н Ночев (шефът) го попитал: "Сергей, какви са тези гости дето ми водиш тук рано-рано сутринта?" Той казал: "Другарю Ночев, арестуваха ме!"

И започнали да претърсват и да преглеждат. Имали са заповед. Нашите веднага се обаждат на Консула. Той пристигнал. Претърсват, но и те не знаят какво търсят. Търсят някакви материали, които да им дадат основание, че Сергей е участвал в заговора за убийството на Папата.

Те нищо такова не са могли да намерят, защото не е имало. Сергей никога не е участвал и не можеше да участва, тъй като помня, че в този момент бяхме заедно. До края на живота си ще го помня. И не само аз, и Силва. Пък това го знае и самият Агджа, който натопи Сергей и каза пред Съдията Иларио Мартела, че той е убиеца. Но той знаеше, че това не е вярно.

Той не е мърдал, беше там. Не е мърдал от работното си място и нямаше как в един и същи ден, в един и същи час, по едно и също време да бъде на площад "Свети Петър" и в Бюрото на "Балкан". Това беше невъзможно! Той просто чу и разбра от радиото и от майката на Силва Петрова.



- И Вие сте свидетел на това?
- Да, аз съм свидетел на това и затова бях призована като такъв.

- Кога Ви призоваха в Следствието?
- Още същата вечер след ареста на Сергей Антонов ни привикаха - мен, шефа г-н Христо Ночев, Силва Петрова и другата колежка от "Балкантурист", защото работехме в един апартамент и в тяхната стая беше секретарката им. 

И аз тогава казах, че Сергей Антонов не може да е бил извършител на този атентат, тъй като Сергей е бил в "Балкан" с мен.

Той само ме погледна и излезе. После се върна и продължи, но явно го е впечатлило това, което казах. И аз после си мислех - как ли ме пусна да изляза, защото те продължиха до един-два часа през нощта тези разпити в Полицията, в Квестурата.

- Колко часа Ви разпитваха?
- Много, 4-5 часа.

- А само веднъж ли ви викаха?
- Не само веднъж. После ни викаха на разпити в затвора, където Сергей Антонов лежеше. И ми гасяха лампата, и ме държаха да чакам не знам колко часа... После питах адвоката Джузепе Консоло: "Може ли да ме задържат?", а той казваше, че това е възможно.

- Кой Ви разпитваше?
- Иларио Мартела.

- А на процеса присъствахте ли като свидетел?
- Да, присъствах, но не съм била на всички аудиенции. Водеха ме главен свидетел, но не бях през цялото време на процеса във Форд Италико. Официален преводач беше Марчевски от Посолството.

Цветана Биаджони и Сергей Антонов (Снимка: Личен архив)

- Смятате ли, че държавата пожертва по някакъв начин Сергей Антонов? И дали тогава направи всичко необходимо?
- Аз мисля, че да! Направи всичко, каквото можеше тогава. Сигурно можеше и още да направи, но те просто нямаха опит. Те първо всички изпаднаха в голям потрес. Елементарно да разсъждаваме сега, толкова дълго време след атентата срещу Папата - ако Сергей Антонов имаше минимална "заслуга" за атентата, нашите Секретни служби щяха да го изтеглят в България. Нямаше да го оставят толкова дълго време там и да рискуват да бъде арестуван.

Всичко това е изфабрикувано срещу него и семейството му. Мъжът ми (бел. р. Елиджио Биаджони, виден международен синдикалист) го уволниха от Профсъюзите, пенсионираха го без време, защото навсякъде, където ходеше обясняваше, че познава Сергей Антонов, че Сергей Антонов не е способен на такова нещо - да направи атентат. И на него, както на мен - никой не ни вярваше.

Покрай нас и дъщеря ни Любка (бел.р. диригентът Любка Биаджони), като виждаше колко страдаме и се измъчваме заради него и тя искаше с нещо да помогне, а и понеже беше приятелка с дъщеря му Ани. Аз като пишех писма (пишех на италиански, за да не ги затруднявам в карцера да търсят преводач и да превеждат писмата ми) му разказвах какво правим ние, как работим, защото Сергей беше много добър приятел и служител.

- Какъв човек беше Сергей Антонов?
- Той безкрайно много обичаше работата си. Безкрайно много обичаше "Балкан". И не на последно място - много обичаше семейството си и дъщеря си Ани, за която непрекъснато говореше, че му липсва. Тя учеше в България тогава.


Сергей беше работохолик. Просто той денем и нощем беше в офиса. И като го нямаше семейството му, какво да прави. Живееше отделно от блока, където живееха другите българи от Посолството. Близко беше до "Балкан" и като беше сам седеше и работеше денонощно. Така, че той беше перфектен служител на "Балкан" и по-добър от него не можеха да намерят!
И като се върна тук знам, че е ходил, бяха го взели временно в Деловодството да разнася някакви папки. Защото той си дойде в недобро здравословно състояние. Беше болен.

- Посещавахте ли го в затвора?
- Не, не ни разрешаваха.

- А след като го освободиха виждахте ли се в България?
- Винаги. Всеки път като идвах в отпуск, се събирахме. И той много се радваше и беше щастлив и доволен, че има хора, които се сещат за него, искат да го видят, защото той много не приказваше, беше го налегнала страхотна депресия. И дали само депресията беше, дали и други работи... Никой не знаеше какво са му правили в затвора, тук нашите не можеха и да го лекуват, защото не знаят какво са му давали и как да го оправят. И така го оставиха да си живее самотен. Забравиха го. Не му дадоха и пенсия. 

Най-накрая, към края на Правителството на Симеон Сакскобурготски, след като "Балкан" фалира и стана "България Еър" те нямаха и ангажимент за изплащане на пенсия. Правителството на Сакскобурготски гласува една мизерна пенсия от двеста и няколко лева. С това се мъчеше да живееше.

Остана съвсем самичък. Сестра му живееше в Драгалевци. Най-напред беше при нея, но после и на нея й беше трудно да се занимава. Оставиха го сам самичък да си живее на ул. "Сердика" в апартамента, който беше на последния етаж. Бяха протекли тавани, улуци. Бяха намокрени мебели, паркет.

Ние събрахме пари - приятелите му от Италия. Направихме една сбирка и постегнахме малко апартамента. Марин Петков - близък негов приятел, намери майстори, та му стегнахме малко жилището, нови електродомакински уреди му взехме. Бяла техника - всичко беше остаряло и изпочупено и изпокъсано. Стегнахме го малко, та поне като е сам да има приятна обстановка около себе си.
Той винаги изчакваше и когато започваше да свири химна на Република България по БНТ, както беше преди години, ставаше прав, заставаше мирно, слушаше химна и след това си лягаше. Такъв беше Сергей.

Снимка: Личен архив

- Как Сергей Антонов не се пречупи, според вас?
Той беше голям човек. Издържа на изпитанията. Издържа на всичките лишения и всичко, на което беше подлаган в затвора, на всичките мъки, защото му вкарваха и предатели, и хора - специално да го подслушват и да го подпитват дали като не иска да говори пред следствените органи на Италия, дали да няма да се отпусне и да каже нещо повече на съкилийника си.
Но Сергей остана твърд. Искаха да бъде като Георги Димитров, да произнесе такава защитна реч и такова слово като него, но за жалост Сергей не беше Георги Димитров. Георги Димитров е единствен, но Сергей се държа достойно, почтено и защити интересите на България, защото той навсякъде повтаряше:

"Аз съм невинен! Правдата ще възтържествува!" Това бяха думите му.

Оператор: Павлин Даскалов

Интервю на Мая ФИЛИПОВА

Снимка: Личен архив

 

Коментирай 1

1/1

Сергей Антонов

Цветана Биаджони и Сергей Антонов (Снимка: Личен архив)

Снимка: Личен архив

Снимка: Личен архив

Сергей Антонов и Цветана Биаджони (Снимка: Личен архив)

Календар

Препоръчваме ви

Семейството на книгата: Четете будно! Добре написаната книга е способна на чудеса

Инициативата "Купи една книга" ни запознава с хората, отговорни за създаването и живота на всяко едно книжно издание

Ириней Константинов: Нуждата от жив театър ще бъде по-силна от всякога

Дано сме разбрали, че не сме по-велики от Бог и природата, казва директорът на театър "София"

Проф. Андрей Пантев: Видяхме, че сме еднакво уязвими, независимо от различния си социален статут

Човечеството познава много такива изпитания от епидемичен и зловещ характер, след това се е съвземал и животът е продължавал, казва изтъкнатият историк

Кеазим Исинов: Всяко зло е за добро и всяко добро е за добро

Човек не трябва да чака някой друг да му помогне, трябва сам да си помогне. Тогава и Всевишния помага, казва художникът

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Паметта е същностна отправна точка за всичко, което вършим днес и сега. Не означава непрекъснато да се връщаме в миналото, не - но и да не забравяме, казва поетесата и драматург на Народния театър

Писателят Радослав Парушев: Елитите навсякъде ще си припишат заслугата

"КОВИД-кризата беше преди всичко криза на консумеристското общество", смята писателят и адвокат