ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Той покорява Париж със "селските" си картини
210 години от рождението на барбизонеца Франсоа Миле
Автор : / 3559 Прочита 2 Коментара
„Вечерна молитва“ („Анжелюс“), 1857 – 1859 г., худ. Жан-Франсоа Миле / Снимка: Ann Ronan Pictures/Print Collector/Getty ImagesКартините му пресъздават селския живот. Те отразяват тежкия труд на хората, в чиито ръце е "хлябът"; на хората, които знаят цената на всяко нещо, което струва усилие, за да го получим от природата.
Тези хора са една особена прослойка, чийто живот не се различава много, независимо от това в коя географска точка на света се намират.
Френският художник Жан-Франсоа Миле отразява в картините си този простичък, но суров живот, с толкова въздействащи детайли, че творбите му се превръщат във визуални разкази със силно емоционално въздействие върху публиката. Миле е майстор на пейзажа и портрета. Наглед тривиалните сюжети на творбите му, изглеждащи на пръв поглед като "късове действителност", всъщност оставят впечатлението за цели истории без думи.
Причината несъмнено се корени в психологизма на автора им, в майсторството на художника да предава богатия вътрешен свят на персонажите си.
Френският художник Жан-Франсоа Миле (1814-1875)
Ярък пример за това са творбите на Миле "Вечерна молитва", "Биене на масло" и "Шивачка на бельо". Тези картини са толкова експресивни, че ни карат да проникнем дълбоко в света на героите, за да съпреживеем заедно с тях случващото се. Споменатите картини са изработени с въглен, пастел и креда, а не с маслени бои, и това също прави въздействието им още по-впечатляващо постижение.
За високото им майсторство свидетелства едно писмо на Камий Писаро до сина му, в което той дава висока оценка на рисунките на Франсоа Миле точно в такъв план. Творчеството на Миле оказва влияние върху импресионистите и Винсент ван Гог.
„Веяч“, 1848 г., худ. Жан-Франсоа Миле
Миле е роден на 4 октомври 1814 година в село Гревил-Аг, провинция Нормандия. Баща му бил музикант - органист в местната църква. През 1833 година младият Франсоа заминал за Шербур, където постъпва на работа в ателието на художника портретист Дю Мушел. Две години по-късно се мести в ателието на баталиста Ланглуа, който бил надзирател на местния музей.
Чрез него Миле имал възможност да се запознае отблизо с майсторството на нидерландските и испански майстори от 17 век.
"Перачки", худ. Жан-Франсоа Миле
Подготвен в голяма степен за всичките тези години при добри учители, Миле постъпва да учи в Школата за изящни изкуства в Париж, където негов преподавател бил майсторът на исторически платна Пол Деларош. Не са известни причините, обаче, поради които отношенията между двамата завършват със скандал и Миле прекъсва следването си.
Завръща се в Шербур и за да си осигури средства, започва да рисува поръчкови портрети и фирмени табели.
„Портрет на Арман Оно“, 1843 г., худ. Жан-Франсоа Миле
През ноември 1841 година сключва брак с Полин Оно, дъщеря на шивач. Младата двойка се мести да живее в Париж, но Миле не успява да подсигурява достатъчно средства, за да се избавят от бедността. Често младата двойка изпада в дълги периоди на пълно безпаричие.
През 1844-а Полин умира от туберкулоза.
„Портрет на Полин Оно“, 1843 – 1844 г., худ. Жан-Франсоа Миле
Миле се връща обратно в Шербур, търсейки спасение за неудачната си кариера. Разсипан емоционално от преживяното в Париж, неочаквано и за него самия се влюбва в 18-годишната Катрин Лемер. През 1845 година двамата се местят в Хавър, а скоро след това се установяват в Париж. Живеят като безбрачна двойка в продължение на много години. Според някои сключват църковен брак през 1853 година, според други - много по-късно, малко преди смъртта на художника. В някои биографии се говори, че с Катрин са имали девет деца, но ако това е вярно, предвид факта, че официално са записани само две, вероятно са изгубили останалите си рожби още в ранната им възраст.
Но, да се върнем на началото на връзката на Миле с Катрин, когато той потърсва своя втори шанс в Париж. Художникът полага огромни усилия да се стабилизира емоционално и да работи, за да не се провали отново. Първоначално започва да рисува средни по размер платна с митологични и пасторални сюжети. Работи много, но едва след две години му дават възможност да представи в "Салона" картината си "Снемане на младенеца Едип от дървото". Критиката се отнесла благосклонно към творбата му, но не и чак толкова ласкаво, че да даде тласък на кариерата му.
"Shepherdess", худ. Жан-Франсоа Миле, The Baltimore Museum of Art
Междувременно, още от 1848 година, художникът превърнал в своя база село Барбизон, недалеч от Париж. Там ще прекара и последните години от живота си. Барбизон било любимо място и за други известни френски художници, като Теодор Русо и Камий Коро. Благодарение на тях в света на изкуството започва да се говори за Барбизонска школа, към която е причислен и Миле.
Съвремието на Франсоа Миле е бурно. Историческите събития във Франция са разтърсващи из основите на държавата. В Париж свалят от власт крал Луи-Филип и установяват новия републикански обществен строй. Това се отразява и на естетическите виждания на широката публика. Изобразителното изкуство се обръща към обикновените хора и техния начин на живот. Миле яхва тази нова вълна и се насочва към сюжети от живота на френските селяни. Селският живот става основна тема в творчеството му.
Картината на Миле "Веяч" била откупена на изложба в "Салона" от самия министър на вътрешните работи на Франция - Александър Ледрю-Ролен. Миле получил и поръчка от правителството за платно на тема "Агар и Измаил", която художникът претворява в небиблейски сюжет под наименованието "Събирачки на класове". Миле се откъсва от митологичната и религиозна сюжетика и рисува сцени от реалния живот.
Постепенно започва да проявява и търговски нюх. Сключва договор с колекционера Алфред Сенсе, задължавайки се да му предава картините си срещу финансова издръжка и осигуряване на материали за рисуване. През 1860 година се подписва и под две споразумения с двама белгийски търговци, за по 25 картини годишно, срещу популяризиране на творчеството му. Именно господата Бланк и Стивънс организирали толкова много изложби с творби на Миле, че името му станало търсено на пазара на колекционерите.
През 1864 година художникът участва отново в изложба на "Салона", с картината "Пастирка охраняваща стадо". Получавайки все по-широка известност, Миле вече можел да си позволи да "диктува" свои правила.
През 1866 година прекратил сътрудничеството си с белгийските търговци, считайки го за неизгодно, и продължил да работи самостоятелно с различни колекционери, предимно любители на пейзажа.
Пасторален пейзаж на Жан-Франсоа Миле
Един от тях бил Фредерик Хартман, за когото Миле рисувал в продължение на шест години. Именно за Хартман изработва серията "Годишните времена". Последната картина в цикъла - "Зима", остава недовършена поради тежкото заболяване, което поваля художника.
Миле не успява да завърши и друг поет ангажимент - към Пантеона в Париж, за серия платна от живота на света Женевиев.
„Предачка“, ок. 1868 г., худ. Жан-Франсоа Миле
На 20 януари 1875 година Франсоа Миле умира в Барбизон, но го погребват в съседното село Шалли, редом до приятеля му, художникът Теодор Русо.
Франсоа Миле остава известен най-вече със сцените си из селския живот, макар че има забележителни портрети и пейзажи. Освен маслени бои, е използвал и пастелната техника. От 50-те години на 19 век работел и в областта на гравюрата.
Приживе художествената критика се отнасяла нееднозначно към творчеството на художника. Някои го упреквали в "недодяланост" и грубо погазване на правилата на изящното изкуство, а други го величаели като "певец на народа".
Самият Миле не демонстрирал никакви ясно изразени политически пристрастия. Странял от подобна ангажираност. Доказателство за това е и фактът, че когато по време на Парижката комуна била сформирана Федерацията на художниците, Миле не се включил в нея.
Без да се провъзгласява за "певец на народа", Франсоа Миле възхвалява с творбите си обикновените трудови селски хора. В картините му диша емпатия към техния труд, топлота и разбиране към тежкия им начин на живот за оцеляване. Всичко това говори за дълбоко осъзнато негово вътрешно пристрастие към обикновения човек.
Миле рисува грубоватия живот на своите герои по толкова поетичен начин, че кара публиката да изпита уважение към личността на неговите отрудени герои.
Еми МАРИЯНСКА