ЛИЧНОСТИ-ЖАЛОНИ В ИЗКУСТВОТО
Париж полудява по зетя на Третяков
Сто години от смъртта на гения на сценографията и костюма Леон Бакст
Автор : / 6632 Прочита 0 Коментара
Сценография за симфоничната сюита "Шехерезада" от руския художник Леон Бакст, 1910 г. Снимка: Universal History Archive/UIG/Getty Image
Париж полудява по него и мнозина го мислят за французин, защото името под което става известен е Леон Бакст, но той е руски художник и сценограф от еврейски произход, роден като Лейб-Хаим Розенберг, и по-късно официално записан като Лев Николаевич Розенберг.
Роден е през 1866 година в Гродно (б.а. Беларус), в семейството на борсов агент и дъщерята на търговеца Пинхус Розенберг. Когато семейството се премества в Санкт Петербург, малкият Лев често гостувал на дядо си Пинхус, моден шивач, който живеел в елегантен апартамент в самия център на града, на Невски проспект. Дядото бил посещаван от елитни клиенти и в тази атмосфера на общуване Лев отрано усвоил изискани маниери.
Историята на неговия дядо е повече от любопитна. В младостта си Пинхус Розенберг живеел в Париж и работел там като шивач на висшето общество. Организирал успешно предприятие за доставка на плат за руската армия и спечелил значителен капитал. Дядо Пинхус станал дарител на приюти за бедни в Русия. От втория му брак му се родил мъртвороден син и отчаян да чака наследник от мъжки пол, той поискал разрешение от императора да осинови съпруга на дъщеря си като свой наследник.
„Портрет на Зинаида Гипиус“, 1906г., худ. Леон Бакст
Дядо Пинхус изиграва голяма роля за възпитанието на младия Лев Розенберг - Леон Бакст. Момчето обичало да чете и се вдъхновявало от идеята да създава театрална атмосфера. Започва да рисува фантазиите си. Един ден баща му показал рисунките му на скулптора Марк Антоколски, и той останал силно впечатлен. Посъветвал родителите, момчето им да почне да учи рисуване.
Записват го като доброволец в Императорската художествена академия, а после започва частни уроци при Александър Беноа. Първите му работи са илюстрации за детски книжки. Така припечелвал пари. По онова време родителите му вече били разведени и били създали нови семейства.
Децата Лев (Леон Бакст), брат му Исай и сестрите им София и Розалия - всички заедно, заживели в общ апартамент на Вознесенски проспект. Сестрите давали уроци, Исай се занимавал с театрална критика, но Лев печелел основния доход за препитанието на всички.
Междувременно подготвял първата си изложба, която се състояла през 1889-а. Тогава художникът бил на 23 и за пръв път се представил с псевдонима си Леон Бакст, като използвал съкратена форма на фамилията на баба си - Бакстер. Такава е най-правдоподобната от трите версии за произхода на псевдонима му.
„Портрет на Андрей Бели“, худ. Леоон Бакст
В началото на 1890 година Бакст направил изложба в Обществото на руските акварелисти. От 1891 година започнал да пътува из Европа. През 1893 година получава голяма поръчка да създаде картина за пристигането на адмирал Авелан и руски моряци в Париж. Заради това се премества в столицата на Франция. Там продължава обучението си - първо в студиото на Жан-Леон Жером, а след това - в Академията на Рудолф Юлиан и при Алберт Еделфелт. До 1897 година Бакст живеел в Париж, но често се връщал в Санкт Петербург.
В Париж продължава да учи рисуване и картините стават единственият му източник на доходи. Началото е много трудно. В писмо до приятел в Русия младият художник се оплаква от продавача на картините му: "Нагло взема най-добрите ми скици за стотинки", пише той.
Както вече споменахме, при всяка финансова възможност Бакст се връщал в Русия, и по време на едно от тези завръщания започнал да посещава кръга на учителя си Александър Беноа и хореографа Сергей Дягилев. Там се среща с художници, писатели и любители на изкуството, които по-късно създават артистичното сдружение "Светът на изкуството" (б.а. асоциация "Мир изкуства", др. Miriskus). Членовете на сдружението започват да издават собствено списание и избират Бакст да оглавява отдела по изкуства. Скоро той бил поканен от великия княз Владимир Александрович да преподава уроци по рисуване в двора.
През 1903 година Бакст за пръв път създава театрален декор и костюми. Братята Николай и Сергей Легат от Императорската трупа на Санкт Петербург го наели за постановката си на балета "Феята на куклите". След представлението самият Беноа изразил възхищението си от Бакст с думите: "От раз той зае доминираща позиция на уникален и ненадминат декоратор и сценограф!".
„Портрет на Сергей Дягилев с дойката му“, 1906 г., худ. Леон Бакст
В годината на големия си успех в новото поприще Бакст сключва брак с дъщерята на великия меценат и търговец Павел Третяков - Любов Павловна Третякова. Любов била вдовица от предишния си брак с художника Николай Гриценко. Преди сватбата й с Бакст, Павел Третяков поставил условие на бъдещия си зет: художникът да смени религията си. В името на брака, през 1903 година във Варшава Бакст приема лутеранството.
В онзи период той за първи път участва в Парижкия есенен салон през 1905 година, а от 1906-а бил приет като пожизнен член на Салона. През периода 1908-1910 година негов ученик бил Марк Шагал.
За жалост, бракът с Любов Павловна Третякова бързо се разпада, възобновява се през 1906 година, и отново окончателно се разпада през 1907-а, преди раждането на сина на двойката - Андрей. След развода Бакст отново приема за своя религия юдаизма. Това му коства много - заради демонстративното си завръщане към юдаизма от християнството, бил изгонен от Санкт Петербург като евреин, който по силата на разпоредба, нямал право на постоянно пребиваване в столицата.
Въпреки всички тегоби около този брак и последствията от развода, след революцията Бакст помага на бившата си жена и децата й да напуснат Русия и този жест на благородство също сам по себе си говори много за неговата личност. Синът на художника - Андрей Лвович Бакст (1907-1972) става театрален и филмов артист.
Портрет на Любов Павловна Третякова - съпруга на художника Леон Бакст
Когато след развода с Любов Павловна Леон Бакст напуска Санкт Петербург, той заминава с художника Валентин Серов за Гърция. Там разглежда много средиземноморски пейзажи и скици. Нещо, което се оказва много полезно за по-късните му занимания с театралните декори.
От 1910 година Леон Бакст се установява в Париж и буквално го завладява със своите обемни, многопластови и приказни театрални декори. Работи със световно известния балет на Сергей Дягилев върху постановките "Клеопатра", "Шехерезада", "Карнавал", "Видението на една роза", "Следобедът на един фавн", "Дафнис и Хлоя" и "Нарцис". Декорите и костюмите на сцената предизвикали истински фурор и са окачествени като "революция" в света на модата. Стилизациите на Бакст, неговата творческа интерпретация на антични и ориенталски мотиви, прокарват в Европа модата за тюрбани, панталони, кимона, персийски бродерии и орнаменти.
Ескиз за декора на балета „Синият бог“, 1911 г. на Леон Бакст
В началото на 1910 година Бакст започнал да създава модели на дрехи за известни личности като Великата княгиня Елена Владимировна (внучка на Александър II), френската актриса Ева Лавалиер, руските аристократи Фекла Георгиевна Орлова-Давидова, сестрите Олив, принцеса Наталия Павловна Горчакова и др. видни персони.
Въпреки огромното въодушевление, с което работел за сцената, Бакст не изоставил и другата си работа. Създава цяла галерия от портрети на свои съвременници, между които на Сергей Дягилев и на великата кралица на танца Айседора Дънкан. В онзи период Леон Бакст нарисувал и множество детски портрети и пейзажи. Също и много мистични по характера си картини като "Античният ужас" и "Елизиум".
Василий Розанов описва много живописно картината на Бакст "Вечеря": "Стилна декадентска жена от края на века, черна и бяла, слаба като хермелин, със загадъчна усмивка а ла Джоконда, яде портокали." Интригуващите хрумвания на художника се възприемат като модерни и авангардно новаторски.
„Вечеря“, 1902 г., худ. Леон Бакст
През 1912 година, след лондонското турне на Руския императорски балет, Бакст става истинска звезда в Англия и оказва влияние върху развитието на цял кръг млади британски артисти. След изложбата му в Дружеството за изящни изкуства, семейство Ротшилдови го поканили да създаде интериора на имението им. За Ротшилд Бакст създава и поредица от портретни скици, както и седем пана на тема "Спящата красавица", чиито модели станали членове на богаташкото семейство.
Въпреки нарастващата си популярност, по време на пристигането си в Русия през същата много успешна 1912 година, Бакст получил нов удар - издадена била официална заповед от властите да напусне Санкт Петербург, тъй като наскоро приет закон забранявал на евреите да живеят в северната столица. Бакст подал лична петиция до императора преди да се върне в Париж, където през 1914 година получава Ордена на Почетния легион и продължава успешната си кариера, но така и не получава отговор на молбата си от руския император. През същата година Бакст бил избран за редовен член на Академията на изкуствата, но въпреки всички световни признания, отново му отказват право на пребиваване в Санкт Петербург.
„Здрач над езерото“, 1909 г., худ. Леон Бакст
Затова пък изтънченият и претенциозен Париж му сваля шапка. Андрей Левинсън пише: "Париж е наистина пиян от Бакст". Както вече споменахме, по време на руските салони в Париж, балетът на Дягилев с костюмите на Бакст, прокарва нова мода. В магазините на френската столица бързо се появили перуки, шалове и рокли в стила на театралните костюми на Бакст. Най-скъпите френски магазини започнали да продават платове "Одалиска" и "Шехерезада".
Известният парижки дизайнер Пол Поаре се обърнал към Бакст с молба да му предложи оригинални орнаменти и изтънчен дизайн върху тъкани. Този текстил става много популярен както в Европа, така и в Америка. Всъщност, един от последните творчески проекти на световноизвестния художник са сто скици на тъкани за масово производство.
Ескиз на костюм за балета „Нарцис“ (комп. Николай Черепнин) на Леон Бакст
По скици на Леон Бакст са ушити костюми за артистите на императорските театри. Бакст работел освен с Дягилев, и с театралната трупа на Ида Рубинщайн. Художникът внимателно обмислял всеки детайл на костюмите - от цветовете и шарките, до това доколко добре ще подчертават самите материи пластичността на танцьорите.
В апогея на славата си, художникът вместо да си даде почивка, продължил да експериментира усилено по нови проекти - разработва идеи за интериорен дизайн, аксесоари, мебели, съдове, бижута и дори модерен дизайн на автомобили. Наистина става един от най-популярните дизайнери в Париж. Един критик пише: "Бакст успя да усети този неуловим нерв на Париж, който управлява модата, и неговото влияние в момента се усеща навсякъде в Париж - както в дамските рокли, така и на художествените изложби, в магазините и сред обществото в салоните на френския елит".
Ескиз на костюм за балета „Жар-птица“ (комп. Игор Стравински) на Леон Бакст
Едно издателство проявява креативен нюх към популярността на чуждоземния моден крал на Париж и издава книга за творчеството на Бакст. Както вече споменахме, френското правителство го награждава с Ордена на почетния легион. Художникът започва да публикува свои статии за съвременно изкуство, прилага свои снимки, написва автобиографичен роман. Поканен е да изнася лекции в Русия, в много европейски страни и в Америка.
През 1918 година двамата с Дягилев, въпреки големите съвместни успехи, прекъсват отношенията си. Според биографите на Бакст, причината била в неточност в плащанията от страна на Дягилев. Въпреки това Бакст отложил скъпи поръчки, за да работи за него по декора за балета "Магическият магазин". Работил усилено, но Дягилев приел не неговите проекти, а тези на Андре Дерен. Дори не поканил Бакст на премиерата на спектакъла.
След тридесет години сътрудничество и 16 съвместни балета, това било тежък удар за Бакст. През 1921 година той отново направил компромис и се опитал да поднови сътрудничеството си с Дягилев по балета "Спящата красавица" от Чайковски. И това е последната голяма продукция за Леон Бакст, преди да почине.
Ескиз за декора на балета „Дафнис и Хлоя“ (комп. Морис Равел) (1912) на Леон Бакст
Художникът умира на 27 декември 1924 година от белодробен оток, докато работи върху пиесата "Истар" от Ида Рубинщайн. Леон Бакст е погребан в гробището Batignolles в Париж. Навършиха се сто години от неговата смърт, а творчеството му се счита за модерно и днес.
През 1924 година, малко преди смъртта си, Леон Бакст отново бил удостоен с най-високото отличие на Франция - Ордена на Почетния легион. И до днес иновативните му идеи оживяват на сцената на световните оперни театри. Неговото творчество е сравнено от един критик с "безпрецедентен взрив" на творчески потенциал в различни области.
„Древен ужас“, 1908 г., худ. Леон Бакст
Високохудожествените костюми на Бакст вдъхновяват със силата на въображението му такива творци като Жан Кокто, който посвещава своя книга на художника със заглавието "Бонжур, мосю Бакст".
Великите съвременници на Бакст - композиторите Чайковски, Римски- Корсаков и Стравински неведнъж са отбелязвали с възторг неговата гениалност. Такова признание са получавали малко художници на 20 век.
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}