СВЕТОВНИ ЛИТЕРАТУРНИ ЛЕГЕНДИ
На 50 авторът на "Кръстникът" все още се смятал за неудачник
25 години от смъртта на Марио Пузо
Автор : / 5038 Прочита 2 Коментара
Марио Пузо в работния си кабинет / Източник: Стоп-кадър от документален филм за писателя
На 2 юли 1999 година от нашия свят си отиде от инфаркт, ненавършил 80, световноизвестният писател Марио Пузо - авторът на "Кръстникът".
Предвид успехите му, мнозина го смятаха за галеник на съдбата, но всъщност животът му никак не е бил лек.
На 50 Марио Пузо още живеел с комплекса си на неудачник. До онова време написал два романа за възрастни - ''Тъмната арена'' и ''Щастливият странник', както и една детска книжка, но те не му донесли нито известност, нито стабилни доходи.
Дължал близо 20 000 долара на различни кредитори, а трябвало да издържа семейство с 5 деца.
Пузо е участник във Втората световна война, а следващият етап в живота му до "Кръстникът" са десетилетия на терзания за пробив в литературата. В мемоара си "Създаването на "Кръстникът" от книгата "Самоличността на "Кръстника" (1972), той описва тази трудна част от живота си.
Пътят му към славата е постлан с труд, изпитания и разочарования.
Някои критици се опитват да омаловажат цялостното му творчество, като го наричат "фабрика за бестселъри за плебейски вкус", но тази тяхна оценка нито е отказала читателите му да го четат, нито зрителите - да смятат филма "Кръстникът" по едноименния му роман за "филма на всички времена".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Марио Пузо преминава през творческия си път отговорно и почтено. Биографите му казват, че бил "досаден перфекционист", който не си позволявал да публикува нищо, преди да го "изпипа".
Сладкодумникът обичал да обсъжда с приятели идеите си и да разказва пред слушателска аудитория завладяващите сюжети от своите саги.
Сред темите в творбите му има няколко постоянни: съдбата на Италия и италианските емигранти, Втората световна война, политическите стълкновения, властовите интриги, хазартът, животът на гангстерските фамилии. Може би не всички знаят, но Пузо е автор и на детска литература като романа "Лятното бягство на Дейв Шоу"(1966).
Има и няколко документални книги, като "Самоличността на "Кръстника"(1972) и "Лас Вегас отвътре"(1987).
След големия успех на "Кръстникът", някои критици се заровиха в предишното му творчество и обявиха за "провал" един от първите му романи - "Тъмната арена"(1955), в който писателят разказва за следвоенна Германия през неговите преживявания. "Критиката изглежда само успокоява завистниците!", отбелязва по този повод един от почитателите на Марио Пузо. А както казва един от биографите му, "Той е победител, а победителите не ги съдят!"
Любопитно е как самият писател е гледал на всичко това - на закъснелия си, но огромен успех и на цялата истерия около "Кръстникът"? Ще се изненадате, но самият Пузо не поставял касовата си творба на първо място по значимост в творчеството си.
Има няколко интервюта, в които не само проявява самокритичност, но и се укорява, че не се е постарал повече върху художествените качества на текста.
В едно интервю пред известния водещ Лари Кинг признава, че на създаденото от него не може да се гледа като на пример за висока литература.
"Ако знаех, че толкова много хора ще прочетат тази книга, щях да се опитам да я напиша по-добре. Не работех с пълна сила и не използвах таланта си в подходяща степен. Но едно достойнство на "Кръстникът" не може да бъде отнето: невъзможно е да се откъснете от него дори години след публикуването му", казва авторът.
Според самия Пузо, двете най-важни книги в живота му са "Умират глупаците"(1975) и "Фамилията"(2001), посмъртно довършена от съпругата му Карол Джино. А "Кръстникът" и подобните му в гангстерска тематика, тях просто смятал за своя "визитна картичка". Казвал дори, че се срамува, че книгата му е базирана само на проучвания в гангстерския свят, а не на лични впечатления. Отделно винаги подчертавал, че популярността на "Кръстникът" се дължи единствено на филма на Франсис Форд Копола.
Марлон Брандо в кадър от филма "Кръстникът", по романа на Марио Пузо
Но е факт, че Марио Пузо се очерта и като много добър автор в политическият трилър - в "Четвъртият К"(1991) ни предложи убедителен разказ за президента Франсис Кенеди, избиращ между дълга към страната си и повелята на сърцето. Много от книгите на Пузо са екранизирани. И като апостроф на онези, които го наричат "гангстерски писател", нека отбележим безапелационно, че Марио Пузо не е хроникьор с едностранчиво амплоа. Всеки, който познава цялостно творчеството му, е наясно с това.
Действително с мафиотската си тетралогия "Кръстникът"(1969), "Сицилианецът"(1984), "Последният дон"(1996) и "Омерта"(2000) - саги за митични босове като Вито и Майкъл Корлеоне, Салваторе Джулиано, Клерикуцио и Асторе Виола, Пузо получи слава и пари, но обективно погледнато, със същата отговорност той е написал и много други качествени творби.
По-скоро трябва да се замислим, дали не заради читателския вкус точно тези книги го направиха известен, защото именно читателският интерес предизвика мигновените им преводи и милионните им тиражи в цял свят.
Освен това Пузо не само описа различни ракурси от живота в ъндърграунда, но изрази и своето отношение към него - чрез сарказма си към фалшивия свят на властта и парите, чрез пълнокръвните образи и противоречиви характери на своите герои.
Що се отнася до оценката му за "Фамилията", то той е писан дълго, с огромно постоянство. Марио Пузо създава ефектна епична фреска за съблазните и цената на властта, доказвайки майсторството си да борави с универсални метафори, без да спекулира с историята.
Посмъртно издадените "Омерта" и "Фамилията" само затвърдиха усещането, че от нашия свят си е отишъл един голям писател, чието дело тепърва ще се осмисля обективно не само в родината му, но и навсякъде другаде по света.
Този толкова талантлив човек, който бе способен на жестока самокритика и откровеност, бе жив и жаден за живот човек. В "Лас Вегас отвътре" Пузо е написал: "... когато отида на небето не искам ангели с ореоли, яздещи белоснежни облаци. Дайте ми по-скоро казино с голям Купол, с червени стени и рогати дяволи за крупиета. И ми оставете неограничен кредит!" Това само доказва, колко сам той е обичал риска, приключенията, авантюрите, живота в пълната му пъстрота и без "застраховка".
През 2016 година архивни материали на писателя, свързани с романа "Кръстникът" и със сценария на едноименния филм, бяха изложени на търг с начална цена 400 хил. долара.. Сред тях бяха ръкописът на сагата за фамилията Корлеоне от 744 страници, бележки по сценария на лентата и обширна кореспонденция на писателя с режисьора Франсис Форд Копола. В архива бе също "Библията на "Кръстникът" - мащабна и детайлна разработка на Копола за начина, по който трябва да се заснеме всяка сцена от филма.
Цели 45 кашона "памет" бяха изложени на този търг и в известен смисъл всичко това изглеждаше тъжно. Като раздяла с онази интимност на творческия процес, която би наранила душевно всеки човек, отдаден на някакъв вид творчество. Пузо, разбира се, вече не бе сред живите, и въпреки това!...
Романът "Кръстникът" е публикуван през 1969 година, а през 1970-а вече е световен бестселър. През 1972 година излиза първата част на филмовата версия на Копола, който бе и съсценарист на лентата.
В главните роли играят Марлон Брандо и Ал Пачино. Читателите на специализираното списание за кино "Емпайър" посочиха първата част на "Кръстникът" за най-добър филм за всички времена. Успехът на филма провокира създаването на две продължения - "Кръстникът 2" (1974) и "Кръстникът 3" (1990). Филмът получава три награди "Ockap", а авторът на романа Марио Пузо спечелва огромна известност.
Но, как се стига до "Кръстникът"?! Марио Пузо преживява трудни периоди на борба за утвърждаване като един от най-големите американски писатели. Романите му, посветени на темата за мафията, му спечелват име на майстор в описанието на престъпния свят. И е трудно да се повярва, че той никога не е живял сред гангстери. Всичко, което е описал така правдиво, е плод на проучване, вестникарски публикации и психологизъм. Отделно, че както казва един от биографите му, "като чист италианец, той знае много за мафията".
Марио Пузо е роден на 15 октомври 1920 година в бедно семейство италиански имигранти, живеещи в Манхатън, Ню Йорк. Баща му изоставя семейството си, когато той е на 12. Започва работа в железниците, за да помага на майка си да отгледа децата си, другите му братя и сестри. Пузо пише първата си история на 17 години, но дори и собствената му майка гледала скептично на това, че синът й има талант и ще може да си изкарва прехраната с литература.
След като завършва колеж в Ню Йорк, Пузо служи в армията на военновъздушните сили на САЩ по време на Втората световна война. Поради лошото му зрение го освобождават от бойни действия и го изпращат в Германия като офицер за връзки с обществеността.
Сключва брак с германката Ерика, с която създават 5 деца - Антъни, Джозеф, Вирджиния, Юджийн и Дороти Ан. Съпругата му Ерика умира от рак на гърдата на 58-годишна възраст през 1978 година. Личната й медицинска сестра Карол става следващата спътница в живота на Пузо.
Пузо публикува първия си разказ - "Последната Кооледа" през 1950 година в "American Vanguard". През 1955-а написва първата си книга - "Тъмната арена", за която вече стана дума, че критиците не приемат с овации. През 1960 година Пузо е назначен за помощник редактор в мъжките пълп-списания "Male" и "Men", където пише под псевдонима Марио Клери. Съчинява и приключенски фичъри за Втората световна война за списание "True Action".
Най-известната му творба - "Кръстникът", излиза през 1969-а и отваря пътя му към световната слава. Другите му творби: "Щастливият странник", "Шест гроба преди Мюнхен" (1967, под името Марио Клери), "Умират глупаците", "Четвъртият K", "Последният дон", "Фамилията" , "Сицилианецът", "Омерта", и др.
Пузо описва истории, обречени на безсмъртие заради цялата палитра от безскрупулни антигерои, корумпирани ченгета, политически машинации и организирана престъпност.
В творчеството му ние виждаме всички аспекти на живота в ъндърграунда, който въпреки външния блясък постепенно погубва душата.
Помните ли този откъс от "Кръстникът" с Майкъл Корлеоне: "След пет години целият бизнес на семейство Корлеоне ще бъде напълно законен. През това време ти можеш да станеш богата вдовица. Защо те искам? Ами защото имам нужда от теб, защото искам семейство, искам деца, време ми е вече. И не искам тези деца да се влияят от мен така, както ми повлия моят баща. Искам да израснат като американци във всяко отношение, да станат истински американци. Може би те или техните внуци ще станат политици - Майкъл се ухили. - Може някой да стане президент на Съединените щати. Защо, по дяволите, да не стане?"
Самият Пузо израства в такъв квартал, в който живеят италианци с подобни мечти - да станат "истински американци", да успеят. Но как ще се предотврати сблъсъка между американските и италианските ценности? - Този въпрос ни задава Пузо с романа си "Щастливият странник", посветен на неговата майка. Силната героиня в романа може да постигне много с желязната си воля, но не и да помири ценностите на две различни култури - европейската и американската.
Сред романите на Пузо има един, който тъне в забвение чели четири десетилетия, преди през есента на 2008-а да го обявят за сензация. Става дума за романа му "Шест гроба преди Мюнхен". Защо никой не иска да обяви този роман на Пузо за шедьовър преди това? - Отговорът е, че през 1967 година Студената война е в разгара си, а това означава - или си с нас, или си против нас.
А в този роман Марио Пузо показва, че методите, с които действат ЦРУ и Гестапо, са едни и същи. ЦРУ съзнателно прикрива видни политици от Западна Германия, свързани с режима на Хитлер. Неудобна тема, която навремето, когато излиза романът, литературните критици предпочитат да не "забележат". Но ето че идва и неговото време и се оказва, че освен "Кръстникът" Пузо е автор и на други литературни шедьоври.
Марио Пузо - цитати
"Влюбването е чудесно, но да си влюбен е бедствие."
"Адвокат с куфарче може да открадне повече пари от 100 въоръжени мъже."
"Цял живот се опитвам да не бъда незаинтересован. Жените и децата могат да си го позволят, но не и мъжете."
"Не знаем дали смъртното наказание е правилната предпазна мярка, но знаем, че тези, които екзекутираме, няма да убият отново."
"Мъж, който не е баща на своите деца, не може да бъде истински мъж."
"Не се ядосвай. Не заплашвай. Разбирай се с хората."
"Да не се притесняваш за пари е като да не се притесняваш, че ще умреш."
"Единственото богатство на този свят са децата. Те струват повече от парите, от цялата власт на земята."
"Искам да мога да разказвам историите си. Нямам други претенции."
"Ако има нещо, което наистина се откроява, което е по-добро от хазарта, алкохола и жените, това е четенето."
"Никога не допускай на семейния скандал да развали работата ти за деня. Ако не можеш да започнеш деня спокойно, отърви се от жена си."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fna-50-avtorat-na-krastnikat-vse-oshte-se-smyatal-za-neudachnik&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F07%2F04%2F2785508%2F768x432.jpg%3F_%3D1720103435&description=На 50 авторът на "Кръстникът" все още се смятал за неудачник', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}