ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ДОБРОТО СТАРО КИНО
Холивуд го открива в кабарето, където пеел за едно кафе
135 години от рождението на Морис Шевалие
Автор : / 15240 Прочита 0 Коментара
София Лорен с френския певец Морис Шевалие и Begum Om Habibeh Aga Khan при постановка на „Кармен“ в Държавната опера във Виена, Австрия, 30 юни 1959 г. / Снимка: Getty Images
Днес снимките му изглеждат старомодно на фона на новата киноиндустрия, но той остава легенда за три поколения французи и световна легенда на киното.
Става дума за известния в миналото певец и киноактьор Морис Шевалие, чието истинско име е Морис-Едуар-Сен-Леон. На 12-и септември тази година се навършиха 135 години от неговото рождение.
Френският актьор и певец Морис Шевалие (1888 - 1972), 11 септември 1963 г. / Снимка: Getty Images
Роден е през 1888-а година в Париж. И като галантен парижанин с мелодичен глас и чаровна визия, става желан прототип на елегантния французин в американското кино през 30-те години на миналия век.
Холивуд го превръща в световна звезда.
Ще се изненадате, но преди звездната си кариера в Меката на киното, Шевалие работи като фермер и цирков акробат. След като претърпява един неприятен инцидент, вече не може да работи като акробат и се пробва като кабаретен певец. Именно като такъв е забелязан от френското кино и се снима в няколко комедии, някои от които са режисирани от великия Макс Линдер.
Морис Шевалие, ок. 1913 г. / Снимка: Getty Images
Морис Шевалие има толкова интересен живот, че човек се чуди кога и как е бил едно, или друго - толкова много са житейските му "роли". Примерно, като пехотинец от френската армия е участвал в битки по време на Първата световна война. Ранен попада в германски плен и лежи две години във военнопленнически лагер. Именно там научава добре английски.
След години, вече известен, по време на Втората световна война, отива като артист в същия лагер, за да повдигне духа на войниците с песните и шегите си.
Като много други легенди на ранното кино, "говорящите филми" се превръщат в изкусително предизвикателство за Шевалие. През 1928-а година е поканен да замине за Америка, за да се снима във филма "Love Parade", в който партньорка му е оперетната актриса Жанет Макдоналд. Морис се влюбва в нея, но тя го отхвърля заради бъдещия си съпруг.
Разглезеният от жените Шевалие не може да преглътне този провал и малко интригантски започва да хули Жанет. Въпреки това между двамата скоро след това настъпва примирие и те заснемат заедно три филма. Последният - "Love Me Tonight" (1932) бил оценен като много успешен.
Морис Шевалие, ок. 1944 г. / Снимка: Getty Images
През 1930-а година Шевалие е номиниран за "Оскар" за най-добра мъжка роля за две роли, но самата статуетка ще получи доста по-късно.
В края на 30-те години Морис Шевалие се завръща в Европа, където участва в няколко френски и един английски филм. Втората световна война прекъсва кариерата му, защото във Франция бил обвинен в сътрудничество с нацистите. Впоследствие бива напълно реабилитиран, но това, макар и за известен период от време, се отразява зле на името му.
Една от най-добрите роли на Шевалие е във филм на прочутия Рене Клер - "Мълчанието е злато" (1947).
През 50-те години Шевалие отново се завръща в Холивуд. Снима се във филма с огромен касов успех - "Жижи" (1958) на Винсънт Минели, бащата на бъдещата звезда Лайза Минели. В този филм Шевалие изпълнява хита "Thank Heaven for Little Girls", и "I Remember it Well". Същата година получава и почетен "Оскар" за цялостен принос към световното филмово изкуство.
Морис Шевалие се снима в десетки филми до 1967-а, сред които много нашумелите навремето "Канкан" (1960), "Фани" (1961), "Децата на капитан Грант" и др.
През 1970-а изпява заглавната песен в анимационния филм на Дисни "Aristocats". Това е и последната му работа в киното. Умира на 1-ви януари 1972-ра година в родния си Париж.
Във Франция всички го свързват с песента "Thank Heaven for Little Girls" ("Благодаря на небето за малките момичета"). Жените го обожавали още когато бил звездата на Folies-Bergere, а когато става филмова звезда, се превръща в техен идол.
И само като си помисли човек, откъде е тръгнал...
Морис бил дете на художник и майсторка на дантели, и най-малкото от трите момчета в семейството. За жалост, бащата станал непоправим алкохолик и семейството страдало от постоянен недоимък. Когато бащата изоставя семейството си, момчетата били принудени отрано да си търсят работа. Морис работел като чирак на дърводелец, електротехник и печатар. Когато се пробва на сцена, дори не искал да му плащат - просто търсел шанс за реализация и издръжка. Случвало се да пее срещу чаша с кафе.
Постепенно се нагажда към вкуса на публиката - пуска шеги, усвоява пантомимата и добавя хумористични анонси към песните си. Така се ражда кабаретният актьор Морис Шевалие.
Упоритостта му и чутовната му находчивост, го превръщат в успешен млад мъж - красив, талантлив и богат. Жените го преследвали и бройката на фенките му растяла, право пропорционално на известността му. През 1927-а година се жени за младата танцьорка Ивон Вале, с която имал 5-годишна връзка преди това, но бракът им се оказал несполучлив и завършил с развод.
Шевалие се жени повторно десет години по-късно за еврейската актриса Нита Рая, но и този му брак не издържал дълго. Както вече отбелязахме, Шевалие бил любимец на жените, а и той не бил равнодушен към тях, така че браковете му били априори обречени.
До края си той остава бонвиван, който привлича женското внимание със стилна елегантност и "собствена модна марка" - сламена шапка и бастун. Някои се шегуват, че първата му роля в киното иносказателно е във филм със заглавието "Прекалено лековерен" (1908). Зареждат се филмите "Парад на любовта", "Веселата вдовица", "Сто години любов", "Следобедна любов", и все такива заглавия, които "подхождат" на образа му в обществото.
"До края си остана чаровен шегаджия и женкар", казва в прав текст един от биографите му. Шансоните, които е изпял, и днес се "въртят" във Франция и Америка.
Може да се каже, че Шевалие напълно отговаря на етикета "пеещ комик", когото французите просто не могат да забравят.
Шевалие се е превърнал в представите ми в нещо като символ на доброто старо време и доброто френско кино. Онова, от което струи позитивизъм и искрен смях. Все неща, които толкова много ни липсват в момента. На всички хора по света, не само на французите...
Морис Шевалие, ок. 1925 г. / Снимка: Getty Images
"С усмивката, шегите и галантния поклон на артисти като Морис Шевалие безвъзвратно си е отишло едно златно време, което никога няма да се върне!...", въздишат живите му почитатели.
Рене Клер (1898 - 1981), френският филмов режисьор с Морис Шевалие / Снимка: Getty Images
Морис Шевалие - афоризми
"Хората са най-гръмогласни, когато искат тишина."
"Когато хората говорят, времето си отива. Когато времето говори, си отиват хората."
"Аз имам само два недостатък. Лоша памет и... имаше още нещо!"
"Когато признаваш реалността, не се опитвай да я оправдаваш."
"Слабият винаги прави път на силния и само най-силният прави път на всички."
"Ако искам да бъда свободен, трябва да ли да се освободя и от това си желание?"
"Животът е толкова щедър, че човек винаги ще намери къде да се наяде до насита."
Шегаджийска снимка "И аз имам същата шапка" / Снимка: Getty Images
"Ако главата и сърцето не работят разделени, значи си наясно със самия себе си."
"Не всичко можеш сам да избереш в живота, някои неща избират теб."
"Не търси поводи, така или иначе причините са предостатъчно."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}