ФИЛОСОФИЯ И ЛИТЕРАТУРА
Руската еврейка от СССР, която издигна в култ капитализма и Америка
120 години от рождението на Айн Ранд
Автор : / 9974 Прочита 24 Коментара
Алиса Зиновиевна Розенбаум - Айн Ранд / Източник: Снимка от корица на нейна книга, издадена в САЩ
Истинското й име е Алиса Зиновиевна Розенбаум, но е позната с "американското" си име - Айн Ранд, и въпреки че е от руско-еврейски произход и се образова в Съветския съюз, е считана за американски философ, сценарист и романист.
Според френския писател и философ Ален Лорен, Ранд е въплъщение на "самореализиралия се емигрант".
Позната е в цял свят с философията си, наречена от нея "обективизъм". Някои казват, че тази философия е сходна с либертарианството, други - че е повлияна от Фридрих Ницше. Ранд я формулира по свой начин, който критиците й често окачествяват като противоречив и строго индивидуален.
Айн Ранд е родена на 2 февруари 1905 година в Санкт Петербург, но умира в Ню Йорк през 1982-ра. Има 50-годишен брак с Франк О'Конър, от който няма наследници. Носител е на Национална награда за литература на САЩ за белетристика и на наградата Retro Hugo Award за най-добра новела.
Ранд е автор на много философски есета за свободата и свободната воля, за социалната справедливост и частната собственост. Интересите й са в широк диапазон: етика, политическа философия, епистемология и др.
Теориите й отхвърлят всички форми на принуда и апелират за "рационален егоизъм". В това се състои главната идея на прокламираната от нея философия - обективизма. Ранд се обявява срещу всички форми на колективизма и религията, и поставя човека в центъра на обществото и етиката.
Сред по-известните й произведения от философски и етичен характер, много от които са издадени на български език, са: "Добродетелта на егоизма", "Капитализмът: непознатият идеал", "Романтическият манифест", "Новото ляво: "Антииндустриалната революция", "Философията: кому е нужна", "Гласът на разума", "За новия интелектуалец", "Въведение в обективистката епистемология", "Изкуството на художествената литература" и др.
Айн Ранд е автор и на романите "Ние, живите", "Химн", "Изворът" и "Атлас изправи рамене"; на сценарии и адаптации на книгите си за киното.
Защо Ранд става толкова известна? - Според някои политолози тя е изиграла огромна роля за политическата философия и либералната икономика в Америка. Нейните бестселъри критикуват левите марксистки движения от 60-те години на миналия век. Ранд работи за няколко института, изнася лекции, издава вестник и списание и участва в политологически и философски дебати до смъртта си.
Изключително енергична въпреки напредващата възраст и болестта, тя буквално работи до последния си дъх.
Родена е на 2 февруари (20 януари по Юлианския календар) 1905 година в Санкт Петербург, Русия, преди 120 години. Родителите й са евреи от средната класа с три деца, като тя е най-голямото от тях. Расте в среда на агностици, на което най-вероятно се дължи и атеизмът й.
Още като ученичка се интересува от литература и кино и още на 9 декларира, че иска да стане писател. Чете главно приключенска литература, а любими писатели са й Уолтър Скот и Александър Дюма. На 13 остава очарована от Виктор Юго. През 1912 година, когато е едва на 7, организира изложба със снимки от филми. От съвсем малка бъдещата Айн Ранд търси публичност и изява.
Когато през 1917 година в Русия започват революционни събития, първоначално нашата героиня се възхищава от ставащото и буквално се влюбва в Александър Керенски. Възторжено записва всички важни събития в дневника си. Но когато болшевиките конфискуват бизнеса на баща й - аптеката му като фармацевт, и семейството трябва да се премести в Украйна, Ранд започва да изпитва неприязън към комунистите. Това чувство ще изпълни с отрицание на комунизма всичките й творби.
След като завършва гимназия в Украйна, и семейството се връща обратно в т.нар. Петроград (преим. Санкт Петербург), Айн Ранд се записва да следва история и философия. Тя изучава тези дисциплини в светлината на антикомунизма. Открито ненавижда съветската власт и бива подложена на натиск, но не се отказва и прокламира теорията си за борба срещу колективизма. Дръзка е, но затова пък много умна и последователна.
Завършвайки първото си висше образование, се записва да следва и кино в Държавния институт по кинематография. Именно там се запознава с американската култура и кино. И пак така безапелационно открито се възхищава на американските ценности, като приема за своя лична жизнена стратегия индивидуализма и оптимизма.
Разбира се, все повече осъзнава, че с подобни възгледи няма шанс за реализация в Съветския съюз. В края на 1925 година получава американска виза под претекст посещение на близки в САЩ, и след като през януари 1926 година вече е в Америка, остава там до края на живота си.
Удивлението й от небостъргачите ще се превърне във фон на сюжета й в романа й "Изворът". Премества се да живее в Чикаго и там усилено изучава английски език. Целта й е да стане сценарист. Предлага й се възможност да се върне в Съветския съюз, но отказва. Следвайки мечтата си заминава за Холивуд, където работи като сценарист за кинопродуцента и режисьор Сесил Демил, с когото се запознава напълно случайно. Първоначално той я наема за статистка във филма му "Кралят на кралете". По време на снимките Ранд се запознава с актьора Франк О"Конър, който става неин съпруг през април 1929 година. Този брак трае до смъртта на О"Конър през 1979-а.
Айн Ранд получава американско гражданство през 1931 година. В реч пред военната академия Уест Пойнт тя заявява: "Съединените американски щати е най-великата, най-благородната и в своите основополагащи принципи - единствената морална държава в световната история." Това е времето, в което започва да се подписва с името Айн Ранд.
В интервюта обяснява, че това е транскрипция на името на семейството й от кирилица. Някои от биографите й, обаче, твърдят, че се е кръстила на пишещата машина "Remington Rand", но това е оборено от факта, че тази машина се появява по-късно от първите подписани от писателката творби като Ранд.
След като започва работа със Сесил Демил, Ранд е твърдо уверена, че има шанса да пробие в Холивуд. Тя вече има богат жизнен и професионален опит в Америка: работила е в RKO Radio Pictures, продава свой сценарий и си купува кола. Жизненият й стандарт значително се повишава. Написва пиеса - "Woman on Trial", която е купена от Холивуд и впоследствие се играе и на Бродуей. Пиесата е новаторска с това, че включва участие на зрителите. Представлява съдебен процес, в който публиката избира жури и предопределя финала на пиесата. Пресата описва тази необичайна трактовка.
През 1933 година Ранд е готова с ръкописа на романа си "Ние, живите", който е публикуван три години по-късно от издателствата "Macmillan" за САЩ и "Cassell" за Англия. Критиците определят този роман като най-автобиографичната книга за Ранд. Романът описва трудния живот на семейство, преследвано от комунистическия режим, подложено на мизерия и изгнание.
От 1935 година Ранд започва да работи по редакцията на своя роман "Изворът", на който искала да придаде по-философски облик. През следващите години излиза романът й "Химн", но нито той, нито "Ние живите" постигат колосален успех. Трябва да се отчита фактът, че по онова време популярността на руския социализъм упражнява голямо влияние върху общественото мнение в Америка и мнозина дори гледат на описанията на живота в СССР от Ранд като на "откровено предателство". Самата Ранд напълно скъсва отношения със семейството си и родината през 1939 година.
През 1940 година участва заедно със съпруга си в кандидат-президентската кампания на либералния кандидат Уендел Уилки в секцията му в Ню Йорк. Това е възможност, която я среща с много елитни интелектуалци, привърженици на капитализма. В това време продуцентът Джордж Абът представя в Бродуей театралната адаптация на "Ние, живите", като успява да смекчи негативизма към авторката с помощта на вмъкнати сантиментални диалози. Абът успява да популяризира и романа на Ранд "Изворът" - той придобива световна известност. До такава степен, че през 1949 година "Warner Brothers" заснемат филм по книгата с актьорите Гари Купър и Патриша Нийл. Същата година филмът е разпространен и във Франция под името "Le Rebelle" (прев. фр. "Бунтарят").
Ранд вече е достатъчно известна, за да се издържа с писане. Като сценарист започва работа с продуцента Хал Б. Уолис. Адаптира романа "Pity My Simplicity" на Кристофър Маси, който излиза на екран като "Любовни писма" и е номиниран за Оскар. По същото време Айн Ранд не изоставя и теоретичните си трудове. Написва статията "Моралните устои на индивидуализма", която прави силно впечатление във философските среди.
Получава покана да изработи сценарий по "Изворът" и се мести да работи в Калифорния. Там живее в артистични къщи в модернистичен стил, проектирани от водещи архитекти. В Талийсин Ийст (Taliesin East) се запознава с прочутия архитект Франк Лойд Райт, от когото се възхищавала. Попада в среди на архитекти-новатори и те също от своя страна стават нейни почитатели.
Сред писателските среди става особено близка с писателката либертарианка Изабел Патерсън (1886 - 1961), с чиято помощ изучава историята на САЩ. По-късно Ранд прекъсва това приятелство.
През 1946 година Ранд започва работа по романа си "Атлас изправи рамене" и временно прекъсва работата си за киното. Влиянието й във филмовите среди, обаче, вече е голямо.
В онзи период развива и политическа дейност. През 1947 година Ранд свидетелства пред Комисията за разследване на антиамериканска дейност, като изразява мнение за филм, изобразяващ съветската действителност и препоръчва своите собствени принципи срещу комунизма. През същата година се присъединява към "MPA" (Motion Picture Alliance for the Preservation of the American Ideals), а малко по-късно през юли в САЩ излиза романът й "Химн". Междувременно се подготвя премиерата на филма по "Изворът".
Постигнала върховете на Холивуд, със съпруга й решават да се върнат в Ню Йорк, нейния любим град. Там искала да завърши романа "Атлас изправи рамене", един от най-дългите й романи. "Атлас изправи рамене" коства на писателката неуморна работа в продължение на повече от осем месеца и излиза от печат през 1957 година. Книгата е повече от 1000 страници, а първоначалният тираж е 100 000 броя, като напред във времето непрекъснато расте и се превръща в световен бестселър.
През 1991 година Библиотеката на Американския Конгрес посочва романа на Ранд за най-влиятелната книга за американците след Библията.
През 1950 година Айн Ранд и нейни близки приятели сформират група, която има за цел да се противопостави на колективистките схващания. Сред групата има политици, психолог и философ. Групата основава института "Натаниъл Брандън" (N.B.I.), който издава списанието "The Objectivist" и по този начин прокламира философските идеи на Ранд - обективизма. Там Ранд публикува статии, с които полага основите на своите философски есета. Излизат сборниците "Добродетелта на егоизма", "Капитализмът: Непознатият идеал", "Въведение в Обективистката епистемология" и др., които излагат ключови концепции от философията на Ранд.
През 1958 година Ранд получава покани за литературни семинари в университета "Куинс" в Ню Йорк и в Йейлския университет. Поканват я за участие в телевизионното шоу на Майк Уолас. Популярността й расте.
През 1961 година тя публикува "За новия интелектуалец" и два дни по-късно свиква конференция във Форд хол. Държи речи и в института "Натаниъл Брандън". Напред във времето конференциите във Форд хол ще се превърнат в традиция. Пресата все повече се интересува от Ранд и постоянно я преследва. През 1961 година тя вече има и собствена рубрика в седмичника "Los Angelis Times", която ще развива няколко години напред.
Университетите, които я канят, стават все повече - получава покани от Принстън, Колумбия, Харвард, Уисконсин, Джонс Хопкинс и Масачузетския технологичен институт. Ранд заявява открито позициите си по различни въпроси: против участието на САЩ във Втората световна война, за равенство между половете, за отношението към хомосексуалността, расизма и заетостта. На 2 октомври 1963 година университетът "Lewis and Clark" я удостоява с почетна докторска титла.
Тази изключително заета жена е имала и доста динамичен личен живот. В хармоничен брак със съпруга си, Ранд е имала и тайни отношения с психотерапевта Натаниъл Брандън. Той публикува в нейното списание и постепенно връзката им се задълбочава. Любовното увлечение било прекъснато от двамата през 1968-а, като за вероятна причина се посочва брачния им статус. Раздялата на Ранд с Брандън слага край на института "Натаниъл Брандън" и разваля отношенията й с някои от съратниците й по идеи. Когато, обаче, след време в "The Objectivist" излиза критика за Брандън, Ранд я осъжда като "непристойно отношение към личния ѝ живот".
Ранд дръзко отстоява независимостта си както в личен, така и в професионален план. Амбициозна и ярък индивидуалист, тя покорява върхове с лекота. В Америка пристига сестра й Нора Дробишева и Ранд имала желание тя да остане в Щатите, но Дробишева се отказва и буквално след няколко дни престой се връща в СССР. Айн не може да разбере решението й, защото за нея Америка е мечтаният рай на земята.
Самата тя вече личност, за която вече никой в Америка не гледа като на чужденка, дошла от Съветския съюз. Тя е елитен американски интелектуалец, поканен на 16 юли 1969 година като публична фигура да присъства на изстрелването на Аполо 11. Това събитие я вдъхновява за написването на две есета, възхваляващи техническия прогрес. Като прогрес, възможен благодарение на капитализма: "Триумфът на Аполо 11 не е нито от политическа, нито дори от философска значимост - това е триумф на епистемологията и морала", споделя тя в специална статия, по повод събитието. Ранд дори се сприятелява с астронавта Майкъл Колинс.
През 70-те години на миналия век здравето на писателката-общественик се влошава. През 1974 година е оперирана от рак на белия дроб. Била е страстен пушач, доколкото лекарите се произнасят, че това е причината за болестта й. Докато я лекуват, се случва нещо, което някои считат за скандално от гледна точка на това, че Ранд е критик на политиките за общодостъпно здравеопазване, а получава средства за медицинските си разходи върху чек на името на Ан О'Конър, т.е. с фамилията на съпруга си. По-късно адвокатката й ще каже от името на Айн Ранд, че й се "наложило да използва предимството, защото докторите струват повече, отколкото може да се изкара с писане на книги" и иначе Ранд е щяла да остане разорена.
През януари 1976 година Ранд публикува своята последна статия в "The Ayn Rand Letter" - "Енергийната криза", в която разглежда темата в геополитически план. През юли същата година получава покана за вечеря в Белия дом от бъдещия либерален министър-председател на Австралия Малкълм Фрейзър. Половин година по-късно е почетен гост на вечеря, организирана от членовете на института "Натаниъл Брандън".
През септември 1979-а екранизират като телевизионен сериал романа й "Атлас изправи рамене". На 9 октомври умира съпругът ѝ, Франк О"Конър. Здравето на Ранд се влошава и тя все по-малко работи. Остава недовършен сценарият й по "To Lorne Dieterling". Айн Ранд започва да отказва лекторство в университетите. От 1981-ва датират последните й конференции във Форд хол и в Ню Орлеанс.
През януари 1982 година успява да завърши сценария по "Атлас изправи рамене" и на 6 март същата година Айн Ранд умира от сърдечна недостатъчност в дома си в Ню Йорк. В завещанието си посочва Леонард Пейкоф като наследник на нейната интелектуална собственост и го признава за най-добър специалист по нейната философия. За да разпространява нейните идеи, Леонард Пейкоф основава института "Айн Ранд".
Този толкова богат живот има своите ярки жалони. Айн Ранд се обявява против участието на САЩ в Първата и Втората световна война, както и в Корейската война. Тезата й е, че войни не трябва да се водят, освен при самоотбрана. Ранд се противопоставя публично и на Виетнамската война и участва в протестната манифестация през октомври 1967-а. Обяснимо е, че заради еврейските си корени застава на страната на Израел по отношение на арабите, но маскира това зад културологично обяснение: "Когато един срещу друг се изправят цивилизованият човек и дивакът, вие подкрепяте цивилизования човек, независимо кой е той". Ранд вижда причините за желанието на други страни, подобно на САЩ, да водят неправдиви вмешателски войни под предлог, че са алтруистични, или - незачитащи човешките права. По същия начин осъжда и международната взаимопомощ, подхранваща икономическите войни, или ограничаваща човешките права.
Чрез т.нар. "психо-епистемология", Ранд едновременно държи на равнопоставеността на половете, и в същото време прави разграничения а между тях. Ето защо твърди, че ако жена е компетентна да заеме президентски пост, то не би трябвало да го прави, защото тази длъжност би била "смущаваща за психиката на жената". "Жената трябва да благоговее пред мъжа и съвършеният мъж е най-висшият символ на човечеството". За мнозина схващанията й изглеждат твърде противоречиви и "усукани", както ги нарича един критик, но е факт, че Айн Ранд е цяла "епоха" във философията на западния свят.
Ранд критикува на конференция феминистките и гей движения, които смятат, че непрестанната дискриминация от страна на държавата е неетична и осъжда хомосексуалността като неморална в своята същност. Въпреки това тя заявява: "Законът не трябва да се меси във взаимоотношенията на пълнолетните. Закони, закрилящи съзнанието на малолетните са уместни, но възрастните трябва да бъдат напълно свободни." В същото време защитава правото на предприятията да дискриминират въз основа на сексуална ориентация, раса и всякакъв друг критерий. Защото според нея, отказът на човек или организация да има взаимоотношения с друга страна не може да бъде възприеман като нарушение.
И докато твърди това, публикува статии, в едната от които в прав текст пише: "Расизмът е най-низката и най-отблъскващата примитивна форма на колективизма". В етическите си есета Ранд изразява схващането, че културата е "плод на умствените постиженията на отделния човек". А в друга подчертава, че е важно колективните форми да изповядват еднакви ценности.
Ранд критикува и екологията, като ограничаване на свободата и завръщане към религиозното и ирационалното, докато според нея единствено технологичният напредък е в състояние да подобри условията на живот.
Айн Ранд / Източник: Снимка от корица на нейна книга, издадена в САЩ
Подобни - трудни за схващане в тяхната вътрешна противоречивост, са и други нейни схващания, които са за по-тясна аудитория читатели, специалисти. Но има мисли, върху които можем всички да разсъждава. Например, може би ще се съгласим с нея, на база опита си в нашата държава, че "Които и да са властимащите, Абсолютната държава не е нищо повече от институционализирана форма на бандитизъм". Въпреки това тя е срещу анархизма, макар той да е форма на почитания от нея индивидуализъм. В крайна сметка Ранд формулира следната мисъл: "Единствената основателна причина за съществуването на Държавата (е да) осигурява Правата на човека, защитавайки го от физическо насилие". Е, въпрос на гледна точка и "достатъчност".
Има един много любопитен случай, когато по време на една конференция, карат Ранд да опише философията си на един крак. И тя го прави. Буквално за минута формулира следното: Метафизика: Обективна реалност; Епистемология: Разум; Етика: Личен интерес; Политика: Капитализъм.
Гробът на Айн Ранд и съпруга й, с когото писателката остава до края на дните му
Ранд е бунтарка, изправила се срещу общоприетите стандарти и защитаваща свободната воля и свободата изобщо. Крайна и противоречива в доста от тезите си, тя не е разбираема за всекиго. Но обичана, или отхвърляна, Айн Ранд е личност, която човек не може да подмине с безразличие.
Айн Ранд - цитати
"Научи се да цениш себе си, което означава да се бориш за щастието си."
"Истината не е за всички, а само за онези, които я търсят."
"Всеки човек изгражда собствения си свят през своята представа. Той има силата да избира, но не може да избяга от самия избор."
"Можеш да бягаш от реалността, но не можеш да избягаш от последствията."
"Въпросът е не кой ще ме накара, а кой ще ме спре."
"Право номер едно в света е правото на егото. Първото задължение на човека е задължението към самия себе си. Негов нравствен закон е никога да не поставя първостепенната си цел в зависимост от други хора. Негово морално задължение е да прави онова, което желае, стига желанието му да не зависи главно от другите..."
"Егоистът в абсолютния смисъл не е човек, който жертва другите. Той е човек, който стои над необходимостта да използва другите по какъвто и да е начин. Той не функционира чрез тях. Не е обвързан с тях за важни неща. Не зависи от тях нито в избора на цел и мотив, нито в мисленето си, нито в желанията си, нито в източника на своята енергия. Той не съществува заради друг човек и не иска никой друг човек да съществува заради него. Това е единствената възможна форма на братство и взаимно уважение между хората."
"Хората се учат един от друг. Но ученето е само размяна на суровина. Никой не може да даде на друг способността да мисли. А тази способност е единственото ни средство за оцеляване."
"Няма друг начин да обезоръжиш един човек, освен чрез вина. Чрез онова, което самият той е приел като вина. Ако човек някога е откраднал и стотинка, можеш да му наложиш наказание, предвидено за банков обирджия, и той ще го приеме. Ще понесе всякаква мизерия, ще мисли, че не заслужава друго. Ако на света няма достатъчно вина, трябва да я създадем. Ако научим човек, че е лошо да се гледат пролетни цветя, а той ни повярва и после го направи, ще можем да правим с него каквото поискаме. Той няма да се защитава. Няма да мисли, че заслужава защита. Няма да се бори. Но да ни пази Господ от човека, който живее по собствените си стандарти. От човека с чиста съвест. Той е човекът, който ще ни победи."
"Креативният човек е мотивиран от желанието да успее, а не от желанието да задмине другите."
"Свобода - да не искаш нищо, да не очакваш нищо, да не зависиш от нищо."
"Ако си заслужава да направиш нещо, заслужава си и да прекалиш с него."
"Но защо трябва да мислиш затова какво ще кажат хората? Налага се да се съобразяваш единствено със себе си."
"Парите са само инструмент. Ще те откарат докъдето пожелаеш, но няма да те заменят като шофьор."
"Смятате, че парите са коренът на всяко зло? Някога задавали ли сте си въпроса кой е коренът на парите?"
"Хората си задават въпроси, защото се страхуват да гледат напред. Всичко, което трябва да направите, е да гледате напред и когато видите пътя, не стойте, а тръгнете по него."
"За да каже някой аз те обичам на някого, трябва първо да може да каже аз."
"Винаги съм искала хората, които харесвам, да имат едно качество. Свободният дух. Няма нищо по-важно."
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}