Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Александрина Пендачанска: Можехме да направим повече за България

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Александрина Пендачанска: Можехме да направим повече за България

"До известна степен смятам, че нашето поколение се провали", коментира пред Impressio голямата оперна певица

Сн.: сп. "Дива", фотограф: Диляна Флорентин

Александрина Пендачанска е родена в София в семейство на известни български музиканти. Дядо й по майчина линия е знаменитият Саша Попов - брилянтен цигулар, диригент и създател на Софийска филхармония, определян за "баща на българския симфонизъм".

Александрина започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и пеене и Националната музикална академия. Неин вокален педагог е майка ѝ - международно признатият сопран Валери Попова, разнасяла славата на България по света.

Пендачанска дебютира на 17-годишна възраст в зала 1 на НДК в "Травиата", а на 19 печели конкурса "Антонио Дворжак", Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Веднага след това дебютира като Лучия ди Ламермур в Билбао. След това е Кралицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Лучия (Торино, Триест), Джилда (Уелската национална опера и в Монте Карло), последвани от Виолета Валери (Триест, Хамбург, Франкфурт), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано).

Сн.: Личен архив

С гастроли на най-големите световни музикални сцени, с високо оценени записи на Моцартовите опери на Рене Якобс за Хармония Мунди, наградени с множество награди, сред които BBC Music Magazine Award, Gramophone's Editor Choice, две номинации за Грами за най-добър класически албум и най-добър оперен запис Александрина Пендачанска е безспорно един от най-признатите гласове на своето съвремие.

Сн.: Фейсбук профил

Ораториалният репертоар на Пендачанска включва измежду други "Реквием" на Верди, "Стабат матер" на Росини, Малка тържествена меса, "Цар Давид" на Хонегер и т.н., които тя изпълнява с оркестри като оркестъра на Гевандхаус Лайпциг, Израелския филхармоничен оркестър, Филаделфийския оркестър, оркестъра на "Маджо Музикале Фиорентино", оркестъра на Националната академия "Санта Чечилия", Националния симфоничен оркестър на RAI, Руския национален оркестър.

Още

Александрина Пендачанска е солистка на "Военен реквием" на Бритън на 9 май

Александрина Пендачанска е солистка на "Военен реквием" на Бритън на 9 май

___________________________________

В своята музикална кариера е работила с диригенти като Рикардо Шайи, Мун-Вун Чунг, Шарл Дютоа, Адам Фишер, Елиаху Инбал, Хесус Лопес-Кобос, Нело Санти, Бруно Бартолети, Карло Рици, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Айвър Болтън, Даниел Орен, Владимир Спиваков, Рене Якобс, Владимир Юровски.

Върхови моменти от последните сезони включват Мария Стюард (Елизабета) - Торонто и Мюнхен, Агрипина - Берлинската държавна опера, "Палячи" (Неда) - Виенската държавна опера, "Сицилиански вечерни" (Елена) - театър "Сан Карло" в Неапол, "Руслан и Людмила" (Горислава) - Болшой театър, Москва и др.

От май 2012 г. Александрина Пендачанска използва артистичния псевдоним Алекс Пенда.

Някои от ангажиментите ѝ включват дебют в ролята на Саломе - театъра в Санкт Гален, Малка тържествена меса - Бад Кисинген, звукозапис на Семирамида за "Наксос", "Мария Стюард" (Елизабета) - Вашингтон и Москва, "Мнимата градинарка" (Арминда) - Берлинската държавна опера, Вителия - Брюкселския театър "Ла Моне", Дона Елвира - Баден Баден.

През декември 2013 г.  Пендачанска отбеляза 25 години от дебюта си в Софийската опера и балет с концерт, превърнал се в събитие. Тогава за първи път родните меломани чуха в нейно изпълнение откъс от "Саломе" - операта от Рихард Щраус, която я води до най-далечни точки от земното кълбо.

Сн.: Личен архив

Александрина Пендачанска е носител на "Златен век" на Министерството на културата и "Кристално огърлие" на Съюза на българските музикални и танцови дейци. Обявена е за почетен член на Софийската опера от акад. Пламен Карталов.

На 2 април 2018 г. НДК представя мултимедийния спектакъл "Това съм аз!", с който ще бъде отбелязана 30-годишната оперна кариера на световноизвестното ни сопрано. На сцената на зала 1 Пендачанска ще си партнира с оркестъра на Пловдивската държавна опера под диригентството на Мартин Пантелеев, а в спектакъла ще видим и кадри от емблематични роли в репертоара й.

Представяме Ви Александрина Пендачанска в едно специално интервю за Impressio:

- Александрина, чувствате ли се Благословена Свише, че сте част от една толкова музикантска фамилия?
- Чувствам се благословена най-вече от огромната обич и любов, която имаше в дома ни и в семейството, от истинското разбирателство, в което израснах и щастливото много шарено детство, което имах. Това беше истинска благословия. Израснах в дом, в който се свиреше и пееше във всяко помещение, където хората се обичаха и където аз бях едно много обгрижвано и весело дете.

- Това за Вас беше привилегия или повече отговорност?
- По-скоро трябва да кажа, че израстването в това семейство по-скоро е било отговорност - сега си давам сметка. Всички бяха просто прекалено големи хора в областта, в която свиреха и пееха, на своите инструменти. Бяха много добри и някак си не беше възможно и не беше редно ти като техен наследник да си провал. Затова по-скоро беше отговорност. Трябваше винаги да се дава най-доброто от себе си.

- За пръв път влизате в Софийската опера, когато сте едва на две години? Помните ли я настина тази история?
- Да, наистина помня това представление на "Травиата". Първото представление на майка ми на сцената на Софийската опера, когато аз се разплаках по средата на второ действие, защото тя плачеше горко на сцената в дуета си с Жорж-Жермон. Много добре си спомням и синята й рокля, и моя писък и как след това ме изведоха набързо от ложата, а после години наред не ме пускаха в залата.

- Някога съжалявала ли сте за този избор?
- Дали съм съжалявала? Не съм съжалявала никога. Може би е имало някакви моменти, дни на умора, в които съм си казвала "Това ли наистина исках да правя?", но, Да! Отговорът винаги е бил такъв. Винаги съм разбирала, че това е моята съдба. Дори не съм имала избор. Това е било предопределено и моето място е било на сцената.

Сн.: Фейсбук профил

- Предстои да Ви видим в зала 1 на НДК в мултимедийния спектакъл "Това съм аз". Днес наясно ли сте коя е Александрина Пендачанска? (жената, оперната дива, съпругата, майката)
- Дотолкова, доколкото човек е в състояние сам да си даде сметка кой е и какъв е и защо е на тази земя, смятам, че знам.

- С какъв спомен свързвате първата си изява на оперна сцена?
- Първото ми излизане на сцената в НДК категорично свързвам с ужаса от това да не падна на за първи път сложените високи обувки и с ужаса да не би роклята ми, която беше без презрамки някак си да се смъкне. Това беше много по-страшно от самото излизане и пеене на сцената и ми бемолите и всичко, което имаше да се случи като музика. Много повече ме беше страх и се притеснявах, и много по-ярък е споменът ми от този детски уплъх.

Сн.: Личен архив

- В репертоара си имате 70 роли. А коя Ви донесе най-голямо признание?
- Не мога да отделя категорично една от 70-те си роли. Не мога да кажа. Просто нямам отговор на този въпрос, защото 30 години са много. Това са различни периоди от живота ми - в определени моменти е била една роля, в други моменти - друга роля. Няма как да отделя една от тези 70 роли.

- Най-интересната личност, с която Ви е сблъсквала професионалната Ви кариера?
- В тези 30 години съм срещала изключителни, забележителни личности - Джоан Съдърланд, Пласидо Доминго...Хора, на които съм се възхищавала много преди да започна да пея, но не мога да отделя една единствена личност пред останалите.

Едно от най-ценните неща в нашата професия е срещата с много различни хора от различни култури, което обогатява неимоверно.

Сн.: Личен архив

- Има ли оперен театър или сцена, където обичате да се връщате?
- Колкото и да звучи банално, сцената на която обичам да се връщам, е тази в София.

Най-емоционално и най-силно преживяването е винаги у дома!

- Кои са важните за Вас хора? ( в личен и професионален план)
- Най-важните хора, разбира се са хората от семейството ми - мъжът ми и децата ми, баща ми, леля ми, всъщност най-близките ми хора, с които съм отраснала и приятелите ми от детството.

Александрина Пендачанска със съпруга си Найо Тицин/Сн.: Личен архив

 - Със съпруга си Найо Тицин се познавате още от първи клас. Наскоро той направи за Вас филма "Да разкриеш Саломе", който беше селектиран в програмата на Кинофестивала в Монреал, показан също и тук, в рамките на Киномания. Филм - "обяснение в любов". Каква беше реакцията Ви? Харесахте ли го?
- С Найо сме работили много пъти. Не само по проекта му - филма "Саломе", също "Кармен", "Агрипина" - има няколко документални филма, които той е правил и с мое участие. Трябва да кажа, че работата по между ни е както приятна и лека, така понякога и тежка, и трудна. Както във всяко едно съвместно сътрудничество. На мен по принцип ми е трудно да говоря пред камера, особено когато зад нея стои мъжът ми, така че понякога най-трудния събеседник от всички, които той интервюира за своите филми съм аз. И той много се оплаква от това, но в крайна сметка истината е, че знам, че винаги има смисъл.

Трудно е да говоря за филмите на мъжа ми, още повече тези, които са с мое участие, но аз смятам, че са важни, защото са много образователни, показват другата страна на нашето изкуство и смятам, че затова те са изключително важни. И да, трябва да призная, че харесвам филмите му!

- В Музикалното училище в София сте били в един випуск с Васко Василев, Веско Ешкенази, Хилда Казасян и .. със съпруга Ви Найо Тицин. С кой от тези музиканти и до днес сте близки?
- В общи линии с всички тях продължаваме да сме също така и до ден днешен много близки, както и със съучениците ни от Акага. Компанията ни от училище, от гимназията се запази и до ден днешен се виждаме.

Още

Александрина Пендачанска празнува 30 години на сцената

Александрина Пендачанска празнува 30 години на сцената

Още

Веско Ешкенази за Веско Ешкенази

Веско Ешкенази за Веско Ешкенази

_____________________________

- А какво си спомняте от срещите си с диригента Емил Чакъров? Той представя тази Ваша"звездна компания" на Новогодишния музикален фестивал в НДК преди 30 години и Ви предрича забележително бъдеще...
- От Емил Чакъров имам прекрасен спомен. Помня го като един много концентриран и в същото време внимателен и щедър човек, който помагаше на младите. Правихме едно забележително турне тогава - Васко Василев, Веско Ешкенази и аз в Германия и в Русия и към тези спомени имам много топло чувство.

- За какво мечтаете днес?
- Мечтая най-вероятно за точно толкова прости неща, за каквито мечтаят повечето хора - да сме здрави, да бъдем повече време заедно.

Мечтая работата да продължава да ми е все така интересна. Да предам също и знанията си на следващите поколения млади певци и може би скоро бих започнала да преподавам. Започвам да се замислям и за това. Но най-вече мечтая да ми бъде винаги интересно, независимо с какво се занимавам и какво правя много е важно на човек да му е интересно и любопитно и да продължава да учи.

 

С дъщерите си Валери-Виолета и Сара-Мария/Сн.: Личен архив

- Имате две дъщери - Валери-Виолета и Сара-Мария. Какво обичате да правите заедно с тях?
- С моите две момичета обичаме да сме заедно. Много се смеем, когато сме заедно. Нямаме никакви тайни. Абсолютно всичко си казваме помежду си. Гледаме филми. Готвим. Аз ги уча да готвят. Те са доста добри в интерес на истината и се справят страхотно. Ходим и по планините. Разхождаме се. Но основното е, просто да сме заедно.

- Как релаксирате заедно със семейството си? Кое е мястото, което Ви зарежда?
- Това, което всички обичаме е природата. И къщата ни в Копривщица, където прекарваме лятото и където всъщност се зареждаме.

- Винаги сте емоционално и политически ангажирана, дръзка в прямотата си, вълнувате се от случващото се в държавата. Каква искате да видите България?
- Винаги съм била политически ангажирана. Винаги съм се вълнувала от това, което се случва в България. Не бих се нарекла дръзка, напротив смятам, че съм прекалено умерена, както и всички ние, от нашето поколение.

Смятам, че можехме да направим повече за България. До известна степен смятам, че нашето поколение се провали.

Смятам, че България заслужава да бъде много по-добра страна и много по-добро място за живеене, отколкото ние бяхме и сме в състояние да я направим. България е едно благословено място, за съжаление ние не си даваме сметка с какво сме наградени. Не я заслужаваме. Не сме доказали, че заслужаваме този райски кът, който ни е даден да обитаваме. България заслужава много повече от това, което ние сме в състояние да направим за нея. Сега, надявам се много, че следващите поколения ще се справят по-добре.

Искам да видя България такава, каквато заслужава да бъде - едно одухотворено място, където всеки има право да се стреми към щастие и държавата не му пречи, а му помага да го осъществи!

Интервю на Мая Филипова

Коментирай 0

1/1

Сн.: сп. "Дива", фотограф: Диляна Флорентин

Сн.: сп. "Дива", фотограф: Диляна Флорентин

Сн.: Личен архив

Сн.: Фейсбук профил

Сн.: Личен архив

Сн.: Личен архив

Александрина Пендачанска със съпруга си Найо Тицин/Сн.: Личен архив

Сн.: Личен архив

С дъщерите си Валери-Виолета и Сара-Мария/Сн.: Личен архив

Сн.: Фейсбук профил

Сн.: Фейсбук профил

Сн.: НДК

Календар

Препоръчваме ви

Португалската писателка Дулсе Мария Кардозо: Изкуството като част от живота е прегръдка към този, когото обичаме

В интервю за БТА Кардозо разказва за "женското" писане, за любовта, за социалната ангажираност на хората на изкуството

Анри Кулев: Свободата е територия за безхаберковците

"Всички сме продукт на времето си. Я си представете моите картинки по време на инквизицията. Сега щяхме да "разговаряме" в гробищата или кожата ми щеше да се вее на съседното дърво", казва творецът-космополит

Велизар Величков между пътешествието, театъра и бизнеса

"На първо място съм щастлив заради свободата, която имам", споделя Визо

Марио Хосен - Българския Паганини: Музиката е мост между световете, измеренията и битието

Тя ни свързва и зарежда енергийно, убеден е артистичният директор на Музикалното "Варненско лято"

Димитър Караниколов на среща с живота с мескал и пушен лют пипер

"Ако искаш да ме накараш да направя нещо, трябва да ми кажеш, че е забранено", казва визуалният артист, който обича да пътува с еднопосочен билет

Пламен Карталов пред Dir.bg: Откриваме сезона с грандиозна гала, посветена на Николай Гяуров

Честваме 90 години от рождението на великия бас, добавя директорът на Софийската опера и балет